С какво и за какво (по какви поводи) награждават децата ви в детската градина? А с какво и за какво ги наказват? Одобрявате ли? Как влияят въпросните мерки на децата ви?
- Публикувана: 16 ноем. 2008, 20:04 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2008, 09:26 ч.
награди и наказания в детската градина
Наказвали са ги прави или седнали отделени от останалите деца. Награждавали са ги с похвала, пред децата и пред мен.
Големия много се радва на похвалите, но той си е такъв
. Почти не е наказван, а когато му се е случвало си взима бележка и не повтаря грешката си. За него е важно да е харесван от околните 
.
Малкия е наказван, но и го хвалят. Не му пука особено и от двете. Той си прави каквото си е наумил така или иначе. За него е важно какво иска и харесва той самия .
Одобрявам наказанията и общо взето смятам, че са справедливи. При малкия когато съм решила, че има нужда от моя намеса съм се намесвала и учителката му се извини. Но за съжаления, най-често наказанията му са напълно заслужени. Какво да се прави ...
.
Големия много се радва на похвалите, но той си е такъв
. Почти не е наказван, а когато му се е случвало си взима бележка и не повтаря грешката си. За него е важно да е харесван от околните .Малкия е наказван, но и го хвалят. Не му пука особено и от двете. Той си прави каквото си е наумил така или иначе
. За него е важно какво иска и харесва той самия .Одобрявам наказанията и общо взето смятам, че са справедливи. При малкия когато съм решила, че има нужда от моя намеса съм се намесвала и учителката му се извини. Но за съжаления, най-често наказанията му са напълно заслужени. Какво да се прави ...
. 
Наказват ги да седят на един стол, известен като "лошият" стол, изолиран от останалите.
Наградите - разни картинки.
Одобрявам и двете.
Как влияят? Наградите са повод за хвалене, наказанията й минават от едното през другото ухо.
П.П. Случка от миналата година:
- Мамо, мамо, имам награда!
- Браво, а за какво ти я дадоха?
- Защото плаках, че нямам награда
Наградите - разни картинки.
Одобрявам и двете.
Как влияят? Наградите са повод за хвалене, наказанията й минават от едното през другото ухо.
П.П. Случка от миналата година:
- Мамо, мамо, имам награда!
- Браво, а за какво ти я дадоха?
- Защото плаках, че нямам награда
Да започна с това, че НЕ одобрявам наказания и награди по принцип.
Не одобрявам, че ги награждават понякога с бонбони и близалки. Преди това дъщеря ми не считаше тези два артикула за нищо особено, но откак станаха 'награда'... Награждават ги с книжки, стикери и други добни.
Наказния - да поседят до учителката, да седнат някъде... такива неща. Наказват за 'непослушание' - мразя "слушането и неслушането".
Това, на което аз уча дъщеря ми, ма защо ли го правя като всички около мен са на обратно, не е да 'ме слуша', а да се държи възпитано и да спазва правилата.
Извинявам се за негативизма... не харесвам българската образователна система и колкото повече време минава, толкова повече й се дразня.
Не одобрявам, че ги награждават понякога с бонбони и близалки. Преди това дъщеря ми не считаше тези два артикула за нищо особено, но откак станаха 'награда'... Награждават ги с книжки, стикери и други добни.
Наказния - да поседят до учителката, да седнат някъде... такива неща. Наказват за 'непослушание' - мразя "слушането и неслушането".
Това, на което аз уча дъщеря ми, ма защо ли го правя като всички около мен са на обратно, не е да 'ме слуша', а да се държи възпитано и да спазва правилата.
Извинявам се за негативизма... не харесвам българската образователна система и колкото повече време минава, толкова повече й се дразня.
До сега не е носил някакви награди,освен ,че понякога като го взема казват "ДНЕС БЕШЕ ПОСЛУШЕН" 
Иначе го наказват редовно-седи на стол ,изолиран от другите.За наказанията съм и ДА и НЕ.Знам ,че е палав и голям инат,но пък не мисля ,че е нормално да го наказват всеки ден.Всъщност в скоро време съм замислила и разговор да проведа с госпожата.
Иначе го наказват редовно-седи на стол ,изолиран от другите.За наказанията съм и ДА и НЕ.Знам ,че е палав и голям инат,но пък не мисля ,че е нормално да го наказват всеки ден.Всъщност в скоро време съм замислила и разговор да проведа с госпожата.
Хора, никой не е споделил ЗА КАКВО всъщност наказват? И за какво награждават?
С изключение на Isa всъщност и май сега е моментът да кажа, че и при нас е такова положението (всъщност това беше причина да пусна темата - чудя се навсякъде ли е така или ние сме 'случили' на педагози).
Награди - разни бонбонки, които моите плюеха преди да тръгнат на градина с думите, че са гадни, а сега са нещо, за което мечтаят. От тази година въведоха и това, че 'добрите' деца в петък ги водят някъде извън градината, а останалите седят и се 'облизват'.
Наказания - прави до стената, или да не мърдат от стола в междучасието или да седят на пейката, докато другите деца играят навън (интересно как ли след това се очаква да издържат следващия час..)
Причини - и при нас основно послушание / непослушание. Ето например последната седмица за какво са били наказвани децата от групата на сина ми:
- прекъсване на госпожата с въпрос по време на урок;
- смеене на глас по време на урок;
- клатене на стола по време на урок;
- изпадане в 'мистерия' (много се ядосало едно детенце);
- бъркане в носа и бъркане в чантата по време на урок.
Екскурзия до зоо-то в петък, за който е 'слушал и е бил добър' (цитирам го), бонбони за тези, които добре си пишат 'уроците' в час. Дъщеря ми обясни, че не е отишла, защото 'все правела пакости', не можа да ми обясни какви са пакостите.
Не мисля, че системата влияе добре на децата, отсега им се създава оценка, че едни са добри и слушат, пък други - лоши и непослушни. Мога да преглътна справедливо наказание за някое по-сериозно провинение напр. агресия към друго детенце (макар че и там ефекта доста зависи от детето / педадогога), но това 'непослушание' ми идва в повечко.
Кажете сега, ЗА КАКВО наказват / награждават при вас?
С изключение на Isa всъщност и май сега е моментът да кажа, че и при нас е такова положението (всъщност това беше причина да пусна темата - чудя се навсякъде ли е така или ние сме 'случили' на педагози).
Награди - разни бонбонки, които моите плюеха преди да тръгнат на градина с думите, че са гадни, а сега са нещо, за което мечтаят. От тази година въведоха и това, че 'добрите' деца в петък ги водят някъде извън градината, а останалите седят и се 'облизват'.
Наказания - прави до стената, или да не мърдат от стола в междучасието или да седят на пейката, докато другите деца играят навън (интересно как ли след това се очаква да издържат следващия час..)
Причини - и при нас основно послушание / непослушание. Ето например последната седмица за какво са били наказвани децата от групата на сина ми:
- прекъсване на госпожата с въпрос по време на урок;
- смеене на глас по време на урок;
- клатене на стола по време на урок;
- изпадане в 'мистерия' (много се ядосало едно детенце);
- бъркане в носа и бъркане в чантата по време на урок.
Екскурзия до зоо-то в петък, за който е 'слушал и е бил добър' (цитирам го), бонбони за тези, които добре си пишат 'уроците' в час. Дъщеря ми обясни, че не е отишла, защото 'все правела пакости', не можа да ми обясни какви са пакостите.
Не мисля, че системата влияе добре на децата, отсега им се създава оценка, че едни са добри и слушат, пък други - лоши и непослушни. Мога да преглътна справедливо наказание за някое по-сериозно провинение напр. агресия към друго детенце (макар че и там ефекта доста зависи от детето / педадогога), но това 'непослушание' ми идва в повечко.
Кажете сега, ЗА КАКВО наказват / награждават при вас?
Йоана е носила награди от сорта на картинки, звездички и сърчица, закачени за дрешката или просто така дадени. Никога не разбирам за какво са наградите. Наказанията са да седне на столче и да не си играе с децата, докато не си помисли и не се извини на съответното хлапе или госпожата - зависи от белята. Казвала ми е, че е била наказана, защото е дърпала играчки от другите деца, скачала е върху някаква кутия за играчки и я счупила, ударила някое дете. За сега това знам. Тя казва, че "дърпах играчката от Али, за да я дам на Габи, защото играчката е на Габи, но Али се разрева и госпожата наказа мен". За удрянето се е случвало 2-3 пъти и казва, че винаги е самозащита, но госпожата наказва и двете хлапета.
Дали одобрявам? Според мен трябва да има ред в градината и щом начинът е наказание и лишаване от игра, съм съгласна. Ако съществуват наказания от тип шамари, дърпане, вдигнати ръце или пък на колене, е тогава вече ще се разбеснея. Но не съм чувала за такива неща. Йоана постоянно каза, че г-жите са добри и ги обича.
Дали одобрявам? Според мен трябва да има ред в градината и щом начинът е наказание и лишаване от игра, съм съгласна. Ако съществуват наказания от тип шамари, дърпане, вдигнати ръце или пък на колене, е тогава вече ще се разбеснея. Но не съм чувала за такива неща. Йоана постоянно каза, че г-жите са добри и ги обича.
Големия е наказван 2, 3 пъти. Единия беше, че е скъсал на едно момиченце картинката. Обяснението - тя му се подиграла на неговата той скъсал нейната. Друг път помня, че сам си беше отишъл на гимнастиката без да предупреди учителката, станало недоразумение, но тя се беше притеснила много, а той беше вече в последната група. Одобрявам повода.
Малкия е наказван, защото обижда децата, посяга и понякога удря, разваля игрите на другите (ритнал замъка от кубчета), става по време на сън и тича между леглата, скача по леглата ( лятото след такава игра го лепиха в Пирогов
) ей такива простотии. Сега да уточня, че в крайна сметка винаги има някакво обяснение за поведението му, някой му казал "не искам да играя с теб" и той му развалил играта, друг го нарекъл "бебе" и той го ритнал и т.н. Той има проблем с овладяването на гнева и ние работим по въпроса. От друга страна има изострено чувство за справедливост, но не е склонен да се обяснява и си го отнася и когато не е виновен. Като цяло одобрявам поводите за наказанията му, но винаги проучвам детайлно ситуацията и взимам отношение.
И двамата ги хвалят когато се справят добре с учебния материал, а те го правят. Не ги хвалят, че "слушат", но за големия често ми казват "да бяха всички като вашия ...". За малкия ми казват "напоследък нямаме проблеми с него ...".
Малкия е наказван, защото обижда децата, посяга и понякога удря, разваля игрите на другите (ритнал замъка от кубчета), става по време на сън и тича между леглата, скача по леглата ( лятото след такава игра го лепиха в Пирогов
) ей такива простотии. Сега да уточня, че в крайна сметка винаги има някакво обяснение за поведението му, някой му казал "не искам да играя с теб" и той му развалил играта, друг го нарекъл "бебе" и той го ритнал и т.н. Той има проблем с овладяването на гнева и ние работим по въпроса. От друга страна има изострено чувство за справедливост, но не е склонен да се обяснява и си го отнася и когато не е виновен. Като цяло одобрявам поводите за наказанията му, но винаги проучвам детайлно ситуацията и взимам отношение.И двамата ги хвалят когато се справят добре с учебния материал, а те го правят. Не ги хвалят, че "слушат", но за големия често ми казват "да бяха всички като вашия ...". За малкия ми казват "напоследък нямаме проблеми с него ...".
За наказанията: обикновено се изразяват в седене на едно столче до вратата.
Дали ги одобрявам? В случая, когато дъщеря ми беше решила да прескача прозореца на ДГ, за да си играе на площадката, да, одобрявам наказанието.
За наградите: в самата група не, но в извънкласните дейности като балет и английски език често ги награждават с нещо символично- ластиче за коса или някоя лепенка с принцеса. Детето е мотивирано и се радва на своите постижения.
Дали ги одобрявам? В случая, когато дъщеря ми беше решила да прескача прозореца на ДГ, за да си играе на площадката, да, одобрявам наказанието.
За наградите: в самата група не, но в извънкласните дейности като балет и английски език често ги награждават с нещо символично- ластиче за коса или някоя лепенка с принцеса. Детето е мотивирано и се радва на своите постижения.
Наградите при нас са разноцветни стикери, залепени за дрешката. Когато попитам за какво са, започват едни дълги и сложни обяснение, в повечето случаи не мога точно да разбера 
.
Сигурно и наказания има, но не съм разбирала до сега, да е била наказвана. Ако има провинение ми съобщават като я взимам!
Впечатлена е от наградите определено, дори ме помоли и за заслуги у дома да и давам. Е, приготвих едно тефтерче с бели листи, където да лепя стикери/ награди/ с обяснение за какво са дадени, но засега е празно
, два месеца вече!
.Сигурно и наказания има, но не съм разбирала до сега, да е била наказвана. Ако има провинение ми съобщават като я взимам!
Впечатлена е от наградите определено, дори ме помоли и за заслуги у дома да и давам. Е, приготвих едно тефтерче с бели листи, където да лепя стикери/ награди/ с обяснение за какво са дадени, но засега е празно
, два месеца вече!
Хора, никой не е споделил ЗА КАКВО всъщност наказват? И за какво награждават? ...
Сещам се за 2 от наказанията й - едното, че се скрила с друго дете под бюрото на госпожата и жената си изкарала акъла да ги търси, а те мълчали и гледали сеир
втория път беше сложила 2 стола един в/у друг и се качила отгоре Наградите (освен посочената в предния ми пост
) са за прецизно или бързо справяне със задачата, както и за децата, които в края на деня помагат на госпожата да прибере разхвърляните играчки
И при нас миналата година(2 група) наградите бяха разноцветни стикери във формата на животинки.Тази година са дребни играчки,които ги дават от едно"вълшебно шише" и слагат червени печати върху добре свършена работа(рисунка,апликация и т.н.)Твърдо съм за наградите,голяма мотивация е за хлапетата 
И при нас има наказания и награди. Наградите са картички, печатчета и др. такива - дават се за верен отговор, правилно изпята песен, последния път е трябвало да съставят изречения с определен брой думи . Наказания също има - обикновено момчетата се бият/борят- особено сега играят на сумисти , момичетата щипят незабелязани от госпожите и съответно момчето, което писка е виновно; не внимават в час (госпожите бяха много ядосани от последния открит урок). Наказаният стои прав до стената.
Като цяло забелязвам, че децата са много будни, но всички са "зле" с дисциплината - има няколко деца, които са по-кротички, а на моменти момичетата са по-палави и от момчетата.
. Наказания също има - обикновено момчетата се бият/борят- особено сега играят на сумисти , момичетата щипят незабелязани от госпожите и съответно момчето, което писка е виновно; не внимават в час (госпожите бяха много ядосани от последния открит урок). Наказаният стои прав до стената.Като цяло забелязвам, че децата са много будни, но всички са "зле" с дисциплината - има няколко деца, които са по-кротички, а на моменти момичетата са по-палави и от момчетата.
П.П. Случка от миналата година:
- Мамо, мамо, имам награда!
- Браво, а за какво ти я дадоха?
- Защото плаках, че нямам награда
- Мамо, мамо, имам награда!
- Браво, а за какво ти я дадоха?
- Защото плаках, че нямам награда
Все още не съм разучила въпроса с наказанията и наградите.
Малката много много не споделя
НАГРАДИ - картинки, дъвки (детски Орбит). Дават се, когато децата си тръгват от градината, за това, че са били послушни, т.е. яли са, спали са и не са създавали проблеми.
НАКАЗАНИЯ - Прави до стената, мъмрене, казваат им, че ще ги заведат в "бебешката група", което си е сериозна заплаха, за това че са ударили (ухапали) дете, не спазват дисциплина и др.
НАКАЗАНИЯ - Прави до стената, мъмрене, казваат им, че ще ги заведат в "бебешката група", което си е сериозна заплаха
, за това че са ударили (ухапали) дете, не спазват дисциплина и др. Хора, никой не е споделил ЗА КАКВО всъщност наказват? И за какво награждават?
Ами не са ми давали списък, нито пък ми е хрумнало да изискам
Не мисля, че може да се формулират така нещата, една и съща постъпка в различен контекст може да заслужава наказание, а в друг - да е безобидна. Същото е и с наградите, всичко е въпрос на ситуация. Имам 100% доверие в преценката на госпожите и техните действия, подкрепям ги напълно.
Радвам се за доверието ти, дано да бъде оправдано.
Специално наказанията и наградите са едно от малкото неща, които за да имат смисъл, трябва да са много добре формулирани. Ако детето не знае за какво го наказват и кое точно поведение влече след себе си наказание, а кое се поощрява - наказването/награждаването е безсмислено.
Специално наказанията и наградите са едно от малкото неща, които за да имат смисъл, трябва да са много добре формулирани. Ако детето не знае за какво го наказват и кое точно поведение влече след себе си наказание, а кое се поощрява - наказването/награждаването е безсмислено.
...Ако детето не знае за какво го наказват и кое точно поведение влече след себе си наказание, а кое се поощрява - наказването/награждаването е безсмислено.
За съжаление групите са доста големички (28 деца са групата на дъщеря ми) и не винаги се преценява реално.
Сещам се за 2 от наказанията й - едното, че се скрила с друго дете под бюрото на госпожата и жената си изкарала акъла да ги търси, а те мълчали и гледали сеир втория път беше сложила 2 стола един в/у друг и се качила отгоре
втория път беше сложила 2 стола един в/у друг и се качила отгоре Специално наказанията и наградите са едно от малкото неща, които за да имат смисъл, трябва да са много добре формулирани. Ако детето не знае за какво го наказват и кое точно поведение влече след себе си наказание, а кое се поощрява - наказването/награждаването е безсмислено.
При малкия все още не наказват за невнимание в "час", но в последната група (подготвителната) обикновено го правят. И е редно, защото така ги подготвят за първи клас.
Големия ми син имаше любима госпожа в градината, която поддържаше много приятелски отношения с децата. Говореха си на "ти", не изискваше кой знае каква дисциплина, в смисъл постигаше ред в групата с игри и забавления. Всичко това беше супер и децата я обожаваха, НО в началото на първи клас имах проблеми с детето и новата му учителка. Той си приказваше в клас, прекъсваше учителката, намесва се когато говорят изпитват други деца и т.н. И ни беше доста нанагорно, защото детето не беше научено на ред и дисциплина, а те се изискват в училищата. Та тънка е границата.
Досега имаме 2-3 картинки с животни като награда, но за какво е награден не може да обясни. Иначе госпожите винаги го хвалят пред мен, че знае всички песнички , стихотворения и приказки. 
За наказанията - не се е оплакал, че е бил наказан. Един път госпожата в мое присъствие каза на едно от децата, че ако продължава да тропа по масата с играчката, ще го прати на друга маса си играе сам. Явно нещо от сорта са наказанията- отделяне от другите деца.
Миналата седмица, в петък, госпожата му взела наградата, защото докато чакал да дойде баща му, пишнал малко на гащите и не й казал. Това за мен не е много правилен подход, но понеже малкия не беше много впечатлен, смятам да не го правя на проблем, засега.
За наказанията - не се е оплакал, че е бил наказан. Един път госпожата в мое присъствие каза на едно от децата, че ако продължава да тропа по масата с играчката, ще го прати на друга маса си играе сам. Явно нещо от сорта са наказанията- отделяне от другите деца.
Миналата седмица, в петък, госпожата му взела наградата, защото докато чакал да дойде баща му, пишнал малко на гащите и не й казал
. Това за мен не е много правилен подход, но понеже малкия не беше много впечатлен, смятам да не го правя на проблем, засега.
... госпожата му взела наградата, защото докато чакал да дойде баща му, пишнал малко на гащите и не й казал . Това за мен не е много правилен подход, но понеже малкия не беше много впечатлен, смятам да не го правя на проблем, засега.
. Това за мен не е много правилен подход, но понеже малкия не беше много впечатлен, смятам да не го правя на проблем, засега. Големия ми син имаше любима госпожа в градината, която поддържаше много приятелски отношения с децата. Говореха си на "ти", не изискваше кой знае каква дисциплина, в смисъл постигаше ред в групата с игри и забавления. Всичко това беше супер и децата я обожаваха, НО в началото на първи клас имах проблеми с детето и новата му учителка. Той си приказваше в клас, прекъсваше учителката, намесва се когато говорят изпитват други деца и т.н. И ни беше доста нанагорно, защото детето не беше научено на ред и дисциплина, а те се изискват в училищата. Та тънка е границата.
Мен ако питаш, всички трябва да са такива и едва около 2-3-ти клас, лека-полека, да се променят нещата, ама... друга тема
Във всички случаи мисля, че една година при децата е от голямо значение и аз лично не одобрявам такива наказания за 'слушане / неслушане' в час в ПРЕДучилищна възраст. 
А аз си мисля, че трябва да има наказания. Във сегашната градина на дъщеря ми (и сина беше там) ги наказват ако умишлено нарушават дисциплината, проявяват бунт или нараняват друг. Наказанията са от стоене на отделен стол до стоене на дивана в приемната или отиване при малките дечица. Сина ми го наказваха ако удряше децата или като отидеха в парка, че се катереше по една опасна катерушка и после всички хлапета след него... Поощрението е за тези които са били послушни, гримират ги като животинчета. Много се кефят децата, после аз да му мисля как да уговарям щерката да се чистим
Смятам, че трябва да има дисциплина когато се преподават уроците, защото децата точно в тази възраст ако не дочуят нещо после си го измислят. Лично аз си пращам децата в градина, за да учат нови неща не само да бръмчат с камионите и да приспиват кукли, ако е това ще им взема някоя бабка да дреме на дивана и проконтролирва ситуацията от време на време и няма да плащам толкова пари за градини...
Мария, не всички деца са еднакви и ако едно може да запомни във вид на игра, друго трудно би се концертирало (като моя син),още повече ако едно се смее, друго става... За това предполагам учителите се стремят да може всяко да намери своя начин, но мисля, че за това е важна дисциплината.
Синът ми имаше сериозни проблеми с адаптацията към училищната среда, макар в градината да не им позволяват големи своеволия. Аз съм за наказанията за слушане и не слушане в предучилищна, защото точно това е момента когато детето трябва да разбере, че света не е само игра и е необходимо да се държи малко по-отговорно.
Смятам, че трябва да има дисциплина когато се преподават уроците, защото децата точно в тази възраст ако не дочуят нещо после си го измислят. Лично аз си пращам децата в градина, за да учат нови неща не само да бръмчат с камионите и да приспиват кукли, ако е това ще им взема някоя бабка да дреме на дивана и проконтролирва ситуацията от време на време и няма да плащам толкова пари за градини...
Мария, не всички деца са еднакви и ако едно може да запомни във вид на игра, друго трудно би се концертирало (като моя син),още повече ако едно се смее, друго става... За това предполагам учителите се стремят да може всяко да намери своя начин, но мисля, че за това е важна дисциплината.
Синът ми имаше сериозни проблеми с адаптацията към училищната среда, макар в градината да не им позволяват големи своеволия. Аз съм за наказанията за слушане и не слушане в предучилищна, защото точно това е момента когато детето трябва да разбере, че света не е само игра и е необходимо да се държи малко по-отговорно.
OK, Migito, няма проблем. Явно не си само ти "за", иначе досега системата щеше да се е променила...
Впрочем, аз лично пращам моите деца в градината основно, за да се социализират. Да се научат на онези умения за общуване, отстояване на мнението (но и зачитане на чуждото), работа в екип (и забавления в екип), споделяне, умение да губят (както и да побеждават), да са горди от това, което могат (а не нещастни от това, което не могат), да знаят, че са личности, че се развиват със собствен темп на развитие и не е краят на света (нито пък са лоши деца), защото останалите могат да четат например, пък те още не са се научили; че всеки има своите силни страни - един е добър в едно, друг - в друго.
Ако е въпросът да научат буквите, цифрите, някое стихотверение или защо птичките отлитат на юг - точно на това мога да ги науча и вкъщи, или да им взема някоя бабка да ги научи (със сигурност при това ще е по-успешно и без да ги отегчавам или да им създавам негативни емоции).
Другото обаче ще ми е трудно, а именно то е в основата на това да как ще се чувстват в бъдеще. Математика могат да научат и на 30, както и чужд език (стига, разбира се, някой да не им е създал отвращение към ученето - имам близък познат, който има условен рефлекс - в момента, в който хване учебник, заспива). А и как ли ще се чустват, ако на 30 тепърва трябва да си доказват, че не са лоши/изоставащи, щото някой така им е внушил, или пък тепърва трябва да усвояват междуличностни умения, щото в детската не е имало време за това покрай 'важните' уроци...
Мога много още да отговоря, но пуснах темата основно с проучвателна цел. Предпочитам повече хора да изкажат мнение, а не няколко човека да седим и да си разменяме реплики и да се убеждаваме в неща, в които едва ли точно в тази тема ще се убедим...
Впрочем, аз лично пращам моите деца в градината основно, за да се социализират. Да се научат на онези умения за общуване, отстояване на мнението (но и зачитане на чуждото), работа в екип (и забавления в екип), споделяне, умение да губят (както и да побеждават), да са горди от това, което могат (а не нещастни от това, което не могат), да знаят, че са личности, че се развиват със собствен темп на развитие и не е краят на света (нито пък са лоши деца), защото останалите могат да четат например, пък те още не са се научили; че всеки има своите силни страни - един е добър в едно, друг - в друго.
Ако е въпросът да научат буквите, цифрите, някое стихотверение или защо птичките отлитат на юг - точно на това мога да ги науча и вкъщи, или да им взема някоя бабка да ги научи (със сигурност при това ще е по-успешно и без да ги отегчавам или да им създавам негативни емоции).
Другото обаче ще ми е трудно, а именно то е в основата на това да как ще се чувстват в бъдеще. Математика могат да научат и на 30, както и чужд език (стига, разбира се, някой да не им е създал отвращение към ученето - имам близък познат, който има условен рефлекс - в момента, в който хване учебник, заспива). А и как ли ще се чустват, ако на 30 тепърва трябва да си доказват, че не са лоши/изоставащи, щото някой така им е внушил, или пък тепърва трябва да усвояват междуличностни умения, щото в детската не е имало време за това покрай 'важните' уроци...
Мога много още да отговоря, но пуснах темата основно с проучвателна цел. Предпочитам повече хора да изкажат мнение, а не няколко човека да седим и да си разменяме реплики и да се убеждаваме в неща, в които едва ли точно в тази тема ще се убедим...
в нашата група няма никакви награди или наказания. От темата разбирам за такава практика.
Не искам да има. ТОва е изкуствено въвеждане на критерии и борба за слава сред децата на крехка възраст. Нека си живее още дълго с мисълта, че всички са равни и са едно голямо семейство.
Не искам да има. ТОва е изкуствено въвеждане на критерии и борба за слава сред децата на крехка възраст. Нека си живее още дълго с мисълта, че всички са равни и са едно голямо семейство.
Награди е получавала- изрязани картинки, похвали, на тетрадката нарисувано усмихнато човече и др.
Наказват ги като седят на столчетата. Миналата година много често ми се оплакваше, че стоят наказани цялата група на столовете
. Тази година не се е оплаквала да ги карат да стоят на столовете без да мърдат всички заедно. А непослушните деца ги наказват като ги отделят от групата да стоят сами за определено време.
По принцип одобрявам и наказанията и наградите. По този начин децата възприемат доброто и лошото най добре, но съм против честите групови наказания. За тях ме навява мисълта, че госпожата или не може да овладее децата или не и се занимава с тях и това е лесен начин да има малко тишина и спокойствие.
Наказват ги като седят на столчетата. Миналата година много често ми се оплакваше, че стоят наказани цялата група на столовете
. Тази година не се е оплаквала да ги карат да стоят на столовете без да мърдат всички заедно. А непослушните деца ги наказват като ги отделят от групата да стоят сами за определено време. По принцип одобрявам и наказанията и наградите. По този начин децата възприемат доброто и лошото най добре, но съм против честите групови наказания. За тях ме навява мисълта, че госпожата или не може да овладее децата или не и се занимава с тях и това е лесен начин да има малко тишина и спокойствие.
... света не е само игра и е необходимо да се държи малко по-отговорно.
Хващам се за тази реплика, за да се включа в спора ви с Maria.St. Аз пращам детето си в градината, за да научава нови неща, не само за да се социализира, НО... смятам, че ако в цял свят може да се учи на игра - крайно време е и в БГ училището/градината да го научат.
Има два начина да се учи - като се опознава света и учащия се е ЗАИНТРИГУВАН от новите неща или като на учащия се всичко се поднася като готови факти и събития, които следва да се наизустят и след това възпроизведат.
За каква отговорност говорим тук?
Ако аз мога да възприемам изключително отговорната си работа като игра и забавления /и поради това да си я обичам/, как така учещата буквите дъщеря ми, следва да го възприема като 'отговорност'. Буквите са забавление, те са начин да опознаеш света, същото е и с цифрите и с писането и с всичко... Малко ми е объркана мисълта, но съм сигурна всеки ще се съгласи, че се учи по-лесно ако ти е забавно, а не ако ти е 'отговорно и сериозно'.
Извинявам се за негативизма... не харесвам българската образователна система и колкото повече време минава, толкова повече й се дразня.
Награждават за изядена попара,бързо ядене на масата,за слушане по време на занятия.
Наказват на столче за агресия(това го одобрявам,защото в условията,в които работят, нямат много голям избор)
За добро поведение се смята да не плачеш сутрин,да не бягаш,да не викаш,да не говориш глупости(каквото и да значи това).
И една случка от тая вечер-децата чакат учителката си по балет,танцуват и пеят на сцената,гонят се...две момиченца отидоха до пианото и изсвириха няколко акорда.Учителката дойде и те я посрещнаха ентусиазирано-"Госпожо,ние свирихме на пианото!!!".Отговор-"Чух,ама това не е свирене,това е грацане."
Има два начина да се учи - като се опознава света и учащия се е ЗАИНТРИГУВАН от новите неща или като на учащия се всичко се поднася като готови факти и събития, които следва да се наизустят и след това възпроизведат.
О, на такова учене и аз бих се радвала. Не случайно ми се искаше МАЙКА да разкаже малко повече относно това какво наказват и какво поощряват при тях (май тя е единствената майка извън Бг, която се е включила). При сегашната система обаче наистина ми се иска да имат по-малко уроци...
Дренка, доколкото ни е по силите, правим нещо. Най-често поединично. Още не е узряло времето за промяна за съжаление, което се вижда и от темата. Впрочем аз мрънкане не видях в тази тема - всеки писа какво одобрява и какво не.
или ги пращат при малките.
А ние не мрънкаме-споделяме.
Награждават: за добре нарисувана картина по задание, за добре построен замък, примерно, за такива работи.
Наказват на столче до госпожата - за агресия, за обида към друго дете, за обида към госпожата (едно момиченце на 3! години я беше нарекло "кучка").
Одобрявам и двете неща. Обикновено награди има за всички, рядко има някой без награда. Ако едната госпожа не е дала, то другата е дала и така. Има дни, в които ги оставят да дивеят колкото искат, за релакс, има дни в които се изисква дисциплина.
Така, мисля, е и в обществото - липсата на обществена дисциплина се наказва. Друг е въпроса дали наистина става така.
Наказват на столче до госпожата - за агресия, за обида към друго дете, за обида към госпожата (едно момиченце на 3! години я беше нарекло "кучка").
Одобрявам и двете неща. Обикновено награди има за всички, рядко има някой без награда. Ако едната госпожа не е дала, то другата е дала и така. Има дни, в които ги оставят да дивеят колкото искат, за релакс, има дни в които се изисква дисциплина.
Така, мисля, е и в обществото - липсата на обществена дисциплина се наказва. Друг е въпроса дали наистина става така.
Що е то обществена дисциплина? Липса на агесия, обиди и т.н.? Ако е това, да, съгласна съм. Не мисля, че наказанията са най-добрият начин да се постигне, но ОК, мога да приема, че при съотношение учители / деца 1:30, няма много варианти.
НО
Какво значи има дни, в които ги оставят да дивеят, има дни, в които се изисква дисциплина. Децата са деца именно, за да дивеят. Изискванията към дисциплината трябва да съобразени с възрастта им, с начина им да опознават света. За мене е повече от очевидно, че ако изискваш от децата половин ден да си седят по столчетата и да слушат урок, дисциплина няма как да има. Или поне не без създаване на отношения на подчинение (страх) / подмазване, които пък си имат своите последствия.
НО
Какво значи има дни, в които ги оставят да дивеят, има дни, в които се изисква дисциплина. Децата са деца именно, за да дивеят. Изискванията към дисциплината трябва да съобразени с възрастта им, с начина им да опознават света. За мене е повече от очевидно, че ако изискваш от децата половин ден да си седят по столчетата и да слушат урок, дисциплина няма как да има. Или поне не без създаване на отношения на подчинение (страх) / подмазване, които пък си имат своите последствия.
Децата са деца именно, за да дивеят.
Като цяло твърдението ти е доста спорно, но не искам да се впускам в дълга полемика, още повече не знам какво разбираш под "дивеене". Само искам да ти обърна внимание на един аспект от "дивеенето" - безопасността.
-мислиш ли, че е редно (например) пет момченца да се борят, буквално хвърляйки се "на купчина" едно върху друго, и си помисли как би се чувствала, ако твоето дете е най-отдолу;
-мислиш ли, че е редно (пак например) в не дотам широкото пространство на занималнята две момиченца, хванати за ръце, да се въртят с всичка сила, при риска ако едната се изпусне, да си забие главата в прозореца или в ръба на масата;
-мислиш ли, че е редно (пореден пример) момченца да се опитват да прескочат масичките със засилка от единия край на занималнята?
Как трябва да реагира госпожата? Да гледа умилително как децата дивеят на воля, а после да подсмърча съжалително, обяснявайки на родителите откъде са синините, нараняванията, или счупените крайници?
Нека не забравяме, че дисциплината освен всичко друго е и средство, което чрез овладяване на тълпите ги предпазва от самите тях. Нещо, от което децата ПОНЯКОГА имат нужда.
Синът ми се е прибирал с червена точка на ръката,но не разбрах за какво точно я е получил.
Казвал ми е,че е наказван да стои на столчето,защото с Манолчо са се скарали.Но тои слушал и госпожата му позволила да стане,а Манолчо седял много време
Одобрявам и поощряването и наказанието
Това е нещо,което и в къщи правя.
Казвал ми е,че е наказван да стои на столчето,защото с Манолчо са се скарали.Но тои слушал и госпожата му позволила да стане,а Манолчо седял много време
Одобрявам и поощряването и наказанието
Това е нещо,което и в къщи правя.
Съгласна съм, Мария. Но не винаги можеш да дивееш. Така, както на мен ми се дивее, да речем, в 10 ч. сутринта на работното място, но не мога да дивея точно тогава. Когато има възможност, децата се оставят да дивеят. Когато няма - не. Мисля, че това е правилно. Иначе не споря, съгласна съм, че децата са деца, за да дивеят. Но не винаги и не навсякъде. Това е. Възпитанието включва и дисциплина. Колкото и да не ни се иска, има обществени норми, на които и децата трябва да бъдат научени.
Birdsflu, без да давам толкова драматични примери, ще ти кажа, че има един куп неща, които може да направи госпожата, за да не се стига до описаните от теб сцени, респективно до необходимостта да раздава правосъдие. Например да изведе децата на двора. Да им организира подвижни игри, в които да имат възможността да дивеят безопасно, без да скачат едно върху друго, гимнастика. И т.н.
Обобщено, под дивеене разбирам възможността децата безопасно да изразходват енергията, която имат. Ако могат понякога успоредно с това и да се учат на разни работи, още по-добре.
Разбирам, че ресурсите понякога са ограничени - тясно пространство, необезопасена среда, недостатъчен брой преподаватели. Мисля обаче, че дори и при тези ограничени ресурси, може да се направи организацията така, че децата да има къде да си изразходват енергията, а не да я натрупват под формата на нервно напрежение, което кой знае накъде ще избие после.
Обобщено, под дивеене разбирам възможността децата безопасно да изразходват енергията, която имат. Ако могат понякога успоредно с това и да се учат на разни работи, още по-добре.
Разбирам, че ресурсите понякога са ограничени - тясно пространство, необезопасена среда, недостатъчен брой преподаватели. Мисля обаче, че дори и при тези ограничени ресурси, може да се направи организацията така, че децата да има къде да си изразходват енергията, а не да я натрупват под формата на нервно напрежение, което кой знае накъде ще избие после.
Когато има възможност, децата се оставят да дивеят. Когато няма - не.
Проблемът е, че възможност в детските градини няма. А голяма част от децата прекарват голяма част от времето си именно там.
Спирам до тук. Не искам полемики. Искам повече хора да ми пишат с какво и за какво наказват и поощряват при тях.
Birdsflu, без да давам толкова драматични примери...
Примерите далеч не са драматични, това са напълно РЕАЛНИ картини, които наблюдавах със собствените ми очи в една "дежурна" детска градина, която през миналото лято синът ми трябваше да посещава. И където, естествено, не го пуснах.
А ето го и синтезираното ми мнение
:Мисля, че са рядкост учителите, които наказват за игри. Ако има такива, то те не са си на мястото. Това е ясно.
В градината на сина ми наказват, ако са създадени ситуации, в които някой може да бъде наранен-ударен ит.н.Тогава стоят отделени на столче или прави в страни от останалите деца.
Поощряват за старание при изпълнение на задача-дори и да не се е получила "идеална" по общите представи, за самоинициатива и самостоятелност.Пишат шестица на ръчичката и хвалят детето пред другите деца и пред родителите, като ги вземат следобяд
Аз лично нямам нищо против подхода на нашите учителки.Досега не са се разминавали техни и мои представи за възпитанието на децата, за начина на изразходване на енергия и усвояване на знания и умения.
Поощряват за старание при изпълнение на задача-дори и да не се е получила "идеална" по общите представи, за самоинициатива и самостоятелност.Пишат шестица на ръчичката и хвалят детето пред другите деца и пред родителите, като ги вземат следобяд
Аз лично нямам нищо против подхода на нашите учителки.Досега не са се разминавали техни и мои представи за възпитанието на децата, за начина на изразходване на енергия и усвояване на знания и умения.
BirdsFlu, при възпитанието има едно много просто правило "Бързото решение на проблема - не е правилното решение."
За това и във всяка от описаните от теб ситуации следва да се намери конструктивно решение, а не най-бързото.
Ако говорихме преди 50 години - децата в описаните от теб ситуации щяха да получат по някой шамар зад врата - това е АБСОЛЮТНО и безспорно най-бързото решение на създадените ситуации.
Нашето общество е мръднало /в някои свои части само/ на едно следващо ниво - да ги накажем.
Това, което Мария Ст. се опитва да направи е да ви накара да помислите : "Какво ако има и друго решение на проблема." или пък й е интересно дали в някоя детска градина са мръднали напред в тази посока или не...
Ако аз като родител /не съм специалист по детско поведение и възпитание/ съм в състояние да постигам резултати с детето си, така щото то да спазва определени норми на поведение без за целта да прибягвам до бой и наказания, то не следва ли и специалистите да са в състояние да го сторят с груп от 20 деца?
Като заключение само мога да кажа на Мария: Откажи се, ако у родителите няма воля за подобно нещо, то тя няма как да се зароди у учителите.
За това и във всяка от описаните от теб ситуации следва да се намери конструктивно решение, а не най-бързото.
Ако говорихме преди 50 години - децата в описаните от теб ситуации щяха да получат по някой шамар зад врата - това е АБСОЛЮТНО и безспорно най-бързото решение на създадените ситуации.
Нашето общество е мръднало /в някои свои части само/ на едно следващо ниво - да ги накажем.
Това, което Мария Ст. се опитва да направи е да ви накара да помислите : "Какво ако има и друго решение на проблема." или пък й е интересно дали в някоя детска градина са мръднали напред в тази посока или не...
Ако аз като родител /не съм специалист по детско поведение и възпитание/ съм в състояние да постигам резултати с детето си, така щото то да спазва определени норми на поведение без за целта да прибягвам до бой и наказания, то не следва ли и специалистите да са в състояние да го сторят с груп от 20 деца?
Като заключение само мога да кажа на Мария: Откажи се, ако у родителите няма воля за подобно нещо, то тя няма как да се зароди у учителите.
Иса, самата ти си казвала, че за дъщеря ти най-голямото наказание е да не и прочетеш приказка като си легне. Поне имам спомен, че беше ти, ако не си била - извини ме. Значи все пак някакво наказание се прилага. И то пак е при излизане извън нормите на правилно поведение, които самата ти си формулирала. Така че аз мисля, че няма родител, който да не е наказвал детето си по някакъв начин, било то лишаване от приказка, играчка или да си легне веднага, или, или, или. И това за мен е нормално. Не е нормален шамарът зад врата. Поощряването също приемам за нещо нормално. Така, както се дава златен медал на спечелилия, а не на всички участници. Когато при моята дъщеря има разочарование, че не е наградена, аз и казвам следващия път да се постарае повече, да гледа да стане по-добра от наградения. Това за нея е стимул, което също само по себе си е напълно нормално. Да сложиш едно от 30-те деца в групата на столче до теб, за да се поуспокои и да размисли, не е измислен от д-р Менгеле садистичен метод на възпитание, все пак.
BirdsFlu, при възпитанието има едно много просто правило "Бързото решение на проблема - не е правилното решение."
За това и във всяка от описаните от теб ситуации следва да се намери конструктивно решение, а не най-бързото.
Ако говорихме преди 50 години - децата в описаните от теб ситуации щяха да получат по някой шамар зад врата - това е АБСОЛЮТНО и безспорно най-бързото решение на създадените ситуации.
Нашето общество е мръднало /в някои свои части само/ на едно следващо ниво - да ги накажем.
За това и във всяка от описаните от теб ситуации следва да се намери конструктивно решение, а не най-бързото.
Ако говорихме преди 50 години - децата в описаните от теб ситуации щяха да получат по някой шамар зад врата - това е АБСОЛЮТНО и безспорно най-бързото решение на създадените ситуации.
Нашето общество е мръднало /в някои свои части само/ на едно следващо ниво - да ги накажем.
Лелееее, сега излезе, че съм ЗА наказанията и силовите методи
Явно не съм се изразила правилно, затова ще опитам отначало:С едно дете - с моето дете - се справям без проблем, като КАТЕГОРИЧНО не прибягвам нито до наказания, още по-малко пък до бой. Безапелационно отричам всякакво вербално и физическо насилие спрямо децата, с ясното съзнание, че със сигурност има и чувствителни деца, за които и едно просто "Не прави така!" е повод за душевно терзание и емоционална драма.
Въпрос на умение и желание (в равни дози!) от страна на учителките е, да организират така ежедневието на децата, че да са достатъчно увлечени и заинтригувани от това, което правят (независимо дали "урок" или физическа активност), за да не се налага да има "наказани" - в повечето случаи със сигурност става въпрос просто за СКУЧАЕЩИ деца.
Учителките на сина ми са невероятни жени, с опит, подход и невероятна любов към децата. Казвам го въз основа на вече тригодишните ми наблюдения. Имам им пълно доверие и съм УВЕРЕНА, че за да е бил наказан сина ми, е имало ОСНОВАТЕЛНА причина, а не е било моментно хрумване на госпожата поради безсилие да се справи със ситуацията.
От друга страна, не случайно споменах думата БЕЗОПАСНОСТ - всички тук знаем колко светкавично понякога се случват "белите". В това отношение не съм съгласна, че бързото решение на проблема не е правилно. Ако дете замахва срещу лицето на друга с остра играчка, или ако бута друго в опасна близост до остър предмет или стъкло какво правим? Търсим бавно решение, или реагираме на мига? Мисля, че както винаги залитаме в крайности - никой не говори за шамари зад врата, наказание в ъгъла или стоене на колене върху начупени орехи, все пак.
Но и не виждам защо думите "ред и дисциплина" в един момент се превърнаха в мръсни думи.
Иса, самата ти си казвала, че за дъщеря ти най-голямото наказание е да не и прочетеш приказка като си легне....
Правилно помниш, но само до някъде. Не четенето на приказка не е "наказание". Другото 'наказание' е да не й събуя обувките в градината.
И двете са следствие от двата "проблема", които съм имала: 1. Нежеланието й да влезе в банята и съответно ако се бави, 'няма време а приказка' 2. Нежеланието й сутрин да стане от леглото и съответно - "няма време да й събуя обувките".
Това са следствия от определено поведение, не са наказания на принципа - "Спри да бягаш из стаята или довечера няма да ти прочета приказка."
Въпрос на умение и желание (в равни дози!) от страна на учителките е, да организират така ежедневието на децата, че да са достатъчно увлечени и заинтригувани от това, което правят (независимо дали "урок" или физическа активност), за да не се налага да има "наказани" - в повечето случаи със сигурност става въпрос просто за СКУЧАЕЩИ деца.
Ето това е и моето мнение.
Иначе 'ред' и 'правила' ми харесва, "дисциплина" - не.
Награждават ги със стикери, а от тази година с малки картички на които пише "отлично". Дария си ги събира в кутийка, защото са им казали, че в края на годината ще ги броят, за да определят най-добрия. За нея е много важно да има награда и се старае да я заслужи, понякога е разочарована, че не е получила, а според нея е трябвало. За наказанията - столче, отделно от децата, доколкото знам.
Наказания - два пъти - да стои до бюрото на госпожата,прав, без да мърда от там, защото много тичал след сън и пречел на другите деца..
Награди - за сега само от латинотанците - картички с костенурките нинджа. Не разбирам само дали са заради добро изпълнение или за това, че не е дивял и е бил послушен.
Награди - за сега само от латинотанците - картички с костенурките нинджа. Не разбирам само дали са заради добро изпълнение или за това, че не е дивял и е бил послушен.
... ако у родителите няма воля за подобно нещо, то тя няма как да се зароди у учителите.
Така е за съжаление. Просто се чудех дали пък няма поне някакви индикации за наченки на промяна, дали не са много 'остарели' само в нашата градина, дали има шанс децата да попаднат в първи клас на място, където нещата ще са по-различни... Едва ли...
Лорена досега не е била наказвана. Нарочно съм я питала (провокирана от теми тук във форума). Винаги отговаря категорично : "Не, госпожите наказват само, ако някой се бие, а аз не се бия". За сметка на това много често се прибира с награди (разни печатчета). Като я питам, за какво са:"Ами, защото се справям много добре с ..." Обикновено това са неща като стихотворение, рисунка, изпълнена задача по книжките, по които работят. Много често, защото помагала при сервирането- нещо, което странно защо й харесва много и винаги го изпълнява с много старание и дори с гордост.
...дали има шанс децата да попаднат в първи клас на място, където нещата ще са по-различни...
Ако училището е по БГ система - няма начин. Просто системата е такава, така са обучавани и кадрите. Както ми каза една от учителките в градината: "Как да ги науча на .../нещо си/ ако не стоят мирно по масичките." ... "но комент" - както се казва.
Такаа, прочетох темата, признавам, третата странца по диагонала, и изводите, които си направих са:
Не без основание се опасявам от пращането на сина ми на детска градина, особено държавна защото:
- градината все повече наподобява училището, а тя НЕ Е училище
(училището у нас също, това поне ми е известно, е далеч от това, което трябва да бъде)
- поощрява се "послушанието", а не развиването на личността като такава
- целта явно е да мине деня без произшествия, децата да седят мирно и тихо и да се мине учебният материал по план (както и в училище)
- всичко е много по-близо до соц-реализма, отколкото до добрите практики по развития свят
- наказанието с пращане в по-малката група ме разби - това значи - да си малък е страшно и лошо!
Причините са доста: учителки, обучавани по стари схеми, много деца в групите и т.н., но това не може да ме примири. Ще търся други варианти явно...
Не без основание се опасявам от пращането на сина ми на детска градина, особено държавна защото:
- градината все повече наподобява училището, а тя НЕ Е училище
(училището у нас също, това поне ми е известно, е далеч от това, което трябва да бъде)
- поощрява се "послушанието", а не развиването на личността като такава
- целта явно е да мине деня без произшествия, децата да седят мирно и тихо и да се мине учебният материал по план (както и в училище)
- всичко е много по-близо до соц-реализма, отколкото до добрите практики по развития свят
- наказанието с пращане в по-малката група ме разби - това значи - да си малък е страшно и лошо!
Причините са доста: учителки, обучавани по стари схеми, много деца в групите и т.н., но това не може да ме примири. Ще търся други варианти явно...
.... Ще търся други варианти явно...
Емиграция?
Сериозно, аз го обмислям.
.... Ще търся други варианти явно...
Емиграция?
Сериозно, аз го обмислям.
Уффф, не знам вече, хич не ми се ще. Но съм работила в училище, ужасена съм от това, което се случва там, явно и в градините е същото, чета тук, защото искам да знам какво ме чака. Яслата я отхвърлих категорично и намерих начин да я спестя на детето си. С градината не знам как ще стане, а училището е неизбежно. Понякога се чудя аз ли съм социопат или обществото просто е сбъркано...
.... Ще търся други варианти явно...
Емиграция?
Сериозно, аз го обмислям.
И аз. За пръв път в живота ми напълно сериозно.
Луда Мара, за съжаление изводите ти са съвсем точни, а към причините бих добавила - широка обществена подкрепа на съществуващите практики, която прави невъзможно навлизането на нови.
В градината на децата ми тук, също има наказания и награди. Наказват ги на Тайм Аут - както те казват, да седнат на столче за няколко минути докато се успокоят. Присъствала съм няколко пъти на такива наказания. Винаги обясняват на детето защо е наказано, и обикновенно не е по-дълго от 3-4 минути. Наказват ги когато се удрят, дърпат, карат. Опитах се да разбера други причини за накзване -няма, поне според децата ми. Само когато се бият.
Награждават ги със стикери - разни картинки. Обикновенно почти всички деца имат стикери, така че не знам точно за какво ги награждават.
Наказват ги на Тайм Аут - както те казват, да седнат на столче за няколко минути докато се успокоят. Присъствала съм няколко пъти на такива наказания. Винаги обясняват на детето защо е наказано, и обикновенно не е по-дълго от 3-4 минути. Наказват ги когато се удрят, дърпат, карат. Опитах се да разбера други причини за накзване -няма, поне според децата ми. Само когато се бият.Награждават ги със стикери - разни картинки. Обикновенно почти всички деца имат стикери, така че не знам точно за какво ги награждават.
irka, time out формално не се счита за наказание Просто време (възрастта на детето = минутите тайм аут), през което детето се оттегля, за да се успокои, както и ти си отбелязала. Причините, поради които се използва, също говорят сами за себе си
Просто време (възрастта на детето = минутите тайм аут), през което детето се оттегля, за да се успокои, както и ти си отбелязала. Причините, поради които се използва, също говорят сами за себе сиНаказват ги когато се удрят, дърпат, карат. Опитах се да разбера други причини за накзване -няма, поне според децата ми. Само когато се бият.
... Наказват ги на Тайм Аут ...
Това не е 'наказание'- идеята му е различна, презентира се различно, целта му е различна... Ако ти го комуникираш с децата си като 'наказание' - за съжаление разваляш нещо, което има друга насока.
Maria.St, аз също съм сериозна за емиграцията.
...дали има шанс децата да попаднат в първи клас на място, където нещата ще са по-различни...
Ако училището е по БГ система - няма начин. Просто системата е такава, така са обучавани и кадрите. Както ми каза една от учителките в градината: "Как да ги науча на .../нещо си/ ако не стоят мирно по масичките." ... "но комент" - както се казва.
В детската градина на сина ми няма наказание или поне аз не съм чувала. Когато се налага ги мъмри госпожата или ги водят при директорката на нещо като обяснителен разговор
Наградите са малки стикери, които им лепят на блузките. Дават се за старание при изпълнение на учебните задачи, дори да не е отлично направено. Важното е да има ентусиазъм и желание. По-скоро са поощрения. Не се дават за послушание и прилично поведение, то се разбира от самосебе си, че трябва да се държат прилично и да спазват правилата в детската градина.
Става дума за частна детска градина.
Наградите са малки стикери, които им лепят на блузките. Дават се за старание при изпълнение на учебните задачи, дори да не е отлично направено. Важното е да има ентусиазъм и желание. По-скоро са поощрения. Не се дават за послушание и прилично поведение, то се разбира от самосебе си, че трябва да се държат прилично и да спазват правилата в детската градина.
Става дума за частна детска градина.
Този коментар го приемам леко лично, защото и аз съм един такъв кадър. Но въпреки това никога не съм имала проблеми да преподавам, обучавам и донякъде да възпитавам по методи различни от тези, за които говориш.
Ако ти преподаваш различно, ако целта ти е да научиш децата да мислят, да търсят и откриват информация, а не да наизустяват и възпроизвеждат /до колкото помня преподаваш в училище, а не в градина/ защо тогава се обиждаш? Или се опитваш да ме убедиш, че преобладават учителите като теб? Аз не се обиждам, когато някой говори лошо за представителите на моята професия, защото ми е ясно, че има такива.
Все пак съм била в училище 11 години, още 5 в университета /където принципа е същия/, ходя в училища заради сестра ми, в градини заради дъщеря ми и гледам, търся...
За съжаление: "Една птичка пролет не прави." - На пръстите на едната ми ръка мога да преброя учителите, притежаващи гореописаните качества, които съм срещала.
Имах предвид, че не е от голямо значение системата, по която си обучаван. И в училище и в градината имаме свобода да прилагаме различни методи, никой не ни заставя да караме децата да слушат и наизустяват. Ако ние решим и това е по-важното, а не кадрите като калъп заради системата.
А иначе на мен ми беше още по-лесно, защото моите предмети не предполагат наизустяване(математика и информатика).
А иначе на мен ми беше още по-лесно, защото моите предмети не предполагат наизустяване(математика и информатика).
Имах предвид, че не е от голямо значение системата, по която си обучаван....
Не мога да се съглася с теб.
Вярно е, че ако имаш желание да си различен - можеш да бъдеш - но ако 'обучението' на учителите е различно - те ще са също различни.
Нали за това се учи в университет - за да ти дадат начин, система и методи за бъдещата ти работа.
Прочетох цялата тема и моето мнение е - одобрявам и даването на награди и наказанията. Това, което не одобрявам е начина,описан от много от вас, по който се поднасят.
В детската градина на дъщеря ми има награди - стикери (никога не дават лакомства за награда) залепени на дрешката, а наказанието е - на столчето за определено време и задължително разговор с госпожата за причината за наказанието и какво трябва да направи, за да не се случва това отново.
И наградите и наказанията се дават според правилата за поведение в градината. Всяка година на родителите и на децата се дава списък с правила. Те са различни за всяка група, най- малък е списъка за най малките и всяка година в него са добавят нови точки. Правилата са например
- не чупи играчките
- Когато свършиш да играеш с една играчка я прибери на място
- не удряй
- не крещи
- уважавай желанието и мнението на приятелите си
- винаги поздравявай
- бъди вежлив, не забравяй да кажеш Благодаря и Моля
- ..............
Никога не се дават награди за добре нарисувана рисунка, или направени чертички в тетрадката. Според госпожите всяко дете е различно, с различни способности и заложби - едно рисува, друго пее, на трето математиката се отдава най-добре - не могат да се сравняват несравними неща.
Госпожата по пияно дава награда за старание.
В детската градина на дъщеря ми има награди - стикери (никога не дават лакомства за награда) залепени на дрешката, а наказанието е - на столчето за определено време и задължително разговор с госпожата за причината за наказанието и какво трябва да направи, за да не се случва това отново.
И наградите и наказанията се дават според правилата за поведение в градината. Всяка година на родителите и на децата се дава списък с правила. Те са различни за всяка група, най- малък е списъка за най малките и всяка година в него са добавят нови точки. Правилата са например
- не чупи играчките
- Когато свършиш да играеш с една играчка я прибери на място
- не удряй
- не крещи
- уважавай желанието и мнението на приятелите си
- винаги поздравявай
- бъди вежлив, не забравяй да кажеш Благодаря и Моля
- ..............
Никога не се дават награди за добре нарисувана рисунка, или направени чертички в тетрадката. Според госпожите всяко дете е различно, с различни способности и заложби - едно рисува, друго пее, на трето математиката се отдава най-добре - не могат да се сравняват несравними неща.
Госпожата по пияно дава награда за старание.
irka, time out формално не се счита за наказание Просто време (възрастта на детето = минутите тайм аут), през което детето се оттегля, за да се успокои, както и ти си отбелязала. Причините, поради които се използва, също говорят сами за себе си
Просто време (възрастта на детето = минутите тайм аут), през което детето се оттегля, за да се успокои, както и ти си отбелязала. Причините, поради които се използва, също говорят сами за себе сиНаказват ги когато се удрят, дърпат, карат. Опитах се да разбера други причини за накзване -няма, поне според децата ми. Само когато се бият.
Това не е 'наказание'- идеята му е различна, презентира се различно, целта му е различна... Ако ти го комуникираш с децата си като 'наказание' - за съжаление разваляш нещо, което има друга насока.
Сигурно сте прави! Може и да са различни неща, но на мен ми прилича на това което повечето са споделили като наказание в тяхните детски градини. Децата не го възприемат като наказание. Поне не използват тази думи. Казват си му time out. Аз ще коригирам себе си, да не използвам вече думата наказание. Благодаря за което!
Иначе определено има разлика в отношението на учителките към децата, в начина на преподаване, от тези в Бг. Там до миналата година ходеха на градина и двете, всяка сутрин беше мрънкане, и изобщо липсваше им желание да ходят. Тук ходят с огромно желание. Дори сутрин стават по-рано, само и само да са от първите деца в градината, а все пак не знаят езика все още. Децата се чувстват по-уверени в себе си и във възможностите си. Остават всяко дете да се развива според възможностите си, но на всички на листчетата им има well done и усмивка. Много често ми казват за малката, че докато рисували, чели приказка, или някакво друго занимание, тя си играела отстрани и не искала да седне да рисува, пише, оцветява. Не я закачат за това, оставят си я да си поиграе.
Другото което ми направи впечетление е, че учителката работи на малки групи с децата. По 2-3 деца сядат около нея и пишат нещо, оцветяват, лепят. След това следващата група. Така има повече възможност да обясни на всяко дете какво трябва да се направи и да работи с детето според възможностите му, а не детето да се опитва да се впише в групата. Е, все пак тук са 10-12 деца в група. Не 30 както в Бг.
Но и не можеш да видиш учителка която да седи да чете вестник или нещо друго. Няма момент в който да съм отишла и учителката да не се занимава с децата.Може една част от децата да играе наоколо, но тя винаги е с 2-3 деца около нея. Непрекъснато са игри, подскачане /заедно с учителката/, рисуване, изрязване. Когато са навън, учителките не седят отстрани потънали в разговор една с друга. Пак са до децата. Люлеят ги, помагат им на пързалките, показват им нещо интересно. Чудя им се понякога как издържат тези жени!
Доколкото знам ги наказват да стоят отстрани - дали до вратата или до стената - не знам, не знам дали са прави или седнали. Синът ми е наказван няколко пъти - обикновено, когато са се сбили с друго дете. Наказани са и двамата или този, който е започнал кавгата - явно зависи дали могат да преценят. Иначе знам, че им правят забележка за някои неща, включително и за използване на "лоши" думи, което напълно одобрявам.
За награди не съм чувала. Случва се като го взема да кажат, че е бил послушен и това е.
За награди не съм чувала. Случва се като го взема да кажат, че е бил послушен и това е.
Майка, а при вас за какво награждават/наказват? Интересно ще ми е да се включат и родители извън Бг.
За добро справяне с някаква задача - рисуване, оцветяване, апликиране, бягане с препятствия, познаване на буквите ... Накрая на деня награждават децата, които помагат да се приберат играчките.
Задължително получават стикери от лекарката, която периодично им преглежда зрението и слуха. Друго не се сещам
Не се наказват достатъчно децата и седенето на столче до госпожата т.е изолирането от децата не смятам, че е нещо което ще повлияе на поведението на децата.
Има наказанието когато детето говори /на учителката и гръмва главата/,
но когато детето драще или щипе и проявява насилие върху друго дете не се наказва.
По този начин въпросното дете ще продължава по същия начин.
Иначе присъства и момента на унижението на детето-когато голямо дете плаче за мама го водят в бебешката група, когато дете не си изяжда храната, го оставят да седи на масата докато другите спят, наричат го "бебе" т.н.
Има наказанието когато детето говори /на учителката и гръмва главата/,
но когато детето драще или щипе и проявява насилие върху друго дете не се наказва.
По този начин въпросното дете ще продължава по същия начин.
Иначе присъства и момента на унижението на детето-когато голямо дете плаче за мама го водят в бебешката група, когато дете не си изяжда храната, го оставят да седи на масата докато другите спят, наричат го "бебе" т.н.
Има наказанието когато детето говори /на учителката и гръмва главата/,
Цитат
Иначе присъства и момента на унижението на детето-когато голямо дете плаче за мама го водят в бебешката група, когато дете не си изяжда храната, го оставят да седи на масата докато другите спят, наричат го "бебе" т.н.
Големият ми син е ходил 6 месеца на ясла и 6 на градина, родих брат му и го оставих вкъщи. На следващата година го пуснах пак.....едвам свикна, стачки и пр. и пак го спрях.
Тази година реших да му говоря, та дано да го убедя да тръгне на дг. Беше уж съгласен и свекърва ми му беше казала "Ти там, ако не слушаш ще те наказват"......рееееев, не иска да ходи.
И аз го наказвам - с отиване в другата стая, но много е важно отношението, когато наказваш. Трябва да се пази достойнството на детето и да не се унизява.
[
Цитат
Иначе присъства и момента на унижението на детето-когато голямо дете плаче за мама го водят в бебешката група, когато дете не си изяжда храната, го оставят да седи на масата докато другите спят, наричат го "бебе" т.н.
[
Цитат
Иначе присъства и момента на унижението на детето-когато голямо дете плаче за мама го водят в бебешката група, когато дете не си изяжда храната, го оставят да седи на масата докато другите спят, наричат го "бебе" т.н.
Много тежка тема сте подхванали. Болна за мен.
Мими, ти знаеш, че това ми беше една от причините да приема имиграцията. И тук има неща, които не харесвам, но те са в един конкретен учител. Имам наблюдение над няколко други и поведението е разлино и много близко до това, което исках и търсех за децата си преди.
Това е нещо като "запис", защото в момента нямам сили да пиша.
Мими, ти знаеш, че това ми беше една от причините да приема имиграцията. И тук има неща, които не харесвам, но те са в един конкретен учител. Имам наблюдение над няколко други и поведението е разлино и много близко до това, което исках и търсех за децата си преди.
Това е нещо като "запис", защото в момента нямам сили да пиша.
Мими, ти знаеш, че това ми беше една от причините да приема имиграцията.
Ще печелим по-малко пари,ще живеем под наем,но се надявам децата да се чувстват по-добре
Да не измествам темата, но е хубаво, че го възприемаш така, защото много хора виждат само по-високата заплата и не си дават сметка за останалото. Аз дойдох с основен приоритет отношението към децата и засега получавам почти това, което искам. Поне доста близо до него. Цялото общество е настроено добре към децата, а това влияе на всяко ниво - образование, шофьори по улиците, поведение в банки и подобни институции, магазини... Не се чувстваш дразнител за всеки само защото си с дете...
А по темата, доста сме си писали с много от вас по въпроса, принципно съм "за" и поощренията, и наказанията, но да, ключово е детето да е било наясно предварително, че дадено поведение или реакция не са подходящи, защото това и това. Ако 2 или 3ти път в рамките на ден или час или 2 часа, зависи от събитието постъпи аналогично, тогава, да, трябва да се намери форма да се отстрани, но не обидна за детето и не унижаваща го по никакъв начин. Това, което Мими казва се случваше и на сина ми в един период, да го оставят на пейката по време на междучасието, вместо да играе - пълен абсурд за дете, чийто основен проблем е липсата на движение и динамика в дългите часове. После дойде друга учителка и това спря, радвах се много.
Аз лично наказвам предимно с отнемане на привилегия. Често съм обяснявала, че животните се учат със захарче и камшик, защото не могат с думи да разберат необходимостта да правят или не правят дадено нещо. Обикновено разбират и това държи до някое време. Но даде ли се правило, то трябва да се обясни и да сме сигурни, че детето знае и разбира. Ако все пак го наруши, тогава съм "за" да се накаже по приемлив начин. Наказвала съм по най-омразния ми начин - прав до стената броени пъти, за удряне. Не се гордея с това, било е признак на безсилие от моя страна всеки път.
Много се отплеснах. В детската градина е нормално да има наказания и награди, с 30 деца в една стая е жизненоважно. За мен основното е детето да знае за какво е поощрено или наказано, да не е унижено, да няма нелепо съревнование между тях като абсурдното "най-хубава картина" примерно
В училището на сина ми имат едно усмихнато човече и ВСЕКИ, който в даден ден отгови правилно на въпрос, помогне в дейност и т.н. вижда името си там, а в края на деня получава листче, на което пише, че учителката го дава на това дете за добро поведение, най-отговре пише "Ти си супер!". При 5 такива листчета детето може да поиска малка награда от родителите си - да отидат някъде, да играят негова любима игра или мъничка играчка от магазин за 1$ или някаква друга малка привилегия. Наказанията са им да стоят на един чин и да работят сами за някакво време, а не в екип с останалите деца. Това се прави, когато някой пречи на останалите, с много говорене, прекъсване и т.н. Вики редовно е наказан там, но какво да се прави Крайно време е да спра. Мисля, че повечето в тази тема сме на сходно мнение.
П.П.
Е, чак пък заради една детска градина, да отидете в чужбина, не е ли малко преувеличено?
не е ли малко преувеличено?За мен - не е. Ако детето ти има по-особен темперамент, по-динамично, емоционално, ранимо е и виждаш как страда от това, че не е прието не само в градината, но и на много места, не обичам обобщенията, но не е прието от обществото като цяло, да, в един момент ти става приоритет. Знам, че е трудно да се разбере за много хора, чийто деца се вписват спокойно в училищната и обществената обстановка, напълно го разбирам това. Но в моя, Мими, Били и на други мами случай, много е трудно, повярвай ни.
Е, чак пък заради една детска градина, да отидете в чужбина, не е ли малко преувеличено?
не е ли малко преувеличено?Хич даже. Никога не съм искала да имигрирам, и винаги съм намирала причини да искам да остана в България. Винаги... до момента, в който децата трябваше да тръгнат на детска градина.
Миленче, мерси за дългия разказ
Аз събирам, събирам какво казваш за системата там, накрая ще ти ги пратя да донапишеш сравнението, което отдавна се каниш да направиш Освен че все по-сериозно обмислям да си пусна документите, язък само че Ники ще е вече 5-6-ти клас, докато дойде времето. Е, чак пък заради една детска градина, да отидете в чужбина, не е ли малко преувеличено?
не е ли малко преувеличено?По темата-скоро имаше тържество в градината,наблюдавах учителките-бяха изпотени от вълнение,мърдаха устни с децата,жестикулираха неволно,бяха изцяло потопени в атмосферата...та си мисля,може би тези жени са убедени,че вършат най-доброто за децата дори и когато наказват по нелеп и обиден начин...така са ги възпитавали тях,така са ги учили в университета...лошото е,че сегашните студенти учат по същите учебници
