Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 17 ноем. 2008, 00:47 ч.
  • Преглеждания  3 916  Мнения  64  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 561
Темата е провокирана от нещо, което се случи днес,
за втори път с един и същи човек, което е невероятно
и което ме изуми, и същевременно ме направи изключително
щастлива  Hug

Та искам да ви запитам:
Случвало ли ви се и на вас да възликнете
"Е.а си, колко е малък света !"

Ако не е твърде лично разкажете.
Мисля, че ще е интересно !

Аз вярвам, че няма нищо случайно на този свят
и всички хора, които срещаме при определени
обстоятелства, е трябвало да срещнем  Hug

Реклама
# 1
  • whiskey bar
  • Мнения: 679
Ако светът е толкова малък, защо никога не срещам Анджелина Джоли?!

# 2
  • София
  • Мнения: 2 561
Ако светът е толкова малък, защо никога не срещам Анджелина Джоли?!

Неведоми са пътищата Божии, Сопранов  Naughty
Никога не знаеш какво може да ти поднесе съдбата.
Е, дано да е по-скоро, че ако ви срещне след 20 години кел файда  Laughing

# 3
  • Варна
  • Мнения: 13 518
ДА, много често си го казвам!
Преди няколко години в Монте Карло се запознах с едно момче- българин. Слизаше от една яхта и ми направи впечатление като проговори на български по телефона. Оказа се, че е бивше гадже на моя приятелка, който в последствие станал капитан и обикаляше из Средиземноморието  с едни руснаци.
И във Варна много често ми се случва да си го кажа.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 13 518
Ако светът е толкова малък, защо никога не срещам Анджелина Джоли?!
http://novini.tialoto.bg/article.php?id=7395

# 5
  • Мнения: 4 536
Понякога и най-малките вероятности се сбъдват.
Възможно е, Сопрано, днес да я срещнеш два пъти.

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 519
  
     Случвало ми се е,да,няколко пъти.Най-пресният пример е от 1 седмица.Тогава разбрах,че моята баба,която живееше в Созопол и никога в Бургас и която почина преди 22 год. се е познавала и даже е ходила на почивка с бабата на съпруга ми.По онова време и двамата сме били на по 10 год и представа сме нямали за съществуването на другия.

# 7
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 735
понякога - много често. Друг път с месеци - не.
Конкретна случка не ми се ще да споделям.

# 8
  • Мнения: 1 629
слава богу, че светът е достатъчно голям и е съвсем приемливо да се отрежеш вечер някъде, да натвориш куп глупости и никога да не срещнеш свидетели.
но още съм благодарна и че не живея в Угърчин, там вероятно светът са едни две хиляди души, които си се подсмихват иззад гърбовете.

# 9
  • Мнения: 4 112
В детската градина имах една приятелка, беше ми и съседка, все заедно бяхме в игри и лудории. Един ден заминаха да живеят в друг град.  Sad
Тръгнах на училище и един ден учителката от вратата ми казва, че е дошло ново момиче и ще сяда до мен, на моя чин. Тя беше!  Heart Eyes

# 10
  • София
  • Мнения: 10 952
Да Laughing Никога няма да забравя как срещнах веднъж в морската във Варна мой бивш съученик, който никога, ама никога не съм срещала в родния си град, освен на училище Laughing Много ми стана смешно Simple Smile

# 11
  • Варна
  • Мнения: 2 168
Често ми се случва напоследък. Най- интересната случка в тази посока е момента, в който след девет години връзка и три- брак, живот в различни градове преди да се запознаем, по детските ни албуми установихме, че със съпруга ми сме били заедно една година в яслата  Laughing.

# 12
  • София
  • Мнения: 5 374
Бях водила Станиславски на разходка извън София, прибрахме се с маршрутка. Покрай дивотиите му се заговорих с една дама, оказа се от любим мой град, в който някога съм учила.
Тя познаваше почти всички лица, за които се сетих. Та така....дори и без Интернет, малък си е светът.

# 13
  • 1st floor
  • Мнения: 4 779
А пък моята любима учителка в детската Heart Eyes, се оказа 25 години по-късно в друга детска, в друг квартал - учителка на сина ми...Честно казано не я познах, защото нямам спомен за визията й, пък и доста се е променила. Но един ден отидохме с майка ми да вземем малкия и те се разпознаха, защото навремето бяха приятелки...

# 14
  • София
  • Мнения: 1 981
Отидох на другия край на света, в малко градче, зад гърба си в магазина за хранителни стоки, чух българска реч от, някак си, познат глас. Обърнах се и 5-6 секунди не можах да повярвам на това, което видях - моята най-добра приятелка от детските ми години, с която живеехме врата до врата в блока, която не бях виждала и нямах никаква връзка с нея повече от 20 години, стоеше на 2 метра от мен и се караше на малкия си син.  Hug
Тогава възкликнах: "Колко е малък света!"  Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт