Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте, вече минаха почти 3 месеца от както дъщеря ми почина на 7 месеца, тя беше с вродено увреждане ...

И освен мъжа ми и другото ми детенце, и донякъде майка ми, никой не допускам истински до себе си, а само привидно. Дори и познати и приятели, всичко е на учтиво здравей, здрасти, как сте, как върви работата, добре ли си, да добре съм, горе долу ..., и до там. Тоест нямам проблем с непознати да общувам, а именно с познатите. Примерно в квартала изобщо не излизам, съседите ги отбягвам, правя се че бързам, само се усмихвам и "здравей", и  преминавам през кооперацията ни като бърз влак. Детето разхождаме някъде, където отиваме с колата, а преди това цяло лято бях в квартала с двете ми деца, почти всички ни знаеха ...

и така ...

аз никога не съм била от най-общителните и отворени лоичности, сега хептен май се затварям за околните Sad

как беше/е при вас?

И друг въпрос - Остана ми някакво негативно усещане спрямо свекървата след последния път като се видяхме, а именно като беше тук за погребението. И то заради 2-3 дребни битовизъма. Значи тя като дойде в къщи наистина не беше много подредено, но просто последните дни преди смъртта бях все около детето заради внезапно влошаване, по лекари, бърза помощ и т.н. и т.н., а тя намекна, че не било чисто, ама не по-груб начин де. Ама някак си ми стана кофти и все още си го спомням. А не искам да имам такива чувства спрямо нея и без това не се виждаме често. Така че мислите ли, че заради особеното ми състояние тогава, ми е направило такова впечатление нещо толкова дребно?

Тя просто ми каза неща от типа: "чакай да си обуя чехли, че много трохи имаш в кухнята", "е малко е разхвърляно у вас, ама нали няма да събирате тук хора, не е проблем, но ако се събират хора за прощаване, трябвало да е добре изчистено" (ние в къщи не събирахме хората, просто след погребението седнахме с всички в едно заведение), вечерта преди погребението за вечеря на мъжа ми, брат му и на нея им сипах просто каквото има - салата и суха храна, вика ми "ами като нямаш друго - това"...
Някак си след смъртта аз бях отнесена на съвсем, съвсем друго място, в преносен смисъл, а такива коментари ми бяха толкова странни и далечни, може би просто тогава всичките ми възприятия са били болезнени и най-добре да забравя подобни дреболии, за да не ми повлияе на отношението към свекървата ...

Иначе за сравнение - майка ми - дори в деня на смъртта като дойдоха с баща ми, като се оправихме там документално с който трябва, просто без много, много да коментира се хвана и пооправи това онова набързо.

Естествено като се поокопитих малко, две седмици след погребението, почнах да си оправям апартамента и то основно, шкафове и т.н., понеже за жалост ми се освободи тооолкова много време ... Дори това ми действаше мобилизиращо да се понавдигна след загубата .... После се хванах и малко да поработвам от вкъщи.... Също и се грижех и за живото детенце, и живота продължи ....

Сори, че стана дълго, но ще съм благодарна някой съвет, ако дадете, особено за общуването с хората.
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
geri88, съжалявам за момиченцето ти.  Crying or Very sad

До себе си допусках само родителите ми, мъжа ми (въпреки че и двамата бяхме заживели в паралелни измерения - всеки със своята мъка в сърцето),  момичетата от форума и едно приятелско семейство.  Много дълго това беше кръгът на общуване.
Може би преди година започнах да се отварям и за други хора. Малка част от колегите, малко от старите приятели.

Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Гери ,приеми моите съболезнования !
Болката ни е събрала всички жени тук във форума .Честно казано с тях споделях  и изливах напълно душата си .Единствено с тях  съпруга ми и една приятелка .Всички други не говореха, отбягваха все едно не се случило ,от което много ме болеше. Дори и родителите ни.
Относно твоята свекърва и мен биха ме наранили думите и .Кой ти гледа къщата когато става въпрос за живота на собственото ти дете. Някои хора като говорят май не мислят  какво казват. Казвам това, защото и моята свекърва беше правила някакви изречения  от които ме заболя .

-нека и е светло на малката душичка!
Цитирай


Мнения: 245
Гери, за твоето ангелче  Rose Rose, да почива в мир душичката малка.

За общуването май нямам какво да споделя, защото ние сме в чужбина и истински общувам само с мъжа си, останалото е както го описваш, но то няма и как другояче да бъде. Другите ми "истински общувания" са виртуални - с приятелка от детинство и тук във форума. Родителите ни не знаят за неуспешната първа бременност - тогава нямах сили да им кажа и...така си и остана. И сега нямам желание да споделям с тях това, близки сме, знам, че ще ме разберат, ще тъжат с мен, но...и аз не знам защо. Може би някой ден ще дойде моментът.

Искам за свекърва ти да кажа нещо - някои хора така се борят със стрес и мъка - трябва да говорят нещо, макар и пълни глупости да са. Просто с отбелязването на съвършено рутинни, тъпи, ежедневни неща се задържат на повърхността. Едва ли е искала да те засегне, макар да го е направила...Спомням си един филм, в който главният герой се разведе с жена си, като причина изтъкна следното: в деня на погребението на детето им тя му направи забележка да не облича синята, ами сивата (примерно) риза. Не мисля, че на нея й е било по-малко мъчно, просто...мозъкът блокира.

 Hug
Цитирай

София

Мнения: 9 918

моите съболезнования
преживяла съм 2 аборта,но не и това,така,че съвет не мога да дам
Цитирай


Мнения: 3 156
Гери, съжалявам за загубата ти. Съжалявам, че още едно майче преживява този кошмар. Crying or Very sad

Относно общуването - ами и при мен стана така. Затворих се, започнах да отбягвам хората,дори най-близките си. Скоро получих писмо отнай-добрата си  приятелка, която сега живее в Канада. И която дори не знаеше, че имам вече бебе. Не съм я чувала толкова дълго... И от нея се отдръпнах даже. Съзнателно. Това е показателно за отношенията ми с външния свят. Някак си не можех да приема, че животът си е същият като преди. Че може да си говорим за козметика, дрешки, проблеми в работата и вкъщи, след като съм изгубила най-ценното. Днес мога да говоря и за козметика, и за работа, и за всичко. Разбрах, че по един или друг начин продължавам. Започнах пак да общувам с хората. Не е същото, разбира се. Някак си съм забравила. Това съвсем сериозно го казвам. Но за да стигна до това положение ми трябваше време. При това - доста.

Относно свекърва ти - може би polar_bear  е права и искрено се надявам да е така. Ако не е, би било твърде дребнаво и жестоко от нейна страна. Впрочем предполгам, че аз по-скоро бих таяла гняв към нея отколкото да търся оправдание за поведението й.

Още веднъж - съжалявам за всичко, което си преживяла.  Sad
Дано мъничката ти рожбичка е на по-добро място. Praynig
Цитирай

Русе

Мнения: 26
Съжалявам, че се е случило. Прегръщам те!
Според мен трябва честно да си признаеш пред себе си, кое ще те притесни ако говориш с някой познат. Аз се тревожех от неудобен въпрос и затова в началото бях като теб. После съвсем случайно срещнах няколко човека-ей така обръщам се и те са до мен и вече с такъв ентусиазъм ме питат за бремеността ми. Оказа се че нямам време да мисля, емоциите ми идваха като приливна вълна и се разплаквах. Не ми беше приятно но се случи и сега съм "по тренирана". Справям се по-добре. На мен времето не ми помогна, а самите ситуации, в които попаднах. Не бързай! Просто се попитай от кое ще ти стане неудобно и дали е основателно. Ти усещаш много силна болка, но това не е нещо неестествено. Не мисли че хората са дебелокожи само защото не им се е случило.
А за свекърва ти...ти си толова натоварена на този етап от живота си, че просто не я мисли нея! Ако ще в прав текст да ти каже че е мръсно у вас, много важно! Тя да си гледа у тях, ти ще му мислиш за у вас. Има хора дето обичат хауса в определен момент. Даже ако искаш може малко да поразхвърляш. Какво толкова!  Не е тя човека който да слушаш. Слушай себе си и твоето семейство. Имам една приятелка която ми е казвала, че обича да си постои един ден с олющен лак на ръцете когато нещо е депресирана. Аз лично съм я питала за какво ходи така, но се надявам да не ми се сърди за този въпрос. Много си я обичам и ако ще всеки ден да е така пак ще я обичам.
Цитирай
Благодаря ви момичета за отговорите!   bouquet
Беше ми полезно да ги прочета - и за общуването с хора след загуба, и за свекървата.
galia1108 задава въпроса защо не ми се общува - ами да, именно защото не ми се отговаря на неудобни въпроси. Макар че ние на близките ни приятели сме разказали кое как е, за увреждането също. Ама се е случвало някакви по-далечни познати, също и съседи, с които почти не сме се и поздравявали, изведнъж да почнат да ме разпитват настойчиво с някакво очевадно любопитство. И това ме отблъсква, но все пак им отговарям нещо всмисъл, че по рождение е било болно, да не се чудят все пак ...
Друга причина е, че по настоящем съм все още малко на забавени обороти, на някакъв мой ритъм и ми е трудно да се впиша адекватно в обстановката като отидем някъде с приятели.
И трета причина е, че за жалост при стрес качвам килограми, и за 3 месеца качих 5 ( е вече почнах да тренирам и не качвам) . Ама аз и от преди имах излишък от 10-12 кг. И направо "любим" въпрос ми е някой от прителите ми точно сега да ме попита да не съм пак бременна. А това се случи дори и като дойдоха хора за самото погребение. (а аз не съм, а и мисля, че е по-добре първо да отслабна преди да има следващо забременяване). Искам да кажа, че като цяло външния ми вид малко поизостана, мам ще се стягам вече де ....
Но основното е, че трудно се доверявам. освен на мъжа ми ...

Ами общо взето виждате, че за момента съм объркана и много чувствителна ...

За свекървата, имаше интересни гледни точки, блгодаря ви   bouquet, които не ми бяха хрумвали, особено това което казва polar_bear ... Но най-вероятно от нетактичност може да го е казала, пък и с нея не се познаваме много в дълбочина, за да знаем как би реагирала другата на дадени думи. Може и от собствения й стрес в този момент да го е казала, тя по принцип е страшно приказлива, не млъква никога, бърбори доста; затова не мисля да тая нещо против нея. Аз за това го и споделих тук. Случката въобще не бих я разказала в друг от подфорумите, понеже знам как се настройват там мамите против свекървите и що за отговори щях да получа.

Ами това е засега от мен, момичета. Съжалявам и че и вие сте част от този форум  Crying or Very sad
Цитирай

Варна

Мнения: 2 305
geri88, съжалявам за загубата ти! дано мъничкото ти детенце е щастливо и е далеч от болка и скръб!

мисля, че polar bear е права за свекърва ти. много е трудно да намериш точни думи в такъв момент, едва ли е искала да те наскърби допълнително, по-скоро е приказвала като радио - за фон.
не очаквай, че толкова скоро ще станеш отново същата. остави ги приятелите, ако са наистина приятели ще те разберат и ще ти дадат време да се освестиш, да мине най-интензивната скръб, за да можеш отново да им обърнеш внимание.

в момента ти, съпругът ти и детенцето ви сте с приоритет. докато скърби човек обикновено няма сили за много неща, затова е важно да си ги пази за най-същественото. след година или повече отново ще ти дойде желанието за общуване. защото, за да дадеш на другите, първо трябва да си дала на себе си. струваш ми се разумен човек, който не прибързва да съди и да си мисли лошо, а това е безценно качество. желая ти щастие!

много съжалявам, че и ти си минала по нашия път, много...  Hug
Цитирай


Мнения: 656
Мила Гери,приеми и моите искрени съболезнования.
Много малко време е минало и болката е много силна.На мен ми трябваха почти две години,за да се взема в ръце.Изгубих второто си дете преди две години около две седмици преди Коледа.Разказвала съм тук как преживях първите месеци-затворена вкъщи,не вдигах телефони ,не говорех с никого.Дори родителите ми ,нямах сили и желание дори с тях да говоря.Абсолютно никой-само съпруга ми и детето.Когато се върнах на работа ми беше много тежко-тогава започнаха въпросите и аз се чудех къде да се дяна.Започнах да избягвам хората ,отдалеч като видех някой го заобикалях за да избегна дежурните въпроси.Минаха почти две години ,а има хора които още ме питат на колко стана бебето.Знам,че не го правят за да ме наранят,но от това не ми става по-лесно.
Затова дай си време,не се насилвай  да говориш и да общуваш,не се измъчвай ,след като не си готова за това.Още много неща исках да ти напиша,но за съжаление трудно намирам подходящите думи,това не ми е силната страна.Кураж Hug
Цитирай


Мнения: 606
Гери  Hug съжалявам за мъката ти........
за малкото ти ангелче

На мен ми трябваше доста време докато допуснах хората около себе си(говоря за познатите си),
не знам.... тук във форума момичетата ми помогнаха най -много от всички·
Определено е нужно време за да прецениш кога и с кого ще контактуваш след станалото.........
Поне при мен беше така.....и все още има моменти в които не съм готова да говоря за загубата си·
Гери гушкай другото си детенце-това на мен много ми помогна........



Цитирай


Мнения: 14
сажалявам за твоето детенце, нека по4ива в мир.аз примерно имах същите проблеми и до ден днешен още помня думите , на тези които не ги заболя.тогава в тоя момент разбрах  кои са хората които са били винаги до мен и на които мога да раз4ита.аз си върнах моето ангел4е, желая ти и на теб да успееш.тогава света става по разли4ен, но думите никога не се забравят, особенно лошите.
Цитирай

в гори тилилейски

Мнения: 1 187
Моите съболезнования.  Rose Rose Нормално е да не искаш да общуваш с хората. В очите им виждаш съжаление, от което  нямаш нужда. С времето ще почнеш да комуникираш повече, но всичко с времето.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.