Мнения за 36 Ясла - зов за помощ

Голямата ми дъщеря ходеше в тази ясла и бях много, много, много доволна. Толкова доволна, че се надявам наесен и малката да я вземат. Не мисля, че лелките нямат подход. Дъщеря ми свикна бързо, учеше много неща, имаше приятелчета, абе нямам думи да нахваля яслата.
Мисля, че детето ти минава през нормален период на адаптация, дай и време и не се стресирай повече от нея, защото, каквото е отношението на родителите към яслата, такова е и на детето. Дори след адаптацията е нормално да има сутрини да плаче и да не иска да хои, но и на теб не ти се ходи всеки ден на работа, само дето не си седнала да ревеш.
Според мен детето е под стрес от смяната на яслите, дай му малко време, а и не само от яслите, от това, че е при вас, а до сега е било при бабите.

Големият ми син ходеше там около половин година. Много трудно свикна, но той по принцип трудно се приспособява. Откъм грижи нямам никакви забележки.
Сега малкия си е вкъщи и всеки ден реве като тръгвам за работа. Разбра, че няма да е за кратко всекидневното ми отсъствие и го преживява детето.

Моят съвет е да говориш с родители на други дечица, от вашата група.
И не го отлагай, не разчитай само на това, че минава през трудна адаптация. Много лели в яслите оправдават лошото си поведение към детето с трудната му адаптация. Ти си майка и си познаваш най-добре детето, разчитай на инстинкта си и ако имаш съмнение - намери начин да провериш!
Аз мисля, че и най-неконтактното дете, при едно мило отношение, ще всикне бързо и ще ходи с желание.
На колко год. е детето? Опитай да говориш с него, за да разбереш причината. Бързо ли е свикнало в първата ясла?
Не чакай просто да свикне, защото може да се окаже /в нашия слечай беше така/, че самата ти, няма да искаш да свикне,  ако знаеш с какво трябва да свиква.
Има деца, които свикват и на бой, но дали ние родителите искаме това?!
Не искам да те плаша, но вече вярвам на тези страхотии, за които пишат мамите по форумите, след като ни се случи и на нас.
Когато потърсих /и аз като теб в интернет/ отзиви за яслата, в която беше синът ми, се оказа, че отзвите са много добри. А детето видимо страдаше, в последствие нещата се развиха много зле. След като го спряхме от ясла, се оказа, че децата на всички майки, които дават добри отзиви, посещават една и съща група в яслата. За съжаление синът ми нямаше този късмет.
И още нещо: много важно е детето да расте спокойно, ако там нещо го травмира, ужасява, вярвай това ще има страшни последствия върху още крехката му психика.
Не мога да разбера как детето няма да спре да плаче, ако му се обърне внимание?! Ами те да не са дебилчета?! На синът ми още на третия ден му крещяха в продължение на 1/2 час да спре да реве, а той ..още по-силно. Аз допуснах огромна грешка, като изчаквах детето да се адаптира ....е, сега го лекуваме, защото успяха да го доведат до страхова невроза, само за 5 седмици присъствие.
Искрено ти желая да се справиш със ситуацията, по възможно най-добрия за детето начин, за да е спокойна и един ден да има само хубави спомени от яслата!

Грижата за едно дете на тази възраст, не е само да е нахранено и със сух памперс!

Грижата, преди всичко е да помогнеш на детето да преодолее по-леко мъката по раздялата с родителите. Те страдат, независимо от това, че им обещаваме да ги вземем... Защото те, милите не могат да разберат, защо им причиняваме тази мъка, защо ги оставяме там, защо до вчера мама е била около детето, а днес то е изпратено при непознати ...
А ролята на персонала е да намери начин да разнообрази ежедневието на децата, да разсее мъката им, да се опитат да приобщят новите дечица към групата, да им създадат приятни емоции - песни, танци...

Мерси за отговора , но може ли да ми кажеш в коя група сте били

Рали ходеше в 36 ясла "Слънчево зайче" миналата година по това време. В 1-ва група. И тя много плачеше, не искаше да яде, не искаше да спи... а бе доста трудно беше. За лелките - опитват се да обърнат внимание на всички дечица, но не винаги успяват. Пускаха им ТВ, четяха им приказки, но ги оставяха и сами да си играят..  Иначе Рали си беше харесала една от лелите и още с влизането се залепяше с нея... Но моята щерка беше изключително свикнала с мен, аз си я гледах сама до 2 г и много трудно прие идеята че мама я оставя  В интерес на истината много боледуваше и след 6 месеца опити с яслата я спрях, защото повече време бяхме болни отколкото на ясла.

Иначе говори с лелите, дано свикне детенцето  по-бързо 

Тогава се водеше втора, сега не знам как е, освен това лелките се сменят.

А сигурна ли си, че причината е в яслата? Възможно е детето да страда за бабите си, при които е било до скоро.

Моето дете ходеше в тази ясла, в I група и съм изключително доволна от персонала. Първите 2 седмици плачеше на влизане, но бързо спираше и очевидно се чувстваше добре там. На третата седмица влизаше сама и спеше без проблеми. След яслата беше усмихната и игрива. Сестрите ми направиха много, много добро впечетление - обясняваха ми подробно какво е правила и те какво са правили и т.н. Педагожката на яслата също е супер.
Преместихме детето от там, само защото я приеха в ОДЗ и то близо до нас, иначе никак не ми се искаше да я спирам от тази ясла.
Моят съвет е да говориш с директорката да я преместите в друга група. Успех и да пишеш какво става! 

Здравейте майчета,
Искам да ви благодаря искрено за помощта и изказаните мнения. Миа вече се чуства по-добре. Не казвам , че не плаче, но това е нормално. Важното е ,че в къщи се държи нормално. Оказа се , че е много "лоша" ако не се е наспала, а също така и липсва братовчетка и, скоято ходеха на ясла в Хасково. Още не се е социализирала , но мисля че с времето и това сте стане. Има още какво да се иска , но времето лекува. Аз съм вече по-спокойна.
Още веднъж БЛАГОДАРЯ ВИ.