Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора

Пловдив

Мнения: 221
Малко се чудя как да си формулирам въпроса, но горе-долу е следния: как минава един ваш ден, отглеждайки малко бебе? Питам, защото /сега срам не срам знам, че ще отнеса много критики, но съм в криза/ аз все още не мога да се организирам и депресията ми пак се завръща с пълна сила. Първо дете ми е, планирано, съответно искано. Винаги съм си мислела, че да гледаш бебе /не да възпитаваш вече пораснало дете/ не е кой знае колко трудно. Яде, спи, пишка, ака и айде пак наново. Но се оказа, че това е най-трудното нещо, с което съм се сблъсквала дотук в живота ми, а съм имала много трудноразрешими ситуации. Обаче откакто съм станала майка, имам чувството, че съм всичко друго, но не и такава. Нямам грам интуиция или каквото и да е някакво вътрешно "майчинско"усещане, а така като чета май тук всички са родени да бъдат майки. А аз просто незнам какво да правя за да може хем да го гледам, хем да си върша ежедневните неща. Вече мина повече от месец, а нямам никакво подобрение. Седя като идиот по цял ден /седя го използвам съвсем буквално/ и само дебна кога ще се събуди, като плаче сега от колики ли е или е гладен, абе изобщо нямам представа какво правя. Мислех, че е нормално първите дни, но аз все още съм като в някакъв филм. И като добавим недоспиването /тази сутрин направо физически имах чувството, че няма да издържа/ всичко е с двойна сила. Моля ви, не ме критикувайте, това и сама го правя, просто ако някой е минал през това, нека сподели. Аз нямам ежедневие, дори сиво. Имам един идиотски тъп поглед и като машина правя ядене, сменям памперси, обличам, събличам, храня и т.н. Чувствам се страшно самотна, майка ми уж ми помага, но се оказва, че с или без нея е все едно. Ходя рошава, сещам се да си мия зъбите към обяд, обличам каквото хвана, а бях не прекалено, но достатъчно суетна. Идеята е че просто незнам как да съчетая майчинството с останалия живот. Стана дълго, за което се извинявам, но имам нужда от помощ, а незнам къде да потърся.
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 950
Споко! Почти всяка майка преминава през такъв период. Идва момент, в който не ти се прави нищо, но ще ти мине.  Peace
Моят съвет: сподели с мъжа си какво те мъчи, ако е разбран, ще ти помогне. Аз така направих и срещнах подкрепа в съпруга си. Щом казваш, че майка ти ти помага, значи възползвай се - помоли я да гледа бебето за 2-3 часа и излезте някъде с мъжа ти. Разведри се мало от сивото ти ежедневие. Друго - ако имаш приятелки около те, кани ги на гости. Ще си побъбрите и ще се разсееш.
Успех!  Hug
Цитирай

Варна,морето,сините вълни...

Мнения: 4 336
О,това все едно аз сьм го писала в началото.Минах през сьщото.Не сьм имала следродилна депресия,но всичко друго да.Всичко го правех като машина,чистя,пера,мия,сменям памперс,храня и пак отново.А аз-аз изглеждах ужасно-рошава,дрипава,зьбите и аз ги миех когато се сетя.Косата ми от руса стана три цвята.А бях суетна,може би по вече от колкото трябва даже Blush
И в един момент се погледнах и не се познах.Тогава си казах стига.Спрях да се вманиачавам,не дьржа мрьсно,но започнах да чистя,когато имам време,а не всяка секунда да льскам нещо.Оправих се и заприличах отново на човек.Сега Денис,когато си доспива след закуска, аз ставам пооправям набьрзо и след това се погрижвам и за себе си-гримирам се,обличам се и се оправям.Когато Денис стане оправям и него и навьн.В кьщи работата никога няма да избяга.Започнах да общувам с други мами.
Сега сме да твьрдя,че сьчетавам страхотно майчинството и останалия живот,това ме прави щастлива.
Желая го и на теб    bouquet
Цитирай

Някъде там на юг...

Мнения: 1 125
Ще свикнеш, спокойно  Stop Не е лесно да си мама Wink Мога да ти дам следните съвети: 1. Бъди по-организирана. Планирай си задачките за деня. 2. Трудно е, но ще се наложи да се откажеш временно от някой лични неща (глезотийки) в името на грижите за бебо.

Както една мама по-горе е казала, домакинската работа няма край. Затова се грижи първо за бебо, после за себе си и след това останалото.
Цитирай

сред образи и светлосенки

Мнения: 728
Охх, мила, отстрани винаги изглежда много лесно... И аз си мислех, какво толкова трудно има да отглеждаш бебе... ама се оказа бая нелека задача... Минах и през нещо като следродилна депресия... идеше ми да захвърля всичко и да избягам през терасата (буквално). Съчетано с проблемите с кърменето и трудното възстановяване след раждането, направо бях като в ада.
Не можех искрено да се зарадвам на детенцето си... Сега този период отминава. Бавно, но отминава!
Сега незнам какво бих правила без нея!
При мен помогнаха следните неща: майка ми взема малката понякога да спи при нея в другата стая, да мога аз да се наспя. Отменят ме вечер за по някой друг час да се окопитя... сега все по-рядко, разбира се, но в самото начало беше незаменимо да имам половин час за себе си... Излизам много с количката с малката сега... Студено, не студено, обличам я хубаво и хукваме навън - хем тя доволна, хем аз... Нека и мъжа ти помага, нека е съпричастен с теб... Друго не се сещам на този етап. Кураж!   Hug
Цитирай

Варна,морето,сините вълни...

Мнения: 4 336
Ели,а излизате ли на разходки?Защото може да изпаднеш в това сьстояние,ако цял ден си стоиш в кьщи.
Верно,че вече е хладно,но бебчо е мальк и е легнал в количката.Обличаш хубаво,завиваш,в количката е завет и с някоя друга мама на разходка Peace
Цитирай

до езерото

Мнения: 134
Първо се успокой. Никоя жена не се научава изведнъж да бъде майка, домакиня приятелка любовница и т.н. защото списъка е дълъг.  Моят съвет е да излизаш повече това е полезно за теб и за бебенцето все още не е много студено. Нека майка ти да помага с домакинската работа а ти се занимавай с детенцето.   bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 234
Мила, Ели_83, чувствата, които изпитваш и мислите, които те вълнуват, са съвсем нормални за този период. Все пак бебето е една огромна промяна в живота. Иска се време, за да свикнете един с друг. Майчинството се учи, мит е, че е инстинкт. На първо време е съвсем достатъчно да се грижиш за него, пък любовта (онази силната) ще дойде постепенно.
При мен обичта се появи доста по-късно, при първата усмивка, като продължава да расте с всеки изминал ден-когато ме прегърне, когато ми каже "мамо" и ме погледне с усмихнати очи. И аз се тревожех защо не я обичам така, както съм чувала от някои-"още щом я видях", ами не става, любовта не идва по разписание.
Относно ежедневието аз спазвах това правило-всяка сутрин се приготвях така сякаш ще излизам за работа-задължително лек грим, някаква прическа и никакви размъкнати дрехи. Бебето ти сега спи през по-голямата част от деня и съвсем спокойно можеш да се занимаваш с нещо любимо-филми, интернет, чатене, четене, лакиране и.....малко домакинска работа, ама малко  Wink
Излизайте всеки ден на разходка, времето е хубаво, кани си приятелки на гости, намери майки с бебенца като твоето и излизайте заедно.
Недоспиването ще е факт още дълго време (аз все още нямам нощ без будене поне 2-3 пъти), но се свиква.
Първите месеци, особено зимата, наистина ти се струва, че ежедневието ти е ужасно, но със затопляне на времето нещата си идват на място. А сега просто се отдай на четене и филми. Гледай да излизаш и сама-1 час по магазините върши чудеса. Оставяш бебо на таткото и навън.
Да знаеш, че нещата ще стават все по-хубави, просто трябва да мине този период
Цитирай

Насред мъглата...

Мнения: 272
Изобщо не го мисли!
На мене родителските чувства ми се появиха към 5-6 месец. Сега се чувствам виновна спрямо каката, но е минало...
Всичко в един момент си идва на мястото - слушай хубава музика и не се престаравай с домакинстването  Wink
Цитирай


Мнения: 21
 Мдааа, явно всяка майка минава по този път.
 И на мен ми беше трудно да съчетавам майчинство и домакинство в началото и доста се изнервях от този факт. Правех всичко на автопилот и се бях изолирала за външния свят. Като прибавим и системното недоспиване картинката беше ясна.
 Излизай с приятелки когато имаш възможност, говори, говори, говори..
И ще видиш как всичко ще си дойде на мястото. Майчинството е голяма отговорност, но това е и най-хубавото, което може да се случи на една жена.
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 443
Аз минах през същия период. Но след втория месец нещата се нормализираха. Даже започнах да се лакирам, да слагам червило като излизам на разходка. Така че, споко, ще се оправиш. Както другите са те посъветвали - излизай всеки ден с бебчо на разходка и ще се почувстваш по-добре. Peace
Цитирай

Варна(Ст. Оряхово)

Мнения: 298
Първо се успокой. Никоя жена не се научава изведнъж да бъде майка, домакиня приятелка любовница и т.н. защото списъка е дълъг.  Моят съвет е да излизаш повече това е полезно за теб и за бебенцето все още не е много студено. Нека майка ти да помага с домакинската работа,а ти се занимавай с детенцето.   bouquet
Всичко ще се нареди с времето ще видиш.
Цитирай

София

Мнения: 261
И аз осъзнах, че гледането на бебе е мнооого по-трудно отколкото си го представях. Също съм имала такива моменти, депресии, че не ми стига времето, че няма кой да ми помага за бебето и с домакинството, че ми липсва нормален човешки контакт, различен от бебешкото гукане и т.н. И още ги имам от време на време, но поне с времето човек се научава да си организира по-добре времето, а и опознава по-добре бебето и реакциите му и някак си става по-подготвен за всичко. И аз бих те посъветвала да си планираш предварително нещата - напр. какво ще направиш по време на поредния сън на бебето. Ако имате възможност излизайте или кани приятелки на гости, най-малкото за да можеш да си поприказваш с някого.
 А с времето бебето става все по-забавно и контактът ти с него ще стане все по-емоционален и интересен. Ще видиш, че постепенно ще започнеш да се наслаждаваш на чувството да бъдеш майка Peace
Цитирай

Düsseldorf, DE

Мнения: 1 474
Всичко което описваш преживях и аз в началните месеци след раждането на сина ми следродилна депресия, недоспиване, липса на организация, страх че съм лоша майка и тн. Но това е период и той преминава, повярвай ми и при теб ще стане така.

Какво правех аз на кратко казано:
записвах си какво имам да правия свързано с детето, например в колко часа са храненията.
Излизах на дълга разходка, сега времето не позволява вече дълги разходки, но все пак излизай, ще се почустваш значително по добре.
Говори си с други майки, техният опит ще ти вдъхне увереност.
Домакинската работа изостава на заден план, но не е болка за умиране. Важното е да имаш време за детето.
След някоя и друга седмица се видиш как си влязла в ритъм и няма да се притесняваш толкова.
Всичко което преживяваш сега като емоции, умора и страх е нормално.
Горе главата и повече позитивни мислене, че бебето усеща кога майка му е разтревожена и почва да е тревожно и то.
Цитирай


Мнения: 821
Всяка е минала по този път.Мамите преди мен са ти дали много полезни съвети.Послушай ги и успех. Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора