Бъдещи мами Февруарки-сладки дебеланки,чакат бебета засмянки...

Браво,Гея!Страхотно написано!!! Ако ми видиш физиономията в този момент....Като на изоставено кученце...такъв ми е израза на лицето...направо ме разплака..

Здравейте и от мен в новата темичка  

Аз днес съм си записала за какво да ви пиша, хехехе, нали съм си глупчо вече:)

За раждането, аз също съм решила да е в Тина Киркова, лекар за сега съм си избрала д-р Райна Ковачева, но още не съм ходила на преглед при нея, часът ми е за 01.12, та като отида ще реша окончателно, пък и тя може да не ме иска, знам ли:) За пакета и на мен ми се иска да си избера екип и вип стая и възможност за епидурална, ако не устискам, но за присъствието на таткото не знаех, че влиза, аз честно казано нямам желание той да присъства, нищо, че ми е първа бременност, той между другото също много ми помага вкъщи, не само откакто съм бременна, а и по-принцип, нищо че и заплатата му е повече от 2 пъти по-голяма от моята, много е загрижен, каза ми, че ако искам да присъства, ще дойде, но няма желание, защото така или иначе няма да може да ми помогне с нещо, а и след като и аз нямам желание (честно казано не съм си замисляла за причините, просто отвътре ми идва така), няма смисъл да се мъчим:)

За сайта на Чиполино, аз го открих отдавна, но си мислех, че го има и тук, заблудила съм се явно, харесах си количка от там и ако я няма в магазина, ще си поръчам и аз, само да дойде януари и се започва с покупките:)))

Аз да ви се пооплача малко, ще трябва да поработя още 2 дни, не до 19ти декември, а до 22ри ще е, после си взимам 3те ми останали дни платен отпуск и болничния от 01.01, за да може декември да ми влезе в изчисляването на майчинството като цял отработен месец, иначе нали не влизал, ако не го работя докрая и цялата работа, защото фирмата ни едва сега се натутка да ни изплати годишния бонус, който трябваше да получим октомври, с декемврийската заплата на 15 декември, а той ще ми е май, май повече от самата заплата, та ще се потрудя още една работна събота и един понеделник, ама здраве да е, добре че е Коледа и не ми се налага да работя още 2 седмици например:)

Албенче, като говориш за мама, аз не живея вече вкъщи от около 6 години, вярно, виждаме се често, да кажем веднъж месечно (на 230 км разстояние сме), но въпреки това напоследък много започна да ми липсва, всеки ден и досаждам и й звъня по телефона за глупости, а преди тя беше така, сигурно е от хормоните, започвам да се замислям всъщност, че до сега не съм осъзнавала колко много ме обича тя, защото при децата някак си тази любов е даденост, не я усещат и осъзнават, а родителите напротив и понеже не всичко с брат ми върви гладко във взаимоотношенията им, осъзнавам реално колко много страда от това и ми се къса сърцето...

И още нещо да ви се оплача, понеже получавам обяви от кариерния център на университета и си ги чета, нищо, че не мога да кандидатствам за тях сега, днес получих 2 на куп, които много ми харесаха, бих искала да работя тези неща, особено едното, а и мисля, че имам необходимите качества за това, все пак са и по специалността ми, а в момента въпреки че работя нещо близко и в добра фирма, все пак не е това мечтата ми, та далеч съм от мисълта че след година-две ще търсят още хора за това, подобни обяви очаквах почти година, преди една година и не попаднах на такива, сега една година още от време на време чета и пак няма, та ми стана много криво за това, все пак съм на 24 и искам да работя нещо, което ще ме ентусиазира и мотивира достатъчно, но...както казват хората, всяко зло, за добро...като ми стана криво и като ми се завъртяха тези мисли в главата и после пък като реших, че ще бъда лоша майка след като съжалявам за тези пропуснати възможности и направо откачих, разбира се, че си искам детенцето и не бих го разменила за нищо на света за каквато и да било работа, но нали е нормално да ми е поне малко криво, че точно сега се получава така, знам ли и аз вече...

tutubutu Познавам Ивайло.  Родителите му също бяха тук но се прибраха.  Той остана тук.  Идва си в БГ с приятели миналата година. 
Ако е той - даже и на училище ходихме заедно.  Голяма е скица.  Ако си го виждала миналата година, много му е прошарена косата, ама много.  Необичайно за неговите 26 години.  Дали е той?

Момичета много ме развълнувахте с вашите писания. Всяка една от вас е права. Оф не знам на моменти всичко ми се вижда толкова сложно - детенце, мъж, работа, грижи за себе си . И аз искам по-добра работа за себе си, нма която да се чувствам добре и да ме уважават. Искам да изкарвам достатъчно пари за труда, които полагам. В същото време искам да си гледам малкото детенце без да се притеснявам по финансови въпроси, да се възстановя бързо след раждането, мъжът ми да ме обича още повече с всеки изминал ден. И да съм превлекателна и сексапилна в неговите очи.

Едно поздравче от мен, слушах го докато ви четях и ми идваше да заплача с глас

http://www.youtube.com/watch?v=sHhtFOVSC0k&feature=related

Сега чакам милото да ни закара на доки, стискайте палци. После ще се отчитам.

Явно мрачното време навън ни вкарва в тези дълбоки размисли

Фокси, недей така, бе мило

Здравейте всички!!!

Дочетох преднта темичка и започнах с новата, но не успях да ви изчета, защото се разпалих по темата за "ПРИСЪСТВИЕТО НА ТАТКОВЦИТЕ НА РАЖДАНЕТО".
Та значи аз вчера споделих мнението си, че отначало бях "ЗА", но сега колкото повече мисля май не искам нашия тати да е с мен. Той не, че няма да иска, може даже да иска да присъства (аз не съм го питала още), нито се притеснявам , че няма да издържи гледката. Далеч съм от мисълта, че искам да ме види как се мъча, за да разбере, че раждането не е шега-работа и да ме уважава повече. Просто за мен това са безмислени възпитателни похвати или и аз не знам как да го нарека, но абсолютно подкрепям мнението, че ако един мъж си е безчувствен дръвник ако ще за две да разчекнат жената пред него, за да извадят собственото му дете, пак няма да се трогне! За щастие моят мъж не е такъв. Освен това никой не ме е карал насила да забременявам, та сега и да трябва да доказвам колко е трудно да си бременна, да раждаш и да си майка. Аз съм си наясно с тези неща и за себе си съм ги приела с всички плюсове и минуси, за да имам щастието да прегърна своето дете накрая.

От гледна точка на моето спокойствие съм по-съгласна, че ще се чувствам по-добре, ако не съм сама с чужди хора там и той или някой друг близък е с мен. Ама каква полза в крайна сметка като той няма да може с нищо да ми помогне?!

А има мъже дето наистина не издържат на напрежението и гледката и вземат, че припаднат вътре в залата, въпреки, че са го раздавали много "корназ" преди това.   И тогава докторите кого да спасяват и на кого по-напреда да обръщат внимание!!! Мани бегай!

И накарая аз също съм може би суетна и предпочитам никой да не ме вижда в онзи момент - гола, кървава, рошава и т.н. (айде да не изпадам в подробности, но четох някъде из форумите как родили вече майки споделят за клизмите, за изхождане по голяма нужда в момента на най-силните напъни и тем подобни). Извинявам се ако на някой му е станало неприятно, но на мен ми е неприятно и неудобно като трябва да го опиша пред вас, а какво остава за това да ме гледат така. Е, те акушерките и д-рите са свикнали с гледката, но другите хора не са. Аз винаги съм смятала, че една жена трябва да е в добър вид винаги, да си остане ПРЕКРАСНА в очите на любимия мъж. Не да ходи с космясали крака или мустаци пред него, да пръцка и др. физиологични неща, тук включвам и раждането. И всичко това не за да му спестявам нещо, а защото аз така се чувствам по-добре!!!

П.П. Само да добавя, ако все пак сте имали сили да ме изчетете до края, че това е лично мое мнение, което на никого не искам да натрапвам.
Айде до скоро!!!

Явно днес е ден за размисли...Затова ето и един малък поздрав от мен...Аз лично тази песен съм я слушала милиони пъти сигурно,но си поревавам всеки път щом я чуя... Мисля си за хиляди неща,които са ме натъжавали в живота ми досега,но в същото време съм и толкова щастлива,че е можело да бъде по-зле и че въпреки всичко аз съм щастливка....всъщност щастието винаги е било около мен..колкото и клиширано и захаросано да звучи...

http://www.youtube.com/watch?v=Ki0J3Abo39c&feature=related

Ето пак ми дойде един от ония емоционални моменти...Радвам се,че ви има и се надявам силно да сте щастливи с това,което имате и да не забравяте никога онова първоначално пърхане на пеперуди в корема,което ви е накарало да се чувствате най-обичаните на света.. Ох,много се увлякох в приказки...

хей сладурки, здравейте и от мен.

Гледам вълнувате се по темата с татковците. Оф, моят снощи така ме ядоса, че ми идваше да му тегля едни дълги. Но поех стратегически ход. Седнах си на фотйола, оголих си коремчето, взех да си го галя и да си говоря на бебо: Споко, маме, на лудия ти татко ще му мине, ако не и сами ще се справим" И той се  . Спря да говори, отиди и си легна, пък като се нагнездих и аз по- късно на спалнята, той вече заспал ме прегръща. То си е инстикт бе, любовта я носиш в сърцето си, без значение спиш ли, ядеш ли. Иначе на думи са много силни тез мъжаги.
Моят мъж нямам никакво намерение да идва с мен. ако го помоля сигурно ще го направи, защото ме обича, иначе подозирам че не изгаря от желание. Аз не бих го допуснала по няколко причини: суетата, изненадата и невидението - мисля че като изключим болките, той  самият ще е много по-  притеснен от мен самата.

Иначе тази вечер съм на док и утре ще се отчитам. ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ НА ФОКСИ.

Целувам Ви всичките. Днес ми е едно потиснато, ужас направо.

Албенче точно той е    Колко е малък света!

Момичета днес много емоции във форума, тези хормони какво ли не правят с нас 

bibi_iv за какво ми благодариш?! Извинявай,ама аз май нещо не разбрах...

Влизам само да се запиша и да ви пратя целувки по тумбачетата!!!!!!Сега се връщам да чета назад какви сте ги изписали Че от вчера има нови 9-10 стр.........

Я по ведро   
Утре ще ли ходим до Чиполино, или няма да ходим  Аз оставам на линия засега. Като взема малкия от градината, ще потвърдя 

tutubutu Светът е малък наистина 

foxy81  ама ти ме разчуства бе момичееее! А ние каквито сме хормонални всичките, само се чудим за какво да ревем/ 
Права си обаче.  Хубаво е да намираме щастието в всичко около нас.  Даже в облаците които все по рядко се спираме да разгледаме, даже и в цветята и тяхната вечна красота.

GALL78 Приятно Чиполинуванееее!

Ами и аз искам да ви поздравя с нещичко и да ви заредя с много положителни емоции!!!

Ето:
http://www.youtube.com/watch?v=NNC0kIzM1Fo&feature=PlayList& … xt=1&index=45

4erveno6iika Браво бе душа!!! Супер е песничката