Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 20 ноем. 2008, 20:53 ч.
  • Преглеждания  2 194  Мнения  40  Онлайн  1
Отговори
  • Sverige
  • Мнения: 2 212
Та така, тук идва пак най-трудният момент, да обясня за какво иде реч в тази моя тема.
Разглеждах си картинки на компютъра и попаднах на една, която дълго време ми беше аватар тук и която всъщност е един от най-изразявщите същността ми аватари. А именно това - шарено, цветно, ала Пипи лайфмотив. После съвсем спонтанно мислено направих паралел между тази картинка и настоящия ми аватар. Детското и пъстрото са заменени с по-отрезвени (ако мога да се изразя така) цветове. И все пак, гуменетките като символ на подъсъзнателното желание за удобство и възможност да прецапаш през всяка житейска локва така неангажиращо и лежерно. Без да трябва да се чувстваш несвойствено.
Та, не, не искам да анализираме аватарите си, или поне не върху това акцентирам, по-скоро за мен това беше повод да се замисля и да усетя промяната в себе си за последните хм 2-3-4 години.
Пътувате ли към себе си и какво разбирате за себе си по този път? А мислите ли, че себепознанието е пътуване без край и  винаги може да надскочим себе си, да се изненадаме за пореден път, тъкмо когато си мислим, че вече сме се познали...

Реклама
# 1
  • Мнения: 1 629
Дори, мисля че трябва да си направиш блог, ако нямаш. Пишеш редовно и се самоанализираш периодически. Пускаш линкове на приятели за външен одит. Пускаш линкове и тук за самоирония. Караяш я така докато ти втръсне от самата себе си, вътрешния ти свят, духовния ти мир и творческите ти търсения. След това се пропиваш и блогът пропада, но вече си се самоопознала до дупка.
Ако не спреш да човъркаш из себе си, накрая ще се натъкнеш на нещо гадно. Намирам за много ведро човек да се изненадва от себе си. Успех.

# 2
  • Мнения: 13 180
Пътувах.
Намерих се.
Ужасих се.
Приех се.
Харесах се.
Обикнах се.
Свикнах.
Ще ми бъде тъжно, когато някой ден се разделим...

# 3
  • Sverige
  • Мнения: 2 212
Мю, пробвах с блога. Не е за мен, засега. Мързи ме да пиша там, тук ми е по-уютно. Още повече, това е тема с цел размисли по въпроса със себепознанието. Ако трябва да съм честна интересува ме какво ще напишат дори конкретни хора, които отдавна съм заплюла за имащи дар слово и можещи да изразят мислите си с думи. Освен това, макар и да звучи пак по-скоро минорно, съвсем не това целях, дори напротив, напоследък, както написах последните няколко години много интезивно преоткривам себе си и много повече с положителен знак. Точно така както го каза - изключително ведро и свежо чувство е да се изненадаш сам от себе си. А аз не искам да спирам да го правя. А темата ми се струва интересна и защото чета, т.е. препрочитам за пореден път едноименната книга на Блага Димитрова...та така...

# 4
  • София
  • Мнения: 2 404
Откъде намирате време за такива глупости не мога да разбера, честно. Хора без работа.  ooooh!

# 5
  • Sverige
  • Мнения: 2 212
Откъде намирате време за такива глупости не мога да разбера, честно. Хора без работа.  ooooh!

 Joy Joy Joy
Ох, ако ще пишете ей така просто, по-добре недейте, достатъчно теми има за чесане на клавиатури...предпочитам в темата да има дори само 10 мнения, ама струващи си.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 619
Естер, ще ти заключат темичката, от опит ти го казавам! Подобни умозрителни, вътрешнонасочени размисли предизвикват позиви за повръщане у модовете. Иначе си го написала досущ, както го мисля аз, чак тръпки ме побиват от мисълта, колко еднакво мислим....пътуването....еххххх...ама не ми пиши ЛС, защото очевидно не съм аз!  Sunglasses
...........................................................
Наздраве!

# 7
  • София
  • Мнения: 2 404
Откъде намирате време за такива глупости не мога да разбера, честно. Хора без работа.  ooooh!

 Joy Joy Joy
Ох, ако ще пишете ей така просто, по-добре недейте, достатъчно теми има за чесане на клавиатури...предпочитам в темата да има дори само 10 мнения, ама струващи си.

Не пиша ей така просто. Казвам каквото мисля.

# 8
  • Sverige
  • Мнения: 2 212
Минзухар, аз не питам какво мислиш за темата, а по нея. Има малка разлика. Но добре, разбрах мнението прекрасно.

# 9
  • София
  • Мнения: 3 094
Намирам се, променям се, изгубвам се, търся се... нЕма край тая агония! Константното е, че се приемам и обичам.

# 10
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 449
тъй като не съм се губи , не мога да се намеря.
пътувам със себе си ако може да се каже въобще така.
да му мислят тези които не се знаят къде са ....

# 11
  • Варна
  • Мнения: 2 168
Непрекъснато пътувам към себе си. И се изненадвам, и се дразня; и се харесвам, и не; и се старая да се разбера и изобщо не се разбирам. Мисля, че хората, които пътуват периодично и съзнателно към себе си всъщност са в търсене на абсолютната хармония. Не че съществува де, ама това вглеждане и прелистване е защото нещо все не ти достига, ако и всичко да имаш и да е наред. Аз лично съм вторачена кога ще разбера окончателно до къде точно се простира любовта Rolling Eyes. Колко любов мога да дам и понеса, как любовта трансформира незначителните неща до прашинки и прави от малкия жест- знак и от липсата му- трагедия. Изобщо пътувам към себе си за да намеря място на любовта в живота си. Дано не спирам...

# 12
  • София
  • Мнения: 5 940
Обикновено, докато пътувам към другите, стигам до нещо от себе си. Любопитно ми е да наблюдавам отношението ми, играта, избраните. Къде съм, защо там. Сама, без другите, без живота им, без живота ни, малко ми е затъващо.

# 13
  • Мнения: 1 629
...........................................................
Наздраве!

опс, някой пише от профила на жена си  Grinning

# 14
  • София
  • Мнения: 700
Пътувах.
Намерих се.
Ужасих се.
Приех се.

Аз съм до тук. Май никога не стигам до харесването.
Иначе при мен определено не е целеустремен път, а е поредица от самоопознавателни спирки. Ей така изведнъж ми проблясва, че не съм като преди. Тъгувам по старата и позната Аз. Дотолкова тъгувам, че започвам целенасочено да си се връщам. Връщането назад обаче се оказва труден и нерадостен процес и с присъщата ми лекота се отказвам от него и гледам да задвижа това с "Приемането".

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт