Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители на близнаци и породени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 156
Здравейте близнашки мами и татковци Smile
От известно време ми се въртят едни мисли... Имам две госпожици на 5 години, общителни, играещи си с други деца... въобще до сега не съм мислела, че не могат една без друга и че 'близнашкия симптом' ще е проблем при нас. Но от известно време виждам, че нещата като че ли се променят и то само при едната (2-я близнак, ако това има значение). Тя търси сестра си за всяко нещо, да и покаже какво е направила, как си е насапунисала ръцете, дори какво аки е изакала  Sick.
Скоро дори подхванаха темата, как ще пораснат, ще се отделят, ще имат свои семейства и деца - 1-та приема нещата доста добре, почна да прави планове каква къща ще си има, каква стая, ... , но 2-та като ревна, че не иска да се отделя, че иска да си има сестра, ...
беше голяма драма... никакви обяснения от наша страна, че тя пак ще си има сестра, нищо че няма да живее с нея и т.н. не я успокоиха...
Тази, а и няколко други подобни случки, ме карат да се замисля, че ще си имаме проблеми... Искам да насърча дъщерите ми да бъдат отделни личности, които имат свои интереси, а не едната да 'живее' живота на другата... Мислех че правя достатъчно като ги обличам различно и купувам различни играчки, но факта че почти постоянно са заедно си казва своето... За момента не мога да ги разделя в градината, а и не мисля че са готови за това... май по-скоро съм закъсняла с това... Мисля че ще е хубаво да ги разделя в училище, но не искам да е насила и за това от сега трябва да ги подготвя. Но как ?
Доста дълго стана и май и доста объркано, но се надявам да сте ме разбрали и да помогнете с идеи как да науча децата ми да не са зависими една от друга newsm78
Цитирай


Мнения: 7 809
определено си изпуснала момента  Rolling Eyes сега според мен можете само с бащата примерно да ги разделяе за по малко и да увеличавате времето. единя да отиде до магазина с едната, другата удома с мама или до пазара. друг вариант е детски психолог, ако попаднете на читав такъв ще се оправи работата. успех
Цитирай
Еднояйчни близнаци ли са?
Аз съм близнак, със сестра ми бяхме така и ти препоръчвам горещо да не ги разделяш ако не искат, ще се оправят с годините. Просто едната е по-слаба и има нужда от другата. Каквото и да пишат тук всички майки на близнаци, аз съм го изживяла. По-слабият близнак съм и непрекъснато търсех сестра ми. Сега тя живее във Виена, и щом е така явно сме успели да се разделим и да се оформим като личности, но когато ние сме го решили, а не когато са ни го наложили, защото на сила хубост не сатав, но може да има лоши последствия върху психиката на децата.
Цитирай

BiGi

Мнения: 3 638
Stacy Pierce, много ми е интересно да чуя като близнашка майка мнение от другата страна на "барикадата". Накара ме да се замисля дали наистина е най-хубаво това, което ние смятаме за правилно или това, което чувстват самите ни деца. Аз винаги съм смятала, че ще е по-добре да разделя моите девойки поне в училище, ако се замисла на мен лично би ми било неприятно да уча със сестра си или брат си и да ме сравняват постоянно с някого. Забелязвам също така, че още отсега, когато играят със съседските деца, например, те имат предпочитания към едната или към другата. И винаги съм смятала, че ако са разделени ще преодолеят по-лесно този момент и ще си изградят своя среда. Но ти ме накара да се замисля - ами ако наистина едната е по-слаба и има нужда от другата дори в тези ситуации, за да се чувства по-уверена? Дали ако ги разделя насила няма само да изостря това чувство?
Ако не навлизам в прекалено лична територия би ли споделила вие кога се разделихте със сестра ти? И въобще какви грешки трябва да избягваме ние двойно щастливите родители на близнаци??? Много ще съм ти благодарна   bouquet

друг вариант е детски психолог, ако попаднете на читав такъв ще се оправи работата. успех

Струва ми се малко пресилено чак пък детски психолог  Thinking Дечицата са още малки, едва ли може да се говори вече за изградени характери, че и за психолог... Колко деца искат да се оженят за мама или тате като големи и тях ли на психолог на пратим?  Crazy

pipita, ако смяташ, че ще е по-добре да ги разделиш в училище можеш да го направиш съвсем спокойно, според мен. Просто им казваш, че е нямало място да са в един клас и трябва да ходят в две различни паралелки. Все пак ще е нещо съвсем ново и ще го приемат много по-добре от това да преместиш едната в друга група в ДГ, например. Така според мен ще мине най-безболезнено.
Цитирай
Разбира се, ще споделя!
Ние винаги сме били заедно в училище, на лагери. Сестра ми си беше самостоятелна, аз се боях да съм сама. Винаги тя ми е помагала в училище и с домашните, и винаги ми е давала тласък за всичко. Тя ми беше като пътеводител, аз и бях музата да е по-добра, защото тя трябваше да е добра и за двете ни. Но когато трябваше да се защитаваме винаги аз защитавах и двете ни, а тя мълчеше. За това и завърших право, може би. Когато се карахме помежду си  е имало и сълзи, и шамари, но никога не сме били наистина скарани, а когато някой се е опитвал да ни разтърве двете заставахме срещу него. Наистина звучи странно, но и за двете ни това беше важно. Просто в отношенията на близнаците всеки си има роля и единият е по-силен от другия в дадени отношения и обратното. Когато едната беше болна и другата не ходеше на училище и се грижехме една за друга. Вече когато навлезнахме в тийн възраст различията и вкусовете започнаха да се открояват и наистина бяха доста различни от тези на сестра ми,, започнах да се абстрахирам от нея, започнах сама да действам смело на пред, макар че знаех, че дори да сбъркам тя ще ми помогне, но се оправях много добре. Същото е както когато детето прохожда-в началото го е страх, после се отпуска, но знае, че мама ще го хване ако падне и това го крепи и докато се усети хоп! и вече тича!
 Преди да завършим училище един роднина, който беше успял да се устрои в чужбина още по онова време, ни предложи да следваме в чужбина и той ще ни помогне. И двете приехме, и двете бяхме имали шанса да научим добре английски и немски. И тогава решихме да видим какво ще е да сме окончателно разделени, приехме го като предизвикателство и тя кандидатства за университети в Австрия, аз за тук-Великобритания. И така заминахме и на мен ми беше много търсене, но се оправих и то много добре, бих казала. А и с нея се срещахме през ваканциите и си пишехме имейли и  говорехме в ICQ , нямах търпение да и разказвам! Тя беше първата, която научи че съм бременна без да съм омъжена и без да се замисля, ме подкрепи. Дори долетя тук и беше с мен по време на бременността. Тя е кръстница на Вики и когато се скарахме с бащата на Вики тя отново дойде за да ме подкрепи, после ми беше главна шаферка или кума, както му казват . И аз не и останах длъжна, бях до нея когато имаше нужда от мен и съм готова винаги да и помогна с всичко. Сега се виждаве много по-често-понякога сме заедно с децата и съпрузите ни на море и винаги сме заедно на рождения ни ден.-това е ден, на който никога, през целия ни живот не сме били разделени.
Александра, (никога не съм я наричала по име, освен ако крайно не ми се е налагало, не знам защо, тя също никаго не ме е наричала по име-Анастасия,) освен сестра ми е и най-добра приятелка и не знам дали щяхме да сме толкова близки ако някой ни се беше наложил да ни раздели.
Ние сме еднояйчни близнаци, не знам за двуяйчните,но по принцип е важното да не бъдат сравнявани двете деца, защото всяко си е отделна личност, въпреки че иска опора от брат си или сестра си. То по начало не бива да се сравняват децата с други деца, без значение братя или сестри или чужди деца. И наистина е добре да се действа спрямо това дали детето е готово за нещо. Ние имаме още една сестра, с 10 години по-малка от нас и винаги сме я приемали като бебе, а мама обожаваше да я сравнява с нас и мисля, че това до една степен породи у нея някаква ревност и желание да докаже, че е повече от нас, дори инат. Ама какво толкова има да доказва не знам.
Има още толко много да се изпише, но като заключение ще кажа, че ако не бях преживяла цялото това нещо със сестра ми нямаше да съм аз, нямаше да е това, каето е сега. Хората цял живот понякога не намират най-добър приятел, а близнаците се раждат такива и е грехота да се разделя и разваля това, което е събрано от Бог още при самия му замисъл.
Цитирай


Мнения: 7 809
Stacy Pierce, 90% се съгласих с теб  Peace но какво ли щеше да стане, ако ти се беше наложило по-рано да се справяш сама с живота си  newsm78 може би щеше да постигнеш повече. не вярвам, че няколко часово разделяне може да се окаже фатално за една такава силна връзка, която имат близнаците  Peace и още нещо, ти говориш от позицията на слабата, а какво ли мисли силната, че се е налагало да носи и теб  на гръб?
fata morgana, определено говориш от позицията на човек, който няма идея какво е детски психолог. тази представа, че трябва да си психично болен, мислех е умряла, но уви  Tired при такъв специалист можеш да заведеш детето си, ако трудно свиква с детската градина, ако не  приема раздялата на родителите си, ако не знаеш в конкретен момент как да го възпитаваш, ако домашния любимец си е отишъл.......... ей такива неща, а не щото има едипов комплекс само или други сериозни отклонения  Peace на мен много ми помогнаха с идеи и обяснения, защо децата реагират именно така, а като знаеш причината, можеш да намериш и решението. да си решава кой както иска, за мен психолога си остава незаменим и мога дамо да го препоръчвам
Цитирай
Да, това е моята гледна точка. Сестра ми не се е оплаквала, дори се чувстваше по-важна и може би това и даваше кураж за повече. Както казах, всеки близнак си има роля в тези взаимоотношения. А и сигурно щях да се справя сама, а и не мисля, че сегя съм постигнала малко. Но от тази гледна точка дайте да не се грижим за децата ни, защото кой знае утре какво може да стане и как ще се оправят сами, ако им се наложи. Малко груб пример дадох, за което се извинявам, но това си е голата истина-предположения за това какво щяло да бъде, ако еди какво си... Трудно ми е да ви убедя в позицията ми, защото това е едно от нещата, които не можеш да разкажеш на друг и той да го разбере и усети, просто трябва да се изживее.

Е, всяка майка си решава, аз просто казах какви са били нашите взаимоотношения и какво ми е мнението по-въпроса. Ние сме еднояйчни близнаци, а разликата между еднояйчни и двуяйчни е като от небето да земята. В случая наистина двете сме едно цяло, разделено на две и една без друга няма да е същото. Но раздяла за няколко часа няма да навреди, стига детето да е готово, защото пак казвам, ако се правят нещата на сила може да има лоши последствия. И това за психолога-да, помагат, дават добри идеи, но честно, от личен опит казвам, че във взаимоотношението на близнаци не е хубаво да се бърка човек, освен ако няма някои крайно големи тревоги.

 Wink Wink
Цитирай


Мнения: 7 809
не смятам да убеждавам някого как да си ги гледа деца  Peace  обаче такава зависимост, каквато ти си имала със сестра си е нездравословна и недопустима, за мен . точно от това е страхувам, въпреки че моите са двуяйчни и се опитвам да го избегна . нормално е когато си зависим да искаш да си получаваш дозата (под каквато и да е форма).
Цитирай

BiGi

Мнения: 3 638
Stacy Pierce, благодаря ти за времето, което отдели, за да споделиш  Hug Много ме трогнаха отношенията със сестра ти, пожелавам ви винаги да държите така една на друга, наистина едно от нещата, за които се радвах най-много, когато разбрах че очаквам близнаци, беше че децата ми ще си имат приятел цял живот  Smile Радва ме как всяка една от вас е успяла да си изгради собствен живот и въпреки всичко успявате да се държите заедно и да си помагате във важни моменти.
Моите момиченца не са еднояйчни и са съвсем различни, но ми е толкова хубаво като ги видя да играят заедно, надявам се да останат винаги добри приятелки и опора една за друга. Но както и ти споменаваш нещата при разнояйчните близнаци са малко по-различни. Както вече писах засега смятам да ги разделя в училище, но разбира се всичко зависи и от тяхното желание, дотогава имам време, за да видя нещата и да реша. Притеснява ме възрастта някъде към пубертета, когато специално за момичетата започва една луда конкуренция. Приятелките на тази възраст все подхвърлят разни коментари, на кой какво му е по-хубаво. Затова ми се иска да са разделени през този период, за да не се чувства едната по някакъв начин по-пренебрегната от другата... Но моята стана май като в приказката за нероден Петко  Smile

fata morgana, определено говориш от позицията на човек, който няма идея какво е детски психолог. тази представа, че трябва да си психично болен, мислех е умряла, но уви  Tired при такъв специалист можеш да заведеш детето си, ако трудно свиква с детската градина, ако не  приема раздялата на родителите си, ако не знаеш в конкретен момент как да го възпитаваш, ако домашния любимец си е отишъл.......... ей такива неща, а не щото има едипов комплекс само или други сериозни отклонения  Peace на мен много ми помогнаха с идеи и обяснения, защо децата реагират именно така, а като знаеш причината, можеш да намериш и решението. да си решава кой както иска, за мен психолога си остава незаменим и мога дамо да го препоръчвам

Дъмпер, много съм далече от мисълта, че трябва да си психично болен, за да отидеш на психолог  Naughty И не бих имала никакви предрасъдъци ако тукашната система няма тенденцията зад всяко нещо да търси психологически проблем - толкова деца с проблемно поведение, аде аде или "лек" аутизъм (!?!) като тук не съм виждала. Както в САЩ, където тъпчат децата с Ретинол, защото били хиперактивни  Sad
Да не говорим как веднъж като им влезеш в "системата" ти лепват етикета и си караш така и все нещо ти има...Та само за това са ми притесненията, не искам да отклонявам повече темата Peace
 
Цитирай

София

Мнения: 156
Еднояйчни близнаци ли са?

Да, момичета ми са еднояйчни близнаци. А относно разделянето - не искам да правя нищо насила. Трябва да е по тяхно желание. Но какво ще стане ако едната иска да е сама в 1-ви клас, а другата не? За сега ще пробваме с кратки 'разделяния'. А дали няма някакви игри, които да помагат в такива случаи?  newsm78
Цитирай


Мнения: 7 809
fata morgana, нямам идея каква ви е системата  Peace просто ми прозвуча иначе, затова обясних. тук има организации , които предлагат такива прегледи безплатно и точно тях ползвам. възможно е системата тук да е същата, просто не я ползвам  Peace но психолога е човека, който ми даде съвети за разделянето, кога и как да стане, и мога да кажа, че никоя от двете не е страдала от това  Peace даже се радват вече и си разказват коя какво е правила в Нейната група. понеже много неща са общи, сега са щастливи да кажат Моята група
Цитирай

Варна

Мнения: 212
ох като чета ме хваща малко страх... моите да двучйчни и не знам как бих реагирала аз в подобна ситуация. наистина ми се иска всеки да е напълно самостоятелен и независим от другия, но в същото време не искам да губят връзката помежду си... незнам наистина как да ги възпитавам и да с еотнасям с тях- да не допусна грешка. и сега ми прави впечатление че Алекс постоянно търси сестра си, усмихва и се, закача я, а тя- почти не му обръща внимание  newsm78. само го гледа надменно, а Алекс е по-големия,......
ох НЕЗНАМ НАИСТИНА
Цитирай


Мнения: 7 809
малки са ти бебоците, едва ли влагат този смисъл в действията си, който ти си мислиш  Peace имаш време да се информираш и да ги наблюдаваш, но на този етап няма какво да се притесняваш, а и при разнополовите не съм чула да има такива тежки случаи на зависимост  Peace
Цитирай


Мнения: 153
и сега ми прави впечатление че Алекс постоянно търси сестра си, усмихва и се, закача я, а тя- почти не му обръща внимание  newsm78. само го гледа надменно, а Алекс е по-големия,......
ох НЕЗНАМ НАИСТИНА
и при нас е така,но може би нещата ще се обърнат.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.