Казах на мъжа си да си върви

Еми значи работата е ясна, той освен "ученичка" друга няма как да залъже. В нейните очи той сигурно е "авторитет" .

Ама БНД-то добре се ориентира у живота - първо лежи на гърба на жена си толкова години, сега студентка с богати родители...


 
Ти верно си много добричка и търпелива, аз за тия думи ще помета квартала с тая мацка...

Хм, все за тези твои думи си мисля... Нали знаеш, понякога нещата отстрани изглеждат по-ясни...

Я си представи преди 5 години някой да ти беше казал, че мъжът ти е един гаден използвач... Нямаше да му повярваш, нали?

Разпитай дъщеря си по-подробно за тези приятелки... Може да го няма този баланс в отношенията им, който трябва за истинско приятелство...

Това, което ми е най-чудно... ако въпросната девойка вижда използвачество в детските взаимоотношения, как не го вижда в отношението на твоя БНД към нея и към тебе?!

Мила luda, изчетох цялата тема и искам да ти пожелая щастие и кураж!!

Направо съм изумена от твоя бивш. Оказва се, че някои мъже като ги наречеш мързеливи и безотговорни идиоти със шизофренно поведение, пак си ги надценил

Следя темта от началото. Луда, озъби му се малко на търтея. В тоя живот докато не се озъбиш никой не те взима насериозно.
Сили и кураж ти желая, имаш ги и вярвам, че нищо няма да те спре да изживееш живота си прекрасно



pontes, позволи ми да те цитирам в подписа си, това изречение ме изпълни

И мен 

Та чак на децата разправялИ / и двамата с изгората му/ че не съм ги била хранила и не съм им била давала да пият вода и щели да си ги вземат да живеят при тях завинаги.

Горките деца, направо съм ги оставила да умират гладни, жадни и необлечени

Еми нали знаеш - обикновено крадецът вика дръжте крадеца. 

И като ги вземат, при кого по-точно ще живеят - при баба си, или при баща си... щото не е маловажна подробност кой точно ще се ангажира да им готви ежедневно, да им купува дрехи, да ги води и взема от училище и т.н.

Не е лошо да го понатовариш с малко повече отговорности, за да почне да схваща мащаба на задълженията, които така напира да поеме...

Мисля, че всичко идва от там, че си имаш друг... Бившият ти още те ревнува, затова и дрънка глупости...

Закачам се за последния...Момичета, не ви ли омръзна да плюете по мъжете? А и доколкото разбирам, не сте останали без мъже в момента...Не е хубаво така, не е морално. Бившият, преди да е станал бивш и омразен, е бил настоящ и любим и вие сте си го избирали. Защо не погледнете отвисоко на нещата, с ирония и дори самоирония. Живота ще е далеч по лесен, ако не си слагате на сърцето дребнави заяждания...Дето се вика, оставете ГО да плува...а вие си гледайте живота и спокойствието.

Xfinity,

коментарът ти показва, че гледаш твърде отстрани на нещата.

Така, като те слушам, изповядваш моята житейска реалия - оставила съм бившия да си плува (с новото си семейство), а аз се оправям съвсем сама с двете деца, едното от които неизлечимо болно (СД). Много ми е трудно организационно, нямам и час лично време за себе си, претрупана съм с неизпълнени служебни задачи, които висят (работя на две места, едната ми работа е в къщи).

БНД идва един път седмично да пие кафе у нас и да види децата. Уикенда го изкарва на село с новата си жена, сина им и доведения й син, а за своите деца намира само един час седмично и то вечер. Плаща минималната издръжка (60 лв на дете), но той винаги си е бил стиснат (също като мъжа на авторката).

Много съм разочарована от него и ако тотално го отсвиря, ще ми е по-спокойно сигурно. Но няма да съм права, не мога да взема такова решение. Нека децата решат какво отношение да имат към баща си. Дотогава аз трябва да им осигурявам условия да се срещат с него и да контактуват, а също така по неволя и аз да контактувам с него и да се държа прилично...

Така че спокойствието не е всичко... Има цели, които изискват да пренебрегнем спокойствието си, да "кръстосваме шпаги" с другия родител, както и да търсим компромиси, в името на по-доброто за децата...

Ти като семеен консултант (поразрових се назад в постингите ти да прочета откъде се появи това толкова неадекватно към коментираната ситуация мнение) трябва най-добре да го знаеш... Съветите ти могат да намерят добра почва, когато споделяш повече от една допирни точки с тези, които съветваш... Не можеш да се позовеш само на общото минало и съществувалите някога чувства, като отхвърляш като незначителни създаващите проблеми ситуации, без да са разрешени. Неразрешените проблеми се трупат и преминават от количество в ново качество, което никога не е по-добро...

Xfinity, ти май не си следила темата отначало  А това, че някой преди е бил любим, не значи, че трябва да му се полага нужното уважение, при положение, че той самият не те е уважавал ДАЖЕ когато сте били заедно и зад гърба ти е правил какво ли не. И докато държавата ни реагира толкова слабо адекватно при разводи и присъжда смешни издръжки от 30 лв, май единственото, коеот остава е да се плюе  Но нека не разводняваме темата на авторката!!

Мария, ясно е, че всеки гледа от своята си камбанария. Темата е дълга, не можах да я изчета цялата, а само последните мнения, които не звучат добре. Та деца се правят от двама! А и след два развода и трети брак поназнайвам някои работи, а те са, че мъжете са дооооста подобни. И другият може да стигне съдбата на първият много бързо, от жената зависи на петдесет процента.
Колкото до децата, те ще са много по-щастливи с една спокойна мама, отколкото с една съскаща срещу баща им мама, все пак не е тяхна вината за развода, нали се сещаш? Тук не визирам теб, а говоря по принцип.

Не съм никак горда с разводите си, но станалото - станало. Никога обаче не съм настройвала детето си срещу баща му, въпреки, че не е давал и една стотинка издръжка и за 20 години го е видял точно 6 пъти. Това си е за негова сметка, коя съм аз, че да го съдя?

П.С. Вече е време да се попрестане с това, че семейният консултант трябва да е изживял проблемите на тези, които консултира. Звучи смешно и абсолютно абсурдно. За мен един добър семеен консултант не трябва да е изживял нито един от проблемите на консултираните (но да ги е съпреживял), да има перфектен живот, за да може да ги научи и тях да го имат. Обаче са рядкост такива случаи, защото и ние, семейните консултанти, не сме от желязо и имаме своите скелети в гардероба.  ))

Това, че не си настройвала детето срещу баща му, е похвално. Обаче другата част - дето баща му, оня същият мъж, който преди да стане "бивш", е бил "настоящ" и любим, и избран от теб... е видял собственото си дете 6 пъти за 20 години и не е давал лев издръжка за него... това ме хвърля "в музиката"... Ако ти като професионалист не си способна да поддържаш изобщо контакт с бившия си любим мъж, на какво би могла да ме научиш мен? Как да комуникирам с моя бивш ли? Или как да не комуникирам?

Аз, колкото и да не харесвам на моменти моя БНД, поне си говоря с него, смятам, че го познавам - и добрите му страни, и лошите... и това е по-добре, отколкото да го освободя от всякакви отговорности и напълно да забравя за съществуването му... Смятам, че една отговорна за децата си майка не може да си позволи това (освен ако въпросният БНД е пълна отрепка или закоравял и морално деградирал престъпник).

Всеки път, когато човек взема решение изцяло в полза на собственото си спокойствие, игнорирайки частично или напълно интересите на децата си и/или бившата си половинка, в крайна сметка се оказва, че е направил по-лошия избор. Най-добрите решения са тези, които дългосрочно са най-добри за всички участващи страни, и те почти никога не са най-лесните и егоистично взети решения.

В случая на авторката имаме баща, който изглежда иска да вижда децата си, и деца, които искат да го виждат. Този контакт е очевидно важен за авторката. С оглед на добри бъдещи взаимоотношения между децата и баща им по-добре е тя сега да вземе отношение към дребните му заяждания, отколкото да го остави да си мисли, че може да продължава така, както е постъпвал и преди, по време на брака им - тя да носи отговорностите, а той да бяга от тях и да участва само с даване на акъл и вдигане на нейната летва...

В този смисъл, според мен, по-полезно е да дадеш конкретен съвет как да реагира на подобни заяждания, а не как да не им обръща внимание...

Бащата на моето дете замина да живее в много далечна чужбина и прекрати всякакъв контакт с нас. Конкретни съвети по форуми се стремя да не давам , поради простият факт, че не познавам случая или най-малкото тук се изявява само едната страна по случая. Не може да се знае със сигурност какво е положението, затова единственото, което мога да посъветвам тук изказалите се мами е да бъдат по-спокойни, това е добре да бъде по принцип. Заяжданията не водят до нищо добро, а самонадъхването срещу другия още повече.

Принципно е важно да се предпазват децата от всякакви конфликти, съществуващи между родителите, за да не се превръщат те в разменна монета на техните проблеми. Ако бащата намира нещо нередно по отношение на децата е добре майката да разговаря с него лично, запазвайки добрия тон. Ако това не може да стане, да се потърси посредник, това би могъл да е социален работник или друг професионалист, с помощта на когото разговорът да се състои, защото е в интерес на децата ситуацията да се изглади и да не се стига до крайности.

Под тези твои думи се подписвам и аз...