Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора
ще се побъркам хора, трябва да говоря, иначе ще полудея.
пак за любов става дума, както винаги.Само че, невъзможна.Човека го познавам повече от 5 год.Работеше при някой,с когото имам сложни взаимоотношения(постоянна раздяла без юрид. развод) Първите ни срещи носеха силен емоционален заряд, взаимна симпатия, която не може да се сбърка.За миг не съм си и помислила,че нещо повече може да се случи между нас, по-голяма съм с 6 год и тогава изобщо не ми беше до флиртове, просто го приех за сродна душа, човек, който неволно става свидетел на проблемите ми и е на моя страна.След време той напусна и се върна в родния си град - на другия край на Бг.Не съм се сещала изобщо за него , когато най-неочаквано той ме потърси.Срещнахме се, когато беше в града по работа.Аз цяла вечер го занимавах с моите проблеми, той слушаше. Накрая на вечерта, когато го изпращах, ми каза че е дошъл заради мен, че има тръпка и мисли за мен.Няма да си кривя душата - аз по-голям мъжкар не съм срещала -  и като физика и като присъствие.Не бях преживявала нещо хубаво от 2 год. и се поддадох на мига, бях с него и беше прекрасно.После той си замина- на следващия ден.След като не бях на себе си няколко дни и той не ми се обади(малко затворен характер), реших, че  от това нищо сериозно не може да излезе и по=добре да не мисля за него.Освен, че бях с бебе на ръце, от друг град и социална среда, тогава още смятах, че с брака ми не е приключено. Е той е знаел за мъжът ми неща, които са му показали обратното. Опитваше се да ми покаже истината, но аз не исках да я видя.Аз съм силен характер и се боря до последно.
И така, продължихме да се  виждаме  ние периодично, когато можеше и беше хубаво, много хубаво. Той изглежа прие, че това са параметрите на отношенията. Мъчително беше и за двамата, затова на периоди ту той, ту аз се дистанцирахме.До следващото обаждане и бурни емоции.Така почти 2 год.Когато му казвах - добре, какво можем да направим - той отговаряше - знаеш, аз съм бедно момче, обикновен човек, живея на квартира в провинциален град и професията ми е рискова и непредсказуема - какво мога да ти предложа.Аз имам  сериозни доходи,но не мога да си представя да го издържам.Живея цял живот на жълтите плочки - как да ида в трета глуха.Това бяха моите мисли дълго време, имах го вече за някаква даденост...докато..не се обади един ден и не каза, че има отношения на които държи и мисли да пробва да живее с това момиче.Не знам защо не се получи между нас, ми каза тогава, може би защото сме така далече.Не мога да ви опиша какво преживях тогава, тогава разбрах какво е той за мен.Много страдах, много. Но запазих приятелските отношения, исках да сме близки приятели, виждах го, че е увлечен и го разбирах - аз не вземах решение и той не може да си пилее живота да ме чака.Не ме питайте как съм се усмихвала, когато сме се виждали за малко на кафе и съм слушала за съвместния им живот.Но аз съм силна, казах ви, обичах го и сърцето ми кървеше, но му бях приятел - само.
После с месеци не се обади - реших, че и на него му е трудно да се виждаме и приех нещата.Никога не съм го търсила аз.Никога.
Един ден чух гласа му и много се изненадах и зарадвах, че ще се жени или чака дете,а той ми каза, че нещата не вървят между тях и иска да ме види.Известно време се срещахме само сред хора, не исках да обърквам още повече нещата. Но един ден- е, случи се и отново периодично се срещахме, докато в един момент не се разделиха окончателно и ние се виждахме вече прин всяка възможност.Сега да кажа, че аз не го идеализирам и не приемам че само тя е виновна. Той е много труден.Аз го приемам, защото много го обичам.Въпреки, че има социална и материална пропаст между нас, за мен той е авторитет като мъж. Но... въпреки силните си чувства, в момент на караница по телефона миналата година го отрязах.Не ме питайте защо.Просто като една кървяща  рана, реших да сложа ръжена в нея и да я изгоря до край.Не му вдигах телефона, не се обадих повече.Сякаш заличих душата си, станах празна обвивка, сама се лиших от любовта му, щом може да е само половинчата.
И така една година точно, в която разбрах за себе си, че друг не може да има.И се обадих. Срещнахме се, говорихме с часове по телефона, чувствата ги има и в двамата.Проблема е, че той не иска да ги разкрива, за да не изглежда слаб пред мен, уязвим.Когато го залее вълна от емоции или след прекрасни мигове той се скрива в черупката си и мълчи.На мен ми се разказва играта от тези негови мятания и се качих в колата и за нула време бях при него. говорих много и му казах да решава каква връзка иска от мен, за да не полудея от недомлъвки.Кажете сега - наред ли съм, да искам декларации.Да искам решения. Да се държа като ученичка.
Не ми се е обадил оттогава - една седмица. Мисля че го загубих, че го притиснах с неща на които не им е времето. Какво да правя, не съм на себе си вече, не спя една седмица и не мога да си събера мислите, отлагам бизнес срещи, не се срешам с никой, държа се като идиот.
кажете, хора сбърках ли, като го помолих да се изясни. загубих ли го с тъпите си претенции.
в амок съм.помощ.
Цитирай


Мнения: 2 415
Да лудост е такава любов, точно за това е толкова бурна и изгаряща. Понеже сте се виждали рядко в годините и горещите мигове, които сте имали са запомнящи. Когато се виждаш така с някой, нямаш време да ти повлияят реално негативните неща в него, които дори да виждаш, не ти пречат така, както ако живееш с него. Сама казваш за различията ви, и че тръпката е водещата. Разбирам те, но не знам дали търсиш успокоение, но няма да го забравиш, ако случайно през някои от периодите ви на раздяла не срещнеш случайно друг, който да успее да те впечатли.
Не знам дали си го загубила притискайки го с решения, но по вероятното е да го загубиш , ако живееш с него.
Знам, че вероятно предпочиташ пожелание като по филмите, където противоположностите се привличат за едно щастливо съжителство, но аз ти пожелавам да срещнеш някой, който да те направи реално щастлива в ежедневието. И тогава споменът за тази любов ще остане в теб, но без да боли. Късмет!  Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Според мен, ти влагаш повече в тази връзка, отколкото той и то още от самото начало...
Цитирай


Мнения: 11 155
Хмм, казала си му да решава каква връзка иска от теб...
А ти решила ли си кака връзка искаш от него? Защото до тук всичко изглежда като приятно чукане между двама души, които се харесват от време на време. Но нито единият от двамата не иска да си зареже живота, за да живеете заедно. Ти казваш, че не можеш да отидеш в трета глуха и няма да го направиш, той едва ли скоро може да ти стигне положението, а може и просто да не иска.
Тогава??? Какво очакваш от този човек, да ти търпи настроенията, да ти задоволява желанията, но в крайна сметка ти да си се връщаш при съпруга, при уреденият живот и т.н.?
Е, колко време ще издържи и защо му е изобщо да го прави?
Всеки иска нормален и приличен живот за себе си. Ти не можеш да му го осигуриш. Тогава просто остави човека да живее собственият си живот, не да се лута между теб и някой друг.
Затваряш страницата, триеш телефони, забравяш къде се намира и приключваш. Ще направиш огромна услуга на него, а също и на себе си.
Детинската любов, изпепеляващите страсти и всичко от сорта са хубаво нещо, но трябва да спрат, когато започват да пречат на даден човек да живее живота си.
Цитирай

София

Мнения: 3 158
Ще ти отговоря първо на въпроса - не, не е лудост. Това си е една изпепеляваща любов. НО да не би да остане само праха от нея?
Проблемът на такива отношения наистина е в постоянството. Ти представяш ли си (визуално) постоянен, ежедневен, живот с този човек? Тръпката досегя е поддържана от тайното, от временното, от краткотрайното. Какво би станало, ако постоянно сте заедно? Какво ще се случи с тръпката. Ти сигурно си мислеш, че след толкова време на раздяла, щом изпитваш още силни емоции, това е гаранция, че го обичаш. НО дали не става дума за желанието да е твой, да си единствената негова избраница?

Не твърдя, че е така, а само ти посочвам въпроси, на които трябва да си отговориш сега. Не после!

Успех!
Цитирай
само да уточня, че може да не съм разведена, все още, но живея отделно и си имам собствен бизнес, не съм зависима.
...
да, аз давам повече от себе си и го съзнавам, не правя търговия, просто обичам
Цитирай

София

Мнения: 2 160
Според мен пък, дори и сега да има хепи енд, разликата в социалното ви положение и най-вече в интерпретацията на емоциите, след няколко години съвместен живот може да се превърне направо в пропаст.
Аз бих прекратила такава връзка.
Цитирай


Мнения: 295
Питаш го каква връзка иска от теб. Едва ли и той самият е наясно. Най-вероятно и на него не му е хич лесно. Една изпепеляваща страст не е достатъчна, за да съедини пропастта между вас. Освен че е труден характер, сигурно има и своята мъжка гордост, която едва ли би му позволила да живее, издържан от любимата жена. Може би и той си задава въпроса какво мога аз да й дам. Защото когато страстите се уталожат (зряла жена си, ясно ти е, че при съвместен живот идва този момент), какво ще остане, какво ще ви свързва. А може би си мисли именно за този момент, може би не иска после да се почувства като "прелъстен и изоставен", може да не иска да живее цял живот твоя живот, да е втора цигулка.
Отговорът каква може да бъде вашата връзка се крие в твоите думи
знаеш, аз съм бедно момче, обикновен човек, живея на квартира в провинциален град и професията ми е рискова и непредсказуема - какво мога да ти предложа.Аз имам  сериозни доходи,но не мога да си представя да го издържам.Живея цял живот на жълтите плочки - как да ида в трета глуха.
Ако наистина го обичаш, дай му шанс да си уреди живота и си запазете хубави спомени от тази любов.
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 801
Четейки, написаното от теб и разбирайки те съвсем ясно, не мисля, че ще го загубиш с това, което искаш от него. Но ако заживеете заедно, някои неща ще се променят, това осъзнаваш ли го? И то по-хубавите неща ще се променят, не към още по-хубаво, а към по прозаично. Неизбежно е! Не си луда.
Цитирай


Мнения: 3 424
загубих ли го с тъпите си претенции.

Ти никога не си го имала за нещо
повече от секс. Удобна си му и се
забавлява с тебе, без да търси или
иска друг вид задълбочаване между
вас. Докато ти го удряш на чувства.
Не го мисли, консумирай го просто и
не си крой планове, обвити в розово.
Цитирай
чета ви, и ми помагат различните гледни точки...
не знам Лиска, дали е само секс за него, то ако беше така просто..как ме е чакал с часове на студа зимата, а аз не отварям...
когато отидох  сега да го видя, той сам ме попита - какво ще правим с тази наша любов..
и за дете ми е говорил, и за това, че никоя не е като мен..

ние сме зодия близнаци и двамата и наистина сме голяма буря..
Цитирай


Мнения: 3 424
Е, Рафаело, така се прави, оставаше
да ти говори за финансовата криза и
за изборите в Америка. Нормално си е.
Опитът ми обаче ме е научил, че думите
са само думи, важен всъщност е екшънът.
То и аз мога да ти наговоря стотина неща.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 511
Не знам дали си го загубила, но определено ще си спечелиш спокойствие и яснота. Не мога да си представя по- голяма лудост от неизвестността и лашкането от единия до другия полюс на емоцията. Това е смазващо и изтощително занимание. Аз бих постъпила като теб. Обичам свалените карти, игричките и недомлъвките ме объркват.
Цитирай

София

Мнения: 2 373
Преди години имах такава връзка, така че искрено разбирам емоционалното ти състояние. Лошото на тези връзки е, че те изкристализират най-доброто от една връзка, най-сладките моменти, най-големите страсти. Същевременно знаеш или поне усещаш, че ако се събереш да живееш с "труден" човек като него, крахът е сигурен. Според мен най-доброто, което можеш да направиш, е действително да поставиш ребром въпроса, да си изясните позициите и след това да се ориентираш накъде в живота. В моя случай аз предпочетох да излезна от връзката, тъй като започваше много да ме затормозява психически целия този емоционален заряд, а същевременно стояхме на едно място. В някакъв момент се усетих, че това стоене на място, може да се дължи и на удобството на мъжа от създалата се ситуация.
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Лудост е , да ... И аз съм минала през нея , така че те разбирам прекрасно . С тази разлика , че между нас нямаше социална пропаст , напротив - толкова много си приличахме , че чак беше страшно  Confused
При нас имаше други обстоятелства , които правеха невъзможна връзката ни ...
Но искам да ти кажа , че добре си направила , когато си поискала категоричен отговор , няма по - гадно нещо от това да бъдеш в неведение . По - скоро си задай въпроса , ако той каже " да , искам да съм с теб ..." , ти дали можеш да приемеш това предизвикателство ? Сама осъзнаваш колко много неща ви разделят ...
Мъжът за който аз говоря също беше с много тежък и особен характер и въпреки това всичко с него беше прекрасно  Smile ... защото беше забранено и невъзможно .
Дори в моменти , когато съм се опитвала да се успокоя съм се опитвала да си го представя в реална обстановка - т.е. да живеем заедно  Thinking Опитай и ти . Би ли могла да живееш с него ? би ли могла да го приемеш с недостатъците му или осъзнаваш ,че ще те дразнят ?
Аз мислех , че ще се справя ... За съжаление нямаше как да разбера права ли съм била  Rolling Eyes

Лошото в цялата работа е , че тази лудост може и да не ти мине , а да те държи много дълго  Confused
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора