ще се побъркам хора, трябва да говоря, иначе ще полудея.
пак за любов става дума, както винаги.Само че, невъзможна.Човека го познавам повече от 5 год.Работеше при някой,с когото имам сложни взаимоотношения(постоянна раздяла без юрид. развод) Първите ни срещи носеха силен емоционален заряд, взаимна симпатия, която не може да се сбърка.За миг не съм си и помислила,че нещо повече може да се случи между нас, по-голяма съм с 6 год и тогава изобщо не ми беше до флиртове, просто го приех за сродна душа, човек, който неволно става свидетел на проблемите ми и е на моя страна.След време той напусна и се върна в родния си град - на другия край на Бг.Не съм се сещала изобщо за него , когато най-неочаквано той ме потърси.Срещнахме се, когато беше в града по работа.Аз цяла вечер го занимавах с моите проблеми, той слушаше. Накрая на вечерта, когато го изпращах, ми каза че е дошъл заради мен, че има тръпка и мисли за мен.Няма да си кривя душата - аз по-голям мъжкар не съм срещала - и като физика и като присъствие.Не бях преживявала нещо хубаво от 2 год. и се поддадох на мига, бях с него и беше прекрасно.После той си замина- на следващия ден.След като не бях на себе си няколко дни и той не ми се обади(малко затворен характер), реших, че от това нищо сериозно не може да излезе и по=добре да не мисля за него.Освен, че бях с бебе на ръце, от друг град и социална среда, тогава още смятах, че с брака ми не е приключено. Е той е знаел за мъжът ми неща, които са му показали обратното. Опитваше се да ми покаже истината, но аз не исках да я видя.Аз съм силен характер и се боря до последно.
И така, продължихме да се виждаме ние периодично, когато можеше и беше хубаво, много хубаво. Той изглежа прие, че това са параметрите на отношенията. Мъчително беше и за двамата, затова на периоди ту той, ту аз се дистанцирахме.До следващото обаждане и бурни емоции.Така почти 2 год.Когато му казвах - добре, какво можем да направим - той отговаряше - знаеш, аз съм бедно момче, обикновен човек, живея на квартира в провинциален град и професията ми е рискова и непредсказуема - какво мога да ти предложа.Аз имам сериозни доходи,но не мога да си представя да го издържам.Живея цял живот на жълтите плочки - как да ида в трета глуха.Това бяха моите мисли дълго време, имах го вече за някаква даденост...докато..не се обади един ден и не каза, че има отношения на които държи и мисли да пробва да живее с това момиче.Не знам защо не се получи между нас, ми каза тогава, може би защото сме така далече.Не мога да ви опиша какво преживях тогава, тогава разбрах какво е той за мен.Много страдах, много. Но запазих приятелските отношения, исках да сме близки приятели, виждах го, че е увлечен и го разбирах - аз не вземах решение и той не може да си пилее живота да ме чака.Не ме питайте как съм се усмихвала, когато сме се виждали за малко на кафе и съм слушала за съвместния им живот.Но аз съм силна, казах ви, обичах го и сърцето ми кървеше, но му бях приятел - само.
После с месеци не се обади - реших, че и на него му е трудно да се виждаме и приех нещата.Никога не съм го търсила аз.Никога.
Един ден чух гласа му и много се изненадах и зарадвах, че ще се жени или чака дете,а той ми каза, че нещата не вървят между тях и иска да ме види.Известно време се срещахме само сред хора, не исках да обърквам още повече нещата. Но един ден- е, случи се и отново периодично се срещахме, докато в един момент не се разделиха окончателно и ние се виждахме вече прин всяка възможност.Сега да кажа, че аз не го идеализирам и не приемам че само тя е виновна. Той е много труден.Аз го приемам, защото много го обичам.Въпреки, че има социална и материална пропаст между нас, за мен той е авторитет като мъж. Но... въпреки силните си чувства, в момент на караница по телефона миналата година го отрязах.Не ме питайте защо.Просто като една кървяща рана, реших да сложа ръжена в нея и да я изгоря до край.Не му вдигах телефона, не се обадих повече.Сякаш заличих душата си, станах празна обвивка, сама се лиших от любовта му, щом може да е само половинчата.
И така една година точно, в която разбрах за себе си, че друг не може да има.И се обадих. Срещнахме се, говорихме с часове по телефона, чувствата ги има и в двамата.Проблема е, че той не иска да ги разкрива, за да не изглежда слаб пред мен, уязвим.Когато го залее вълна от емоции или след прекрасни мигове той се скрива в черупката си и мълчи.На мен ми се разказва играта от тези негови мятания и се качих в колата и за нула време бях при него. говорих много и му казах да решава каква връзка иска от мен, за да не полудея от недомлъвки.Кажете сега - наред ли съм, да искам декларации.Да искам решения. Да се държа като ученичка.
Не ми се е обадил оттогава - една седмица. Мисля че го загубих, че го притиснах с неща на които не им е времето. Какво да правя, не съм на себе си вече, не спя една седмица и не мога да си събера мислите, отлагам бизнес срещи, не се срешам с никой, държа се като идиот.
кажете, хора сбърках ли, като го помолих да се изясни. загубих ли го с тъпите си претенции.
в амок съм.помощ.
пак за любов става дума, както винаги.Само че, невъзможна.Човека го познавам повече от 5 год.Работеше при някой,с когото имам сложни взаимоотношения(постоянна раздяла без юрид. развод) Първите ни срещи носеха силен емоционален заряд, взаимна симпатия, която не може да се сбърка.За миг не съм си и помислила,че нещо повече може да се случи между нас, по-голяма съм с 6 год и тогава изобщо не ми беше до флиртове, просто го приех за сродна душа, човек, който неволно става свидетел на проблемите ми и е на моя страна.След време той напусна и се върна в родния си град - на другия край на Бг.Не съм се сещала изобщо за него , когато най-неочаквано той ме потърси.Срещнахме се, когато беше в града по работа.Аз цяла вечер го занимавах с моите проблеми, той слушаше. Накрая на вечерта, когато го изпращах, ми каза че е дошъл заради мен, че има тръпка и мисли за мен.Няма да си кривя душата - аз по-голям мъжкар не съм срещала - и като физика и като присъствие.Не бях преживявала нещо хубаво от 2 год. и се поддадох на мига, бях с него и беше прекрасно.После той си замина- на следващия ден.След като не бях на себе си няколко дни и той не ми се обади(малко затворен характер), реших, че от това нищо сериозно не може да излезе и по=добре да не мисля за него.Освен, че бях с бебе на ръце, от друг град и социална среда, тогава още смятах, че с брака ми не е приключено. Е той е знаел за мъжът ми неща, които са му показали обратното. Опитваше се да ми покаже истината, но аз не исках да я видя.Аз съм силен характер и се боря до последно.
И така, продължихме да се виждаме ние периодично, когато можеше и беше хубаво, много хубаво. Той изглежа прие, че това са параметрите на отношенията. Мъчително беше и за двамата, затова на периоди ту той, ту аз се дистанцирахме.До следващото обаждане и бурни емоции.Така почти 2 год.Когато му казвах - добре, какво можем да направим - той отговаряше - знаеш, аз съм бедно момче, обикновен човек, живея на квартира в провинциален град и професията ми е рискова и непредсказуема - какво мога да ти предложа.Аз имам сериозни доходи,но не мога да си представя да го издържам.Живея цял живот на жълтите плочки - как да ида в трета глуха.Това бяха моите мисли дълго време, имах го вече за някаква даденост...докато..не се обади един ден и не каза, че има отношения на които държи и мисли да пробва да живее с това момиче.Не знам защо не се получи между нас, ми каза тогава, може би защото сме така далече.Не мога да ви опиша какво преживях тогава, тогава разбрах какво е той за мен.Много страдах, много. Но запазих приятелските отношения, исках да сме близки приятели, виждах го, че е увлечен и го разбирах - аз не вземах решение и той не може да си пилее живота да ме чака.Не ме питайте как съм се усмихвала, когато сме се виждали за малко на кафе и съм слушала за съвместния им живот.Но аз съм силна, казах ви, обичах го и сърцето ми кървеше, но му бях приятел - само.
После с месеци не се обади - реших, че и на него му е трудно да се виждаме и приех нещата.Никога не съм го търсила аз.Никога.
Един ден чух гласа му и много се изненадах и зарадвах, че ще се жени или чака дете,а той ми каза, че нещата не вървят между тях и иска да ме види.Известно време се срещахме само сред хора, не исках да обърквам още повече нещата. Но един ден- е, случи се и отново периодично се срещахме, докато в един момент не се разделиха окончателно и ние се виждахме вече прин всяка възможност.Сега да кажа, че аз не го идеализирам и не приемам че само тя е виновна. Той е много труден.Аз го приемам, защото много го обичам.Въпреки, че има социална и материална пропаст между нас, за мен той е авторитет като мъж. Но... въпреки силните си чувства, в момент на караница по телефона миналата година го отрязах.Не ме питайте защо.Просто като една кървяща рана, реших да сложа ръжена в нея и да я изгоря до край.Не му вдигах телефона, не се обадих повече.Сякаш заличих душата си, станах празна обвивка, сама се лиших от любовта му, щом може да е само половинчата.
И така една година точно, в която разбрах за себе си, че друг не може да има.И се обадих. Срещнахме се, говорихме с часове по телефона, чувствата ги има и в двамата.Проблема е, че той не иска да ги разкрива, за да не изглежда слаб пред мен, уязвим.Когато го залее вълна от емоции или след прекрасни мигове той се скрива в черупката си и мълчи.На мен ми се разказва играта от тези негови мятания и се качих в колата и за нула време бях при него. говорих много и му казах да решава каква връзка иска от мен, за да не полудея от недомлъвки.Кажете сега - наред ли съм, да искам декларации.Да искам решения. Да се държа като ученичка.
Не ми се е обадил оттогава - една седмица. Мисля че го загубих, че го притиснах с неща на които не им е времето. Какво да правя, не съм на себе си вече, не спя една седмица и не мога да си събера мислите, отлагам бизнес срещи, не се срешам с никой, държа се като идиот.
кажете, хора сбърках ли, като го помолих да се изясни. загубих ли го с тъпите си претенции.
в амок съм.помощ.
... защото беше забранено и невъзможно .
Опитай и ти . Би ли могла да живееш с него ? би ли могла да го приемеш с недостатъците му или осъзнаваш ,че ще те дразнят ?
