Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора

usa

Мнения: 3 366
добро утро,
тема за родителите на по-големки деца-как ги учим че и родителят е човек,има нужда да си изпие кафето и да се изкъпе спокойно? Аз работя,всяка своб.секунда прекарвам с децата и мисля че те не разбират че и аз искам 10мин на ден тишина;като казвам 10 точно толкова имам наум,време за 1 кафе и поща. Говоря,давам примери (както ти искаш сама да си редиш пъзела,така и аз...),ставам все по-рано за да имам "мое време", но и дъщеря ни и тя слиза секунда след като съм сложила кафето.Отказавам да пускам тв,има 2 етажа със занимания,не иска непременно да игра с нея,но дудне,показва ми неща,тръгва да се къпе сама, за да скоча, крещи да буди брат си и пр с цел да стана и да се занимаваме заедно.
Обяснила съм 200 пъти,ей сега пак дойде да ми наднича в чашата дали съм свършила. Та темата ми е- как учим на уважение в този сми  или е много рано и тази концепция е невъзможна за дете на 4.6?
Цитирай

Добрич

Мнения: 335
anette1104 ,не мога да ти дам съвет защото и аз съм със същият проблем  ooooh! И аз искам точно 10 мин. да се изкъпя,но кой да разбере,тя си иска нейното  Peace
Темата е много интересна,ще я следя,дано някой ни посъветва как става номера да научиш детето че и ти имаш нужда от свое си време,за най-елементарни нужди  Rolling Eyes
Цитирай

у дома

Мнения: 948
Това е въпрос, който и аз си задавам все по-често, защото дъщеря ми е на  3 г. 9 м. и е много разбрано дете, но не и в това отношение. Мисля, че са все още малки и енергията, с която са пълни, просто изключват това. Някак не мога да и се сърдя, за това, че иска да сподели с мен възторга си от нещо или да танцуваме заедно... А днес я попитах "Искаш ли да ти помогна със закуската?", а тя"Не, не...Ти седни там и си почини"  Laughing
После изведнъж ще дойде врмето, в което ще ни гонят от стаята и те ще искат време за себе си  Laughing
Цитирай


Мнения: 196
Цитат
Zdraveite!
Az pak sam maika na 1.6god.malko sazdanie-Belitca(taka sam ja krastila).Nadjavah se,4e sled 1-2god.ne6tata 6te se poopravjat v tova otno6enie,no javno... Very Happy Very Happy

Здравейте!
Аз пак сам майка на 1.6год.малко създание-Белица(така съм я кръстила). Надявах се,4е след 1-2год.не6тата 6те се пооправят в това отно6ение,но явно..


-----
Моля, пишете на Кирилица!
« Последна редакция: чт, 27 ное 2008, 10:12 от Ellypr »
Цитирай

София

Мнения: 26 042
Като се замисля, май не е от липса на уважение, а защото децата така са устроени. На мен понякога ми приличат на малки тасманийски дяволчета - искат всичко, веднага и по много. И като по правило точно в момента, когато имам нужда да си почина или правя нещо за себе си. Въпреки, че са вече сравнително големи и се опитват да се съобразяват, явно нещо отвътре ги кара да"досаждат" така. Мисля, че е нормално. Човешките деца не са като маймунските да се научават само с гледане. Човешките деца искат активно учене с общуване, като се започне още със соченето с пръстче в бебешката възраст. Затова са такива, искат да научат и получат по-бързо и сигурно. Особено, ако знаят, че родителят винаги има още много работа за вършене. Гледат да използват, какво да правят!
Цитирай

София

Мнения: 492
Анет, много държа на това децата да осъзнават, че родителят е отделно същество и не може на всяка минута да им бъде на разположение.

Голямата ми дъщеря е на 7. До голяма степен вече осъзнава, че и аз съм човек и имам нужда от своите 10 минути само за мен. На скоро даже я чувам как си говори с татко си в другата стая и на въпрос от страна на баща и защо не дойде да ме пита еди какво си - тя му отговори, че мама в момента вечеря и не иска да я безпокои. Но все пак е дете и в отделни моменти си е също безкрайно досадна.

Малката ми дъщеря е на 3 - при нея на този етап изобщо е невъзможно да се говори за това. В безумен истеричен период сме и искаме всичко на момента и с много тръшкане.
Цитирай


Мнения: 3 926
Не мисля, че "не-смущаването" има нещо общо с уважението. И май не разбирам съвсем темата  Blush
Детето ми е импулсивно, впечатлително и енергично. Ако иска да ми каже нещо, то е важно за него сега, точно в този момент. Не виждам с какво едно изслушване или отговора на един въпрос ще ми попречи чак пък толкова на пиенето на кафе или четенето на книга. Понякога връхлита за да ми каже, че ме обича и съм най-прекрасната майка на света - е няма дейност, която да ми е по-важна от подобни моменти. Естествено, тук значение имат и спомените от моето детство - родителите ми толкова държаха на "личното си време", че така и не забелязаха момента, в който вече изобщо не ми пукаше за техните отговори и за тяхното мнение...
Прословутите "10 минути само за мен" си взимам или сутрин, преди да се събуди, или вечер, след като заспи.
Цитирай

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!

Мнения: 6 015
 Не мисля, че на тази възраст може да се говори за неуважение, просто децата са имапулсивни и са си такива. Миаля, че в случая BirdsFlu е напълно права. Пък и моето дете идва при мен за да се гушне или да каже и попита нещо, което наистина не ми пречи нито на кафепиенето, нито форумстването. Иначе съм му обяснявала за личното пространство и тн, но не мисля, че е достатъчно голям за да може да разбере напълно смисъла.
Цитирай


Мнения: 13 820
Ако говоря за уважение, като такова, то не уча никого на това, ако си го заслужа- добре, ако ли не- ми не го заслужавам.
Ако става въпрос обаче да имам мое лично време у дома, то мисля, че просто трябва и малкото да стане на поне 3-4 години /като при големия/, едва ли трябва да се научи на нещо специално от мен в тази насока, просто трябва да си стане по естествен път по- самостоятелно. Това пък става за продължителен период от време, достатъчно игра до този момент, за да знае някога как да се забавлява само и не на последно място- когато имам да си свърша работа /ако ще и да се изкъпя/- просто се хващам и си я върша, не обяснявам н- на брой пъти, казвам, че имам да правя еди какво си и си го правя. Така малкото си свиква, че е естествено да имам и други ангажименти.
В момента ако искам лично време- плащам допълнително на бавачката или викам някоя от бабите или баща ми и излизаме навън, понеже ако си останем в къщи няма нужда да викам никого, пак няма да разполагам с такова.  Laughing

Конкретно моето малко теленце не може да те остави да пиеш кафе, трябва да си активно ангажиран с него, да взимаш говорно и физическо участие в играта. Та чакам просто да порастне. Не мисля, че има смисъл да обяснявам да 2,5 годишно дете. С него и на заведение не ходя, на гости- също избягвам. Даже с приятелки и близки, ако целта е да се видя точно с тях, се виждаме БЕЗ децата, понеже с тях просто не се виждаме- всяка си тича подир хлапето и няма смисъл.

На 4 г и половина големият ми определено ме е оставял намира и за по- дълго време. Не съм обяснявала нищо за правото ми на лично време, не ми се струва, че точно това има смисъл. Давала съм насока на какво да си поиграе. Понякога ме е чувал, друг път- не. Чуваемостта му стана по- устойчива с времето. Самостоятелността е от най- полезните човешки качества, но тя се развива много бавно и иска наистина активно отношение и на родителя и то така, че да не се прескача границата и детето да се чувства изолирано и изоставено. То трябва да я приеме като подарък- ето и ти, сине, можеш да си поиграеш сам като големите деца, няма да ти преча.
« Последна редакция: ср, 26 ное 2008, 09:54 от Judy »
Цитирай


Мнения: 9 816
Това децата ти да разберат, че и ти като тяхна майка имаш нужда от 10 мин. спокойствие, не се нарича уважение, а осъзнаване на факта, че мама не ни е длъжна постоянно и за всичко.
Само дето това осъзнаване не е едностранен процес и зависи както от децата, така и от техните родители.
Научаването на детето на това, че и родителите имат нужда от собствено време и лично пространство за мен трябва да започва в съвсем ранна възраст.
Цитирай


Мнения: 517
Децата си искат своето. когато имам нужда да остана на саме със себе си и пускам детско филмче и знам че, докато то свърши съм свободна.
Цитирай


Мнения: 5 876
Обич е това, търси ти компанията, обича те.
И аз имам проблем с обясненията, че като взимам вана, искам да се изтегна на спокойствие вътре и никой да не ме занимава. На третата минута е влязла да ми разправя нещо. Проблемът е, че не съм последователна и обичайно я оставям.
Иначе с репликата "а ти прибра ли си стаята? Ей сега ще дойда да видя" си осигурявам десет-петнайсет минути - уж отива да прибира, а се зачита или заиграва, като гледа да не ми се мярка пред очите, за да не се присетя да я проверявам за прибраното.
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 073
Мисля си, че децата просто трябва малко да поотраснат, за да започнат да се занимават сами и да не търсят родителя / родителите си постоянно и да имат нужда от тяхното ежеминутно внимание. Но донякъде е и до дете. Моят голям син е колкото голямото дете на anette1104 и от поне година си играе самостоятелно - случвало се е с часове дори да се занимава самичък през почивните дни. Но имам приятелка чийто син е вече почти на 7 години, но иска винаги някой да взема участие в игрите му и другите му занимания. Така, че има известна роля и характера на детето.
Спомням си, когато бях дете аз винаги имах нужда да се усамотя с моите си занимания, а сестра ми постоянно ми висеше на главата или търсеше вниманието на майка ми, вкл. и за ученето в училищна възраст.
Цитирай

София

Мнения: 395
Самостоятелността е от най- полезните човешки качества, но тя се развива много бавно и иска наистина активно отношение и на родителя и то така, че да не се прескача границата и детето да се чувства изолирано и изоставено. То трябва да я приеме като подарък- ето и ти, сине, можеш да си поиграеш сам като големите деца, няма да ти преча.
Това е страхотно изказване и аз съм на същото мнение Peace.Моите деца  спят в отделна стая от 10 месечна възраст.Това не означава ,че когато са неразположени се крият в леглото на мама и тате.От много малки се опитвам да ги науча ,че всеки си има стая и там е неговото лично място ,там са неговите съкровища и това място е неприкосновено.И двете ми деца обичат общуването и игрите с нас , но колкото ми е възможно се опитвам да ги оставам сами в другата стая с четки и боички , с пъзел или книжки за оцветяване.Ние купуваме на Марио различни списания.От скоро за моя радост той започна да ги чете(а не само да разглежда картинките).В тези списания има много интересни неща за моделиране.Например от чорапче да си направиш мишле ,от цветни хартии - оригами.Сега той изучава света практически а малката гледа и разваля обикновено.
Не знам дали това е правилен подход към развиването на самостоятелността и изграждане на индивидуалност в децата,но и аз така намирам време за мен.
Цитирай

София, център

Мнения: 3 446
За това което се говори в темата - на този етап (3г. и 6м) си мисля, че е кауза пердута. Дъщеря ми не го осъзнава това с моите "10 минути", категорично.

А за уважението към личността ми - ами както си я възпитам, така и ще ме уважава.

Не й позволявам да повишава тон, и аз не го правя, не и позволявам да замахва, или удря, аз също не го правя, не разрешавам да използва заповедни форми на обръщение, както и "бе", аз също не го правя.

Ако не изпълнява - следва наказание - изолиране някъде, не задължително в друго помещение, но самия факт, че й казвам, че е наказана е достатъчен за нея, без реално да съм я наказала с отстраняване.

Естествено, моментално надува гайдата, но я успокоявам и й обяснявам спокойно или не дотам, зависи от провинението, че ще остане наказана, докато не си помисли и не се сети каква лоша постъпка е направила.

В началото нямаше резултат, но напоследък забелязвам, че след като си е помислила, идва и се извинява конкретно за това, което е направила, което пък от своя страна за мен означава, тя е осъзнала, че не просто изричането на едно `извинявай`я спасява, а това, че е разбрала за какво е отстранена.

Абе, не е лесно, ама се стараем.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора