Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора


Мнения: 4 458
Какво е редно да се прави в случаи когато детето го е страх от нещо?
Трябва ли да спестяваме страшните моменти и ситуации или трябва да ги научиме да се справят със страха си?

Този въпрос ми изникна в главата когато тръгнахме за пореден път да гледаме "Мадагаскар" на кино.
Еднта дъщеря каза, че не иска да го гледа защото я е страх а другата настоява да го гледаме. Аз разбира се не мога да се клонирам и отидохме на кино. Други пъти сме оставали с едната извън залата докато другата е с познати да гледа филма.

Аз обяснявам на децата, че това е само филм и т.н., но се питам, редно ли е да я водя там при условие, че се страхува newsm78
Или може би трябва да я водя зада се пребори със страха си? Rolling Eyes

Този пример с филма е само за да стане ясен въпроса. Страховете може да са от друго естество, като нпример от тъмното или от раздяла.....
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Незнам от какво се е получило, но винаги ме е било страх от бучаща вода....например от водата, която пада от високо- тези красиви , но гадни за мен водопади Embarassed.
Не ме е страх от самата вода...
Майка ми винаги се е опитвала да ме накара да не се страхувам...Е, не е успяла до ден днешен....
И сега ме е страх.  Thinking

Мисля, че няма смисъл да става насилствено, може да се засили страха.

П.П. Някой да знае лек срещу страх от тъмно?
Цитирай

София

Мнения: 4 914
При нас странното е, че каката, уж момиче, е абсолютно безстрашна. На моменти ме удивлява със смелостта си.
А Симеон още от раждането си е страхлив като зайче. Като беше бебе изпадаше в истерии, ако някой кихне или се звънне на вратата например. И до ден днешен е много страхлив - подскача, плаши се от всяко шумване, тропване, а когато има буря е направо кошмар.

Аз използвам нещо средно като вариант за реакция.
Не насилвам нещата и не създавам насила ситуации, от които знам, че малкият се страхува, но и не се опитвам да ги избягвам.
Например, когато има буря не светкам лампата, за да не може да види светкавиците и не пускам музика, а го успокоявам и обяснявам.
Засега има ефект. Последната буря преживяхме сравнително спокойно.
Разказвам му приказки как облачетата носят вода в кофичките и когато се сблъскат кофичките, водата се разлива и се чува гръм. Това първо преодоляхме като страх и започна да не се страхува от гръмотевиците.
Следващото бяха светкавиците.
Естествено сравних светкавиците с тази от фотоапарата. Питах го дали го е страх, когато го снимаме (а той е много суетен и обича да го снимаме). Той се засмя и каза, че не го е страх, разбира се. Разказах му как облачетата си правят снимки и т.н.

Това са примерни за последните по-големи страхове.
Иначе към всяка ситуация подхождам различно, но не се опитвам да го изолирам, а да му дам кураж да преодолее страха си.
От друга страна считам, че насилственият сблъсък с даден страх по-скоро би имал обратен ефект.

Бившият ми мъж, който беше спортист, доста добре физически и доста уравновесен като характер, изпитваше панически ужас от вода - море, езеро, дори река.
Не можеше да го накара човек да се потопи във вода, по-дълбока от височината на коленете му.
Когато е бил малък се е страхувал от морето (по-скоро от вълните) и баща му, за да преодолеел страха му, го хванал и го хвърлил на дълбокото  #Crazy
Та така му преодолял страха, че до ден днешен, вече 35 годишен мъж, не може да си помисли да влезне в морето.
Цитирай


Мнения: 4 458
П.П. Някой да знае лек срещу страх от тъмно?

За детенце ли?
Най-добре е да оставяш светната лампа някъде из къщата или в тоалетната. Не в стаята където детето спи.
Или може да купиш от тези леките светлинки - нощните лампички които да осветяват съвсем леко стаята където спи детето.
Или може да купиш свещник в който са зпалва свещичка. Най-добре е да е някава фигура в която се слагат от тези малките свещи. Да не е дирекна свещта. Аз например имах морска кула с прозорци и т.н. Като сложиш свеща се получаваше все едно светят прозорците на кулата. А, там разбира се живееха джуджетата които пазеха децата и следяха никой да не влиза в стаята им докато спят  Wink
Цитирай


Мнения: 4 458
По темата за страха.....

Прави сте, че не бива да се насилват нещата и Mamma , за съжеление така са процедирали на времето. Сега също има хора които правят същото с децата си  Sad

В конкретния случай с филма. Да ходиме или не на прожекциите? Не мога да оставя едната сама в залата нито другата сама извън залата  Naughty
Цитирай


Мнения: 2 792
 При нас е същото, като при Мамма, Димана няма страхове и притеснения от почти нищо, докато Момчил се страхува от много неща. В общи линии спряването с неговите страхове става с много приказки от моя страна и никакво насилване.
   Тази година си имаме малък празник, защото след като Момчил 3 години ходи на море и не пожела да си топне краката във водата, дори и един път, най -сетне влезе
в морето и сега е трудно да го изкараш Laughing.
 Не разбрах, тя от какво точно се страхува, от самият филм или от това, че влизате да го гледате на голям екран във киното Thinking.
  За страшните филми, аз си намерих цаката, като им пускам да гледат мейкинги на филми, как се гримират актьорите, как се правят сцените и други такива подробности от кухнята Wink
 Важното е да не се насилват нещата, в ситуация при която за да угодя, трябва да се разклоня, предпочитам да се съобразя с този, който го е страх и при двамата уважаването на техните емоции, в частност страховете им, ми прави впечатление, че им помага в един по-късен момент да ги преодолеят. Когато знам какъв е и на какво се дължи конкректния страх, се опитвам да обясня какво точно представлява, това което плаши, как може да се предпази човек, доколко действително е страшно, дали има реална опасност......., всичко си зависи от конкректната ситуация, няма точна формула.
 
   
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979

За детенце ли?
Най-добре е да оставяш светната лампа някъде из къщата или в тоалетната. Не в стаята където детето спи.
Или може да купиш от тези леките светлинки - нощните лампички които да осветяват съвсем леко стаята където спи детето.
Или може да купиш свещник в който са зпалва свещичка. Най-добре е да е някава фигура в която се слагат от тези малките свещи. Да не е дирекна свещта. Аз например имах морска кула с прозорци и т.н. Като сложиш свеща се получаваше все едно светят прозорците на кулата. А, там разбира се живееха джуджетата които пазеха децата и следяха никой да не влиза в стаята им докато спят  Wink

Да, за детенце.
Не съм сигурна, но от известно време забелязвам, че докато се разхожда из стаите и ако в коридора е тъмно, идва и ме хваща за ръката, щом отидем в кухнята  ме пуска и продължава да си играе.
През нощта винаги е спала на тъмно, но не се плаши..или поне аз не съм разбрала.  newsm78

Мисля да пробвам нощно време със свещичките...

Благодаря ти!!  bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 049
Например, когато има буря не светкам лампата, за да не може да види светкавиците и не пускам музика, а го успокоявам и обяснявам.
Засега има ефект. Последната буря преживяхме сравнително спокойно.

Mamma, имам колежка с момченце със същич проблем - бурите и гръмотевиците. Каза ми, че много им е помегнала една от книжките за Франклин - нещо, свързано с бурите.

На децата, мисля си аз, нещата трябва да им се представят в реална светлина, по-добре от измислени истории. Така ще се почувстват по-големи, по-зрели и по-смели най-вероятно.

Дъщерята по принцип не е страхлива, но един ден се върна от детската с някаква история за "тъмната сянка на нощта" - как дебнела и нападала малките деца.
Добре, питам, къде се крие.
Ами под леглото, отговаря тя.
Ела сега, казвам аз...Извадихме чекмеджето под леглото, надникнахме, няма нищо..
И така я разведох из цялата къща по тъмните ъгълчета - да разбере, че няма нищо, после обясних, че тъмнината е всъщност просто липса на светлина и историята приключи до тук.

Та си мисля, ако се държим с децата като с възрастни, и те се научават да се възприемат като такива и се държат така.
Но никога не трябва да се насилват нещата - криворазбраното мъжкарство наистина може да доведе до трайни проблеми.
Цитирай

София

Мнения: 4 914
Хм... това, което си написала, ме накара да се замисля.
По принцип, доста хора около мен, включително и Татти, ме обвиняват, че се държа с децата (особено с малкия) като с големи хора - разговарям с тях като с възрастни. Но от друга страна се съобразявам и с възрастта им, и с индивидуалността им, когато трябва да им обясня нещо или когато възникне някакъв проблем.

Дъщеря ми е по-голяма, но и винаги е била много по-сдържана, много по-уверена, смела и на нея лесно мога да обясня всичко без измислени истории, с реално описание на явленията (поднесени подходящо за възрастта й разбира се) и това да има ефект.

При малкия обаче това не върви... по-точно си зависи от ситуацията, а и той е на 3 години. Специално за бурите - не вършат работа никакви "нормални" обяснения.
Историята за облаците с кофичките я помня от моето детство  Smile
Аз имах доста развинтена фантазия и съответно - много страхове, които преодолях благодарение на майка ми и винаги много ми се е искало да успея да дам такава увереност и на моите деца.

Със сигурност всеки родител се сблъсква с най-различни ситуации и преприема действия и взима решения, съобразявайки се с детето, чувствителността му, натурата, фантазиите му и конкретната ситуация.
Няма универсални решения - нещо, което може да помогне при едно дете, няма ефект при друго и обратното, реакция, която би могла да е правилна в една ситуация, може да не даде резултат в друга.

Та си мисля, ако се държим с децата като с възрастни, и те се научават да се възприемат като такива и се държат така.
Това подкрепям напълно, НО не винаги е приложимо. Има ситуации, в които просто трябва да оценяваме възрастта им и да намерим подходящо решение за проблема.


Цитирай

София

Мнения: 2 331
Когато е бил малък се е страхувал от морето (по-скоро от вълните) и баща му, за да преодолеел страха му, го хванал и го хвърлил на дълбокото  #Crazy
Та така му преодолял страха, че до ден днешен, вече 35 годишен мъж, не може да си помисли да влезне в морето.
Мда, миналата година като заведохме Йоана на море - за 1-ви път, нейната реакция към морето - естествена според мен, беше на изпитване на страх към водата. Приех го нормално, опитвах се като играем да сме по-близо до водата - не вътре, а при вълничките, и тя започна да свиква, дори полягваше на плажа и се оставяше вълничките да я заливат. Е, нашия тати се опитваше по същия начин както навремето бившия ти мъж са се опитали да го накарат да превъзмогне страха си - няколко пъти я потапя, надявам се все пак че ме разбра че така не става... тази година ще видим как ще е.
И по темата - когато я е страх от нещо не я насилвам, по-скоро и обяснявам защо няма страшно. А това, че тя няма веднага да го превъзмогне страха е нормално, но ще се чувства  поне малко по-сигурна и уверена Smile.
Цитирай


Мнения: 4 458
  Не разбрах, тя от какво точно се страхува, от самият филм или от това, че влизате да го гледате на голям екран във киното Thinking.
 

От филма! Ако сте  го гледали там Алекс - лъва се опитва да изяде приятеля си - зебрата. После пък спасява зебрата от ...... вълци ли са какво незнам - лошите.
Объркването мисля я плаши. Как така Алекс е приятел на зебрата пък се опитва да я изяде а после и помага. Съответно страха се подсилва и от силните ревове на лъва и музикалните ефекти.
Първия път като гледаха филма (от средата) и двете много се изплашиха и плакаша та се наложи да си излеземе.
Постепенно обаче гледахме само началото, само края, после целия филм и свикнаха - научиха кога са страшните сцени и репликите на изуст.
Филма им е интересен, но в същото време много се страхуват от него. Едната дъщеря свикна с филма и поне не показва да я е страх толкова (щом влиза с познати сама - без мен), но другата не иска да влиза  newsm78.
Снощи даже имаше предложение от тази която иска да гледа филма отново: "ами, ние с мама ще гледаме филма а ти ще седиш с този чичко дето пее (вокала на една група) да те пази"  Hug Добре че нямаше прожекция защото не ми се иска детето да се чувства "втора ръка" само защото се страхува
Цитирай


Мнения: 4 458
Mamma
Когато има буря и децата не спят гледаме заедно и чакаме да чуеме кога и от къде ще дойде следващата светкавица. Обръщам го на игра и това помогна.
Последната буря се страхуваха когато гръмне. Тогава казах че облаците катастрофират горе на небето и за това се чува силен гръм. Гледаме как вятъра духа облаците и те се движат по небето. Чакаме да видим дали ще се сблъскат. Съответно се състезаваме кой първи ще види светкавица  Mr. Green

Що се отнася до въпроса с начина на говорене - категорично съм ЗА да им се говори като на възрастен човек. Не със сложни думи, но не и с бебешки. Правя забелешка и на всеки който им говори на бебешки или не произнася "р" защото моите деца така правели. Казвам че децата никога няма да научат правилното произношение ако не им се каже какво е то!

Това важи и за всичко останало.
Една колежка например ме очуди като ми каза, че казва на сина си (10г.) че птичките носят бебетата. Това по повод моите деца. Сина и я е попитал как така са 2 еднакви момичета и тя му обяснила, че понякога в гнездата на птичките има 2 деца  Mr. Green
Цитирай


Мнения: 2 792
  Не сме го гледали, този филм, но Момчил също така се страхуваше от "Лило и Стич", само дето го имахме на касета в къщи и аз в един момент, отказах да го пускам и на Димана, защото Момчил го е страх и е по-добре да се събразим с него.Възползвах се от ситуацията, да науча Димана да се съобразява с чуждите страхове и да бъде по толерантна Laughing
 После известно време си говорехме, за филма, от какво го е страх (най-вече от Стич, го беше страх),  Диманчето се съобрази с него и също отказваше да го гледа, защото него го е страх, това като че ли го амбицира и след известно време сам прояви инициативата, да го гледа. Първото гледане беше леко противоречиво, от една страна му беше останал спомена, че там има нещо, от което го е страх, от друга страна, явно вече не го беше страх и накрая на филма, танцуваше безумни танци със сестра си на финалните надписи. При нас това беше варианта, който рпоработи в този случай.
  С морето беше същото, изпадаше в паника само при мисълта, че вълните могат да му намокрят краката и това цели 3 години, седи на плажа и гледа от брега, как ние се къпем. Ако иска да ми каже нещо, докато съм във водата се приближаваше към вълните, но ако някоя от тях се засилеше към него, със скороста на светлината се паркираше при хавлиите. Не съм го насилвала, на всички които се вълнуваха (разбирай баби, лели, дядовци), беше обяснено, че Момчил го е страх от водата, той самият гордо обясняваше, че не влиза във водата защото го е страх, това до тази година...
  Първият ден на плажа, по точно сутринта, той обяви, че го е страх от водата и няма да влиза, аз казах "ОК" и не съм коментирала повече, следобяд вече подтичкваше след мене и ме уговаряше да влезем с пояса, пробвахме и след един час престой във водата едва го изкарах навън. Два дена беше с пояса вътре, на третия заяви, че иска без пояс, на четвъртия вече ме издебваше и влизаше зад гърба ми във водата Laughing.Последния ден правихме разходка, по крайбрежието, с туристическо корабче и когато видя откритото море, заяви "Айде, кога ще скачаме във водата"
  Та при моя бъзльо, това са вариантите, които работят , когато го е страх от нещо, съобразяване със страха и очакване за осъзнаване.
 
Цитирай


Мнения: 2 792
 По отношение на бурите и светкавиците, в къщи никой не се страхува от тях, аз съм обяснила по сравнително елементарен, но напълно реален начин, как се образуват облаците, какви по точно са дъждовните облаци, вярно не съм стигала до задълбочени обяснения за натрупването на електрическия заряд, който води до образуване на светкавиците, новсе пак съм обяснила, че те се получават при сблъсъка на два големи буреносни облака високо в небето и тн.
  Това ме подсеща, за един страх на Димана в момента (смешно е, че и аз имах абсолютно същите страхове, на нейнат възраст) от земетресения и вулкани.
 Много живо се вълнува, дали Витоша, няма да изригне, аз постоянно я успокоявам, че тя е не действащ вулкан. За земетресенията, си говорим как се реагира, къде трябва да се застане, че София не е силно земетръсна зона и вероятността да се случи е минимална, но все пак я има. Успокоения, че наща къща е гредоред и при земетресение, по трудно ще се разруши, нищо че ще люлее повече, чак си правихме къща от кубчета, да и показвам устойчивостта на конструкцията, при определените видове разлюлявания.....
  Всяко дете си има своя темперамент и свойте страхове и няма точна формула, как да му се помогне да се справи със страха си Smile
Цитирай

София

Мнения: 2 331
  С морето беше същото, изпадаше в паника само при мисълта, че вълните могат да му намокрят краката и това цели 3 години, седи на плажа и гледа от брега, как ние се къпем.
Което значи, че тази година не трябва да бъда с прекалено големи очаквания за промяна в отношението към морето май.... Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора