Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 ноем. 2008, 10:40 ч.

Евтаназия на кученце

  • 1 037
  • 7
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 636
Дойде време да се сбогуваме с нашето обичано куче, чието име неизменно  фигурира във всичките ми пароли...Кучето е възрастно, не чува, има перде, ревматизъм, изпуска се в дома на родителите ми, където живее след като малкият се роди, а лекар каза, че е прекарал и инсулт. Аз съм стопанката на кучето, намерих го преди 9 години и го прибрах. Трудно ми е да организирам всичко, свързано с приспиването, но май няма кой друг.
Моля ви, момичета, помогнете ми някак, тези от вас, които са минали през това. Искам да ми разкажете какво се прави и как е минало при вас или какво знаете във връзка с това. Ако пък познавате свестен лекар, който да го направи, в района на "Младост", "Дървеница", "Плиска", "Орлов мост", би било още по-облекчаващо за мен. Смятам, че трябва и аз да бъда там, въпреки че кърмя малкото си дете и не мога да отсъствам за повече от два часа и половина, затова ми се иска да е по-близо до нас. Благодаря ви!

# 1
  • Мнения: 1 845
здравей
съжалявам че не мога да ти отговоря на въпроса за добър лекар,тъй като съм от пловдив..
просто искам да ти кажа,че разбирам тъгата ти,много е трудно да се разделиш с другарчето,с което си прекарал толкова много години.при всички стопани рано или късно идва този момент.
преди няколко месеца и ние с мъжа ми си взехме кученце и вече не мога да си представя какъв е бил животът вкъщи без него.толкова бързо свикнахме,толкова бързо стана новият малък член на семейството..
човекът,от който взехме нашия мъник ни даде и един лист със своеобразни "молби"на кученцето към стопаните му.
последната "молба"ме трогна до сълзи,замислих се за денят,в който ще се разделим с него..надявам се този ден да е много далечен,та той е още бебе!
ето я и "молбата",сигурна съм,че можеш да я прочетеш в очите и на твоето куче:
"Бъди с мен в последния ми час.Никога не казвай "такива неща не мога да гледам.."Когато съм с теб всичко е лесно.Това е твоят дълг за моята вярност,за нашата хубава младост!"....
...

# 2
  • София
  • Мнения: 636
ето я и "молбата",сигурна съм,че можеш да я прочетеш в очите и на твоето куче:
"Бъди с мен в последния ми час.Никога не казвай "такива неща не мога да гледам.."Когато съм с теб всичко е лесно.Това е твоят дълг за моята вярност,за нашата хубава младост!"....
Безкрайно ти благодаря за тези думи. Пожелавам дълги и щастливи години заедно с вашето куче!-

# 3
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 467
Здравей,истински ти съчувствам, преживявала съм го  и ти казвам,че мнооого боли и е много тежко.На мен ми се наложи да го направя преди 3г.кучето ни получи инсулт и   майка ми не беше в състояние да се грижи за него.Не го правят много лекари,но на нас ни беше удобно на Красно село и тук намерихме.Процедурата  беше повече от 3часа(поне в този кабинет).Благодаря на съпруга си ,който беше до мен и всъщност се занимаваше с процедурата,докато аз се тръшках и ревях,след това.... е след това Cry Cry Cryда се разделиш с вярно и безрезервно обичащото  същество ....да го оставиш ,за да го приспят е много болезнен момент е ...newsm45 newsm45 Не знам какво друго мога да ти кажа....ако имаш въпроси ще ти отговоря.

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 2 893
Ох, и нашето Кити е на последната пряка. Толкова ми е мила, че докато четях даже си поплаках, но нямам смелост. Не мога да я заведа с ясната мисъл, че няма да изляза от там с нея. А тя прави беля след беля, не вижда, не чува, с хронично възпалени очички и ушле е. Но не мога. Даже ме ядосва понякога, когато пак изцапа целият апартамент и и се карам.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 1 508
Необходими ли са две теми за това?  Rolling Eyes

# 6
  • София
  • Мнения: 299
В Младост 4, близо до Фантастико има ветеринарна клиника в нов блок. Всеки ден минавам оттам, работят две много лъчезарни момичета и винаги е пълно с хора и животни. Надявам се да съм ти била полезна!

# 7
  • София
  • Мнения: 342
И аз го преживях това преди 2 мес. Кучето ми получи инсулт,започна да се мъчи,да не може да ходи,да не чува...Дълго отлагахме този момент с надеждата,че ще се оправи,но уви...ставаше все по лошо. Нашите ме караха аз да отида с него,но аз отказах...просто не можах да си представя и не исках да виждам как се случва. Отиде брат ми... Още не мога да си представя,че го няма вярното ми другарче.Много боли.Изисква се голяма смелост според мен за такова решение,но е за доброто на животинчето.Радвам се че сега е в един свят в който няма болка.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт