Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора

София

Мнения: 636
Дойде време да се сбогуваме с нашето обичано куче, чието име неизменно  фигурира във всичките ми пароли...Кучето е възрастно, не чува, има перде, ревматизъм, изпуска се в дома на родителите ми, където живее след като малкият се роди, а лекар каза, че е прекарал и инсулт. Аз съм стопанката на кучето, намерих го преди 9 години и го прибрах. Трудно ми е да организирам всичко, свързано с приспиването, но май няма кой друг.
Моля ви, момичета, помогнете ми някак, тези от вас, които са минали през това. Искам да ми разкажете какво се прави и как е минало при вас или какво знаете във връзка с това. Ако пък познавате свестен лекар, който да го направи, в района на "Младост", "Дървеница", "Плиска", "Орлов мост", би било още по-облекчаващо за мен. Смятам, че трябва и аз да бъда там, въпреки че кърмя малкото си дете и не мога да отсъствам за повече от два часа и половина, затова ми се иска да е по-близо до нас. Благодаря ви!
Цитирай

София

Мнения: 1 302
Съжалявам, че се е стигнало до там. Аз две години по-късно все още се чувствам като убиец.
Ние приспахме Майки в Анимо в Младост 1а. Нашият доктор беше Василев - много внимателен човек. Също така се бях обадила на една погребална агенция да го вземат след това и да го кремират. Всички бяха много мили и внимателни в този тежък момент.
Прегръщам те и ти желая да бъдеш много силна. Hug Hug
Цитирай


Мнения: 1 845
здравей
съжалявам че не мога да ти отговоря на въпроса за добър лекар,тъй като съм от пловдив..
просто искам да ти кажа,че разбирам тъгата ти,много е трудно да се разделиш с другарчето,с което си прекарал толкова много години.при всички стопани рано или късно идва този момент.
преди няколко месеца и ние с мъжа ми си взехме кученце и вече не мога да си представя какъв е бил животът вкъщи без него.толкова бързо свикнахме,толкова бързо стана новият малък член на семейството..
човекът,от който взехме нашия мъник ни даде и един лист със своеобразни "молби"на кученцето към стопаните му.
последната "молба"ме трогна до сълзи,замислих се за денят,в който ще се разделим с него..надявам се този ден да е много далечен,та той е още бебе!
ето я и "молбата",сигурна съм,че можеш да я прочетеш в очите и на твоето куче:
"Бъди с мен в последния ми час.Никога не казвай "такива неща не мога да гледам.."Когато съм с теб всичко е лесно.Това е твоят дълг за моята вярност,за нашата хубава младост!"....
...
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 450
Не мога да ти помогна с адреси и лекари, не съм от София. Само мога да ти пожелая кураж да успееш да вземеш това решение... Знам колко е тежко...
Наскоро ми се наложи да търся информация по въпроса в нета и се начетох на един куп ужасяващи истории. На твое място бих присъствала там, даже и да не гледам пряко.
По закон са длъжни първо да го обезболят и упоят, след това да го евтаназират. Настоявай за това!
Цитирай

на плажа

Мнения: 1 838
 На животното се слагат обезболяващи, пълна анестезия и когато това подейства се дава нещо, което спира дишането. Много е трудно и мъчително за нас, но поне тях ще спре да ги боли и няма да страдат. Те ще ни чакат от другата страна на моста вече освободени и щастливи. Praynig
Цитирай

София

Мнения: 2 375
A защо се налага евтаназия? Аз също гледам намерено възрастно куче, а лекарите, от чийто услуги съм доволна са в клиника "Св. Антим". Заведете го там, имат доста апаратура и са квалифицирани. Евтаназията е крайна мярка, така че задължително потърси и второ мнение преди да го правите... Успех и бъди силна!
Цитирай


Мнения: 6 763
 Hug Скоро ми умря зайче и още го преживявам.
Цитирай

I want it all and I want it now.

Мнения: 2 508
Здравей.Мога да ти дам тел.на ветеринарна клиника в районна на Младост.Ветрамедикус тел.9744626.Отдавна не съм ходила,но лекарите са много добри.Ако евентуално тел. е сменен поне по-името можеш да потърсиш в нета.
Цитирай

София

Мнения: 636
etomira, благодаря ти за идеята за Василев. Водили сме го при него, наистина е свестен, дано да работи там все още. Благодаря и на теб, syn. И на всички писали за подкрепата - нужна ми е!
« Последна редакция: пн, 24 ное 2008, 15:33 от seni »
Цитирай

софия

Мнения: 370
оххх,мога да ти пожелая кураж.преживях същто ,когато дъщеря ми беше на 1 годинка.кучето беше мое и го преживях тежко.много плаках.помня още как я прегръщах и ридаех минути преди да й сложат инжекцията.беше женско куче.израстнах с нея е ми беше ужасно тежко.когато буквално мъжът ми ми я изтръгна от прегръдките/видя ,че изпадам в кофти състояние/,я заведе той и .....какво да ти кажа още.....когато се е стигнало до тук много по-добре е да се приспи животинчето,а не да се мъчи.манипулацията я напрявихме в кварталния ветеринарен кабинет.оххх,натъжих се. Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 847

човекът,от който взехме нашия мъник ни даде и един лист със своеобразни "молби"на кученцето към стопаните му.
последната "молба"ме трогна до сълзи,замислих се за денят,в който ще се разделим с него..надявам се този ден да е много далечен,та той е още бебе!
ето я и "молбата",сигурна съм,че можеш да я прочетеш в очите и на твоето куче:
"Бъди с мен в последния ми час.Никога не казвай "такива неща не мога да гледам.."Когато съм с теб всичко е лесно.Това е твоят дълг за моята вярност,за нашата хубава младост!"....
...


Десинка, разплака ме с твоята история Crying or Very sad
Цитирай

на Запад

Мнения: 376
Това е и причината следващия ми дом.любимец (ако имаме такъв)да е живатинка която да ме надживее Sadимах невероятно сладък хамстер,мънечък,сив с очета като черен пипер Loveи на 3та година като го заварих една сутрин вдървен в кафеза,се пръснах от реване,сега си имам чудесно куче,умен и добър,но тази тема ме хвърли в размисли Thinkingтой сега е на 5г. след него просто силици за панахиди няма да ми останат!!!
Много облагородяват,чудесни приятели са обачеее ooooh!не живеят много!Можеби е идея да осиновиме приятелчетата пред блока или от зоопарка някое животинче,те и за тях не се пестарават в гледането!?
Цитирай


Мнения: 836
Здравей!
Преди две години се наложи да заведа моето куче (немска овчарка) да го приспят...
Още не мога да преживея мъката. Както и вината, че аз бях тази, която я предаде на доктора, за да я умъртви. Аз - човекът, на когото имаше най-голямо доверие.
Никога няма да забравя умния й разбиращ поглед, сякаш осъзнаваше, че няма друг изход.

Преди да я оставя... - й благодарих.
За всички щастливи моменти, които сме преживели заедно. За цялата преданост, жертвоготовност и любов. И за това, че беше страхотен приятел.

Трудно ми е да пиша, все още не мога да преживея онзи момент. Беше по същото време - ноември месец.

Всъщност, включих се в темата, за да ти кажа, че съжалявам за раздялата с твоето любимче.
И да помислиш за нещо, което аз не бях предвидила - погребението, замръзналата земя. Осигури мъжка сила...
След евтаназията ти връчват животинчето и после ти трябва да решаваш къде и как.

Още веднъж, съжалявам!  Crying or Very sad


 
Цитирай

София

Мнения: 1 302
seni, Силви е права. Помисли и за после - какво искаш да направиш. Аз избрах да го кремирам, за да мога да разсипя праха му в морето, което той обожаваше...
Цитирай

София

Мнения: 5 710
Приспахме нашата котка преди месец.  Sad
Първо се поставя инжекция с приспивателно, а след като подейства, друга инжекция с вещество което блокира сърцето.
На нас ни предложиха да я оставим на фирма, с която работи ветеринарната клиника и която да извърши кремация.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора