Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора

Пловдив

Мнения: 221
Здравейте. Съвсем скоро станах майка на прекрасно момченце. Обаче...мислех си, че изведнъж ще свикна с новия си начин на живот и че всичко ще е прекрасно както преди. Да ама не! По цял ден стоя сама с детето, няма с кой две приказки да си кажа, а вечер мъжа ми като си дойде от работа, вече толкова ми е все тая, че чак не виждам смисъл да говоря за каквото и да било. Преди да родя имахме страхотен живот - напред назад винаги заедно двамата, дори до хранителния магазин сме ходили все двамата. На кафенце, на кръчмичка, извън града и т.н. Знам, че ще кажете: "Ами кой ви кара да имате дете?", но единствената ми молба е ако някой се е чувствал по същия начин и това е отминало с времето да сподели. Така и мъжа ми започна да ме дразни, честно казано малко му завиждам, че той всеки ден на работа се среща с различни хора, създава някакви социални контакти, а аз като кукувица с бебчето по цял ден сами. Радвам се, че си имаме детенце, но просто много ми липсва стария начин на живот. Надявам се, че няма да ме нападате, съмнявам се че ме е обхванала някаква депресия или нещо подобно. Дори за секс не се сещам, а преди да родя в това отношение нещата бяха повече от супер. Незнам. От време на време майка ми гледа детето за два-три часа за да отидем на разходка само двамата, ама аз през цялото време немога да се отпусна. Не че се притеснявам, а знам че пак ще се прибера и отново ще попадна в затворения кръг. Може да ви изглеждам ужасна, но имам нужда от съвет как да заобичам живота си отново Crying or Very sad
Цитирай
mай си в следродилна депресия.не се притеснявай,с времерто ще отмине и ще влезеш в ритъм  Wink
Цитирай


Мнения: 798
И аз така мисля следродилна депресия
Не се тревожи ще отмине и времето ще се постопли ,на пролет бебока ще поотрасне и тогава по цял ден ще буташ количката в парка .
Наслаждавай се на времето с малкото човече  Hug
Цитирай


Мнения: 63
Здравей Ели.Недей да се плашиш.И аз също се чувствах така и след двете раждания.Даже втория път ми беше по-зле.Може би е нещо като следродилна депресия.Просто цялото това нещо е свързано с много емоции и нови чувства и някои хора по-трудно свикваме с тях.В първия момент емоциите те връхлитат и после се чувстваш изтощена.А че живота ти вече няма да е същия това е факт.Това не значи,че вече няма да ходиш по кафета и кръчмички,но сега докато бебо е малък светът ти ще се ограничава в къщи с него.Така докато порасне.А на пролет като се стопли грабваш количката и излизаш с майките на разходка.Да видиш тогава колко е весело.Ще видиш,че след време всичко ще се оправи и чувствата ти ще се събудят.Просто двамата с мъжът ти трябва да си споделите чувствата и да си помогнете.Според мен той също е объркан.А ето през деня си си намерила занимание-ще ни пишеш. Love
« Последна редакция: вт, 25 ное 2008, 14:44 от Vache »
Цитирай


Мнения: 2 747
ако това те успокоява, големият ми син е на почти 16 г, и до ден днешен не можах да свикна с промяната. органична ненавист изпитвам към /това е мое дефиниция/ - затворничеството вкъщи.

това не значи, че не си обичам децата, просто да седя затворена у дома, и да дундуркам бебета и деца изобщо и да въртя къща ми е адски непоносимо/тук включвам всички съпроводни дейности като чистене , готвене и т.н/.

станах силно изнервена и развих автоагресия.

пс. съвети не търся. намерила съм що- годе баланса вече. просто споделям за успокоение, че има и други такива.





Цитирай

София, център

Мнения: 3 446
Нормално е животът ти да се преобърне на 180 ` след като се появи бебето. Ще се напаснете лека полека, пък гледам, че и детенцето ти е много мъничко още и около него също нямаш много грижи. То в момента само яде, спи и пълни памперса.  Не си създавай сама грижи, те ще те споходят така или иначе на по-късен етап. Това с най-добри чувства!

Ще свикнеш! Просто явно не си била достатъчно подготвена! Успех и се усмихни на бебето!
Цитирай


Мнения: 2 564
Навремето една моя приятелка ми сподели, че с мъжа си са имали такава хармонична връзка преди раждането, че появата на детето им влошила отношенията и хармонията.  Rolling Eyes Спомням си, че това както и да го мислих, не можах да си го обясня, при нас беше такава еуфория около бебето, че направо летяхме все едно от радост. А аз бях двойно прецакана с гледането, защото се преместих да гледам бебе в абсолютно непознат град, зимата беше супер студ, никъде не се показвахме поне 3 месеца, приятелки и т.н. изобщо нямах никакви. Въпреки това "оцелях", но честно казано, аз никога не съм ходила навсякъде с мъжа си, не съм имала и такава необходимост. Просто винаги съм знаела, че едно бебе значи година и половина поспиране на социалния живот, после човек пак си тръгва в старите релси, това поне е нещо, което може да те крепи!

Според мен ще ти мине, просто се стегни да изкарате зимата, а ако чувстваш, че се влошават нещата, непременно намери кой да ти помага с гледането.
Цитирай

в един друг свят...

Мнения: 822
Бебето ще порасне - много бързо лети времето. Ще свикнете заедно и ще си спомняш тези мигове с носталгия   bouquet .
Трудно е, особено, когато няма кой да ти помага, стресът е много голям. И аз бях така с първото си детенце. По цял ден бяхме вкъщи  зимата, а таткото ни се връщаше уморен - помагаше ми, но за кратко. Много пъти съм се сърдила на бабите, че не помагат, но не мога да ги принудя.
Сега вече е значително по-лесно - синът ми е на градина и се гледаме с дъщеричката. Тя си играе, гледа си филмчета, имам време за себе си. Оставям я от време на време при майка ми и излизам.
Цитирай


Мнения: 251
Ох, миличка какво да ти кажа, моят син е на 2 години и почти 4 месеца .... ами не само че не можах да свикна, ами и става все по- трудно  Crazy
На мен също много ми липсват нещата точно така както си ги описала (и при нас беше сходна ситуацията)  Confused
Не мога да ти помогна със съвет, тъй като и за себе си не съм открила решение. Пиша просто защото смятам че ще ти поолекне като знаеш че не си сама  Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 725
Наистина е следродилна депресия и е много тежко.Вече наистина ограниченията са големи,но си струва.Нашата щерка въпреки,че е доста чакана ме доведе до същите размисли.При нас за пръв път след 13год. и отношенията ни се влошиха-просто бяхме безкрайно изнервени,преуморени и не можехме да свикнем с новия начин на живот.Предишният ни беше тих,уютен и спокоен.Трябва ти време и ще видиш,че нещата ще се наредят по друг много по-приятен начин Peace.
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 247
 А защо е необходимо коренно да си променяте живота зарад бебето? Включвате и него според възможностите в ежедневната ви програма - махаме кръчмите де /аз имах късмета на лятно бебе, с което бяхме навън до късно вечерта, но предполагам ще изтраете без кръчми няколко месеца/. И извън града можете да излизате, и на пазар да ходите с детето - аз поне не виждам пречки, винаги сме го правили - първата година и половина от живота на Мартин нямахме помощници и той беше непрекъснато с нас. Пишеш, че майка ти може да ви помага в отглеждането за по няколко часа - ми чудесно, възползвайте се. Не се поставяй в нарочна изолация.
Цитирай
Истината е, че се случва на ужасно много жени, но малко имат смелостта да си го признаят, защото изглежда малко срамно и те гони едно такова чувство на гузност, че може да ти е тъпо със собственото ти дете ...

Ще мине, когато детенцето ти тръгне на ясла или детска градина. Дотогава само се усмихвай на мъжа ти и гледай да не си го изкарваш на него. И наистина не отказвай помощ, дори и да е от "гадната" свекърва.  Успех и търпение!  Hug
Цитирай


Мнения: 6 553
Не виждам причина да се изолираш.
Когато моите бяха малки,през деня се събирах с други майки,ако е хубаво времето навън,ако е лошо,у нас или у някоя от майките...Когато се прибереше съпругът ми вечер,съм излизала по магазините сама,за да мога да си зяпам на спокойствие,без да се притеснявам за бебе,количка...
Щом бабата се включва в гледането,значи можете и двамата да излизате сами...по кръчми имам предвид.А иначе можете да го взмате навсякъде с вас-един термус мляко,5 памперса...
Предполагам всеки е имал такива мисли и усещания,много скоро си родила и може би ти трябва повече време да се адаптираш...но ще влезете в ритъм,не се притеснявай.Всичко ще си дойде на място.
Просто се радвай на човечето,защото тези моменти отминават толкова бързо,а няма да се върнат... Peace
Цитирай

при вълните

Мнения: 53
Това, за което пишеш си е напълно номално следствие. Защото не знам какво си си мислила, но животът на едно семейство /най-вече на жената/ се преобръща тотално след появата на бебето.
Когато аз родих моите момчета, направо нямах сили да говоря, какво ти да мисля от какво имам нужда и какво ми липсва.
Никой не ми помагаше особено и сама си се справях с почти всичко около бебешоците.
Детето е още много малко за да свикнеш с промяната. След още месец - два пиши отново как се чувстваш. Сигурна съм че тогава ще кажеш че не можеш да си представиш какво би бил животът ти без детето.

Дишай дълбоко, осъзнай че това е нормално и се моли детенце да е живо и здраво, а социалния живот - няма къде да избяга. Детето няма да е все бебе - ще порасне, ще тръгне на ясла а ти на работа и нещата отново ще се понаредят.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 640
Да му се не видят и хормоните, не мога да разбера, защо природата е такава, че точно като жената стане майка и трябва да е най-във форма, тогава хормоните са в нейна вреда ? Обяснете ми, аз още не съм майка. Защо природата е направила така, че да има следродилна депресия ???

Иначе към авторката на темата- какво да ти кажа, освен това - припомни си от преди как ти се е налагало да свикнеш с нещо и отначало е било много трудно, но после си постигнала хармония. И сега би трябвало да свикнеш, успех ти желая   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора