Защо отчаянието ни обзема бързо?

  • 2 858
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 897
Лично аз досега не съм открила такъв начин, макар че много се старах да се променя. В крайна сметка човек не може да избяга от себе си, от същността си, от природата си, от темперамента си....... Научих се да потискам и прикривам, но само толкова. Но това не е решение, а само заблуда на околните.  Sad

За съжаление е точно така, аз също съм се убедила. Донякъде се примирих, че никога няма да мога да го превъзмогна, а наистина полагам доста усилия в тази посока.
Също е вярно, че хората които не се вторачват и не анализират толкова проблемите си живеят по-спокойно и с по-голяма лекота. Много бих искала да съм като тях, но не би....

# 31
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
Е не може да сме толкова ....неполезни за себе си  Cry  Трябва да има начин за промяна, въпросът е кой е той ?

# 32
  • Мнения: 206
Единственото решение е прераждането - в някой седващ живот да се надяваме , че ще се родим непукисти.

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
Да, мерси, страхотно успокоение  Mr. Green

Но в другия живот само духът ще е нашият, няма да сме същите и да се осъзнаваме като такива. Работата е в ТОЗИ ЖИВОТ да успеем да се справим с това в себе си, което ни пречи.

# 34
  • Мнения: 1 897
Там е работата, че човек не може да избяга от себе си.
Едно е да си  кажа: 'Няма да го мисля толкова', а съвсем друго е да успея да го направя. Знам, че е  вече е късно и че не мога да прережирам и  променя нещата. Знам, че не бива да се вживявам толкова за неща, които не касаят здравето и живота на мен и близките ми. Знам, че това ми пречи и вреди ужасно много, но...не мога да се спра-то е по-силно от мен.
Може би прекалено много изискваме от себе си. Може би трябва да осъзнаем, че не сме идеални и е съвсем нормално и човешко да не постъпваме винаги правилно. Да се научим да търпим  неуспехи и да понасяме загуби без да се самоизяждаме заради случилото се, да не драматизираме прекалено нещата. Вероятно трябва да се научим да приемаме  неприятните неща, които ни се случват като житейски урок или част от пътя ни, който ни е 'писано' да извървим, но който ще ни направи по-мъдри и силни за в бъдеще.

# 35
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Не мога бе хора, не мога да спра да анализирам думи и действия. Страшно ми вреди, тормози, пречи, опитвам да не се вживявам,но...не става. Изисквам от себе си, само малко по- спокойно да приемам някой неща, които не зависят от мен, но не ми се отдава изобщо.
Абе скапана работа. Вярвате ли ми, че от мисли за глупости и чужди грешки, имам моменти, когато не мога да се отпусна и да се зарадвам на децата ми.

# 36
  • Мнения: X
Когато сме твърде нетърпеливи, твърде емоционални и имаме твърде много очаквания, няма да бъде никак чудно ако отчаянието ни се натрапи като неканен гост. И ако то вече удобно се е настанило на нашата маса, важното е да бъдем  достатъчно твърди, за да не му позволим да стане част от семейството ни. Розовите хапчета трудно биха направили от черните кахъри розови, поскоро нещо като тъмно лила би се получило.... Но за това си има специална песен.

# 37
  • Мнения: 21
Не мога бе хора, не мога да спра да анализирам думи и действия. Страшно ми вреди, тормози, пречи, опитвам да не се вживявам,но...не става. Изисквам от себе си, само малко по- спокойно да приемам някой неща, които не зависят от мен, но не ми се отдава изобщо.
Абе скапана работа. Вярвате ли ми, че от мисли за глупости и чужди грешки, имам моменти, когато не мога да се отпусна и да се зарадвам на децата ми.

Аз съм абсолютно същата. Sad
Побъркват ме тези мои мисли, дразня се супер много на себе си.
Не мога да се зарадвам и да бъда щастлива от анализиране на това кои какво е казал, защо го е казал, направил и т.н.
Не искам да съм такава.

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
И аз съм в клуба. Хайде всички такива да се съберем и яко да се напием, та барем поне за малко не мислим за глупости Laughing

# 39
  • София
  • Мнения: 71
И аз съм в клуба. Хайде всички такива да се съберем и яко да се напием, та барем поне за малко не мислим за глупости Laughing
Хайде! cheers

# 40
  • Мнения: 1 749
И аз съм в клуба. Хайде всички такива да се съберем и яко да се напием, та барем поне за малко не мислим за глупости Laughing
Гласувам и с 20те си пръста ЗА Mr. Green Щото,за съжаление,май и аз имам качествата,за да кандидатствам за тоя клуб...
Всяко нещо ,колкото и незначително да е ,ме преследва с дни.Ако е по-притеснителен случая-със седмици,месеци.Най-лошото е,че има скелети,които ме преследват с години...И мои(човек се мени и макар,че старата кожа бива свалена,остава някъде там..по гардеробите..),и чужди...
От 8мия месец на бременността си досега (което са почти две години),нещата се натрупват ли натрупват.....Понякога ми се иска да напиша на покрива на блока с големи букви SOS ,с надеждата някой самолет,пътуващ за Тайланд(примерно)или Казахстан да кацне и да ме спаси....Колкото по-далече,толкова по-добре.
Дори удоволствието да седна за пет минути и да гледам в една точка на тавана не ми е позволено.
Аз съм вечната утешителка ,укротителка,съветничка,психоложка,педагожка,майка(на три деца,макар да съм раждала само едното hahaha ),възпитател,полицай,карам курс за дипломат ,и просто не ми остава време(нито някой ми дава възможност),да бъда просто ...себе си.Понякога съм чука,понякога наковалнята,понякога и двете,а в много неприятни случаи,помежду тях.
Дали отчаянието ме обзема?О,да.Защо?Защото съм човек и макар,че много ми се иска,не съм нито от стомана,нито от локум.....

Общи условия

Активация на акаунт