В живота ми няма емоция,няма ми я усмивката.Празнината е за положителна емоция,за отдаване на чувства и усмивки а не за вземане.Мисълта ми беше,че ако се появи малкото човече ще стана пълноценен човек, живота ми ще придобие смисъл,който в момента ми липсва.Ще отдам цялата си любов и вниманието на бебо и ще се почувствам щастлива и уверена.Ще имам за какво да се боря. не съм ли права?Все пак понятието ,,запълване на дупки ,, е много относително. За бившия какво да кажа - няма връщане назад, трябва да гледам само напред. А за настоящия - той е разумен,отговорен и много ме обича.Много иска детенце и е сигурен в мен. Просто...имаме различни представи за някои неща+ ревнив е ( което ненавиждам ). Мисълта ми е ,че нямаме кой знае какъв проблем но просто щом задавам въпроса явно съм неуверена.......