Бебенцето запълва ли празнината в душите ни?

  • 3 809
  • 48
  •   1
Отговори
# 45
   Празнотата в  сърцето не се лекува с  дете.То внася много радост, любов, мотивация, но също така идват  и проблеми, грижи.Ако нямаш стабилен човек до себе си за трудните моменти , би било жестоко да  подлагаш на това и едно дете.А и радостта , ако не е споделена, не е същатата.Само със сродна душа  можеш да изживееш  наистина  щастието от това да имаш дете.Не , че самотните родители  не са шастливи с децата си, но е различно.И тука не става дума да си самотна, а с човек, който не мисли като теб, или  по-лошо.Детето се нуждае от двама родители, които се обичат, а не да дърпат в различни посоки...Мисли още, преди да  направиш  нещо  недомислено и после да съжаляваш цял живот.

# 46
  • софия
  • Мнения: 636
Трудна работа да се отговори на такъв въпрос.
Никога не съм смятала, че детето ми запълва някаква празнина. И в никакъв случай не е така. Детето трябва да носи много любов на родителите си, но не и да се използва, за да се запълват дупки в душата ни и сърцето.
Ако бащата на детето не е твоята истинска половинка, за какво става въпрос? Все пак децата не се раждат, за да решават проблемите на родителите си-те са на този свят, за да бъдат щастливи и обичани и ако е възможно да растат в една добра хармонична среда. Мисля, че децата имат свой път, а мама и татко свой живот. Тогава всички се уважават повече помежду си.

# 47
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 438
Здравей,ЕВЕ! Ще си спестя предисловията и ще ти отговоря направо-не, бебето няма да запълни празнотата в живота ти. Да създадеш дете е голяма отговорност и изисква много сили-физически и морални.  Бебето няма да реши като с магическа пръчка проблемите ти. То има нужда от силна, самоуверена, стабилна майка, а също и от баща. В момента ти си много объркана, не си наясно със собствените си чувства-обичаш един, а си с друг. Ясно е, че не си удовлетворена от живота си в момента и отчаяно се надяваш, че появата на едно бебе ще запълни това, което ти липсва. Моят съвет е да не допускаш грешката да натоварваш едно крехко същество с очакването, че ще те направи щастлива. Първо се опитай да подредиш живота си-нямам предвид само в материален, а главно в емоционален план. Пиша ти с много симпатия-не зная дали ще го усетиш от малко резкия ми тон. Пиша, защото и аз съм си задавала подобни въпроси в труден за мен момент. Ако се поразровиш из форума, ще видиш, че много жени споделят, че дори с любим мъж до себе си и планирана бременност, са срещнали много трудности и докато са чакали бебето, и след раждането му. Трудностите са от най-различно естество-през хормонални проблеми, депресии, дори до трудности с примането на собственото,планирано и чакано дете и свикването с новия, напълно променен живот. Бебето не е хапче за щастие. то има нужда от удовлетворена, спокойна майка, готова да приеме предизвикателствата на съвместното съществуваване, а не от момиче, което се хваща като удавник за сламка за идеята за бебе. Ако не си наистина готова, рискуваш не само да не запълниш празнината в животаси, а и да направиш нещастно едно невинно същество. Не зная дали ще премеш съвета ми, но според мен е по-добре за известно време да се съсредоточиш върху собствения си живот, да решиш има ли смисъл да бъдеш с човек, с когото "не сте на една вълна", да преодолееш миналото и може би да намериш нов човек, който да запълни празнината в душата ти. Тогава ти пожелавам да имаш едно чудесно бебенце. Сигурна съм, че някой ден ще бъдеш прекрасна майка, но може би моментът още не е дошъл.
Ина4е ще си като мене.ЛОЛА Hug

# 48
  Здравейте момичета.Много Ви благодаря за всички съвети макар всички да сте на едно мнение ,всеки е изказал и по малко различни тези от собственото си виждане.Да наистина при мен нещата са малко объркани - има много неща за които мисля,главата ми ще се пръсне от мислене и не знам кое да напиша по напред. Уверих се в това което всички ми казвате.Снощи бяхме на едно гости на братовчедка ми, тя има бебе. Аз го гушкам и му се радвах,очаквах и моят човек да прояви топлина но уви.Той зяпаше в телевизора- тогава усетих нещото,за което може би всички говорите.......

Наистина Ви благодаря.За бившия да кажа - много се обичахме и продължаваме да се обичаме - една голяма трепетна любов.Но след 6 години аз реших,че не е човекът за мен и въпреки че го обичах осъзнах,че за да градиш семейство САМО ОБИЧ не стига.Така се изнесох и раздялата беше много тежка.Той още ме чака.С настоящия ми приятел се запознах седмица след като се разделих с предния.Не бях готова и не исках връзки,обяснявах дълго,че нямам какво да му дам но напразно.Бях в ужасна депресия , постоянно ревях а настоящият ме закриляше и се възползваше от слабостта ми.Не е лош човек,много свикнах с него и го обикнах.От добро семейство е,техните ме боготворят,отговорен и мисля,че би бил добър баща.Глезеше ме много в началото,докато не разбра,че съм негова.Сега нещата стоят по друг начин и аз излизам права.Че наистина е нямало какво да му дам, че красивите обещания са минало.
Дълго е.Но ми тежи. И искам да намеря пътя в живота си без да ми тежи на съвестта че съм наранила някой.Достатъчно ме боли че причиних такава болка на бившия си приятел.А сега трябва да нараня и други хора.За жалост осъзнавам,че или трябва да нараня някой или аз да съм наранената.И предпочитам второто....

За бебенцето....гледната ми точка е ,че то е дар от бога.Няма да запълни празнината но ще осмисли живота ми.Така мисля.Но определено ще се въздържа от това поне докато не се уверя,че нещата между нас могат да са по-хубави или да се разделим....


Момичета......сложно е и объркано.А всъщност....проблемът е ,че той не ме разбира.Казва ,че само него обвинявам,че прави всичко за мен,че ме обича.Не може да изслуша миналото ми,защото ме ревнува от него?!


Благодаря ви още веднъж искрено!

Общи условия

Активация на акаунт