Преди 12 години на днешният ден трябваше да постъпя в болницата за раждане,тъй като пренасях.Няколко дни преди това бях на консултация заедно с бащата(това май беше единственият пък,когато той дойде с мен) и тогава ми казаха,че ако до три дни не стане раждането,трябва да се явя в болницата,за да ме включат на системи...Въпросният ден(на днешната дата) настъпи,стегнах си аз сака от вечерта-нощници,чаршафи,чехли,ала-бала...тогава си носехме тези неща от вкъщи...На сутринта съпругът ми излезе да пие кафе в барчето под нас,като се разбрахме аз да пооправя още нещо из къщи,а той да се върне след час и да ме закара до болницата.Да,ама той не се върна след час,нито след два,нито след три...ГСМ тогава нямаше още(не и в нашият град)-никакъв начин да го открия...Имаше доста сняг,беше ужасно студено,всичко замръзнало...Не можех да чакам повече- тръгнах сама към болницата-пеш,с доста тежък сак в ръка...Няма да ви описвам колко пъти се подхлъзвах,паднах два пъти...няма да разправям колко дълго вървях към болницата и как през цялото време се давех от ридания...Както и да е,стигнах,макар и закъсняла,почти всички в родилното отделение ме познаваха,като се започнаха едни въпроси-ама ти защо така сама...Айде пак рев,отделно притеснението,че може да му се е случило нещо ужасно на мъжа ми,недай си Боже,та затова не се обажда...
А той цъфва вечерта в болницата и иска да ме види...И обяснява,че колата му се повредила,та бил ходил незнам си къде да я поправят и затова толкова се забавил...Години по-късно разбрах от негов приятел,че истината била по-друга: пили заедно кафе,тръгнали да вършат някаква работа на въпросният приятел,а мъжа ми чак към 17ч. се плеснал по челото и казал"Лелеее,как забравих,трябваше да закарам жената да ражда..."
Извинявам се,дългичко стана,но исках да обясня случая...Та въпросът ми е-защо не мога да оставя тази история в миналото,а всяка година в денят преди рождения ден на синчето ми, съм тъжна???
А той цъфва вечерта в болницата и иска да ме види...И обяснява,че колата му се повредила,та бил ходил незнам си къде да я поправят и затова толкова се забавил...Години по-късно разбрах от негов приятел,че истината била по-друга: пили заедно кафе,тръгнали да вършат някаква работа на въпросният приятел,а мъжа ми чак към 17ч. се плеснал по челото и казал"Лелеее,как забравих,трябваше да закарам жената да ражда..."
Извинявам се,дългичко стана,но исках да обясня случая...Та въпросът ми е-защо не мога да оставя тази история в миналото,а всяка година в денят преди рождения ден на синчето ми, съм тъжна???
. Добре че е бивш...
детето е по важно сега. 
отивам да чукам на дърво 
Добре, че е бивш! А от него е останало най-прекрасното - твоето детенце, което има празник утре! Да ти е здраво и щастливо и много да те слуша и радва! Олимпия, ака ми се прииска да те прегърна. 
Чукам на дърво да не ме спохожда....