Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 28 ноем. 2008, 09:38 ч.
  • Преглеждания  1 635  Мнения  24  Онлайн  1
Отговори
  • Sf
  • Мнения: 2 990
Моята дъщеричка кара детски пубертет и понякога се тръшка за глупости. Снощи е само един от случаите, в които иска нещо просто така /не защото й е интересно или става за игра/, обяснявам й, че не може и съвсем спокойно. И тя изведнъж започва да плаче неистово, защото не й е угодено, и в този момент изключва - каквото и да кажа плаче още по-силно, имам чувството, че дори се ядосва задето не може да си постигне науменото. Аз я изпращам в другата стая /стаите са преходни/ и й казвам да се наплаче там и като се успокои тогава да дойде при мен да играем. Тя започва още по-неистово да реве и като види, че не й обръщам внимание започва да ме вика /през плач/ "Гушни ме, гушни ме". Тогава аз й казвам, че няма да я гушна докато не се успокои и в крайна сметка тя сама спира в един момент, хълцайки.
Правилно ли постъпвам първо, че я пращам в другата стая, и второ, че когато ме моли с протегнати ръце да я гушна аз не я гушвам /става ми толкова мъчно тогава/?

Реклама
# 1
  • Варна
  • Мнения: 4 187
Не зная дали постъпваш правилно, самата аз реагирам по- подобен начин след някоя истерия, с тази разлика, че Рая не се успокоява докато не я гушна  Rolling Eyes.
Намерила си начин да се справиш със ситуацията, не се тормози. Децата са големи манипулатори, веднъж мине ли номера, вървят по отработената схема  Crazy. Дано бързо премине момента, въпреки че при нас,  все още има моменти с тръшкане за глупости  Confused.

# 2
  • Мнения: 4 202
Според мен правилно постъпваш. Колкото и да ти е жал, важно е да покажеш твърдост, защото разбере ли, че може по този начин да ти влияе, ще изпуснеш контрола.

# 3
  • Мнения: 9 817
Според мен правилно постъпваш. Колкото и да ти е жал, важно е да покажеш твърдост, защото разбере ли, че може по този начин да ти влияе, ще изпуснеш контрола.

 Peace

Аз също съм твърда с дъщеря си в такива моменти, за разлика от баща й и баба й.
При тях малката дори не може да се разплаче, защото веднага бива гушкана и глезена.
Интересно е, че вече се е научила и знае, че на мен на главата трудно може да се качи, но виж баба си и бащи си ги прави с малко рев и лека истерийка луди калинки.

# 4
  • Върху лъчите на Слънцето.
  • Мнения: 1 671
Зависи от ситуацията. Понякога го оставям да си пореве, въпраки, че ми е мъчно. Но когато видя, че е прекалено разстроен го гушкам (трудно ми е да устоя на протегнатите ръчички и молещия глас Embarassed) и го държа така без да говоря около минутка, за да му дам време да се поуспокои. След това започваме да си говорим.Със спокоен глас му обяснявам какво се е случило, кой какво е направил и как е правилно или грешно да се прави. Така и двамата се успокояваме и не се сърдим един на друг. И интересното е, че децата помнят тези разговори! Но си зависи и от темперамента на родителите и детето.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 658
Дъщеричката ми е с около 2 месеца по-малка. Винаги когато е разстроена за нещо я гушкам. После отвличам вниманието от това за което сме се "инатили" примерно или нещо почваме да се гъделичкаме и да се смеем и въпросните "кризи" отминават много бързо. Почти веднага и забравя какво точно е искала.

Какво точно означава "детски пубертет", чувала съм за нещо такова около 3 -тата годинка, това ли имаш впредвид ?

# 6
  • Мнения: 31 293
За мен е правилно, но за по-голямо дете, над 3.5 г. някъде  newsm78
Под тази възраст използвах игнорирането, действаше.

# 7
  • Мнения: 711
Никой не може да ти каже дали постъпваш правилно. Всяко дете е индивидуално и методите които помагат при едно дете при друго не действат.
На въпросите ти ще ти отговоря как аз съм постъпвала когато синът ми беше в тази фаза. Не знам дали е правилно  Thinking Когато го пращам го в другата стая, това е за кратко 3 до 5 минутки. След което ВИНАГИ го гушвам и се сдобряваме  Hug

# 8
  • Мнения: 111
Здравейте!

Тъкмо смятах да пусна подобна тема. Моят син е почти на 3 . През повечето време си е вкъщи( в градината не изтрайва здрав дълго Rolling Eyes). Няма ден , в който да не плачем и да не се поучаваме.
Вечно се тръшка по улиците да го нося, нищо че сме се разбрали и  е обещал като тръгваме.После се връщаме с рев обратно- това ни е разходката( нямам сили вече да го нося  а и не искам вече, голям е).Вкъщи вечно прави напук. Обяснявам му най-подробно и спокойно, но как може да останеш спокоен след 10 -тото еднакво обяснение  за 5 мин, без резултат.
Сега имаме лист на хладилника , на който пишем черни и червени точки( засега сме напред с черните newsm45).
Знам , че трябва търпение и твърдост, но е лесно да се каже.
Надявам се да споделите опит и да ме успокоите  love001

# 9
  • София
  • Мнения: 4 408
Все едно за моето дете и моите реакции говориш. Според мен е правилно, след като и аз така процедирам. Mr. Green Ще чакаме да израстат тази възраст.  Peace

# 10
  • Варна
  • Мнения: 126
 И моята винаги на рев го обръща когато не стане на нейната. Следват обяснения от моя страна, че не винаги може да става това което иска, но положението не се оправя, тя си знае нейното. Преминаваме на следваща фаза - обяснения на по-висок тон (от моя страна) .... и от там преминаваме на рев и тръшкане. Аз съм мекушава и веднага се сдобряваме до следващите няколко минути, когато пак не стане на нейната  Tired Опитвам се да бъда по твърда с нея, но когато я видя разстроена и да протяга ръце да се сдобрим и да се гушнем.... не ми издържа сърцето и се гушваме. Не казвам, че това е правилния подход, напротив...но ... не ми издържа от вътре нещо  Heart Eyes

# 11
  • София
  • Мнения: 3 056
Правилно постъпваш! И аз така правя, ама той още не се сеща да ме моли да го гушна, като че ли знае, че съм сърдита и защо.

# 12
  • София
  • Мнения: 9 014
И аз постъпвах горе-долу така, когато децата ми бяха на тази възраст и се опитваха да се наложат като еднолични властелини вкъщи. Но с тази разлика, че не съм ги пращала в другата стая, просто ги оставях да си се нареват /понякога толкова истерично, че се давеха и кашляха/. Прегръдка не са получавали след подобна проява. Аз бях сърдита и намусена  и отказвах да разговарям с тях. Избликът приключваше винаги така внезапно, както и започваше. Със сълзите им излизаха и дяволите от главата и отнова ставаха весели и спокойни, миролюбиви деца. Тогава и аз преставах да се сърдя.

# 13
  • София
  • Мнения: 3 930
Не бих си позволила да ти кажа дали постъпваш правилно или не. Всеки родител познава най-добре детето си и би реагерал по-адекватно отколкото друг спрямо неговото дете.
Аз реагирам различно в зависимост от ситуацията. Ако е вкъщи, обикновено го гушкам, слагам го в мене да седне и спокойно му обяснявам, че не бива да прави еди какво си и така. Ако сме навън и започне да ми се тръшка, първо се опитвам со кротце, со благо да му обясня, но продължи ли, казвам му, че аз си тръгвам и го оставям да си върши дивотиите, но без мен. Тогава се стряска и тръгва. Като ме настигне, пак започва да хленчи, а аз упорито му казвам, че няма да отстъпя, защото правилно съм преценила нещата, че вместо това, ще направим нещо друго. Случва ми се, когато съм много изнервена, да реагирам по-остро, но това не е решение. В повечето случаи прегръдката и отделените 5 минути на детето ми ми спестяват рев, караница, наказание и разтройване както на детето, така и на мен.

# 14
  • до морето
  • Мнения: 40
И аз така я изпращам в другата стая или в коридора да се нареве. Но ако ме моли да я гушкам не и отказвам. Мисля, че така по-бързо се успокоява и забравя за какво е плакала.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт