Децата и ние

Нито ново начало, нито спирка. Просто някъде по пътя едно малко скъпоценно камъче се сгуши в дланта ми, мушна се уютно и заблещука оттам, озарявайки пътя навсякъде, където мина.
Винаги съм се умилявала и съм "а-гуууукала" на хорските деца. Когато моето дете се появи, въпреки че дълго го чаках и си мислех, че съм най-подготвената на света, бях в шах - от това, колко малко и беззащитно беше, през безкрайното кърмене и цедене, през нощите на хреми и сополи, когато се давеше и аз освен да го държа изправен, а и себе си с него, докато съмне, друг изход нямаше; до белите му, щуротиите му и всевъзможните гениални идеи, които му идват сега; о да, да не пропусна и ранното ставане - най-големият бич за мен - нямаше нииииищо общо с онази представа за хубавите, розовки, пухкавки чужди деца, които като че ли само ядат, спят и се усмихват. Това било, значи. Хм.
Но онази светлинка, на скъпоценното камъче, блесна още в ден Първи - светлинката, която струи от очите му, светлинката на радостта от първите му усмивки, гукане, думички, прегръдки, общуване, заразителен смях, сърдене, ревове, четене на книжки, водене за ръка навън, помагане да сгъваме дрехите, подаването на кърпата, когато са ми мокри ръцете, тичането към банята да се къпе, миенето на зъби по 16 пъти на ден, разливането на млека и води, които после старателно бърше, пеенето с мен в колата, когато пътуваме нанякъде, рисуването на картинки, танците и игрите, заспиването вечер с една голяма, сънена прегръдка, о боже, толкова светлина има във всяка една секунда от моя - нашият, с баща му - живот.
Не, не е спирка, не е и ново начало - някъде по пътя, при нас се качи най-светлото създание, за което изобщо съм можела да мечтая. Когато си спомня за "ерата преди него", единственото нещо, за което сега, след близо две години съжалявам е, че няма как отново да очаквам да се роди същото дете, със същите радости и терзания, които ми е давал - окъпани, озарени от светлина.

Толкова е красиво...благодаря ви за удоволствието да чета
Начинът, по който открива всеки нов вкус - изумлението, възхита, потрес. Научих се да ям бавно.
Дългото изследване на пътя на мравките, на овала на камъните -започнах да бързам по-малко
Подкупващата жизненост в пет сутринта и поривът "айдеее", да тръгваме към непознатото - разбирам защо определението за чаровно при англичаните е свързано с жизнеността. Няма как да не те грабне.
Доверчивостта да се гушнеш и да знаеш къде да търсиш утеха - разбрах какво е да можеш да си сто процента отдаден на точния човек, интуитивно.
Необходимостта да назовеш света - схващам пътя на думите, идва от нуждата да стигнеш на всяка цена другите.
Има и още много.

 Не е спирка,не е ново начало,просто продължение на моя живот,който никога няма да е вече същия.Просто винаги ще има едно същество,което иска постоянно внимание.
 Майчинството ме научи да бъда всеотдайна.Понякога ми се е искало някой да вземе сина ми и цял ден да не го виждам,а когато това стане ми домъчнява ужасно много за него,да се лута в краката ми като мия чините или когато иска и той да чисти с прахосмукачката(моя верен помощник).
 Открих, че мога да измислям доста забавни детски песнички,да създавам приказни герои и разкази само по картинки.Създаваме игри от най- обикновени неща.
 Но най вече се научих на търпение.......

Появата на едно малко човешко същество в живота на човек е изключително събитие и не може да не окаже голямо влияние. Освен това при следващото е различно и ново. Не мога, обаче да преценя как е щяло да бъде, ако нямах деца. То е неразделна част от живота. Знам само, че е нещо много хубаво, от където и да го погледна.

Откакто се родиха децата се промених страшно много. Както навремето бях купонджийка, правех сума щуротии и живеех както дойде, така после станах неузнаваема - памперси, манджички, детски песнички, разходки, лигавене, сега учене на уроци, споделяне на сърдечни и не толкова сърдечни трепети и терзания... Превъзпитаха ме и още как! И ще продължават!

Има толкова красиви поетични изказвания в тая тема!

 Моите ще са по-прозаични. Майчинството ме научи на 2 главни неща: --(1) да правя компромиси  и (2) че съм зависима от други хора.  О, да, и съзнанието, че вместо по-силна, майчинството ме е направило по-уязвима. Преди не ме беше толкова страх от болести или от икономически кризи.

Не съм се променила съществено, но това, че имам момче ме накара да си размърдам дебелата трътка и да се бия със сабя, да стрелям с мускет, да беся човечета от лего на бесилка от строител, да прочета "Капитан Блъд" - все неща, които са много различни от моите игри в детството с двете ми сестри. Преди да родя не съм си и представяла колко добре ще се чувствам като майка.
Но появата на собственото ми дете не ме кара да се умилявам от чуждите деца, все така ги намирам за досадни и отегчилни.

Аз се промених-станах по търпелива,децата ми ме научиха да изслушвам,да съм по -организирана и отговорна-за,което искренно им Благодаря!
Всеки ден ме връщат в детските ми години-когато ги гледам как се усмихват на една бонбона,или на някоя малка играчка,как се цапат в пясъка,колко мило се сгушват в мен вечер да си четем приказки или да си пеем песнички,всеки ден играя с тях на гоненица или на състезания с коли.
Всеки ден Благодаря на Господ,че ги имам и се моля винаги да са живи и здрави,все така палави и жизнени и усмихнати като сега.

Не е спирка,а ново начало.Детето ми раздели света ми на две-преди и сега.Сякаш преди съм живяла напразно.
Всеки ден откривам нови неща за себе си,благодарение само и единствено на него
-Не знаех,че мога да си стоя вкъщи без да бързам винаги за някъде и това ще ми носи удоволствие.
-Дори не предполагах какво е усещането да скачаш на батут или в надуваем замък.
-Не знаех каква празнота би ми причинила всяка една раздяла с детето ми дори и за един ден.
-Не съм предполагала до какво умиление може да те доведе всяка новоизречена думичка или първата усмивка за деня.
-Дори не съм си помисляла,че мога да бъда бременна и красива,а бях..
Има още ужасно много открития,свързани с майчинството

Ами да, уча се да преоткривам света с тях! Всеки ден!

Както сте го подкарали, ще ме накарате да си родя още едно

RadostinaHZ  и Le Soleil, и аз съм буквално удивена от себе си как мога така да харесвам живеенето на едно място. Как всъщност можеш да откриеш, че физическото непреместване в пространството не те плаши, защото всъщност се случват много и различни неща на друго ниво. Като дойдат приятели на гости, първият им въпрос е "Не ти ли писна вече въкъщи?", а дори и  не разбирам защо питат.  Не виждат ли малкото човече, как да ти писне  ?
Открих, че щастието не се измерва само  с всяка спечелена битка с шефа  и с еуфорията от всяко ново място, което си посетил, а и с това да дадеш без да чакаш отсреща, да ти е приятно да останеш там, където си

Синът ми ме направи по-добра, а майчинството по-щастлива.
Майчинството е едновременно откритие на нови, непознати чувства, усещания и емоции и завръщане към някогашното ни детско и чистосърдечно аз 'аз' чрез съпреживяното с нашите деца.