Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора


Мнения: 954
Здравейте, мами. Имам бебенце на 40 дни. Безпокои ме това, че откакто се роди нямам и минута спокойствие. Не ме разбирайте погрешно - малкия е много кротък, спи през нощта, няма колики или са много слаби, наддава добре и би трябвало да съм най - спокойната майка. От таткото също не мога да се оплача. Но изпитвам някакво постоянно безпокойство, напрегнатост, някаква смътна тревога - трудно е за обяснение. Например винаги съм обичала да чета или да гледам някой интересен филм, обичам да шия също, а сега вече не мога да се насладя на тези неща- гледам филма и се усещам че изобщо не го следя мислите ми са при детето, не мога и за 10 минути да се съсредоточа над нещо което правя. Усещам се също че освен за детето ми е трудно да говоря за нещо друго и май вече досаждам на приятелите ни. Дори когато спя /а аз съм от тези, които спят като път - и танк не може да ги събуди/, не спя дълбоко, а съвсем леко и неспокойно. При таткото явно не е така, той спокойно се откъсва от мисли за детето и си живее както и по - рано. Интересно ми е и при вас ли е така или аз съм за психиатър  newsm78 ? Ако има мами с по - големи деца бихте ли ми казали, това чувство за тревога изчезва ли някога ?
Цитирай

гр.София

Мнения: 352
Чак такава тревога, каквато описваш-не. Когато поверя детето на грижите на човек, на когото имам пълно доверие-таткото, майка ми и аз понякога изключвам, че имам дете. Позволявам си лукса да мисля и за други неща. Според мен това, което споделяш е по-скоро въпрос на характер. Тревожа се в рамките на разумното, но не позволявам мисълта за детето да ме обсебва до степен да не съм в състояние да се занимавам с нещо друго.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
В началото ходех да го проверявам дали диша по сто пъти на вечер. Вече не, но смятам, че като цяло не е ненормално подобно състояние, когато бебето ти е новородено.
Не виждам какво повече може да те вълнува от детето ти, когато то е само на 40 дни. Постепенно човек си се завръща към себе си, има време за всичко.
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Не си за психар, споко.  Аз бях по-тежък случай дори, когато се роди първото ми дете. Първите 4 месеца изобщо не съм спала..
ще отмине, не се притеснявай.  Колкото до чувството за тревога, то си остава за цял живот, разбира се не в тази степен.
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
Не се тревожи и аз бях като теб. Бебчето ти е още много малко нормално е да бдиш над него. Като поотрасне нещата ще се нормализират.
Цитирай


Мнения: 2 747
Всичко, което описваш е напълно нормално.
Ако има мами с по - големи деца бихте ли ми казали, това чувство за тревога изчезва ли някога ?
  Точно това исках да ти кажа. Никога не изчезва. Идва момент, в който трябва да свикнеш, че детето ти си има свой живот, че ще излиза и т.н., но никога няма да си спокойна. Когато родих през пет минути проверявах дали диша. Сега, 20г. по-късно не спя с часове, вися по терасите и чакам купонджийките да се приберат #2gunfire.
Цитирай


Мнения: 2 415
Не съм имала подобно чувство на тревога, макар, че бебето ми никак не беше спокойно като новородено (нито пък сега, де  Laughing ) , ревеше по цял ден и цяла нощ, но в моментите, когато заспеше, отсичах се и аз. Нямах време за тревога, ако мога така да се изразя. Никога не съм бдяла до него, за да видя дали диша, явно не е спяло чак толкова спокойно, чувала съм дишането му.
Достатъчно реални тревоги съм имала с него, за да си измислям допълнителни.
Цитирай


Мнения: 766
Здравейте!Моето момченце е на 3 години и аз продължавам силно да се тревожа за него- за всичко - искам винаги да е добре- вечер не спя , за да го завивам- да не би случайно и малка част о ръчичката му да се е показала отвън Sad а когато го оставя на градина....ужасно се тормозя...на мен това ми е голям проблем- много се тревожа за него...
Цитирай

в очите на дъщеря ми

Мнения: 452
  Такааа,значи аз фазата с тревогата я преминах и сега съм във фазата на безкрайния ужас, да не се случи нещо с детецето,нещо повече като почна да фантазирам Тери Пратчет пасти да яде,направо съм клиничен случай.Дано да са живи и здрави,а страхът да не им се случи нещо си мисля,че винаги ще го има, ама дано придобие по нормални размери.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Радвай се, че си с едно дете, щото с две тревогите са двойни  Crazy
Цитирай

in the boulevard of broken dreams

Мнения: 1 517
Е чак за психиатър не си  Very Happy
Имам позната, която преди да роди беше едно супер спокойно момиче. Сега е коренно различна. Нервна, притеснена вечно и за всичко, не само за децата, като стресирана е. А децата и, на 8 и 10 г. си бяха едни нормални деца: с нормални боледувания, нормално реване...нищо особено.
Не знам защо се получва така. Моите са на 10 и 6. Като теб не съм била никога, но и сега от време на време ме хваща частична и кратка параноя за нещо си.
Опитай се да се успокоиш и да оделяш време само за себе си, най-вече мислено.
« Последна редакция: нд, 30 ное 2008, 23:45 от ДелтОв(И)ца »
Цитирай

София

Мнения: 387
наскоро четох или чух някъде една майка която каза следното : да станеш майка (родител) означава да пуснеш сърцето си да живее извън тялото ти...винаги ще го мислиш къде е и какво прави...
на мен съвсем скоро ми предстои да стана майка и знам че и мен ме чака същото...но се надявам както и при теб, така и при мен това да отшуми бързо и да не превръща в мания...а просто да се научим да бъдме добри родители...
успех Hug Hug Hug
Цитирай

out of space

Мнения: 7 341
Аз явно съм била и все още съм сбъркана. Никога не съм била така обсебена, но имам сума ти приятелки или познати като теб. Чудя им се, съвет не мога да дам.... Това си е до характер и изградено мислене. Същност, имам идея по въпроса, но ще стане твърде отвлечено, а и не съм сигурна, че ще помогне....
Цитирай


Мнения: 2 415
Ерика, добре, че се включи, вече щях да си помисля, че само аз не съм наред.
Цитирай
   Долу-горе съм така и аз.Но  при мене по-късно стана това.Понеже преживях реално  голям ужас и почти изгубих детето си.Сега  тя живее втори живот.Но от  деня на  злополуката аз не съм същата.Сънувам кошмари, събуждам се с тях.Мозъка ми  твори невероятни сценарии, за това как я губя по най-различни причини.Ужасно е, но поне е само  в една част от денонощието.През останалото време  съм нормална.Но  никога не съм била спокойна, независимо дали са я гледали  родителите ми, свекъра или дори  мъжа ми.Ума ми е все с нея.Странно защо , когато е в градината съм спокойна. А именно за там трябва да се притеснявам най-много, поради естеството на проблема ни.
   Психика...кой да ти каже защо е така Thinking
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора