От юни Калина е без памперс през деня. Избрах този момент, защото през лятото стана на 2 год., що-годе нормална възраст за махане на памперса, топло е, а и детето доста добре разбира всичко, което й се говори, поддава се на възпитание, послушна е...
Както всяко начало, предполагам, и нашето не беше лесно. Около месец й трябваше, за да свикне да си казва, че е мокра, а постепенно и да се усеща, преди да пусне в гащите.
В последствие започна да казва, че има "пиш" редовно, като в малка част от случаите вече се беше изпуснала мъничко.
През цялото време съм се старала да обяснявам, да говоря, а не да се карам и крещя, а тя дава вид, че схваща абсолютно всичко.
До момента, в който й стана нещо и започна да казва, чак след като се е напикала /малко или много/. Продължих търпеливо да обяснявам, да я моля, по едно време започнах да си изпускам нервите и да викам, даже си признавам, че я и пошляпвах по дупето... В крайна сметка това дете се държи като голям човек в 90% от случаите, говори, разбира и изведнъж, след 5 месеца без памперс, тя започва с някакви бебешки номера, които ме влудиха... Стигнах до там, че я карах да пишка през 1/2 час, а ако случайно се отнеса и не я поканя, след 10 мин. задължително се напикаваше.
Сега с памперс-гащи. Реших, че е по-добре да се върна крачка назад, от колкото да беснея, което няма да доведе до нищо добро. Продължавам да говоря, но полза никаква.
За голямата работа и дума да не става...
Предполагам, че основната ми грешка е, че съм избързала с махането на памперса. Разбира се, крещенето и пляскането също, но те все пак са в следствие на проблема не, че се оправдавам.
Ако някой има идея как да продължа... и какви грешки още съм допуснала, ще ви бъда благодарна... Приемам критики и предложения всякакви.