Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора

София

Мнения: 446
Толкова съм объркана, че не знам кви глупости ще ги надробя сега, но...дано ме разберете.
Хората казват, че противоположностите се привличат, допълват и т.н.Аз не мисля така обаче.
Двама коренно различни души: единия- емоционален, изпълнен с живот, открит, споделящ, див и страстен.Другия- тих, кротък, спокоен, винаги целеустремен към нещо, затворен в себе си.Различни цели, различни виждания за живота, различни мнения.
От доста време се опитваме и двамата да определим нещо общо, което да ни свързва.Нещо, което обичаме и искаме, което ни кара да сме единни, но за съжаление няма.Секс, начин на живот, на забавление, мнение по различни теми-всичко ни е противоположно.Вечни опоненти.Освен детенцето ни, нищо друго не ни свързва.Любов-да, определено има.И до тук с общото в живота ни.Е, питам аз този брак има ли бъдеще?След поредния разговор има затишие, като че ли по-силно се желаем един друг, но всичко е временно.След няколко месеца всеки пак, неусетно се вкарва в неговия си свят и всичко става пак монотонно и далечно.Усещаме как се губиме, всъщност ако вече не сме се загубили...може би ни е страх да си го признаеме.Никой не е същия вече.Не сме щастливата двойка, която се обожаваше до полуда.Двойката, за която нищо и никой друг не съществуваше.Няма го блясъка в очите, няма ги нежните прегръдки, няма ги милите думички... Crying or Very sadВсичко ми е толкова сиво, предали сме се и двамата, а така ми се иска да сме отново щастливи, заедно!
Цитирай


Мнения: 2 564
Не знам как се е стигнало дотам при вас... Ние с мъжа ми също имаме различен темперамент, той си пада по йога и здравословен начин на живот, аз повече предпочитам да седна в заведение, вместо на пикник на поляната най-общо казано, но сме намерили някакъв баланс, приели сме, че имаме различни хобита и това за нас е факт. Знам, че има двойки, които обичат едни и същи неща и ходят навсякъде заедно, но и ние не сме от тях. Според мен поне ако хората разбират различията си, не може да няма начин да решат как точно да си живеят добре и спокойно въпреки тях. Не че давам семейството си за пример, но поне този въпрос определено не ни е проблем засега, е, ние сме женени от 8-9 години, след още толкова може и да се променят нещата, но засега сме ОК. И освен това все по някоя тема ви съвпадат мненията, замисли се и ще се сетиш коя е, аз поне въпреки различията помежду ни, откривам и много прилики между мен и мъжа ми.
Цитирай

София

Мнения: 26 049
Да, привличат се и от тази любов се раждат страхотни деца.  Wink И ние сме пълни противоположности като характери и темперамент. Но за основните неща, свързани със семейството и децата сме със сходни възгледи. Според мен второто е по-важно за един брак.
Цитирай


Мнения: 10
Цитат

 Съгласна съм с Радостина.
 Ние също сме пълни противоположности. Той - улегнал, постоянно е в момент на размисъл,не е импулсивен. Няма да направи нищо диво или неприлично, да вкара елемент на загадка или да уловя хищнически поглед. Дразня се често и вече 10 години упорствам че е такъв, но пък от друга страна е по-добре. Има много плюсове, има баланс като че ли...
Цитирай


Мнения: 18

Хммм... ми не винаги се привличат..  Laughing
От колко време живеете заедно? Смятам, че просто не сте си намерили баланса на взаимен живот. Това го има в доста семейства, не само във вашето...
Трябва да се напаснете един с друг .. да свинете да живеете заедно... а когато детето се появи така или иначе се променят нещата...
Мъжете  са си странни същества (без да ме нападате Моля  Cool ) - аз моя си го обичам, но това не ми пречи да си имам мнения за тях  Wink..
Цитирай


Мнения: 2 415
Пълните противоположности се привличат силно, но за кратко.


Цитат
Секс, начин на живот, на забавление, мнение по различни теми-всичко ни е противоположно.

Мъка си е да живееш по този начин с някого. Все в един момент, някой по близо до теб по някоя от тези точки ще те привлече. И тогава това, което те е привличало в пълната ти противоположост ще изчезне.
Цитирай

София

Мнения: 446
Може би най-сериозния проблем е разликата ни в годините (10г. е по-голям от мен).Той се е "наживял", за разлика от мен.Както се казва "там накъдето аз отивам той се връща".Аз искам вечер да излезнеме да хапнеме навън, а той иска пред ТВ-то на спокойствие.Аз предпочитам да отида в някой бар с приятели и да танцуваме цяла нощ, той предпочита спокойно да си седи в някоя кръчма.Не говоря за всяка вечер разбира се.Просто той е улегнал вече, иска сигурност и спокойствие, а аз не мога да стоя мирна и кротка.Забелязала съм, че аз ако не кажа да излезнеме, дори и на едно кино, ще си стоиме месеци наред вкъщи и ще правиме едно и също всяка вечер.Той прави много компромиси заради мен, безброй пъти не е искал това или онова, но го е вършел заради мен.Аз да съм щастлива.Но така нещата не се правят с желание и той не се чувства добре, от там и аз, защото го забелязвам...
За възпитанието на детето пак сме на различни мнения.Добре, че поне се научихме да не спориме пред него.
Другото, което ме тормози е факта, че той е абсолютен работохолик.Работата е на първо място за него.Кара ме да се чувствам второстепенна и най-лошото е, че той го осъзнава, но казва че просто си е такъв и не може да се промени.Хиляди пъти ме е пренебрегвал, заради колеги или служебни задължения.

П.П. от 7 г. сме семейство
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Разбирам те ... И ние сме много различни с моя съпруг , макар , че сме на едни години  Smile
Той е много готин и добър , прави всичко , което трябва за да ми е добре на мен , обожава ни и мен и детето ... Но и той е труден на излизане - обича да си тренира , да си стои в къщи и да си играе с малкия . Спокоен е , не повишава тон ...

Имах приятел , с който бяхме толкова еднакви , че беше страшно просто  Smile Питали са ни дали не сме брат и сестра - реакции , начин на изразяване , виждане за живота . Всичко . И това не е работа , да знаеш . Хем те е яд като направи нещо , хем знаеш , че си същия идиот .
Това , което ми липсва с мъжа ми е , че дори не мога да се скарам с него като хората - аз викам , а той ми казва - " Излез , успокой се и като се върнеш ще се разберем " . Или той излиза .
А с предишният такива караници сме си спретвали , толкова емоционални , че понякога ми липсва да се скарам с него  Laughing

Лошото е , че мъжът ми прави всичко за нас и се чувства онеправдам , когато му мрънкам за нещо ...
Странно му е как човек / аз примерно / може да изкара цяла нощ по заведенията  Mr. Green

Опитай се да впрегнеш различията в нещо ползотворно . Аз примерно не обичам да се разхождам и да ходя по планините - пращам мъжа ми с детето и цял ден си правя каквото знам ...
От цялото писане извода е един - не е лесно да живееш с някой , бил той еднакъв или различен - опитайте да намерите кой е вашият начин за разбирателство .
Цитирай


Мнения: 9 963
Румито, все едно си описала нас. С тази разлика, че на твоите години бях приключила с нощните заведения. Но сега пък имам желание за други емоции, а той не е ли на работа, не може да се отлепи от телевизора и компютъра. И няма тема по която да сме на едно мнение. Живеем така вече 12 год. (от 16 сме заедно). Не знам до кога, всеки ден може да е последен. Просто спрях да мисля за утре.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Според мен е важно ценностите да са общи.
Иначе противоположните характери са най-малката драма, дори понякога помагат за  интересна и дълга връзка. 
Той е практичен, земен, мил, внимателен към чисто ежедневните неща. Подрежда разбираемо светът ни. Грижи се всичко да изглежда ясно и предвидимо.
Аз съм силно емоционална, нарочно разбърквам чисто ежедневните неща, опитвам се и невълнуващото да направя интересно. Не мога да купя хляб, без да ме излъжат, разсеяна  Very Happy
И двамата обаче вярваме в общия ни  път ,  обожаваме децата, обичаме да сме с приятели, харесваме сходни места и по сходен начин ни е приятно да прекарваме свободното време.
Струва ми се, че е важно просто да се вярва в едно и също. 
Цитирай


Мнения: 798
И ние сме различни
Аз съм по емоционална а той е здраво стъпил на земята
Мисля че чудесно се допълваме  Thinking
Разговаряйте повече все пак сте семейство и имате еднакви цели нали.
Цитирай


Мнения: 5 090
Трудно ми е да дефинирам пълна противоположност, все си мисля, че и с най-противоположните имам нещо успоредно, то май всъщност е едно и също  newsm78. С перпендикулярните пък имам поне по една обща точка на допир.
Права е valerie, чини ми се, за ценностите.
Мисля, че човек може да избира дали да търси еднаквости или 10-те разлики. За да започне второто трябва да се взреш, да прозреш, да маркираш. Инак картините си изглеждат съвсем еднакви, преди да забележиш едната чертичка в повече на десния ръкав или липсващото стръкче тревичка. Когато си много години щастлив с някого въпреки разликите, кое е това, което ги кара изведнъж толкова нетърпимо да изпъкнат ?
Цитирай


Мнения: 9 963
Когато си много години щастлив с някого въпреки разликите, кое е това, което ги кара изведнъж толкова нетърпимо да изпъкнат ?
Не е изведнъж, а става натрупване и се достига до някаква точна на насищане. Става точно това, което ти описваш- търсиш общото, но разликите така или иначе са факт. Подтисканото напрежение в един един момент ескалира и сам се чудиш как толкова време се търпял всички тези различия.
« Последна редакция: вт, 02 дек 2008, 11:03 от РЕНИ »
Цитирай

София

Мнения: 446
Когато си много години щастлив с някого въпреки разликите, кое е това, което ги кара изведнъж толкова нетърпимо да изпъкнат ?
Не е изведнъж, а се натрупва и се достига до някаква точна на насищане. Става точно това, което ти описваш- търсиш общото, но разликите така или иначе са факт. Подтисканото напрежение в един един момент ескалира и сам се чудиш как толкова време се търпял.
Напълно съм съгласна!Не става изведнъж.Виждаш, усещаш с всеки изминал ден все повече.Аз лично все търсех общото, опитвах се да не виждам това, което ме тормози, да преглъщам.В един момент се оказа, че и двамата правим нещата насила.Не се получава естествено, отвътре да ти дойде, а всичко е насила само и само да има мир и разбирателство.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Натрупването идва от невъзможността да надскочиш себе си и да се примириш с различието на другия. Колкото и банално да звучи, човек трябва да прави компромиси. Двамата заедно. Не може да няма пресечна точка. Кое ви срещна? Къде е сега това?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора