Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора


Мнения: 4 754
Какво си спомняте от първите години на 90те. ????
Събирам и аз забравени жестове ,но от времето на зората на Демокрацията .
Хайде вие сте , аз ще пиша малко по късно .
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 64
Бах малък по онова време - на 10 години.
Иначе помня как смениха учебника по история. Много ми беше странен тоз факт. Учихме от едни книжчици по 40-50 страници, много постно написани.
Друго  - Аsko Деница. Сефте виждахме такъв магазин - "всичко за всички"; и как охраната не пребъркваше (буквално) на изхода на хранителния отдел.

А, и се радвахме БНТ като стачукваше - децата знаят защо  35

Иначе в този блог "За прехода..." има доста интересни и правдиви статии.
« Последна редакция: вт, 02 дек 2008, 13:15 от Tisho_P »
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 860
Спомням си как пораснах изведнъж и от единия свят, се озовах в другият, само на 20 години! Спомням си как ставах сутрин в четири часа през зимата на 90/91-ва, за да се наредя на километрична опашка за хляб и мляко, защото имах малко бебе. Обличах пет ката дрехи, за да не замръзна, докато чакам навън в студа. Как всички хора около мен чакаха кротко и никой никого не пререждаше и с никого не се караше. Как всички щандове в супера бяха празни и нямаше нищичко. Спомням си как треперех всяка седмица, когато чаках мъжът ми да се върне от чужбина, пътуващ с кола, което допълнително ме плашеше. Дали всичко е наред, дали е минал границата навреме, дали ще си дойде... Добре, че носеше разни храни за детето, та го отчувахме някак.
Митингите си спомням, песните, палатковите лагери. Надеждата и блясъка в очите на хората. Как само вярваха на новоизлюпените политици, дисиденти и не знам си какви...
Малко след това си спомням ужасното нямане, в което отгледах трите деца. Аз по майчинство, мъжът ми съкратен, без жилище, без работа, без надежди. Събирах шепа боб и шепа леща, за да стане по-гъста супата. Спомням си как татко не пожела да ми даде 50 лв на заем за два часа, докато си взема аванса, за да купя хумана за бебетата, а имаше достатъчно банкноти по 50... Tired Трудни години бяха. Спирам със спомените, макар, че вече не ме разстройват, но са негативни, а не искам да мисля за такива неща.
Минало, забравено.
Цитирай


Мнения: 97
Много и големи надежди, истерия, зомбиране пред телевизора, изпокарани роднини, развалени приятелства.
Опашки за храна, купони, воден режим в София, тълпи пред посолствата за визи, самостоятелни пътувания в чужбина.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 366
Спомням си, че много дълго време продължавах да се обръщам към хората с "другарю" и "другарко". Ама не че съм се вкопчвала в отминалата епоха. Ей така, странна ми беше тази промяна. Все едно се страхувах да не би да се събудя и да се окаже, че не е истина.
Не скочих де, такъв акселерат чак не бях.
Цитирай


Мнения: 4 307
На 28 съм в момента и честно казано си спомням само едно- как на една опашка за захар, с купони ( чакаше се откъм товарния вход на магазина, а не вътре), ми изсипаха захарта направо в платнената торба, вместо да ми я сложат в найлонова. Не знам защо, но просто ми се е запечатало в паметта.
Цитирай

София

Мнения: 3 094
Балу, дано Съдбата ти се реваншира някой ден, по някакъв начин!...
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 266
Спомням си един митинг на 18 или 20 ноември 89-та пред "Александър Невски", на който за първи път се уплаших, че ще бъда премазана от тълпата. И по-късно още един, пред Народното събрание, онзи с "танковете" и призива "Кой не скача е червен" (а всъщност логично щеше да е посинял от студ Wink). Оттогава ни на мач, ни на голям концерт на открито не ходя.
Спомням си Лукановата зима, купоните, празните магазини и голямото чакане за продукти. Тогава учех в София, връщах се в петък вечер с "пиянския" влак, баща ми застъпваше в 3 сутринта на опашка пред гастронома, аз го сменях към 7,30-8ч. да закуси и да се постопли, после се връщаше и, ако имахме късмет, докъм обяд се прибирахме с някакви колбаси и месо за седмицата. Опашката за кисело, прясно мляко и хляб беше ежедневна, никога не успявахме да се доредим, та нагъвахме софийска баница вместо хляб.
Купоните с домашна ракия и бренди "Слънчев бряг".
И стачките в двора на СУ си спимням, когато разни баби и дядовци идваха да подават от страничния вход хлябове и пръчки салам за "гладните" студенти. Чаровната усмивка на Лияна Панделиева, Емил Кошлуков - слаб и с перчем, първите предавания на студентската телевизия "Ку-ку"...
Спомням си и Виденовата зима, инфлацията, когато мъжът ми вземаше заплата и се чудехме дали да си купим с нея голяма кутия маргарин или кило сирене. Ама веднага, защото утре може да са с друга цена. Laughing

 Обаче не си спомням с лошо - това беше младостта ми.
Цитирай

София

Мнения: 578
И аз като Балу гледах малки дечица в постоянен страх ще има ли храна...Мъжът ми беше военен по това време,все наряди,учения,стрелби,сама с бебето се редех по опашки за мляко,а даваха само по 2 бурканчета...Нямаше откъде да купиш нито прах за пране,нито сапун,за захар,сирене и масло беше безумие да мечтаеш...После родих второто си дете мъртво,защото мъжът ми пак го нямаше,изтекоха ми водите през нощтта,а бърза помощ пристигна чак призори,понеже нямало бензин...Синът си пък родих точно когато Жан Виденов докара хиперинфлацията,изчезна даже хлябът,та с връзки си уредих един чувал макарони,а те ставаха на някаква грозна каша като се сварят...Януари 97-ма,аз с бебе на 2 месеца,кучи студ,редене на километрични опашки за хляб...Митинги,шествия...
Цитирай

sf

Мнения: 274
Много неща си спомням. Бях с коса до кръста. Започнахме да ходим на концерти в чужбина. 92ра на НЕпщадион в Будапеща гледах Гънс н'Роузес, с подгряващи Фейт Но Мор и Саундгардън. Смятайте за къв концерт става въпрос. Като видях Аксел на 5 метра пред мен и очите ми се насълзиха. Чувствах се супер свободен и щастлив, с 20тина дойче марки в джоба.
Помня и най- дивите мутри, разбира се. Един комшия стопанисваше мотел. В него работеха и децата му - дъщеря и син. Редовно там отсядаха мутри. Веднъж некъв от тях взел таблата от ръцете на дъщеря му, завел я в една от стаите и   2 часа секс. Бил зверски шмъркан. Никой нищо не смеел да каже и направи. Брат й се разревал, а баща му го видял и му казал: " Кво ревеш бе?! Да не са е.али теб?"
Цитирай

във Вила Вилекула

Мнения: 1 317
Мдам! Thinking И аз си спомням купони и километрични опашки в празния супер. Crazy Митинги, инфлации. Но... имахме право на 30 или 50 /не помня точно/ неизвинени отсъствия в техникума!!! Crazy
« Последна редакция: вт, 02 дек 2008, 14:27 от Pipi_Dalgoto_Chorapche »
Цитирай


Мнения: 9 816
Дъвки Турбо, разходки за парцали до Турция, свободна продажба на дънки.
Избори, митинги, море от хора- от Орлов мост до след хотел Плиска- незабравимият митинг на СДС през юни `91 г.
Баба ми седи на прозореца и гледа кой от комшиите от ведомствения блок на Държавния съвет ще се окажат седесари и ще тръгнат към тълпата от хора, пееща "45 години стигат- времето е наше".
Има пари- няма нищо в магазините.
колеги на дядо ми от Източна /тогава/ Германия ни пращат колети с ориз, захар, брашно, ботуши за мен....
Майка ми е купила от кафето на Столична община шпеков салам, луканка и кашкавал- невероятен празник.
Цитирай

Бургас

Мнения: 738
Спомням си, че много се чудех как мама и татко може да не обичат банани Crazy А те за мен ги пазели...
Спомням си как с 1 лев си купувах кифла, вафла, байкалче, дъвки Турбо и ми оставаха още...
Такива работи си спомням...
Цитирай

тракийка съм

Мнения: 1 846
Бях на 17 години.В училище ,пълна анархия.Кафета и бягане от час.Пушене край оградите.Сигурните договори ,които ни осигуряваха стипендии и сигурна работа.После изобщо не стана така.Родителите ми имаха доходна работа,кожено яке,хубави дънки,и блузи с разни апликации.Откроявах се от повечето съученици.91се омъжих ,цяло чудо беше че си намерих рокля и то хубава,не конфекция.На съпругът ми сглобихме костюм на части.93 се роди сина ми,детската количка я намерихме в някакъв граничен град,не му помня името.Баща ми издържаше напълно детето до 1-вата година.Зимата на 94,и парите на баща ми свършиха,караше с колело,8 км.да носи захар и брашно на сестра ми.Атя всяка сутрин ставаше да прави кексчета в шоли,за да има какво да ядат децата и.Съседка на село която гледаше много животни,даваше буркан с месо на седмица,и го деляхме със семейството на сестра ми.
Баща ми продаде наследствена ябълкова градина за да осигури топлина за зимата на всички ни.
Трудни години бяха.После съпругът ми замина за чужбина,върна се и работи по специалноста си.Оправяхме се някак си.
Цитирай


Мнения: 81
Помня...
... Цецо Спасов и как не ме пускаха в 22:00 часа вътре, щото съм нямал паспорт и поради факта трябвало да изчакам до 24:00 часа - изчаках и влязох ( Shocked за това и до ден днешен не открих логика)...
... Запалването на партийния дом, бях някъде в тълпата и пазех тъпанчетата си от вероятното трайно увреждане...
... По време на първата голяма транспортна стачка помня един поход от Попа до Обеля 2, където бяхме канени на купон - вървяхме по траймвайната линия, щото не знаехме друг път до тази дестинация...
... Първото частно кафе в квартала - няк'ва караванка и кафето имаше вкус на  Sick ...
... Let it be по Канал 1... (И слогана на Ефир 2 - "Две е повече от едно" - първи опити за ТВ конкуренция  Mr. Green)...

... и други неща помня, ама да не заемам ефира.  Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора