какво става бе хора, ще се побъркам вече...

  • 3 876
  • 86
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 238
Не мога да събера мислите си...
Чувствам само, че трябва да споделя това.
Тази нощ бях на ръба на побъркването. Казах си "Не, няма да имам повече деца!" Бях бясна , защото мъжът ми не е до мен, а на някакво състезание за 2 седмици. Отчаяна, защото се чувствах безсилна и безпомощна...
Сложих Оли да спи около 19.30 часа, всъщност тя сама си легна. Към 00.00 като писна изведнъж- като почна да се дере толкова яко, просто не рев, а едно такова пищене и дерене и при това толкова силно, че главата ми сякаш туптеше. Не ще да спи в леглото си, не ще да спи и в нашето легло, не ще НИЩО, каквото и да е. Всеки път , когато се опитам да и предложа нещо, става още по нервна и сърдита и пищи колкото и глас държи. Единственото, което иска е да я нося на ръце и то само в хола. Беше се вкопчила и с ръце и с крака в мен, особенно с ръчиците си така ме стискаше, че едва си поемах въздух. Сънува ли нещо? Добре, така да е, викам си, ще мине след малко. Да ама не! Въпреки че я нося на ръце, тя продължава да реве с пълно гърло, започна и да ме рита с краката и да сочи с пръста в различни посоки...Не можех да и угодя с каквото и да било. Така рева до около 03.00 часа през нощта, а на мене ми изглеждаше, че това никога няма да има край. Реших да се обадя на дежурния лекар за съвет. Пита ме обикновенните неща-температура и тн. Казах: "Нищо и няма, просто реве като бясна!" Да съм и дала детски Панодил. Опитах- не само че неще ами го и изплю и услили тонколоната...Такъв рев, такова чудо никога не е било! Към 03 часа и нещо с 300 зора взе да дреме на рамото ми и аз си позволих да седна на дивана.Не си чувствах ни гърба ни кръста. После я преместих леко в нашето легло и легнах до нея. Главата ми кънтеше... Уж заспа, но постоянно се въртеше и проплакваше от време на време. И в момента спи...А аз просто съм объркана. Какво става изведнъж? Да не би Господ да се опитва да ме накаже за нещо? Иде ми да рева и да не се спра. Одеве комшийката ми звънна на вратата. Каза, че не е могла да спи. И каза, че ще гледа Оли днес ако искам да си почина и да поспя. Толкова мило ми стана, че едвам не се разплаках. Всъщност сега, когато пиша това очите ми се насълзяват. Просто това е голям жест от нейна страна, като се има предвид, че е датчанка. Защото по принцип никой не би направил това.
Виждам, че писмото ми стана много дълго и че трябва да спра вече. Имах нужда да ви споделя и това, а сега, когато мъжо го няма, се чувствам като да съм сама в целия свят. Простете ми ако всичко това звучи депресиращо... Outta Joint Направо се побърках тая седмица...

# 1
  • Мнения: 5 183
Ох, милата!!!
Представям си как се 4увстваш. Децата около тази възраст са много 4увствителни и свръхемоционални. запо4ват много истински динами4ни сънища, а освен това то4но днес 4етох в книгата на Доктор Спок, 4е към вториа си РДен децата са и доста 4увствителни на тема отсаствието на един от родителите от дома за известно време...

# 2
  • Мнения: 4 244
Aйдеееееееееееееееее. втасахме я!
Лили, тебе да не те остави мъжа ти за малко и увисваш като дърво без корен

Нищо и няма на Олинката, ама нищо
Да знаеш че е сънувала нещо и затова така е пищяла.
Случвало ми се е няколко пъти и с двамата- ей така от нищо посред нощите като гръм от ясно небе, пищат та се късат.
Аз понеже знам вече че са сънували нещо и не им говоря нищо, само ги взема в скута си и ги люлея бавно и толкова. По някое време кротнясват и чак тогава обратно в кревата.
И на мен ми се е случвало с часове да се дерат

А за комшийката ти мога само да ти завиждам с най благородни чувства  Hug

# 3
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Ох,мили4ка Торни,ама 4е каръШки период ти е да му се невиди  ooooh! Whistling И то то4но като сте си сами4ки двете  Crossing Arms Амо то си е неписано правило:вси4ко се слу4ва когато няма кой да ти помогне,и при мен е абсолЮтно съЩото.
За слу4ката:според мен Оли просто е сънувала лоШ сън. Казвам ти го заЩото и на на мен ми се слу4ва два три пъти. Първия път ссе изплаШих ужасно и изкарахме ноЩта без да спинкаме и малката задряма едва призори. Втория и третия път беШе по за кратко ,но пак е кофти.
Добре,4е съседката ти е готина:възползвай се и си по4ини ,заЩото неспането е лоШа работа.
Мили4ка,Щом ти стане тъпо изливай си го тук а не го стискай.Не си сама:ние сме тук  Hug
Хайде и нацелувай малката ШоШка от мен

# 4
.Споко миличка. Както ти казах по кюто дръпни нещо, за да укротиш малко тия нервички. Достатъчно ти дойде за една седмиа толкова новини. Не депресия, ми не знам какво може да го налегне човек. Още по-малко, че половинката ти я няма, и няма рамо на което да се облегнеш и поплачеш. Виж комшийката ти е за награда. Жеста й е ОГРОМЕН.

ПП: Като четох така за соченето на посоки на Оли в стаята и ме побиха тръпки. Дали пък дечицата не виждат неща, които ние възрастните не можем Thinking (май изкуках Embarassed Crazy)

# 5
  • Мнения: 5 183
Освен това, на малките душици им се предава и нашето напрежение и душевно състояние... На теб, мили4ка, много ти се насъбра - куп недоказани съмнения за какви ли не проблеми със здравето на малката Оливия. Не се тормози за неща, които изобщо не е ясно дали са истина. Успокои се, нагушкаи сега малката буболе4ка, разходете се някъде или се захванете с нещо, което доставя удоволствие и на двете ви.
Ако все още я слагаш да спи по обяд, добре е да го сториш след като си хапне, за да си отпо4ине, а и ти да положиш малко морни кости... Знам ли...
Предполагам 4е си много притеснена, но това е не само заради изминалата нощ, а защото в главата ти вси4ки притеснения от предните дни се навързват и допълват и ти се струва 4е наистина положението е много сериозно ... а то наи-вероятно не е.
Отпусни се, иди на лекар за свое успокоение все пак...

# 6
  • Мнения: 5 183
Аз ли4но не бих водила сина си на лекар само защото пла4е ве4ер, но понеже имаше куп други съмнения, които явно те тормозят...нищо не пре4и да идеш при ли4ната ви лекарка.

# 7
  • Мнения: 1 238
Момичета аз темата я писах сутринта, но чак сега я пуснах.

Ходихме на разходка, хранихме патките в езерото, къпах я, пекохме питки и чушки на скарата, играхме малко с играчките и и рекох да я сложа да спи за обяд. Знам че е изморена. И като ревна пак...... Сякаш нещо ме цапна в главата. Толкова бях изморена и пак този рев! Още ме боли главата...Какво ли не правих,  носих я на ръце, обикаляхме стаята, обаче не- то си се дере и това е. Пуснах и накрая едно анимационно филмче и тя се укроти. Тъкмо отидох да си налея една чаша вода и комшийката звъни. Вика ми- Дойдох да ти помогна. Оли се затича към нея, защото много я обича. Тя я вдигна и така я държеше в себе си докато ние си говорихме. И изведнъж заспа. Сложихме я в легото и. Тогава жената ме прегърна и ми каза да си почина и аз. Господи толкова съм и задължена. Загубих и ума и дума в този момент. Толкова мило да се отнесе към мен...И да ме прегърне чак...
Имам чувстовото, че сънувам.

# 8
  • Мнения: 1 909
Да не би да е сънувала не6то?
3нам колко е мъчително детенцето ти да плаче с часове и да не може6 да го успокои6, но в такива случаи ти не се раzстройвай допълнително, а си давай сама кураж, че ти на нея си й опората.  Simple Smile
Гу6ни я силно и си мисли колко я обича6, фокусирай цялата си любов върху Оливия, станете едно цяло и силите и успокоението сами 6те те облеят и ти 6те й ги предаде6, вярвай в майчината любов и в невидимата връzка, която те свърzва дъ6теричката ти с теб  Hug Heart Eyes

Не zнам какво друго да ти кажа, освен, че има6 страхотна ком6ийка  Heart Eyes

# 9
  • Мнения: 1 238
Цитат
ПП: Като четох така за соченето на посоки на Оли в стаята и ме побиха тръпки. Дали пък дечицата не виждат неща, които ние възрастните не можем  (май изкуках  )

Въх недей моля те, че само малко ми трябва на мене, за да ме хване параноята...и съм сама на всичкото отгоре...

# 10
  • Мнения: 4 244
Лиле - липсва и баща и. Категорично.
И ти се сърди на тебе че тати го няма.
Понякога момиченцата като са в период на влюбеност постъпват много неадекватно за нас майките, но е разбираемо и минава.

# 11
  • Мнения: 1 238
Цитат
Aйдеееееееееееееееее. втасахме я!
Лили, тебе да не те остави мъжа ти за малко и увисваш като дърво без корен

Аааа...не ми е за сифте. Нашия тати е от често отсъстващите от страната, така се вече сме се приспособили. Само че не може да не ме хване яд за това, че го няма. Пък и в момента е така да се каже на почивка.

# 12
  • Мнения: 1 238
Ох, милата!!!
Представям си как се 4увстваш. Децата около тази възраст са много 4увствителни и свръхемоционални. запо4ват много истински динами4ни сънища, а освен това то4но днес 4етох в книгата на Доктор Спок, 4е към вториа си РДен децата са и доста 4увствителни на тема отсаствието на един от родителите от дома за известно време...

Не ща и да си помисля какво ще става на есен, когато татито зяаминава за Франция за 3 месеца...

# 13
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
леле, ужас . представям  си какво ти е, мисли си че всичко е наред и е временно, да не ти минават лоши мисли.
нали знаеш някой път като се започнат такива серии от лоши моменти ти се струва, че край нямат и може да изкукаш  #Crazy
гушкайте се повече и добре, че имаш такава комшийка   bouquet, направо си е за номиниране Heart Eyes най- добра съседка
да не й никнат някакви зъбки?

# 14
  • Мнения: 2 292
споко. според мен на всяко дете може да му се случи да пореве. 7 годишното съседче отгоре ги прави понякога тези неща - реве нощем ...
ти недей така да стоиш сама, то дори имъжът ти  като е в къщи е добре да си  имаш приятели  в града - за разтоварване.
Няма ли някоя група от майки която да се събира  някъде да си споделяте подобни проблеми в градинката, според мен ще се окаже че повечето им деца реват така когато им скимне, не са много комуникативни когато им се ще и си извиват пръстите, или си въртят очите или правят нещо такова.  
 

 

Общи условия

Активация на акаунт