Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 3 дек. 2008, 13:44 ч.
  • Преглеждания  2 065  Мнения  46  Онлайн  1
Отговори
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 735
До каква степен си сравнявате деца и въобще правите ли го? А стигате ли до някакви изводи и заключения...? Верни ли са те?

Примерно:
1-вото ми дете на 5г. можеше да пише изречения от 3-4 думи (с много малко грешки), а 2-рото на тази възраст не познава дори буквите.
И сега - какъв извод да си направя? Че едното е супер надарено, а другото не? Или пък...
Абе май-май това още нищо не означава... не може да се гадае за много дълъг период напред.
Физически също ги сравнявам, макар там да е по-сложно, щото са разнополови...

Знам, че децата не са плод на Ранк Ксерокс, но пък и 2те са от едни и същи родители...

Е, вие сравнявате ли си децата и какво си мислите след това за тях?

П.П: супер интересно ще ми е, да се разпишат и многодетните майки.  Hug

Реклама
# 1
  • usa
  • Мнения: 3 367
Болна тема ми е това.
Навсякъде пише че не е редно да се прави,аз самата не го одобрявам,но малко или повече го правя,дори неволно понякога. Самообучавам се да се "хващам"и да не прекалявам,пред тях никога не говорим по темата,но между нас си редовно сравняваме концентрацията им,изборите им,начините им да се справят с гнева си и пр. Изумявам се как от 2 едн.човека се получават 2ма толкоз различни всеки път Laughing До изводи не стигам освен че всяко дете е за себе си и работеща с дете 1 тактика е провал с дете 2,няма научено и тествано,с всяко учим всичко като за 1 път.

# 2
  • БГ - София
  • Мнения: 7 803
И аз като Анет  Simple Smile.
Не одобрявам, но за съжаление неизбежно ги сравнявам и то често, за радост поне, не пред тях.
И двете са момчета и са с малка разлика, няма начин да избягам от сравненията.  А са различни и то като деня и нощта. Всичко им е различно и характерите и ценностите и силните им старани, само на външен вид за сега си приличат  Simple Smile. Хубавото е че и двамата си имат и добро и лошо и то е различно  Wink.

# 3
  • София
  • Мнения: 605
Мда, сравнявам ги наум или на 4-ри очи с мъжа ми. Няма начин да не ги сравнявам, толкова са различни.
Понякога чак ми е неудобно от мене си  Embarassed Особено при мислене/разговор за сериозните недостатъци на едната (инат и незачитане мнението на другите). И всеки път си казвам: Хората/децата са различни и това е хубаво.
И аз установих, че нещо което работи при едното дете, при другото изобщо не сработва.
Засега това, че имам работа, но мога още да пиша по въпроса  Simple Smile

Сетих се още нещо. Винаги когато ги сравнявам и сравнението е в полза на едната, после веднага си помислям: да, ама пък другата може да прави ...... или е ......  Simple Smile Гузна съвест  newsm78?

и кой е казал, че да ги сравняваш (не пред тях, естествено) е лошо? Simple Smile

Последна редакция: ср, 03 дек 2008, 16:03 от Raffaello

# 4
  • Мнения: 79
Имам трима сина,сравнявам ги непрекъснато.Според мен е неизбежно Rolling Eyes А и тримата са супер различни,но са си мои и си ги обичам абсолютно еднакво  nnnuu

# 5
  • София
  • Мнения: 3 268
Моите деца визуално са трудни за сравнение.Единият е 190 сантиметров 18 годишен младеж,малката е нежна и красива 6 годишна бонбонка.Като характер също са много различини,той е припрян,избухлив,буен,обича адреналина.Тя е много послушна и добричка,обичлива и гушлива.Но са ми добри деца и двамата,не са ми създавали проблеми.Обичам си ги много.

# 6
  • Gorna Orqhovica
  • Мнения: 1 404
Преди да родя Виан много осъждах подобни сравнения LaughingСега непрекъснато го правя-как тя е по-усмихнато бебе,как още не може да се обръща,а Ния вече можеше и на двете страни....и това сега е все пак бебешки сравнения,представям си като порастне и сравнявам наистина две деца Embarassed

# 7
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 5 141
И аз в кюпа.
Е това важи с пълна сила и за моите:
..И аз установих, че нещо което работи при едното дете, при другото изобщо не сработва...
Изводи .... Техниките за овладяване на инатите им са коренно различни.
Едно и също възпитание с различни похвати и прийоми.

# 8
  • там, откъдето преди години тръгнах
  • Мнения: 541
На мен също често ми се случва да ги сравнявам, но наум или пък в тяхно отсъствие. Според мен абсолютно неправилно е да ги сравняваме с цел назидание - например - "Сестра ти на твоята възраст нямаше памперс, а ти още не искаш дори на гърнето да седнеш!" Помня, че майка ми навремето така ме е сравнявала с мои съученички - Еди коя си сама си оправяла стаята и я почиствала, а аз не. Направо полудявах от такива сравнения. И до ден днешен, като започне някой да се опитва да ме сравнява и направо откачам. При децата повече го правя от това, че съм прекалено вгледана в тях и в това, което правят или не правят. Но съм си казала, че няма да ги сравнявам с цел назидание или пример с други деца или помежду им, защото от собствен опит зная колко е неприятно. Малкият ми син има два месеца разлика с братовчед си и съответно всички се надпреварват да ги сравняват - единият колко бързо бягал, другият колко думи казвал, дали спят без биберон, обуват ли се сами, редят ли пъзели и т.н. Наскоро взех думата и забраних публично сравеннието  Joy

# 9
  • София
  • Мнения: 4 408
Разбира се, че неволно ги сравнявам. Ама те са толкова различни (като характери), че направо се чудя, как сме го постигнали.
И съм съгласна с мнението по-горе, че възпитанието се съобразява с всяко дете, постига се еднакъв ефект с различни прийоми.

# 10
  • Мнения: 13 122
Не мога да взема отношение по темата, имам само едно дете. Но мога да споделя как изглежда това отстрани, в очите на външен човек.
Няма лошо да се сравняват децата, неминуемо е. И напълно нормално. Лошо става тогава, когато се прави с цел натякване или подтикване на "изоставащото" дете чрез сравнението с "по-бързоразвиващото се" или "по-кроткото", или "по-...". А и да не се натяква, винаги съм се чудела на родителите, които коментират изводите си в присъствието на децата. Колкото и да изглеждат улисани в игра, малките пеленгаторчета долавят всеки звук, а какви изводи си правят в малките главици, само те си знаят...
Изключително грозно ми прозвуча изказването на наша близка, която наричаше по-малката си дъщеря "подобрено копие" на голямата. В тяхно присъствие. Много добра майка, отговорна, спокойна, любяща, но как й се обърна езикът да го каже, че и неведнъж, и как не долови болката в очите на по-голямото си дете, не знам...  Tired

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 2 950
И аз го правя неволно. Всеки път, като ги сравня, си казвам, че не трябва и всеки с неговите си индивидуалности. Но чета, че има по-дълбоки сравнения от моите.  newsm78 Аз ги сравнявам за никнене на зъби, прохождане и т.н. Например сестра им не обича чушки, а момчетата обичат чушки и такива работи. Но не си позволявам да го правя в тяхно присъствие. Може да са малки, но всичко разбират и чуват.  Naughty А децата и без това обичат приказки като най- и по-, и според мен родителите трябва да тушират това. Йоана често казва: "Мамо, Йордан плаче, значи Христо е добър и аз ще си играя само с него!" Винаги обяснявам, че и двамата са добри, просто в момента единият нещо не е на кеф. Peace И винаги им говоря, че ги обичам еднакво и не трябва да се сравняват, защото това е факт.

Честно казано искам да се науча дори мислено да НЕ ги сравнявам.  Naughty Защото това не ме кара да обичам някой повече от другите, дори аз незнам защо го правя.  newsm78 Може би под влияние на другите - нали са близнаци и все ги сравняват.  newsm78 И от там може би...

# 12
  • София
  • Мнения: 673
  Да, сравнявам ги. Стремя се сравнението ми да не е в ущърб на едното, но и това понякога се случва /човешко е Rolling Eyes/. Изводът ,който си правя е, че няма две еднакви личности, па било то и братя. Всеки е различен и индивидуален по своему.

# 13
  • Мнения: 144
Сравняването, струва ми се, е неизбежно, особено когато децата са с малка разлика. При нас е хем малка разликата, хем децата са разнополови. Между тях разликите направо се набиват на очи, тъй да се каже. Дамата е свръх чувствителна, емоционална и интересуваща се твърде много от мнението на останалите а господина е рационален, свръх подреден, намоменти безцеремонен и не го вълнува мнението на другите.
Това да наблюдаваш децата си и на момоменти неволно (или пък не) да установяваш разликите, според мен, не е лошо. Лошо е ако разликите между децата доведат до различно отношение към тях. Просто всеки трябва да се научи да обича (всички) безрезервно, а това не е лесно, никак даже  Confused

# 14
  • близо до морето
  • Мнения: 1 312
И аз тук  Tired правя го волно не волно,но го правя,но те са толкова различни от земята до небето Crazy Еднакво ги гледаме и възпитаваме,каквото на единия и на другия има ,еми различни са

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт