Сравняване на собствените ни деца?

  • 2 674
  • 46
  •   1
Отговори
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
До каква степен си сравнявате деца и въобще правите ли го? А стигате ли до някакви изводи и заключения...? Верни ли са те?

Примерно:
1-вото ми дете на 5г. можеше да пише изречения от 3-4 думи (с много малко грешки), а 2-рото на тази възраст не познава дори буквите.
И сега - какъв извод да си направя? Че едното е супер надарено, а другото не? Или пък...
Абе май-май това още нищо не означава... не може да се гадае за много дълъг период напред.
Физически също ги сравнявам, макар там да е по-сложно, щото са разнополови...

Знам, че децата не са плод на Ранк Ксерокс, но пък и 2те са от едни и същи родители...

Е, вие сравнявате ли си децата и какво си мислите след това за тях?

П.П: супер интересно ще ми е, да се разпишат и многодетните майки.  Hug

# 1
  • Мнения: 3 367
Болна тема ми е това.
Навсякъде пише че не е редно да се прави,аз самата не го одобрявам,но малко или повече го правя,дори неволно понякога. Самообучавам се да се "хващам"и да не прекалявам,пред тях никога не говорим по темата,но между нас си редовно сравняваме концентрацията им,изборите им,начините им да се справят с гнева си и пр. Изумявам се как от 2 едн.човека се получават 2ма толкоз различни всеки път Laughing До изводи не стигам освен че всяко дете е за себе си и работеща с дете 1 тактика е провал с дете 2,няма научено и тествано,с всяко учим всичко като за 1 път.

# 2
  • Мнения: 7 821
И аз като Анет  Simple Smile.
Не одобрявам, но за съжаление неизбежно ги сравнявам и то често, за радост поне, не пред тях.
И двете са момчета и са с малка разлика, няма начин да избягам от сравненията.  А са различни и то като деня и нощта. Всичко им е различно и характерите и ценностите и силните им старани, само на външен вид за сега си приличат  Simple Smile. Хубавото е че и двамата си имат и добро и лошо и то е различно  Wink.

# 3
  • Мнения: 605
Мда, сравнявам ги наум или на 4-ри очи с мъжа ми. Няма начин да не ги сравнявам, толкова са различни.
Понякога чак ми е неудобно от мене си  Embarassed Особено при мислене/разговор за сериозните недостатъци на едната (инат и незачитане мнението на другите). И всеки път си казвам: Хората/децата са различни и това е хубаво.
И аз установих, че нещо което работи при едното дете, при другото изобщо не сработва.
Засега това, че имам работа, но мога още да пиша по въпроса  Simple Smile

Сетих се още нещо. Винаги когато ги сравнявам и сравнението е в полза на едната, после веднага си помислям: да, ама пък другата може да прави ...... или е ......  Simple Smile Гузна съвест  newsm78?

и кой е казал, че да ги сравняваш (не пред тях, естествено) е лошо? Simple Smile

Последна редакция: ср, 03 дек 2008, 16:03 от Raffaello

# 4
  • Мнения: 79
Имам трима сина,сравнявам ги непрекъснато.Според мен е неизбежно Rolling Eyes А и тримата са супер различни,но са си мои и си ги обичам абсолютно еднакво  nnnuu

# 5
  • Мнения: 3 268
Моите деца визуално са трудни за сравнение.Единият е 190 сантиметров 18 годишен младеж,малката е нежна и красива 6 годишна бонбонка.Като характер също са много различини,той е припрян,избухлив,буен,обича адреналина.Тя е много послушна и добричка,обичлива и гушлива.Но са ми добри деца и двамата,не са ми създавали проблеми.Обичам си ги много.

# 6
  • Мнения: 1 404
Преди да родя Виан много осъждах подобни сравнения LaughingСега непрекъснато го правя-как тя е по-усмихнато бебе,как още не може да се обръща,а Ния вече можеше и на двете страни....и това сега е все пак бебешки сравнения,представям си като порастне и сравнявам наистина две деца Embarassed

# 7
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 172
И аз в кюпа.
Е това важи с пълна сила и за моите:
..И аз установих, че нещо което работи при едното дете, при другото изобщо не сработва...
Изводи .... Техниките за овладяване на инатите им са коренно различни.
Едно и също възпитание с различни похвати и прийоми.

# 8
  • Мнения: X
На мен също често ми се случва да ги сравнявам, но наум или пък в тяхно отсъствие. Според мен абсолютно неправилно е да ги сравняваме с цел назидание - например - "Сестра ти на твоята възраст нямаше памперс, а ти още не искаш дори на гърнето да седнеш!" Помня, че майка ми навремето така ме е сравнявала с мои съученички - Еди коя си сама си оправяла стаята и я почиствала, а аз не. Направо полудявах от такива сравнения. И до ден днешен, като започне някой да се опитва да ме сравнява и направо откачам. При децата повече го правя от това, че съм прекалено вгледана в тях и в това, което правят или не правят. Но съм си казала, че няма да ги сравнявам с цел назидание или пример с други деца или помежду им, защото от собствен опит зная колко е неприятно. Малкият ми син има два месеца разлика с братовчед си и съответно всички се надпреварват да ги сравняват - единият колко бързо бягал, другият колко думи казвал, дали спят без биберон, обуват ли се сами, редят ли пъзели и т.н. Наскоро взех думата и забраних публично сравеннието  Joy

# 9
  • София
  • Мнения: 8 932
Разбира се, че неволно ги сравнявам. Ама те са толкова различни (като характери), че направо се чудя, как сме го постигнали.
И съм съгласна с мнението по-горе, че възпитанието се съобразява с всяко дете, постига се еднакъв ефект с различни прийоми.

# 10
  • Мнения: 25 571
Не мога да взема отношение по темата, имам само едно дете. Но мога да споделя как изглежда това отстрани, в очите на външен човек.
Няма лошо да се сравняват децата, неминуемо е. И напълно нормално. Лошо става тогава, когато се прави с цел натякване или подтикване на "изоставащото" дете чрез сравнението с "по-бързоразвиващото се" или "по-кроткото", или "по-...". А и да не се натяква, винаги съм се чудела на родителите, които коментират изводите си в присъствието на децата. Колкото и да изглеждат улисани в игра, малките пеленгаторчета долавят всеки звук, а какви изводи си правят в малките главици, само те си знаят...
Изключително грозно ми прозвуча изказването на наша близка, която наричаше по-малката си дъщеря "подобрено копие" на голямата. В тяхно присъствие. Много добра майка, отговорна, спокойна, любяща, но как й се обърна езикът да го каже, че и неведнъж, и как не долови болката в очите на по-голямото си дете, не знам...  Tired

# 11
  • Мнения: 2 950
И аз го правя неволно. Всеки път, като ги сравня, си казвам, че не трябва и всеки с неговите си индивидуалности. Но чета, че има по-дълбоки сравнения от моите.  newsm78 Аз ги сравнявам за никнене на зъби, прохождане и т.н. Например сестра им не обича чушки, а момчетата обичат чушки и такива работи. Но не си позволявам да го правя в тяхно присъствие. Може да са малки, но всичко разбират и чуват.  Naughty А децата и без това обичат приказки като най- и по-, и според мен родителите трябва да тушират това. Йоана често казва: "Мамо, Йордан плаче, значи Христо е добър и аз ще си играя само с него!" Винаги обяснявам, че и двамата са добри, просто в момента единият нещо не е на кеф. Peace И винаги им говоря, че ги обичам еднакво и не трябва да се сравняват, защото това е факт.

Честно казано искам да се науча дори мислено да НЕ ги сравнявам.  Naughty Защото това не ме кара да обичам някой повече от другите, дори аз незнам защо го правя.  newsm78 Може би под влияние на другите - нали са близнаци и все ги сравняват.  newsm78 И от там може би...

# 12
  • Мнения: 673
  Да, сравнявам ги. Стремя се сравнението ми да не е в ущърб на едното, но и това понякога се случва /човешко е Rolling Eyes/. Изводът ,който си правя е, че няма две еднакви личности, па било то и братя. Всеки е различен и индивидуален по своему.

# 13
  • Мнения: 292
Сравняването, струва ми се, е неизбежно, особено когато децата са с малка разлика. При нас е хем малка разликата, хем децата са разнополови. Между тях разликите направо се набиват на очи, тъй да се каже. Дамата е свръх чувствителна, емоционална и интересуваща се твърде много от мнението на останалите а господина е рационален, свръх подреден, намоменти безцеремонен и не го вълнува мнението на другите.
Това да наблюдаваш децата си и на момоменти неволно (или пък не) да установяваш разликите, според мен, не е лошо. Лошо е ако разликите между децата доведат до различно отношение към тях. Просто всеки трябва да се научи да обича (всички) безрезервно, а това не е лесно, никак даже  Confused

# 14
  • Мнения: 1 312
И аз тук  Tired правя го волно не волно,но го правя,но те са толкова различни от земята до небето Crazy Еднакво ги гледаме и възпитаваме,каквото на единия и на другия има ,еми различни са

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Дааааааа, сравняваме ги с мъжа ми! Те са супер, ама супер различни като характери.Като възможности - още не мога да преценя.Малкият може и знае много повече неща от батко си на неговата възраст.Това е така,защото гледа много неща от него.Големият е свръх амбициозен, трудолюбив и постоянен.  Обича да го хвалят, и затова знае много.Малчо определено не го виждам в такава светлина. Но пък е супер добър и жалостив...
 Ще поживеем-ще видим!Мъжът ми ме успокоява,че и малкият ще го научим да бъде такъв .Все пак си има пример  Wink.
 Обичам  децата си еднакво , и не виждам нищо лошо да ги сравнявам/в тяхно отсъствие,разбира се/.

# 16
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ами аз май не ги сравнявам Rolling Eyes Те са много различни още от раждането- и като външност, и като темперамент... нямат нищо общо, за това и не търся.

# 17
  • Мнения: 37
Аз понеже имам едно дете и постоянно ги сравнявам с племенника ми.Знам че не е правилно ,но се улавям,че го правя.

# 18
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Това да наблюдаваш децата си и на момоменти неволно (или пък не) да установяваш разликите, според мен, не е лошо. Лошо е ако разликите между децата доведат до различно отношение към тях.
Ето с това съм много съгласна  Peace
Аз имам трички, едната е тийнейджърка, другите две са още бебета (е, малкият не е чак толкова бебе, ама айде  Mr. Green). Постоянно ги сравнявам - още повече, че малката ми дъщеричка визуално е копие на кака си като бебе (само цветът на очите е различен), а са от различни бащи.  Всеки ден ги сравнявам, даже с голямата се смеем какви ги е вършила на същата възраст  Laughing
Всичките ми деца са различни - каката е вечно мърмореща, недоволна и мързеланка, но ученолюбива и умна. Малкият е философ - той все разсъждава кое, как, прибран и подреден е, обича хубавите дрехи, игри с конструктор, четене на книжки и ТВ. Бебка е най-усмихнатото и жизнерадостно бебенце, което съм виждала  Heart Eyes Нежна, гальовна - примижва с очички от кеф, когато я размазваме от целувки  Heart Eyes
При мен сравненията са на ниво психическо, физическо развитие и още едно, много интересно - всяко дете е родено в месеца и зодията на свекита  Laughing Голямата е зодия Рак, като първата свекърва, малкият е Водолей като свекър ми, а беба е Риби като настоящата ми свекърва!
За мен не е вредно сравнението между децата, напротив - така ги опознаваме по-добре  Peace

# 19
  • Мнения: 1 447
И аз съм от тези,които сравнява,но колкото и да сравнявам виждам,че са много различни.
До сега не съм правила изводи пред тях, ще гледам и за напред да е така.
Винаги съм мразела приказки от типа:
Виж брат си на твоята възраст правеше това и това,а ти нищо не можеш.
Всяко дете е различно и едното ако може да прави нещо в дадена сфера,другото пък ще може в друга.

# 20
  • София
  • Мнения: 3 820
Да, и аз ги сравнявам почти непрекъснато, а никак не ми се иска, защото както визуално, така и по характер не са еднакви.

# 21
  • София
  • Мнения: 38 428
И аз имам едно момиченце все още.
Но имаме съседче, момченце, което ни е много близко и с един месец по-голямо и сравненията са неизбежни.
Той проходи и проговори по-рано и за все се тревожех, че нашата изостава.
После си казвам, че не трябва да ги сравнявам.
Сигурно като имам второ пак ще ги сравнявам с първото.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 1 123
И аз правя сравнение между децата си - разнополови и с разлика от 6г. Имат както много общи така и още повече различни черти, характер...
Давала съм съвети на приятелки да не сравняват двете си деца, но и аз съм го правила.
Общо взето сравнението си е само за мен, и не влияе по никакъв начин на отношението ми към двете деца Hug

# 23
  • София
  • Мнения: 395
Да се запиша и аз
Навремето преди да имам свои деца,гледах снаха ми как си гледа децата.Тя има две момчета с разлика от 4г.Спомням си,че много я упреквах ,че ги сравнява и си мислих ,че ги дели.Сега аз имам две деца с 5г.разлика и аз така ги сравнявам.Забелязвам сега как зълва ми ме гледа (както аз някога моята снаха),но тя има едно дете(бебе).Колелото се завърта.
Моите деца са момче и момиче.По обща характеристика по-малките по-бързо израстват а по-големите повече се съобразяват.

# 24
  • Мнения: 5 391
Сравнявам, улавям се.
А не искам, ще поработя над това.

# 25
  • Мнения: 107
Мдааа, и аз ги сравнявам, ама хич не се чувствам виновна  Embarassed Обичам си ги и двете ужасно много. Иначе пред тях не е редно естествено, но все пак като си спомня някоя смешна история с каката като е била на възраста на бебка, винаги й я разказвам и тя много се забавлява Sunglasses

# 26
  • София
  • Мнения: 7 673
Шани, разбира се, че ги сравнявам. Не с цел да изтъкна едното спрямо другото или третото. Просто на моменти си сверявам часовника, знам какво горе-долу да очаквам. Това по повод физическотот и психическото развитие. По характер и държание също ги сравнявам непрекъснато. Ама всъщност аз лично не виждам нищо лошо в това. Виж, ако си зададеш въпроса по друг начин - ощетявате ли децата, като ги сравнявате едно с друго или обичате ли ги по-малко вследствие на това- тогава ще ти отговоря отрицателно.  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
БТВ, ти защо ми се губиш в темата за наборчетата напоследък?  newsm78

# 27
  • Мнения: 961
Аз си мисля, че освен, че децата са различни и родителите се променят, което също оказва влияние върху това, едното дете да върви по един начин, другото по друг! Освен това малкото дете комуникира и с батко/кака, което не е било така за голямото.
Иначе за сравнението - ми то си е нормално човек да го прави, важното е, как се прави и да не се прекалява!

# 28
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Само аз ли не сравнявам?  newsm78 От момента, в който малката навърши 6 месеца, разбрах, че е толкова различна от кака си, колкото деня от нощта и никакви сравнения не ми вършат работа. Подхождам към тях по съвсем различен начин, чета книжките на д-р Додсън по два-три пъти за всяко дете по отделно. Определено малката ми е предизвикателство, с голямата по-лесно се разбирам - това е единственото ми сравнение досега.  Grinning

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
 Ами сравнявам ги и аз! Вярно ,засега само до 5 год.възраст/т.к. са с голяма разлика/.Обичам си децата и не смятам,че е лошо да ги сравнявам. Даже напротив!Използвам всяко сравнение ,за да може малкият да започне да се занимава с нещата ,които му се отдават по навреме/с баткото позакъсняхме /. Иначе , като характери са супер различни, така че сравненията ми са на база възможностите им  Peace.

# 30
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
. Виж, ако си зададеш въпроса по друг начин - ощетявате ли децата, като ги сравнявате едно с друго или обичате ли ги по-малко вследствие на това- тогава ще ти отговоря отрицателно.  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
БТВ, ти защо ми се губиш в темата за наборчетата напоследък?  newsm78

о, не. нямам предвид каквото и да е ощетяване на едното спрямо другото или сравнението да е с отрицателно влияние. Затова й попитах.
Аз го правя, къде волно, къде не. Понякога се изкавам пред тях, което си е много грешно (знам си го), друг път само с мъжО или с някой друг близък го коментираме...
Факт е, че аз и брат ми имаме под 2г. разлика и никога (или почти) не съм сравнявана с него. Поне аз не съм усетила нещо отрицателно в това сравнение.
Но не мога и никога няма да съм като майка ми  Hug Жалко  Tired

П.П: губя се от наборната тема, щот'  щерката ми изпива силичките. Тя навлиза в тийн възраст, а малчо си е все още на мама бебето  Blush и е кротък (умерено) и сравнително послушен.  Grinning

# 31
  • Мнения: 530
Постоянно го правя несъзнателно .Първо са момче и момиче после развиват се по съвсем различен начин различни неща са им интересни и още мн.мн.други сравнения .
Неизбежно е .

# 32
  • Мнения: 1 817
И аз постоянно го правя, но по-скоро за да се уверя, че всичко е наред.
И  двамата си имат нещо като бебешки дневници и там си отбелязвам разни новости. И няма как ...сравнявам.
Те моите две момчета много си приличат по физическото развитие.
Тепърва ще започнат различията. Всеки човек си е неповторим и наистина не би трябвало да се сравняват.

# 33
  • София
  • Мнения: 13 204
Знам, че децата не са плод на Ранк Ксерокс, но пък и 2те са от едни и същи родители...


Шани, не мога да се изкажа по същество, защото имам едно дете, ама не мога да се сдържа да не напиша...

Важно е във всяко едно дете да виждаш положителните черти от себе си и отрицателните на другата рода  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green  Heart Eyes

# 34
  • Мнения: 1 931
То е неизбежно да не се сравняват децата. Едното прави едни неща, другото друго, важното е да не се показват пристрастия към децата, че тогава е лошо. Всеки има нещо което другият го няма и това е нормално. Обичам ги и двамата и двамата са си моите слънчица.
И аз имам едно момиченце все още.
Но имаме съседче, момченце, което ни е много близко и с един месец по-голямо и сравненията са неизбежни.
Той проходи и проговори по-рано и за все се тревожех, че нашата изостава.
После си казвам, че не трябва да ги сравнявам.
Сигурно като имам второ пак ще ги сравнявам с първото.
Мила, много е различно са сравняваш със седче и с другото ти собствено дете.

# 35
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Важно е във всяко едно дете да виждаш положителните черти от себе си и отрицателните на другата рода  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green  Heart Eyes

това си е неписано правило. Въобще не се подлага на съмнение  Laughing

Обаче с времето разбрах, че и ответната рода си има някои предимства  Flutter пред моята. Невероятно, но факт.

# 36
  • Мнения: 4 511
И аз се записвам в клуба.  Tired Все си мисля, че по-голямото ми дете е и по-... умно ли, не знам и аз как да кажа. Просто малчо си е като бебенце още, но затова пък ми е такъв гальовен пухкав сладурко, че аз самата го третирам като бебе. Иначе не е глупав, разбира много неща и мисля, че за възрастта си се развива добре. И все пак, мине се, не мине, и аз все ще кажа: Ама С. на тази възраст правеше.......  ooooh!

# 37
  • Мнения: 2 438
Сравнявам ги за себе си. И на двамата са предоставяни еднакви възможности - по отношение на книги, помагала, игри, допълнителни занимания. Синът ми в предучилищна възраст смяташе до 100, дори го бях научила на събиране с едно наум и изваждане с точка. Удаваше му се просто. Тръгна на училище като сричаше, в първи клас се научи да чете гладко. Дъщерята не прояви математически способности, но на 6 години четеше така гладко, че все едно слушаш приказка на CD. Никога не съм ги сравнявала помежду им, не съм ги давал за пример едно на друго, те са си уникални за себе си. А ко ме попитат обаче на същата възраст как се е справяло другото дете им отговарям, без да изтъквам.

# 38
  • sofia
  • Мнения: 8 932
Важно е във всяко едно дете да виждаш положителните черти от себе си и отрицателните на другата рода  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green  Heart Eyes

това си е неписано правило. Въобще не се подлага на съмнение  Laughing

Обаче с времето разбрах, че и ответната рода си има някои предимства  Flutter пред моята. Невероятно, но факт.
В този дух.....да са събрали плюсовете и на двамата, ча ако съчетаят само минусите..... Mr. Green

Шани, и моя не познава повечето букви, цифрите визуално също, но брои и назовава, че това са 5 фулмастера, а брат му има три и пр. Племеницата е 9 месеца по-голяма от него и почти чете.

# 39
  • София
  • Мнения: 395
Сравнявам ги ДА.
Но където и да погледна за мен  моите са най-хубави Simple Smile.

# 40
  • Мнения: 135
Шани, сравнявам децата си, но не с критична нотка към някое от тях. Просто ми е любопитно и забавно как може да са толкова различни – и по външен вид и по характер. Peace

Аз писах и другаде, какво прочетох в една книга за децата, отгледани в едно семейство: Тъй като всяко дете иска да бъде уникално, то то само подсъзнателно си избира „роля”, различна от тази на другите деца в семейството. Например, ако първото е „интелигентното дете”, другото ще се опита да е „красивото” или „майтапчията”. Ако първата сестра е „красавицата”, втората ще е „бунтарката” и т.н. Първите деца имат предимството да си изберат първи, затова те обикновенно израстват като лидери. За следващите тази позиция в семейството вече е заета. Не знам дали всичко това е вярно, но на мен ми звучи логично. А и в къщи наблюдавам същото. Децата ми са на 9, 7 и почти 1 годинка.

# 41
  • София
  • Мнения: 62 595
Не виждам как може да се избегне сравняването. Независимо колко не ни се иска се случва да ги сравнявам. А те са толкова различни.

# 42
  • Мнения: 307
Постоянно ги сравнявам за всякакви неща, въпреки че са с разлика от 12 г. и с различен пол.
Например как с дъщеря си успявах да се справя по-лесно , докато сега с малкия направо не знам какво да предприема на моменти.

# 43
  • Мнения: 2 237
И аз имам само едно дете, но да споделя опита на майка ми с нас.Значи тя непрекъснато ни сравянваше.Ние сме три деца .Брат по-голям с пет години и ние - близначки.Тя непрекъснато ни натякваше той колко е по-послушен, по-възпитан, по-умен, по-добър......."Вижте батко си колко добър ученик е, а вие не сте " ; "Вижте батко ви колко е умен, вижте батко ви колко е подреден, вижте батко ви....."  Непрекъснато.Беше ни натяквано как той е по-по-най а ние не можем да му се намажем на малкия пръст.Натякването беше несъзнателно разбира се, но и до ден днешен остави отпечатък и чувство за малоценност в нас.Резултата - отчуждение с брат ми.

# 44
  • Мнения: 8 999
Няма как да ги сравня, защото са абсолютно различни. Освен, че са мъжко и женско, характерите, темпераментът, увлеченията, начинът на общуване, всичко им е различно. И няма как да не е, все пак са отделни личности.
Единствено в бебешкия си  период бяха еднакви - тихи, кротки, поспаливи, неревливи и самостоятелно занимаващи се бебоци, подчиняващи се на железен режим.

# 45
  • Мнения: 2 960
Не,не ги сравнявам.Те от една страна имат голяма разлика-9 год.-така ,че няма как да ги сравнявам-Имат различни интереси,потребности...и така.

# 46
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Все още не, тъй като малкия е малък все още. Предполагам, че като дръпне още малко и аз ще ги сравнявам, но не с лошо, разбира се.
Аз и сестра ми, не сме усетили сравнения от родителите си. Поне аз де.

Общи условия

Активация на акаунт