Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

софия

Мнения: 102

Здравейте.... Реших че че днес е един прекрасен повод да разкажем  нашата едногодишна вече история  Разбира се с цел да дадем кураж на майките с бебенца на 1,2,3 и 4 месеца( защото те са най-трудни и поне аз до тогава имах притеснения) Smile Другата ни цел естествено е да се похвалим с едногодишното си кърмене и не на последно място да благодарим на Хедра(сигурна съм обаче че на която и консултантка по кърмене да бях писала също щеше да ни помогне в тези трудни първи месеци  ).
   Нашата 2а дъщеря  Радостина се роди на Никулден (6 дни по рано)- не за мое учудване, защото бях сигурна че деня на раждането ще е голям празник ( единствения около термина беше той).Не се учудих защото голямата ми дъщеря се роди на Петков ден(28.10 се падаше 2001 година) и всички питаха няма ли да си я кръстим на деня, тя си е дошла с него ...Абсолютно същото се случи и след второто ми раждане, но аз за мен си бях решила че децата ми няма да имат в един ден и рожден и имен ден.
Раждането мина  нормално без никакви упойки и тем подобни  но не защото аз исках  а просто защото персонала ни остави на “самотек”абе сдве думи не бяхме с връзки.Добре че поне когато ми изтекоха водите жената която раждаше с мен успя да се дотътри до коридора и да извика “помощ” Laughing . Абе сега ми е смешно но в онази вечер имаше моменти в които си мислех че това неможе да е истина и само да се беше показал някой доктор или сестра щях да й кажа че искам епидурална  и да звъня на мъжо да носи пари Very Happy.Както и да е всичко мина добре само с един шев и след един час в коридора ме качиха горе в стая а  бебето  отведоха при другите бебета  в друга стая видиш ли да съм си починала до сутринта. На сутринта аз естесвено не мигнала цяла нощ ( от 1ч. до 6ч. по точно) седя си най кротко в кревата и чакам да ми я донесат – никой нищо не носи.На обяд пак та чак към ранния следобяд решихме с жената с която раждахме заедно да идем и да попитаме за нашите  дечица вече.Интересното което беше че нямах никакво напрежение в гърдите- с каката  ми течеше коластра от 4ия месец на бремеността. В мига в който си я взех отидох в стаята и седнах на кревата гледайки я и оприличавайки я  усетих че ношницата ми е мокра –“Чудо” кърмата ми беше дошла Smile.До края на деня тя почти само спа(абе беше си кротка) но през нощааааа- скъса се да реве. Кърмим се и заспива без проблем но в момента  в който я сложа в креватчето се буди и започва да реве и така до сутринта докато се осетя че можем да спим заедно на моето легло като тя е на цица.Така преспахме около час защото вече станало 5ч. докато мое величество блондинката се усети за този вариант.Следващата нощ беше по добре затова няма и да разказвам за нея.На 3тия ден ни изписаха защото беше пълно с родилки и нямаше място.Естествено гърдите ми както и след първото раждане бяха на камък но този път се бях подготвила( или поне така си мислех). Една седмица по рано си бях закупила помпа и стерилизатор. Тук може би е момента да спомена че с каката се кърмихме до критичния “40 ден” и затова  се бях много нахъсала с Ради да не се проваля.Незнайно защо си мислех че като съм си купила помпа съм си решила проблемите.Преди време четох едно мнение на една майка” Незнам защо докато бях бремнна четях статий само за това в кой месец от бременността колко е пораснало бебето, като се роди кога ще се смее вече, обръща лази и т.н., но нито един път непрочетох за кърменето – просто си мислех че е лесна работа и аз ще се справя”.Е все едно аз съм го писала.... Първите ми опити с помпата бяха плачевни –едва 5гр от двете гърди които бяха вече не камък а незнам какво.Започнах едни топли душове, масажи и нищо и нищо докато една приятелка(майка с дългогодишен стаж на кърмачка) не ми каза да си купя окситоцин и да си капна няколко капки във всяка ноздра. Разбира се той помогна и успях да се изцедя – да ама пък станаха много меки, май няма нищо втях. Бебето реве през час та и по малко а като му дам АМ май е по кротко.За зърната изобщо не пиша защото те минават до седмица.Майка ми която е дошла за няколко дена да ми помага с децата започва да ми дудне- „Детето е гладно, детето е жадно, кърмата ти е рядка „и т.н. В края на 3тета седмица ние вече сме на АМ а с помоща на Окситоцина успявам да се изцедя сутрин и вечер по 100мл. След  няколко дни започнах да се цедя само вечер а  след още няколко тотално спрях. От 3 дена вече не бях кърмачка след 1 месец денонощен рев, хранене на 2-3 часа , пиене по 3-4 л. вода, сокове , чайове, бирена мая и каквото още се сетите решавам да напиша в Гугъла : кърма , недостига , намаляла и не помня още какво.За мой късмет ми излиза статия с заглавие: „Как да си увеличим кърмата”(непомня дали беше точно така заглавието). Та тази статия я четох безброй пъти  през целия ден(сигурно 100) съвсем случайно видях и темата с консултантките по кърмене и си избрах да помоля за помощ Хедра (защото и аз се казвам Христина)Писах си 3-4 пъти с нея попрочетох още няколко статий като във всичките съветваха да кърмя на поискване. Започнах така но на 3-4ч. давах и по 30-60мл. АМ защото аз не усещах никакво напрежение в гърдите за тези 3 дена. Оставаха няколко дни до първата ни консултация и през тези дни ние бяхме залепени една за друга . Отидохме на консултацията  и се оказа че сме качили 1кг и 500гр . Лелеее това моето дете ли е Very Happy ,този кантар не е верен. Прибрах се в къщи малко по спокойна( похвалих се на всички естествено) но пак притиснена че е надала толкова много благодарение на АМ. Но пък от тук нататък съм й давала броени пъти добавка просто защото бях малко по сигурна в себе си( или по точно в качеството на кърмата си). Изминаха още няколко месеца(2-3) в които все още имаше притеснения но лека по лека нещата се нормализираха.В никакъв случай не си мислете че сега ядем на 3-4 часа- пак си цокаме на 1-1.30 ч. рядко на 2 ч.  Единсвеният ни режим ако въобще имаме такъв е на обяд (записахме се на кухня за 1-2 месеца) тогава си изяждаме цялото бурканче с манджичка-второто( супата не ни остава къде да я вмъкнем а кремечето мисля че ни е рано за него).През целия ден аз като хапвам или някой друг тя се присламчва и започва да вика „ам ам ам Laughing „.Нощем си цокаме (незнам колко пъти защото спя Laughing) от 5 до 105 пъти.
Ами това е мили майчета новобранки в кърменето.Не се отказвайте бъдете  упорити и знайте че това е най мързеливата работа на света – да си нахраниш детето от гърда и да си гледаш някой сериал например  Mr. Green. Първите няколко месеца наистина е трудно, дали повече или по малко зависи само от вас до колко ще позволите на един консултант , майка от форума , близка кърмачка да ви помогне и даде съвети...
Молех се на господ (незнам с какво би ми помогнал втози момент Very Happy) да успея да кърмя поне до 6тия месец а сега година вече изобщо не ми се струва дълго време. В заключение мога да кажа че по принцип не мисля да раждам повече  но бих го направила само и единствено ако ми домъчнее за хубавите моменти прекарани в кърмене Laughing.Но животът е пред нас все пак съм само на 27год. и имам поне още 10тина години да мисля по въпроса Mr. Green.
Боже това всичкото аз ли го написах??? Благодаря на всики ви че ви има и нека все така да е занапред та и по добре.....  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

Бургас

Мнения: 673
Радвам се за вас.  Hug И аз преди да родя втория път си мислех дано да успея да кърмя поне през първите 6 месеца, а ето, че скоро ще стане година. Сега и на мен ми се струва, че една година е твърде кратък период на кърмене.
Аз благодаря на Мери, която винаги ни подкрепя! Hug
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
Ами..честито и браво! Да сте здрави и..нагодина да се похвалиш с двегодишно кърмаче Wink
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Честита ви годинка Hug
С теб сме си писали за кърменето, така че донякъде се познаваме, но сега с тези подробности направо се изумявам колко много прилики имаме Mr. Green Освен имената ни - дъщеря ми също е родена на Никулден вечерта и по същия начин бяхме разделени през нощта, абе все едно разказваш нашата история на раждането Love Да ти е жива и здрава щерката и все така радости да ти носи Very Happy
А за помощта - като консултанти ние може да дадем само информация и умения за справяне със ситуацията, когато са необходими. Не можем да кърмим бебето, не сме там постоянно, не слушаме плачовете му, не изпитваме съмненията и страховете на всяка майка - така че заслугата за успешното кърмене си е само на майките, защото те са тези, които ежедневно се борят упорито и независимо от всичко Hug Гордей се със себе си - напълно заслужено Love
Цитирай

Елин Пелин

Мнения: 276
Честита Ви първа годинка hrisiv!
Като четях постинга ти много пъти си мислех, че това е подобно и на моята история с кърменето. Може би така се случва с повечето майки в началото.
Ние също се кърмим вече година и 1 месец, благодфарение на този подфорум и hedra, която ми даваше напътствия в началото, както и подкрепата на всички по-опитни майки. И съм много щастлива, че стигнахме до тук, въпреки нелеките мигове, съмнения, упреци от страна на близки хора и много други.
Желая Ви много здраве и успех и за напред!
Цитирай

София

Мнения: 319
Каква хубава история Smile и с хубав край, хм, всъщност няма край още Laughing
В началото наистина има най-различни трудности, който май няма как да се предвидят. Аз мислех, че знам много за кърменето, но като се роди бебо се оказа, че не е съвсем така...
С помощта на няколко съвета от Хедра и с малко повече упоритост все още си кърмя момчето и предполагам, че няма да спрем скоро Wink
Цитирай

Елин Пелин

Мнения: 2 400
Звучи като приказка! Very Happy Да е живо и здраво порасналото ти кърмаче!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.