Публикувана: 6 дек. 2008, 08:57 ч.
Последно мнение: 12 ян. 2009, 17:27 ч.

Причина ли е за развод?

12 406
28
1

Гост

6 дек. 2008, 08:57 ч.

Здравейте!Регистрирана съм във форума ,но на този етап предпочитам да пиша анонимно.Имам нужда да споделя историята си ,моля за съвети и критики:)приемам всичко.
Омъжена съм от 15 год, имаме страхотно дете.
Когато се върна назад във времето се усмихвам за хубавите моменти ,които сме имали и се мъча да разбера, защо се стигна до положение, че живеем като съквартиранти със съпруга ми.Като всяко нормално семейство сме имали хубави и лоши моменти ,били сме много щастливи заедно .
След толкова дълъг брак приемам ,че тръпката и любовта не може да са както в началото .Пробвала съм да освежа връзката,но за съжаление не се получава.Отношенията ни в момента са доста охладнели,не си споделяме,не обсъждаме нищо,не правим никакви планове.Работим ,грижим се за детето,отстрани погледнато ние сме идеалното семейство.Но за съжаление …истината е съвсем друга.
Не съм щастлива с него,когато го погледна сърцето ми не трепва ,няма я страста.Не правим любов вече доста време,месеци .Чувствам се празна..самотна.С болка в сърцето си споделям, че не го обичам вече.
От доста време си мисля да се разделим,основателна причина ли е това за развод според вас.

# 1 6 дек. 2008, 09:22 ч.

София
Мнения: 3 648

Мисля, че да! Поне ще останете верни на себе си и няма да е така тежка, както ако единия си тръгне, а другия още го обича!

# 2 6 дек. 2008, 09:34 ч.

Мнения: 4 116

Миличка, не знам какво да те посъветвам, наистина! Имаш основателни причини както да се разделиш, така и да останеш с него.
Единственото за което се сещам , че може да помогне е да поговориш съвсем сероизно с него, да му обясниш, че обмисляш идеята за развод и да му дадеш последен шанс да стане мъжа, който е бил преди. Ти си красива и поддържана жена, имаш нужда от внимание и нежност. А той, улисан в работа може би без да го прави умишлено, те пренебрегва. Въпреки това, той е много добър и отговорен човек и те обича! Сигурна съм в това.
Знам, че ти е тежко и се измъчваш, но се опитай да му даеш последен шанс. Нека той да е наясно с твоите терзания, за да има и той право на избор, а не да го поставиш пред свършен факт.
А и детето е в такава възраст, че един развод може да го травмира. Разбира се, детето не е причина да живееш без любов, но все пак...

# 3 6 дек. 2008, 09:41 ч.

Бургас
Мнения: 6 012

Цитат на: Вени* в сб, 06 дек 2008, 09:22

Туй много поетично звучи, няма спор.

Дали е основателна причина за развод, ние не можем да кажем. Хората са различни и приоритетите им са различни. За една жена бракът й е хубав, ако мъжът й носи парите вкъщи и прави каквото си знае. За друга - ако не пие, и не бие. За трета - ако пие, бие, но не изневерява.
Явно този живот не те удовлетворява, не можеш и да го промениш със същия човек. Но помисли добре какво може да последва от този развод и ще се справиш ли сама. Щото ще си бъдеш сама в началото, ако и после да срещнеш някой друг, и респективно щастието в негово лице (макар че тук гаранция няма).
Помисли си хубаво за всички битови, парични и имотни въпроси, помисли си също така какво ще кажеш на детето си. Щото уверявам те, че хиляди семейства живеят така, както живееш ти. Без скандали и панаири, в спокойствие, но не и в щастие.

А това охладняване внезапно ли настъпи или постепенно? И тази липса на интимен живот месеци наред не те ли кара да мислиш, че има друга? Щото нормален мъж без секс с месеци... хм newsm78

# 4 6 дек. 2008, 10:49 ч.

Теди

Отчуждихме се с времето ,не се случи изведнъж.Улисани в работа и грижи време за нас нямаше.Започнахме да се разминаваме в почивните дни ,нямахме време да общуваме.Изнервени спряхме да споделяме и всеки се затвори,другия си мисли ,че не е разбран, че той прави компромиси и дава повече от себе си.Когато съм се опитвала да споделя нещо, което ме вълнува или проблем не срещам разбиране ,отговаря ми грубо и предпочитам вече да не го правя.Разредихме секса в началото от преумора, след това вече изчезна желанието и тръпката.Мисля, че няма друга жена и затова се чувствам адски виновна.
Толкова съм объркана.

# 5 6 дек. 2008, 10:58 ч.

Мнения: 2 175

Добре, а защо не поговорите?
Опитвали ли сте? Отидете някъде само двамата и се опитайте да пообщувате...
Щото иначе не звучи на добре..

# 6 6 дек. 2008, 11:47 ч.

Говорили сме страшно много, обещавал ми е да отделя повече време за семейството ,за мен.Майка ми е вземала детето през почивните дни, за да можем да сме двамата .
Някой ще ме обвини, защо се оплаквам- дава ми пари, не ме бие, не ме тормози ...но съм сама ....постоянно.
На въпроса ми щастлив ли е отговаря Не!Не иска да се разделя с мен ,но не прави опити да се променят нещата.Приел ме е за даденост.
Много ли искам- да бъда щастлива и обичана жена.
Нямам никакво желание за близост с него .Мисля ,че е късно за нас..аз нямам желание да се боря повече

# 7 6 дек. 2008, 13:51 ч.

Мнения: 910

За мен това че любовта и страстта я няма беше достатъчна причина за развод. Сега когато раздялата ни вече е факт се чувствам много зле. Знам че не го обичам, знам че няма да бъда щастлива с него, и въпреки това ми е много трудно. Не знам какво да те посъветвам, не съм и предполагала че това е една толкова трудна крачка. Ако си достатъчно силна и вярваш че няма и за миг да се поколебаеш може да предприемеш развод, но ако започнеш като мен две напред, три назад е ужасно.

# 8 6 дек. 2008, 19:11 ч.

Мнения: 2 175

Години наред се чувствах и аз така..накрая естествено всеки си намери встрани някой друг..После направо стана непоносимо и напълно безсмислено..и въпреки всичко продължавах да стоя - поради същите причини като теб: не ме бие, пари дава, не ме ограничава в нищо..даже и твърдеше, че ме обича.. Shocked

Но нищо не се случваше и все повече се отдалечавахме един от друг.
накрая осъзнах, че се чувствам много по-добре, когато не е в къщи..
И тъкмо взех решение за раздяла..и неприятен инцидент преобърна живота ни...
Реших, че нямам право да го изоставя в такъв тежък момент и поех грижите за него..и точно тогава той поиска и любовницата му да идва в къщи и да "помага".. Shocked

Е, тва вече "преля" чашата #2gunfire

Сега, единственото за което съжалявам е че не направих тази стъпка много по-рано...защото криворазбраното ми чувство за вина не ми дава мира и още не мога да се отърся окончателно и да продължа пълноценно напред..

# 9 7 дек. 2008, 09:12 ч.

Цитат на: ELI2008 в сб, 06 дек 2008, 08:57

Чувствам се празна..самотна.

Може би си пробвала, но огледай се настрани, потърси човека, с когото ще се чувстваш по-добре и чак тогава реши какво да правиш с брака си. Щом отдавна нямате интимни отношения, значи не би трябвало да имаш някакви угризения, ако потърсиш любов навън. Знам, че звучи много прагматично, но ако имаш друг човек до себе си - разводът ще мине много по-леко, а това са наистина ужасни месеци, повярвай ми.

# 10 7 дек. 2008, 11:17 ч.

Мнения: 10 602

Мила, и ние сме от 15г заедно. И аз съм имала подобни състояния като твоето, които за щастие не са продължавали повече от 1-2 седмици. Винаги това е било свързано с други проблеми, струвало ми се е ,че нищо не върви, че той не ме разбира и са ми минавали най-черните мисли през главата.
За начало бих те посъветвала да си намериш вдъхновение и забавление - нещо, което да ти повдигне духа и самочувствието, да се почувстваш по-весела и ведра. После или поговори с него, или започни да правиш някакви малки жестове за стопляне на отношенията. Поговори надълго с някоя приятелка, на която имаш доверие, изкарай всичко от себе си, може да ти подейства пречистващо и облекчаващо.
Направи опит да оправите нещата, за да знаеш, че си опитала всичко преди да предприемеш стъпката към раздяла.
Вярно е, че без любов и страст не се живее, но мисля, че заради времето, прекарано заедно и заради детето си струва да направите още един опит.
bouquet

# 11 7 дек. 2008, 12:28 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Arlena80 в нд, 07 дек 2008, 09:12

Цитат на: ELI2008 в сб, 06 дек 2008, 08:57

Чувствам се празна..самотна.

Не мисля, че съветът ти е разумен..
Появата на друг човек в живота й на този етап ще доведе само до повече усложнения, отколкото да облекчи взимането на решение.
Най-добре е сама да направи крачката, а после ще е по-лесно за продължаване с вдигната глава напред

# 12 7 дек. 2008, 14:10 ч.

Благодаря ви момичета Hug

Ако предприема развод трябва да съм напълно убедена ,че повече няма смисъл да сме едно семейство.В момента много се колебая,най вече заради детето.Но се притеснявам и от факта ,че живее в такава среда.
Не бих искала друг мъж да е причината,много е лесно така...не ми харесва с моя Laughing

следващия наред ,с когото почувствам сигурност. Joy

# 13 8 дек. 2008, 23:17 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: Arlena80 в нд, 07 дек 2008, 09:12

[Може би си пробвала, но огледай се настрани, потърси човека, с когото ще се чувстваш по-добре и чак тогава реши какво да правиш с брака си. Щом отдавна нямате интимни отношения, значи не би трябвало да имаш някакви угризения, ако потърсиш любов навън. Знам, че звучи много прагматично, но ако имаш друг човек до себе си - разводът ще мине много по-леко, а това са наистина ужасни месеци, повярвай ми.

Бих казала, че това е един поразително лекомислен съвет! Ами мъжът й? Как ли би се почувствал, ако разбере, че тя го напуска, едва след като е намерила друг по-добър партньор, а не преди това, за да не остане на сухо... Да, месеците на развода са наистина ужасни... но по-добре да ги минеш сама и с чиста съвест, отколкото като егоистка и предателка... Поне у мъжа й ще остане някакво чувство на уважение към нея, докато иначе ще е само погнуса.

Ели2008, желая ти да откриеш как върнеш отново щастието в семейството си... За съжаление, мисля, че отговор на подобни търсения няма да намериш точно в този форум. Хубави идеи какво можеш да направиш, могат да ти дадат само жени, които все още са с мъжете си Simple Smile

# 14 14 дек. 2008, 02:35 ч.

Мнения: 1 761

Аз бих те посъветвала да опиташ да запазиш семейството си.От разводите печелят само адвокатите.Наистина,може би е по-лесно да се разведеш.А след това дали ще се почувстваш така,както искаш май не е много сигурно.
Защо не се консултираш с психолог?Може промяната в отношението ти към съпруга ти да е резултат от нещо друго-преумора,криза на средната възраст,заболяване на щитоводната жлеза.
Аз имах един период, в който все едно си търсех повод да се скарам с мъжа ми,при това за невероятни глупости.И той ми каза,че съм се променила,че не съм същата....Отидох на лекар и се оказа,че след трите операции,които се наложи да ми направят за по-малко от две години така съм се изнервила,че и тестостерона ми беше като на мутра.
Сега пия лекарства,отслабнала съм с 11 кг оттогава и самата аз се чувствам много по-спокойна.
А и,да се преуморяваш и да не си почиваш не е за подценаване.
Особено,ако разговорите ви започват с обвинения, а не със споделяне.
Погрижи се за себе си-направи си маникюр,отиди на фризъор,прочети някоя интересна книга,даже се запиши на курс по чужд език.Когато си намираш занимания и се срещаш с други хора ще имаш от къде да се зареждаш и няма да ти е толкова скучно.
Успех! Hug

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Как да продължим

Ако пробват да ми вземат детето?

Причина:

Причина: