Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора


Мнения: 1 319
Момчето ми е на годинка и половина и е изключително ведро, контактно и обичливо дете. С близките това е ок и съм изключително щастлива от този факт, но излезем ли навън положението се променя. Рядко другите деца му отвръщат по същия начин.  Някои просто стоят и го гледат пасивно, но има и такива, които го отблъскват, посягат му, казват му „Махай се!”.  Като види детенце веднага тича към него. Радва му се, посяга да го помилва, дори много често ги прегръща силно. И като не му отвърнат със същото, нещо на което все още не е свикнал, стои за момент в недоумение, но после пак търси контакт. Не знае какво е да те отблъснат и това не го наранява, но това няма да е за дълго. Притеснявам се, че в един момент може да се почувства отхвърлен, да се затвори и дори да започне да се страхува от другите деца. Напролет мисля да го дам на ясла, а като знам колко агресивни и лоши деца има, просто не ми се мисли как ще е там.
Моля за вашето мнение и съвети. До сега никога не съм го възпирала, когато иска да контактува с непознати, били те малки деца или възрастни. Оставям го да отиде при когото иска, да се спира и да поздравява минувачите по пътя, които си хареса. Мислите ли, че трябва да започна да го възпирам? Иска ми се да расте като весело и обичливо дете, но дали това няма да е в негова вреда?  Thinking
Цитирай


Мнения: 856
Моето дете е пълна противоположност - от бебе не дава на никой да я гушка, дори и на мен, направо те отблъсква; ако я целунеш, си търка бузката и иска да я намажа с кремче, дори когато е разстроена не обича много да я прегръщат. Когато непознато дете я прегърне или посегне да я помилва - веднага го бутва.
Откакто обаче тръгна на ясла се промени, поне малко - вече иска повече да се гушка с мен - но това става само при нейно желание, прегъща приятелките си (но само, с които си излиза от бебе). В градината си има гадже, дава на учителката си да я целува и прегръща повече отколкото позволява на мен...

С това искам да ти кажа, че детето е такова каквото е и то не завинаги, защото с възрастта и обкръжението малко или много човек се променя, но пък темпераментът си е темперамент. Според мен няма защо да се притесняваш, само можеш на този етап, когато някое дете не реагира на прегръдката или желанието му за близост - да му обясниш, че не всички деца обичат, което не значи автоматично, че не го харесват,че не искат да играят с него и т.н. (Аз самата не обичам хора, които вместо задрсти ми се хвърлят на врата - всеки е различен)
Цитирай

Popovo

Мнения: 523
Моята голяма дъщеря е така обичлива и прави също като твоето дете : иска да прегръща и фаже да цунка по бузката другите деца . И на мен ми става неприятно , като видя , че примерно дадено детенце не иска да бъде целувано и прегръщано и отвръща на моето дете с пасивност или дори враждебност . Малката е по - резервирана .
Не съм сметнала до този момент , че това е голям проблем и затова по никакъв начин не се опитвам да променя характера на Дамяна .
Цитирай


Мнения: 1 319
Да, може би се тревожа излишно. Но все пак е момче и ми се иска да расте самоуверен и оправен. Дано яслата да му повлияе в положителна насока и да се поотрака. Днешните времена изобщо не са за миличките хора.   icon11
Цитирай


Мнения: 9 816
Не знам дали трябва да се тревожиш или не, зависи преди всичко от твоя темперамент и от това как ти разбираш общуването между хората.
Ще ти дам пример с моята кръщелница- на годините на твоето детенце беше също така любвеобвилна с другите дечица. След време тази любвеобвилност започна да се прехвърля и върху възрастните. Не й трябваха повече от две минути от запознанството й с един човек за да започне да го прегръща или да иска да се гушка в него. Майка й не отреагира по никакъв начин, намираше го за нормално. Сега вече детето е 4  годишно и определено няма никакви задръжки при физическото си общуване с връстниците си и възрастните.
Някой хора се радват, други разбираемо не им е приятно..... За мен обаче е лошо за самото дете, което няма да бъде вечно малък човек.
Така че, сложи границата, леко без да обиждаш детето си, за да не бъде нито наранено от по-резервираните си връстници и да бъде научено къде да слага границата при физическото общуване с хората.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Винаги ми е бил по-страшен недостига на любов, отколкото излишъка. Не знам какво въобще би могло да се предприеме. Би ли учила детето си на враждебност? Аз не.
Синът ми също прегръща, гали, целува другите деца. Понякога му отговарят с усмивка и с подобен отсрещен жест, друг път с нищо. Не съм забелязала това да го променя.
Цитирай


Мнения: 1 121
Аз не мисля, че трябва да предприемаш каквото и да е. С времето, той сам ще разбере, че на някои хора просто не им е приятно и ще се научи да ги разпознава, ще започне да усеща кога трябва да се отдръпне. Просто не разбирам какво би могла да обясниш на толкова малко дете и защо трябва да спира да гушка хората щом му е приятно.
Цитирай

София

Мнения: 118
Би трябвало да не се притесняваш, че детето е любвеобилно. моят син е на 3 год. и 3 мес. и също много обича да влиза в контакт с други дечица, дори понякога плаче когато са пасивни към него. бих предпочела да си остане такъв, отколкото да е недружелюбен. ненапразно в детската градина му казват "смешко" и му се радват всички учителки, а и повечето родители - заради откритостта и обичта му към всички.
Цитирай


Мнения: 1 319
Би трябвало да не се притесняваш, че детето е любвеобилно. моят син е на 3 год. и 3 мес. и също много обича да влиза в контакт с други дечица, дори понякога плаче когато са пасивни към него. бих предпочела да си остане такъв, отколкото да е недружелюбен. ненапразно в детската градина му казват "смешко" и му се радват всички учителки, а и повечето родители - заради откритостта и обичта му към всички.

А забелязалили сте другите деца дали също му се радват и го предпочитат да си играят или се възползват от добродушието му да се налагат, нагрубяват, да му вземат играчките например?
Цитирай


Мнения: 1 319
Винаги ми е бил по-страшен недостига на любов, отколкото излишъка. Не знам какво въобще би могло да се предприеме. Би ли учила детето си на враждебност? Аз не.
Синът ми също прегръща, гали, целува другите деца. Понякога му отговарят с усмивка и с подобен отсрещен жест, друг път с нищо. Не съм забелязала това да го променя.

Мислила съм за това как би трябвало да го уча да реагира на лошото отношение. От мой личен опит в детсвото ми мисля, че по някога трябва да отвърнеш със същото. Бях добро дете и нямах проблеми с това докато не отидох на 14г. да уча в друг град. Повечето от съучениците ми бяха супер отракани и за тях да се държиш гадно с подобните на мен беше въпрос на чест. Първата година търпях тъпотиите ми, въпреки че се чувствах адски зле. Но в един момент чашата преля и започнах да отвръщам подобаващо. Факт е, че след това гаднярите започнаха да се държат мило с мен и да ме уважават. И сега виждам как няма ненаказано добро, и че колкто повече уважаваш някого, той толкова повече те прави на глупак.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Мисля, че с времето човек се научава да защитава себе си. Добрите хора не са непременно слаби характери. Важно е да си чист пред себе си.
Цитирай


Мнения: 1 319
Много точно го казваш valerie. Всъщност като се замисля, за да бъдеш добър, трябва да си силен. Лошотията, злобата и насилието са проява на слабост. Благодаря ви мили мами!  Hug Вече нямам колебания в това да оставя детето си да обича и да се радва на света такъв какъвто е.
Цитирай


Мнения: 2 415
Малък е, не се тревожи. И моя беше така в тази възраст и много често го отблъскваха по големи деца, дори е плакал за това. Но сега като по голям вече разбира, че не е нормално държание това към всички деца и може някои да не го харесват. Пак е толкова любвеобилен и мил, но първо се държи по дистанцирано с непознати деца и ако след осъществяване на контакт се харесат може и прегръдки да има. А момиченцата получават целувки все пак.  Laughing
Цитирай


Мнения: 856
В същия ред на мисли искам да споделя една случка.
Както  писах по-горе, дъщеря ми е от по-дръпнатите деца, но иначе е контактна и весела - просто не обича прекалената близост.
Миналата година - да  е била най-много на 1г. 6м. бяхме в един детски кът, аз също я понаглеждах, защото беше малка да я оставям сама. Всички деца много й се радваха, защото беше най - малката. Имаше едно детенце, което много искаше да я прегърне и все ходеше подире й, я тя се дърпаше. Аз съответно обяснявам, че тя не обича да я прегръщат.... Проблемът беше, че момиченцето беше джудже - на пръв поглед не личи, особено до деца на 1-2 г., но по стабилността, с която ходеше и говора си личеше, че е дете поне на 4 г. (а беше по-ниска от моята). Притесних се да не би да изтълкуват погрешно, това че моето дете странеше - въпреки че си мисля, че майката трябва да е наясно, че толкова малко дете едва ли разбира, че нейното е по-различно. Даже си мисля, че възрастните настройват децата да са враждебни към различните, защото  като са малки не правят такива разлики. Иначе е напълно нормално да имат симпатии и антипатии.
Цитирай


Мнения: 1 319
Дано да грешиш за това детенце, че като си помисля какво го очаква като поотрасне. Наскоро моето момче „налетя” на едно по-дребничко от него и в първия момент реших, че са наборчета. То обаче заговори учудващо добре. И в лицето личеше, че е по-голямо. Оказа се, че е на три годинки, но е близначе. С братчето му са се родили мънички и така си вървят.

Като спомена как родителите възпитават децата да се държат към различните, се сетих за една много грозна случка наскоро. С моя близка и сина й бяхме в една аптека и докато тя си избираше крем влезна една двойка и отиде на отсрещния щанд. На момчето на места му беше окапала косата от екзема. Изведнъж моята близка много троснато взе да вика на сина си да излезе и да чака навън. Реших, че е заради навалицата, която правим и излязох с него. После ни каза, че е заради онова момче. Мноооого гадно! Екземата не е чума и съвсем не се предава по въздуха! А и съм на 200% сигурна, че беше заради отблъскващия вид на момчето. Ако толкова се притесняваше за здравето на сина си нямаше да се домъкнат на гости след като я предупредих, че сме болни от грип.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора