Моята свекърва е нетърпелива /все пак и двамата сме на възраст/, но не досадна. С нетърпение чака да и съобщим, че съм забременяла. Дай боже да е по-скоро.
- Публикувана: 9 дек. 2008, 18:22 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2009, 13:51 ч.
Търпеливи ли са вашите свекърви в очакването да станат бъдещи баби?
Явно и аз съм случилите на свекърва, защото до сега не е споменала абсолютно нищо по този повод. Но усещам, че много ще се зарадва като й съобщим новината, че ще става баба. Дори вече си мисли как да се пенсионира по- рано, за да гледа внучето.Дано само така да продължим да се разбираме и след неговата поява.
Моята е много готина и никога не ми е натяквала или питала кога ще имаме бебе.Шегува се веднъж на тази тема, че й е време да стане баба ,но само толкова.Много се зарадва като разбра, че ще имаме бебе, макар че не беше планувано.Винаги много ми е помагала в гледането на дъщеря ми, даже идваше цял месец да я гледа когато я помолех ,защото съм на лекции.Сега е в очакване на второто внуче : 
Здравейте, момичета!
Да се включа и аз по темата. С приятелят ми живеем заедно от година и малко, не сме сключвали брак. С нас живее и баща му. За огромно негово и мое щастие родителите му са разделени. На никой не сме споменавали, че правим опити за бебе. Когато бебето стана казахме първо но моите родители , а след това на баща му и майка му. На проекто свеки приятеля ми съобщи по телефона. От останалия разговор подразбрах, че нещо не е много щастлива и чух че било рано или нещо подобно. След няколко дни й отидохме на гости и близо 2 часа тя не попита за бебето, за това как съм, всичко наред ли е. В един момент ни в клин, ни в ръкав тя изтърсва: "Вие сериозно ли говорите за бебето? Аз си мисля, че се шегувате." Аз
, само казах, да сериозно. и тя: " И сега какво?" Аз пак Нито каза, честито, нито нищо. За щастие родителите му не могат да се гледат и тя никога няма да дойде вкъщи.
Да се включа и аз по темата. С приятелят ми живеем заедно от година и малко, не сме сключвали брак. С нас живее и баща му. За огромно негово и мое щастие родителите му са разделени. На никой не сме споменавали, че правим опити за бебе. Когато бебето стана казахме първо но моите родители , а след това на баща му и майка му. На проекто свеки приятеля ми съобщи по телефона. От останалия разговор подразбрах, че нещо не е много щастлива и чух че било рано или нещо подобно. След няколко дни й отидохме на гости и близо 2 часа тя не попита за бебето, за това как съм, всичко наред ли е. В един момент ни в клин, ни в ръкав тя изтърсва: "Вие сериозно ли говорите за бебето? Аз си мисля, че се шегувате." Аз
, само казах, да сериозно. и тя: " И сега какво?" Аз пак Нито каза, честито, нито нищо. За щастие родителите му не могат да се гледат и тя никога няма да дойде вкъщи.
Аз от моето свеки не мога да се оплача , жената е много разбираща и съпреживява загубите ни с нас .... напротив вместо да ни пита все кога? ни успокоява че скоро и на нас ще ни се случи ! 
Само мога да я похваля , че и през двете микратки бременности постояно ме следеше как съм и ми звънеше по тела да се информира дали съм добре ! Е всеки си има косури но пък при нас добрите страни са повече!
Само мога да я похваля , че и през двете микратки бременности постояно ме следеше как съм и ми звънеше по тела да се информира дали съм добре ! Е всеки си има косури но пък при нас добрите страни са повече!
И аз да си кажа, че свекърва ми никога не се е бъркала в тази неща. Ние дума пред нея не сме отваряли какво правим и че опитваме и от колко време и т.н. А тя, ако ние не отворим дума не си натрапва мнението за нищо. И въпреки, че живеем заедно вече година не съм чула и един въпрос за дете. Със свеки са разделени и той живее далеч, аз го виждам веднъж годишно - от мъжа ми знам, че се надява на внуче скоро.
Виж нашите, само да кажа че не ми е добре нещо и ... - Да не си бременна? или Да няма нещо? Един ден ми писнаха и ги скастрих поотделно, че като има НЕЩО ще им кажа - те поне ми знаят проблемите. И от тогава нито гък... Чакат и се надяват...
Баба ми (тя е млада баба - на 69 години е сега) е споменавала с усмивка няколко пъти като нещо се отвори дума, да й родим по едно бебе и да й го дадем да ни го гледа. Но и тя знае, че имаме проблеми и по скоро с пожелание го казва и добро чувство.
Така че, излиза че и аз съм случила на родители в този смисъл. Направо ми настръхва косата от историите, които чета тук и от други които знам, та дори и от чужбина. Съчувствам на всички с мешащи се непрестанно и супер нетактични роднини. Не ги разбирам тия хора...
Виж нашите, само да кажа че не ми е добре нещо и ... - Да не си бременна? или Да няма нещо? Един ден ми писнаха и ги скастрих поотделно, че като има НЕЩО ще им кажа - те поне ми знаят проблемите. И от тогава нито гък... Чакат и се надяват...
Баба ми (тя е млада баба - на 69 години е сега) е споменавала с усмивка няколко пъти като нещо се отвори дума, да й родим по едно бебе и да й го дадем да ни го гледа.
Но и тя знае, че имаме проблеми и по скоро с пожелание го казва и добро чувство. Така че, излиза че и аз съм случила на родители в този смисъл. Направо ми настръхва косата от историите, които чета тук и от други които знам, та дори и от чужбина. Съчувствам на всички с мешащи се непрестанно и супер нетактични роднини. Не ги разбирам тия хора...
Като чета историите тук и направо се психирам как може да има такива хора.Аз лично не мога да се оплача от какндидат свекито.Със половинката ми живеем заедно от 3години,но едва от скоро когато решихме че ще правим ремонт само вметва ,че едната стая можело да стане направо на детска,но нито досажда нито ни припира не мога да се оплача от нея.За сметка на това обаче майка ми като и вметнах че мислим да си имаме бебче каза: "Вие лудили сте рано ми е още да ставам баба ,пук и не виждам за къде бързате"(а тя е вече на 52) Така че хора свякакви идеали също
не мога да се оплача от нея.За сметка на това обаче майка ми като и вметнах че мислим да си имаме бебче каза: "Вие лудили сте рано ми е още да ставам баба ,пук и не виждам за къде бързате"(а тя е вече на 52) Така че хора свякакви идеали също