Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 86 отговора

Пловдив

Мнения: 3 680
Аз все още нямам дете, но от време на време в магазина ставам свидетел на сцени като следната-детето иска майката да му купи определено лакомство, но тя отказва и започват едни ревове , тропане с крак и други прояви на инат.Как ще обясните на детето защо не му купувате съответното лакомство, играчка и т.н., какво правите в такава ситуация?Представете си, че нямате достатъчно пари в момента казвате ли директно това на детето или просто му обещавате да му купите това, което си е харесало следващия път.Опишете дали сте попадали в такава ситуация с по-голямо дете разбира се и как сте подходили в тази случай.Според мен това е въпрос на възпитание и понякога се получава в резултат на прекалено глезене и подаръчета от страна на баби и дядовци, така ли е?Мерси за отговорите.
Цитирай

Русе

Мнения: 3 512
Откакто знае да си иска, от тогава казвам: "на заплата" или директно "нямам парички". Независимо от ситуацията  Naughty
Никога не се е тръшкал или ревал истерично.
 Сега вече пита предварително: "имаш ли пари?" и "когато вземеш заплата, ще ми купуш ли?"
Само книжки и енциклопедии  купувам веднага  Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 691
Досега не съм попадала в такава ситуация, т.е. дребният не ми е правил истерии навън от къщи. Най-често се случва да си иска (на висок глас) разни неща за ядене от магазина. Когато преценя, че съответното нещо е подходящо - салам, кашкавал, боза (най-вече) - купувам. Ако иска нещо "забранено" - чипсове, пуканки и т.н. боклуци, просто го водя при някой негов друг любим продукт, за да го разсея, или пък казвам, че ще го купим друг път, защото засега сме дошли за друго в магазина.
Цитирай


Мнения: 9 816
Обяснението защо няма или защо ще се купи нещо започва още от вкъщи, не в магазина.
И ако се стигне до там детето ти редовно да се тръшка пред витрините и щандовете работата е от най-приятните. Доста родители практикуват "подкупничеството" с играчки или лакомства и логично детето се научава да иска. Ако всеки ден получава играчка и един ден просто му бъде отказана е ясно, че ще има драма.
От рано съм научила дъщеря си на простото правило, че всичко се купува с пари, а парите никой не ги дава даром. Това ще й послужи и за напред, за да се научи да уважава парите и да пилее за щяло и не щяло. Така че, когато кажа, че нямам пари или откажа да купя нещо, няма и драма.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 3 680
Аз лично при по-голямо дете бих казала, че нянам финансова възможност или ще купя това, което си е харесало на заплата или по някакъв повод под формата на изненада.За лакомства не знам как ще подходя, но едва ли ще му разреша да се тъпче с вафли, шоколад и чипс.
Цитирай

София, в момента в любимото ми село Железница

Мнения: 519
От малки сме повтаряли, че мама няма толкова парички. Сега първо пита имали мама парички? Никога не се е тръшкала. Приема факта, че мама няма в нея, а ги е оставила вкъщи и другият път ще вземем.
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 710
Здравейте!Големия ми син е на 3г и 9м.никога не се е тръшкал.Купуваме от магазина по едно нещо.понякога ако поиска нещо друго му казвам.че утре ще го купим и той се съгласява.
Цитирай

ГОре на черешата...

Мнения: 11 195
Зависи от възрастта на детето.
На 2 годишно каквото и да обясняваш - едва ли ще проумее, затова просто избягваш пазаруването с него.
На по-големия син винаги съм действала с "предварителния избор" - отиваме на покупки и ти можеш да си избереш какво да ти купя между това и това /например дъвка и бонбони/ и т.н.
Винаги действа.
Сега, когато разбира стойността на парите и покупките определям цената или вида - до 2-3 лв. или десерт, мляко, плодове.
За книги обикновено никога не налагам ограничения. Играчки без повод - рядко и то пак като предварително сме прокоментирали цената.
Цитирай


Мнения: 318
Преди да влезем в магазина съвсем културно се уговаряме за какво отиваме и какво ще купим!!
Влизаме и се почва - искам това, това и това... и това...., включително неща, които просто си залежават вкъщи.
Отговарям: "Не може, нали дойдохме да купим еди-какво си.
Следва неистово пищене, рев, ляга на пода и се тръшка... Ставаме център на внимание, обслужват ме по най-бързия начин, хващам я под мишница с едната ръка/защото рита и ръкомаха/, добре че е слаботелесна, че се справям все още.
Междувременно някой ми подава обувките й, защото докато пазарувам е успяла да ги свали и да ги захвърли някъде....
Е, така приключва шоуто!  Mr. GreenДобре, че е около веднъж месечно Embarassed
Цитирай

София

Мнения: 764
При нас много сериозни драми и тръшкане не е имало, но синът ми е все още малък и предполагам,че не се е усетил още за тези "прекрасни номера". Като влезем в магазин за играчки, забърсва каквото му падне, но бързо го връща на мястото. Ако се запъне, просто се опитвам да му обясня, че не сме дошли да купуваме такива неща и гледам да го заглавичкам някакси и да му отвлека вниманието. Засега се получава.
Понякога, когато тръгнем на разходка, има рев за нещо малко за похапване - предимно солети, защото аз още сладки лакомства не му давам. Не винаги успявам да го разсея и затова в повечето случаи като поиска, му купувам - давам му няколко, прибирам пакета и с това се приключва. 
Цитирай

New Zealand

Мнения: 5 184
НИКОГА не ми се е тръшкал по магазините.
Имаме си уговорка, че при излизане има право на САМО едно нещо.
Например, ако е поискал дъвка, няма право да ме кара да купувам друго.
Е, аз така или иначе му взимам и други неща обикновено, но той няма право да изисква повече от едно.
Цитирай


Мнения: 1 904
Зависи от възрастта на детето.
На 2 годишно каквото и да обясняваш - едва ли ще проумее, затова просто избягваш пазаруването с него.
На по-големия син винаги съм действала с "предварителния избор" - отиваме на покупки и ти можеш да си избереш какво да ти купя между това и това /например дъвка и бонбони/ и т.н.
Винаги действа.
Сега, когато разбира стойността на парите и покупките определям цената или вида - до 2-3 лв. или десерт, мляко, плодове.
За книги обикновено никога не налагам ограничения. Играчки без повод - рядко и то пак като предварително сме прокоментирали цената.

 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501
Цитирай


Мнения: 4 496
Според мен това е въпрос на възпитание и понякога се получава в резултат на прекалено глезене

И аз си мислех, че е въпрос на възпитание, но се оказва, че не е съвсем така. До дете си е. Възпитавам децата си еднакво, но само малкият ми син ми прави такива номера. Как реагирам ли? Обяснявам, че няма точно в този момент да му купя това, което желае, а КОГАТО продължи да се тръшка- не му обръщам внимание и той престава. Веднъж се случи една баба даже да ми каже:" Ако не можете да му купите шоколадче, да му го купя аз!" smile3544

П.С. Книжки отказвам много рядко. И то само когато вкъщи вече я имаме и стои захвърлена някъде из шкафовете. Или когато искат да им купя просто "за спорта".
Цитирай

София

Мнения: 5 077
Моят още не иска нищо, не  проявява интерес към т.нар "полезни" храни, ама никакъв. И аз не се натискам. Wink
Що се отнася до тръшкането, едва ли има дете, което да не минава през този период, при едни е по - силно изразено, при други, не чак толкова, но това просто е момент, който трябва да преживееш с много търпение и надежда, че ще отмине. За конкретната реакция в магазин, примерно, мисля, че игнорирането е най - добрият метод.
Цитирай


Мнения: 517
Никога не се е тръшкала за нещо.Дори съм я вкарвала в магазин за играчки да си избере нещо тъй като съм взела заплата същия ден и след 10 минутно оглеждане ми заяви : "Ми мамо аз всичко си имам".
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 86 отговора