Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители на близнаци и породени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора

Sofia

Мнения: 6 117
Здравейте! Въпросът ми е към майките, които гледат сами близнаците си. Искам да разбера само аз ли откачам? Гледам децата си сама откакто са се родили. Смисъл имам мъж, но той по цял ден е на работа. Така че всичко по къщата и децата си правя сама. От както са се родили съм се отделяла от тях 4-5 пъти за по 2-3 часа колкото да свърша някоя работа. С което не се хваля, знам че много майки са така, просто уточнявам ситуацията.
До сега си мислех, че това положение много ми харесва, справях се с къщата и децата без проблем. Аз обичам да си седя в къщи, работата изобщо не ми липсва, не съм имала следродилна депресия. С две думи всичко беше прекрасно и бях много щастлива. От няколко седмици обаче се чувствам ужасно. Без видима причина. Депресарско ми е, подтиснато и нервите са ми толкова опънати, че най-дребното нещо ме изкарва от релси. А по-принцип съм доста спокоен човек. Най-лошото е, че като се вбеся (което се случва по 2-3 пъти на ден и причината винаги са децата) ми коства огромни усилия да не набия някой. Даже ако трябва да съм напълно честна 1-2 пъти не успях да се въздържа и ги плеснах по памперса. Което ме ужасява. Аз винаги съм била горещ противник на боя. А ми става все по-трудно да се контролирам.
И не знам какво да направя. Може би трябва да пия нещо успокоително, но не знам какво. Споделете моля, някоя от вас имала ли е такав проблем и как го е решила. Ще съм ви много благодарна.
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 950
Аз също се чувствам така от време на време.  #Crazy А и ми е второ майчинство и като ми се съберат дни, като сега, в които и тримата са болни, у нас става весело.  #Shocked Но общо взето за целия период от майчинства разбрах, че няма нужда да пиеш лекарства, да биеш децата или да крещиш по който да било в семейството ти. Не помага!  no

Нормално е да си изнервена от еднообразието и огромната работа покрай близнаците. Измисли си сама нещо, което може да те разнообрази. Че няма да намериш време да се наспиш хубаво, няма, но поне си намери нещо, което ще е различно... това също е вид почивка.  smile3521 Въпреки работата и децата, откъсни време и прочети няколко сраници от хубава книга или списание. Ако можеш, остави децата на мъжа ти за 2 часа и излезнавън - пий кафе с приятелка или просто се разходи и позяпай витрините, купи нещо на домочадието и ще видиш колко освежена ще се почувстваш.  newsm10 Ако имате възможност, идете някъде извън София за една събота и неделя. Дори и да сте с децата, ще си е разнообразие. Мен това много ме освежава, въпреки че ми се случва доста рядко. Sad На мен ми се е случвало да оставя децата на мъжо и да излеза сама до магазина. "Разходката" е около 15 мин, но се връщам винаги усмихната.  Very Happy

ПП Не си го изкарвай на децата. На тях сега им е времето да чупят, да се цапат, да мажат пюре по килима, да драскат по стените. Нищо няма да разберат от шамарите, а само ти ще си изпилиш още повече нервите от вината, която ще те изяжда отвътре.  Hug Не си струва заради няколко петна да шляпаш малките маймуни.
Цитирай

Sofia

Мнения: 471
Аз ги гледам сама от около 3 месеца и то не всяка седмица сама - от време на време идва свекърва ми, но тогава пък мъжа ми го няма, отива в командировка. Но през всичките тези месеци от както са се родили, много рядко съм ги оставяла на някой, за да изляза аз сама. На моменти така ми се иска да отида някъде без тях, но няма как да стане за сега. И аз като теб обичам да си седя вкъщи, домошарка съм и не ми тежи, че не ходя по купони, кръчми или други такива. Разнообразявам се с висене в Интернет Smile и чатене с приятелки. Това с приятелките много помага - ако можеш и ти е приятно, намери начин да контактуваш с хора и гледай да си говорите за теми различни от бебетата.
Само веднъж ми се прииска да набия момченцето, и то защото плака близо час - какво ли не пробвах, за да го успокоя и приспя, защото май това беше проблема - никакъв резултат. Идеше ми да го оставя да си реве, а аз да отида в другата стая. И викам "ей сега ще го шляпна, щото ми писна", да ама къде да го плясна, толкова е мъничък, крехък, и какво ще постигна - нищо! Най-много да го заболи и да заплаче още по-силно. И се отказах. Smile После се успокои, заспа и като се събуди беше такава свежарка, толкова весел Smile

Кое те вбесява теб? За какво се ядосваш на децата? Каси мисля спомена, че пие някакви лекарства за успокоение, след престоя в болницата, дано и тя се включи тук. Пробвай ако искаш и ти с някакви лекарства, пък дано да помогнат, поне докато мине зимата и дойде пролетта Smile
Цитирай


Мнения: 72
И моите дечица са на 8 месеца.Откакто направиха 2 месеца си ги гледам сама,разбира се таткото много ми помага за децата и в домакинството.Без проблем мога да му ги оставя между храненията и да изляза на кафе или на пазар,което много ме освежава,колкото и да не съм се наспала.Иначе и аз имам такива моменти.Питах докторката за хапчета,тя ми написа рецепта ,но мен ме беше страх да ги почна.По принцип не съм от най-спокойните,но като ми падне пердето си го изкарвам на мъжа ми- и ето ти скандал.
Когато ти стане нервно,просто излез от стаята,където са децата, и ти ще се успокоиш,а и те също,защото винаги усещат напрежението.
Аз моите ги оставям да си играят в кошарките и през това време си върша друга работа.
Пази си нервите,защото тепърва ще ти трябват.
Цитирай

София/ Плевен

Мнения: 352
Здравейте, момичета! Като ви чета и направо ме е срам да пиша. Откакто са се родили децата ги гледам сама (само от време на време си ходя при мама "на почивка"). Вече до такава степен са ми изпилили нервите, че пляскането през ръцете и ступването на памперса не са мираж. Откакто проходиха нямам и минута свободна- постоянно някой търчи след мен и ревейки ми увисва на панталоните. Като разказвах на мъжа ми за ситуацията той не ми вярваше (при него не ги въртят тези номера) Но като видя "на живо" какво става и се хвана за главата. Другата мания е рев и дърпане на деколтето да сучат- да има как през 1 час да са ми на циците. Уж се бяха отучили да сучат денем, но напоследък е ад. А най страшното е като застанат пред телевизора и започнат да го удрят с играчки... горкия губи и картина и говор, а ни е чисто новичък. Вече започнаха да се бият за всичко- като си намери Божидар играчка и Божана бърза да му я вземе. Започва едно дърпане, един рев- единия- че го дърпат за играчката, а другия, че не му я дават. Даже и да имаме две еднакви започват да се бият кой да държи и двете.И така през 5 минути. А като види едното дете, че нося другото (това напоследък е почти през целия им буден период) започва да реве, да се тръшка и да ми се катери по краката... Понякога се чудя кога станаха такива... чудовища... хем сама ги гледам и пак са невъзможни. Ако не кърмех още щях да се замисля за някакви медикаменти, че вече не издържам... Чак пропуших от зор. Ето, оплаках ви се! А сега отивам да запаля, че пак се натоварих... само докато разказвам
Цитирай

София

Мнения: 2 247
Вчера беше един от тези дни,забелязах че единствено при мен го правят тръшкането реването ината.Аз имам детегледачка,не трябва и да пиша,но при нея не правят такива неща,вчера три пъти ме гони и щом излезна от стаята спират да се тръшкат.Това ме кара вчера да рева и да се замисля каква нескопосана майка съм.Не знам как да се справя.
Цитирай


Мнения: 7 809
има дни в които ми се иска да се грьмна  Crazy просто ужас, обаê има дни в които са страьно добри4ки. zа zалост ло6ите дни преобладават. вьпреки 4е са на 3 години ве4е, това трь6кане и висене по панталоните продьлжава. сега се нау4иха и се бият, като не стане каквото са наумили. zа игра4ки се бият много. реве се ако едната е спряла лампата и другата искала.  реве се 4е едната е zатворила врата и другата искала. по 10000000 на ден 4увам zа всяко не6то което кажа zа6то  Crazy лудвам. тамьн сьм ги обула zа детската и една ре6ава да се трь6не, искала била сама да се обле4е и обуе. това zна4и 4е се сьбли4а до голо и zапо4ва да се обли4а сама  baby_neutral и така
Цитирай

София

Мнения: 769
Привет момичета!
Децата почнаха да ходят на ясла, но това е за по няколко дни, после болни вкъщи...
Та когато не са на ясла, всяка сутрин става с идеята, че днес няма да им викам или шляпам... Но се започва мрънкане, бой за една и съща играчка, и не дай си боже да е неподходящо времето за разходка или да не работи асансьора, това вече идва в повечко...
Някои дни са спокойни, но общо взето доста енергия изхабявам покрай тях.
И това ежедневие, примесено с различни проблеми (които не се съмнявам, че има при всички вас понякога), ме накара преди няколко дни и аз да рева в градинката, докато децата си играеха...
Е, казах си, понякога не мога да се контролирам...
Цитирай


Мнения: 72
Като чета какво пишат мамите с по-големите дечица и ме хваща страх.За сега уж е лесно,слагам  в кошарата и няма мърдане,играят си,обикалят си,побутат се,поскубат се,но са там,а за после не ми се мисли. #Crazy
Цитирай

София

Мнения: 38
Най -лесния период наистина беше от 6мес. до 1.2год. и това единствено и благодарение на огромната кошара , която бяхме сковали Smile /3:2метра/ . Там играеха с часове  и ако имам работа и мрънкат просто включвах телевизора на програма с реклами / направо онемяват от рекламите/. След като се научиха да прескачат кошарата , стана наистина весело.  #Crazy
Забелязвам , че колкото по-големи стават, толкова по-големи са и белите / направо са станали малки унищожителчета Smile , най-лошото е , че белите не са безопасни за тях , могат сериозно да се наранят.
Иначе така като ви чета , почуствах се леко успокоена, че лудницата май е пълна при всички близнашки семейства. При нас плясването по дупето или ръцете вече никаква работа не върши - единият ми се хили насреща , а другият ми се тръшва на земята  и почва да се дере ...и по-лошо става. А за лиготиите при мама и при нас важи правилото / при който и да ги оставя след това отзивите са "много кротки деца"
Мисля, че причината за лудницата е първо това, че мама е "специална" и второ , че като ги отглеждаме сами ни се налага да свършим през деня куп домакински работи , вместо вниманието ни да е на 100% към децата.
В този смисъл  скоро тръгвам на работа и ще ги оставя на детегледачка ... искрено вярвам , че ще са доста по-добри при нея / пък и на нея няма да  й се налага да върши домакинска работа/.
А пък аз ще се връщам вечер заредена с усмивки и целувки , защото цял ден ще са ми липсвали.
Мисля , че за тях това е най-доброто на този етап.
Цитирай

София

Мнения: 3 337
И аз не трябва да пиша, понеже имам бавачка, но тъй като не съм добре с нервите по същите причини и аз пиша Laughing През уикендите като остана с децата с татко им все едно, че съм си сама, той изобщо не помага, само като го викна като истерясам съвсем, тогава волю-неволю идва Rolling Eyes Това са ми най-кошмарните дни от седмицата, понеделник ми е най-хубавия ден, защото идва бавачката Mr. Green И в нашия случай като са с бавачката са по-кротки и спокойни, ние с баща им или бабите като са тук става страшно.

Днес идваха да ни снимат за едно предаване за близнаците и за здравето им и аз ги похвалих колко са послушни, защото само вадеха играчки и ги показваха и ядоха бонбони на корем, за да седнат за първите и послените кадри, през останалото време сноваха напред-назад, но безшумно. И като ги похвалих оператора опули очи 35 Горкия изобщо няма идея за какво става въпрос.

Ами, какво да ви разкажа още и аз крещя, пошляпвам от време на време като ми правят напук, а когато вече вдигна ръце просто ги оставям да правят каквото си искат, разбира се заключвам всички места които могат да бъдат опасни - кухня, баня, тоалетна, шкафове с техника/у нас всички шкафове, които са достъпни са с ключалки, както и повечето врати и прозорци Laughing / и така докато събера сили. Просто се тръшвам на дивана или в леглото и слушам какво става. Онзи ден например бяха извадили всички налични в шкафовете обувки и ги бяха подредили по чифтове из целия хол. Нямаше къде да се стъпи. Всичко това тихомълком, докато аз почивах със затворени очи, като отворих очи и видях, щях да падна, покрещях, обувките бяха преместени от хола в коридора по цялото му протежение, докато накрая не станах и започнах обучителна игра - дай ми червените обувки hahaha Ти ми подай сините, ти оранжевите и така да учат цветовете Mr. Green Хем те клякаха,  хем учеха нещо, а аз само поставях обувките. Това ми е тактиката на мен напоследък. Но има моменти в които наистина ми причернява Rolling Eyes И тогава за никакви обучителни игри не мисля, анаказвам в другата стая, докато почистя, за да може след 20 минути всичко да е пак нагоре с краката Crazy

За боя между тях и за тръшкането дори не споменавам Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 137
 newsm09 Малееееееееееее, момичета, като ви чета си мисля, че сигурно аз не съм добре.... Въпреки, че и моите са специалисти по белите и щуротиите, аз доста рядко излизам от кожата си. Не съм имала никога бавачка - гледаме си ги с огромна любов цялото семейство /разходка в парка с вуйчо им, до магазина с дядо и т.н/ - научих се да ценя всеки миг с децата и всяка помощ и отмяна. Може би разковничето е в това, че така или иначе не можах да спра служебните си ангажименти /просто ги понамалих/. Работата ми е такава, че знам предварително кой ден и за колко време ще имам ангажимент извън вкъщи, а голяма част от нещата си ги върша по нощите, когато е тихо и спокойно и мога да мисля и да се организирам по-ефективно. Разбира се, помощта на таткото в случая е незаменима - понякога само присъствието му, погледа му или две думи стигат, за да запазя самообладание и да добия нови сили...
Не смея да давам съвети... но правете и нещо друго, което ви харесва, докато сте по майчинство и оценявайте подкрепата на семейството и близките си.  Peace
Цитирай


Мнения: 7 809
лесно е да се каже, прави и не6то друго, ама кой 6те ми гледа децата ? няма вуй4о, няма дядо, няма татко около нас. дефакто помо6т отникьде, вси4ко си е на моята глава и децата и кь6тата  Crazy
Цитирай

София

Мнения: 769
лесно е да се каже, прави и не6то друго, ама кой 6те ми гледа децата ? няма вуй4о, няма дядо, няма татко около нас. дефакто помо6т отникьде, вси4ко си е на моята глава и децата и кь6тата  Crazy

 Peace
Цитирай

София

Мнения: 415
Аз по принцип не съм от най -спокойните, а сега вече положението е  #Crazy
Вярно е, че след 1 г. започва трудното. Те започват да разбират и реват и се тръшкат за всичко.
Аз се чудя, как да реагирам и дали има начин да се промени това  newsm78.  Сега започва възпитанието и е много важно нашето поведение.


Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора