Ролята на майката е да обича, а на бащата да възпитава...

Това твое твърдение изобщо не е по темата, така че няма да продължавам дискусията. Но го намирам за необосновано и определено за обидно!

Нека споделя още няколко от въпросите, които си зададох, след като се замислих по въпросното, да го наречем, изказване. Защо не е така и защо не съм съгласна с него. Ние жените, извзели ли сме водещата роля от мъжете в семейството и не само или се е наложило да я поемем? Има разбира се много изключения, но все по-често срещам жени лидери както в работата, така и в семейството. Аз също съм една от тях и вече не помня сама ли го пожелах или ми се наложи. Малкото сериозни връзки, които съм имала преди, все съм приключвала, заради това, че мъжете се оказваха по-слаби, дори и да изглеждаха силни отстрани. Какво се случи със силния пол и неговото силно рамо, на което ни се иска да се опрем? Пак казвам, има изключения, но поне около мен са повече потвърждения. А как това ще се отрази на нашите деца, защото няма начин да не ги засегне и тях. Ще приемат ли за даденост, това, че мама е силната и водещата и ще го принесат ли и в своето поколение?
На мен лично ми писна да съм силна. Мислех да не използвам цялото майчинство и да продължа да гоня кариерата си. Все още съм на мнение, че една жена трябва да е независима и да може ако се наложи сама да издържа себе си и детето си, защото всичко се случва и никой не е застрахован. Но реших да поотложа връщането на работа и поне за кратко да бъда зависима и да оставя някой друг да се грижи изцяло за нас. В това отношение нямам никакъв проблем с мъжа ми, но по отношение на въпроса, който засягам в тази тема, имам. Мъжът ми често ме е критикувал за това как се държа с малкия и за това, че го разглезвам. Защо не съм го научила на това, защо не съм го научила на онова. Бил се качил на главата ми и се държал на двете ми уши.    В един момент ми писна и му казах „Ами научи го ти!”. Така и направих. Изоставих напълно строгия подход и не карам детето ми да прави нещата, които не иска. Искам единствено да го карам да се чувства щастлив, безгрижен и обичан. Нека баща му се погрижи да го научи, че има неща, които човек просто трябва да прави, независимо иска или не. Нека той направи от него мъж и изобщо човек. Аз избрах да обичам. Дано не съм сгрешила...

Не си сгрешила. Обаче на таткото хич не му завиждам. Ще има да гледаш цирк. 

Извинявам се, не искам да обиждам. Просто споделих лични впечатления. И повярвайте ми, не бих искала да са такива.

letsgo, разбирам за какво пишеш, НО ...
Дали аз възпитавам децата си или го прави съпруга ми няма значение, важното е работата да бъде свършена и накрая да имам възпитани деца. Аз поне се отнасям отговорно към тази си задача и това дали таткото може, има време, има желание или няма не е от значение, защото от прехвърлянето на топката страдат децата. Така че никога не ми е дошло на акъла да меря кой колко възпитава, дали повече той или повече аз. Възпитава този, който има време и глада детето в момента. Понеже в нашето семейство аз съм по-дълго време с децата, аз и ги възпитавам повече, така се получава за сега. Аз подхождам сериозно към това си задължение и не се меря със съпруга си или със съседката, мерило са децата ми и тяхното поведение.
Вярно е, че твоето дете е по-малко и е нормално да има по-голяма тежест "обичането" за сметка на "възпитаването", но какво ще стане с детето ти ако ти продължиш само да "обичаш", а мъжа ти така и не започне да "възпитава"  ?!?
Не е нужно да ми отговаряш  , всеки ден се срещам с много "обичани" деца, но за съжаление .... 

Мъжа ми да възпитава?
За по два часа на ден, когато вечеря, утрепан от работа?
Или събота и неделя, когато дреме пред телевизора?
Ами просто не става. Даже понякога го улавам, че не си познава детето /не знае какво харесва/, пък камо ли да я възпитава.
Предните два-три уикенда се опита да се прави на строг и даже посегна на детето, аз обаче му казах, че тя е на 4 и разбира български, и вместо да крещи и да удря може да говори с нея.

Нашият татко, колкото и да е уморен от работа, като види детенце в къщи му идва настроението и започва ... гляма игра, четене на книжки, ако е топло - колело в парка, в неделя води младежа на тренировки по плуване.
Стигна се до там, че детето иска той да го приспива .... 

Като си спомня в началото как го гледаше като извънземно, но сега малчо му е влязъл под кожата 

Мъжът ми определено взе присърце ролята на възпитател и малкият вече разбра, че при него „номерът не минава”. Вярно е, че в момента има възможност да му отделя повече време. Такава му е работата, че не е ангажиран от 8 до 8. Но когато пътува и го няма по-дълго се усеща. Това, което успява да постигне с малкия, на мен ми коства доста усилия. Естествено не стоя безучастна, когато трябва да покажа сътветното отношение в дадена ситуация, но го правя по възможно най-деликатния начин. Нищо чудно не след дълго да ми се наложи да сменя тактиката. Иначе и мъжът ми обикновено предпочита вечер да дреме пред телевизора, но гледам с по-нежен подход да го ангажирам, освен ако не е супер уморен разбира се. Пращам ги в банята да се изкъпят по мъжки или го привиквам да види на какво сме се научили да играем през деня. Не става без „приятелско побутване”. 

В повечето случии аз съм лошата в къщи.Аз съм тази която изисква,която настоява.Аз съм тази която сутрин ги мие и сресва за да ги науча да са прилежни.Аз съм тази която върви по тях и им прибира и подготвя дрехите и иска да ги научи на естетика.Аз съм тази която ги храня и искам да се научат да се хранят прилично.Аз съм тази която прави забележки когато се държат неприлично защото искам да ги науча на обноски.Аз уча и пиша за да се образоват и.............много подобни подробности.Малките неща в голямото ежедневие.
Тате е добричкия защото всяка вечер се бори с тях играе,води ги на площадката или в парка да играят (докато мама чисти в къщи).Купува им пица (докато стане на мама гозбата) и т.н.
Но идва момент в който момчето става мъж и момичето пораства.Те наблюдават тате и го виждат един голям човек,който има показва кое е доблест, кое е грижа ,кое е закрила и много,много други други качества.
Затова са двама родителите да се грижат ,да обичат и да защитават децата си.Е това е моето семейство

Сега ще Ви копирам нещо да прочетете.Мисленето на един баща.Мисля ,че става за темата.
"Toй е известен с язвителния си хумор в ролята на д-р Хаус. Очевидно обаче Хю Лори е доста прозорлив и в личния живот. Ето какво споделя той за отглеждането на своята дъщеря: „Момичетата са сложно нещо. Наръчникът за отглеждане на момичета е 800 страници, глави 14, 19, 26 и 32 липсват, освен това е лошо преведен и труден за разбиране.“
Въпреки че през последните 40 години броят на мъжете, които помагат в домакинската работа се е увеличил с 57%,участват във възпитанието все още голяма част от тях смятат, че прането,гладенето и възпитанието на децата си остава изцяло женска работа. Но дори специалистите са категорични – след като мъжете са дали възможност на жените да излязат от къщи и да се развиват, дамите не трябва да се сърдят, че половинките им се мръщят пред пералнята."

Офтопик - Хю Лори е разведен и живее отделно от децата си. Те живеят в UK , а той в USA.

Е  тази подробност не я знаех

Малко са го преиначили това твърдение. Принципно становището в психологията е, че майчината любов е безусловна, а бащината- условна (което пак не бива да се възприема буквално). Т.Е. бащата е тази фигура, която определя лимити и граници при възпитанието.

А може ли някой, който обича да не възпитава или който възпитава да не обича детето?? Безсмислено е да се правят подобни обобщения, нещата са свьрзани според мен...