Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ispania

Мнения: 4 049
4е някога ,Ще из4езнат 4уствата кьм бившите ни половинки.
Дори да не е лУбов има 4уство на привьрзаност ,но неЩо хубаво.Това из4езва ли?
Идва ли момента ,когато си лягаш ве4ер и не мислиш за него по какьвто и да е било на4ин.Просто не се сеЩаш за него.Безралли4ен ти е.Или всеки пьт като си погледнете децата се сеЩате за "баЩите" им?
Аз в момента поради скорошното ми изнасяне подарявам бебешките неЩа ,които ве4е няма да използвам и за всяко неЩо си мисля"Ето това го използва бебока ,когато бяхме с баЩа му" Crying or Very sad,"Ето това е проходилката след ,която ти4аше баЩа му Crying or Very sad".
Ако бяхме останали заедно с таткото няма,е да ги подаря тези неЩа(много сьм сентиментална).
Иска ми се да сьм безразли4на изцяло кьм този 4овек,но....май не успявам на този етап.
Цитирай

Israel

Мнения: 1 366
Разбира се, че идва такъв момент. А доколко бързо той ще настъпи, зависи само и единствено от теб. Не от това, дали имаш нова връзка, или от това дали бившият се обажда - само от теб. Колкото по-скоро обогатиш собствения си свят, колкото повече аспекти на интерес имаш, повече хора, с които да общуваш (нямам предвид интимни връзки) и ето не на последно място, когато намериш Човека, тогава, постепенно и неусетно ще забележиш как "присъствието" на бившия става със всеки изминал ден все по-неусезаемо. В един момен ще си легнеш вечерта и ще установиш, че "днес не си мислила за Него" И ще се усмихнеш на собствения си успех.

Търси си нови хоризонти, занимавай се с нови неща, които те вълнуват и така ще откриеш, колко малко е мястото, което бившия "заема" в живота ти...

А до тогава  Hug Hug Hug и много усмивки, макар и през сълзи понякога ... Flutter
Цитирай

София

Мнения: 29 967
Мисля, че идва и този момент.
Макар, че мойта мама все още понякога потръпва при спомена за баща ми, ама не от хубави спомени. Май само лошото помни. Знам ли. Може би тя използва това като защитна реакция.

Разбира се чувствата се забравят.
Цитирай


Мнения: 2 868
Идва ли момента ,когато си лягаш ве4ер и не мислиш за него по какьвто и да е било на4ин.Просто не се сеЩаш за него.Безралли4ен ти е.

Аз за съжаление мисля, че такъв ден няма да дойде. Дъщеря ми страшно много прилича на баща си... няма как да я погледна и да не си помисля за него. Ако нещо ме побърква то е точно това.  Знам, че винаги ще ми е  мъчно, че не се получи и не вярвам да изчезне напълно от мислите ми:(..... това е нечестно нали? той може след време да не се сеща изобщо за нас, но ние сякаш винаги ще сме с него.....а и я направихме с толкова много любов, никога няма да разбера как така просто изчезна.....
Цитирай

Popovo

Мнения: 571
Вече от 3 години сме разделени, а от 2 живея с настоящия си съпруг. И въпреки всичко щом погледна сина си се се сещам и за баща му.Понякога се питам дали ако бях простила за пореден път и бяхме останали заедно, дали щеше да се промени нещо...Знам, че не, но въпреки чудесния ми брак сега, от време на време се прокрадват мисли за бившия.
Цитирай


Мнения: 3 592
Аз съм сигурно най-безсърдечната, ама не се сещам по никакъв повод за бившия. Абсолютно ми е безразличен. За хубавите моменти се сещам дотолкова, колкото за някое бившо гадже да се сетя. Но никаква тръпка.
Е това вече след 8 години и явно, че времето всичко лекува. А сина ми не ми предизвиква никакви асоциации. Той си има татко и си ПРИНАДЛЕЖАТ един на друг. Ако има асоциация, то е с сегашния ми съпруг - колко почва да прилича по маниери на него.
Цитирай


Мнения: 4 458
Идва ли момента ,когато си лягаш ве4ер и не мислиш за него по какьвто и да е било на4ин.Просто не се сеЩаш за него.Безралли4ен ти е.

Аз за съжаление мисля, че такъв ден няма да дойде. Дъщеря ми страшно много прилича на баща си... няма как да я погледна и да не си помисля за него. Ако нещо ме побърква то е точно това.  Знам, че винаги ще ми е  мъчно, че не се получи и не вярвам да изчезне напълно от мислите ми:(..... това е нечестно нали? той може след време да не се сеща изобщо за нас, но ние сякаш винаги ще сме с него.....а и я направихме с толкова много любов, никога няма да разбера как така просто изчезна.....

Да   newsm10

Когато сте създали дете с толкова любов и то се окажче че е одрало кожата на баща си е малко трудно да го збравиш - колкото и да ти се иска !
Цитирай

Turku, Finland

Мнения: 3 634
И аз си мисля, че винаги нещо ще остане което да ни свързва, да ме кара да мисля за него, да си спомням случки от живота ни заедно. Винаги като погледна сините очи на дъщеричката си и все едно гледам в неговите. А със сина ни сме имали едно голямо приключение в Европа което не бих и искала да забравя.
Аз съм забелязала, че мисля за него в моменти на безделие, за това се опитвам да запълня програмата си колкото се може повече.
А моя бившия... отървал се е вече от всичко което може да му напомни за живота ни заедно... невероятно е направо...
Цитирай

на върха

Мнения: 6 462
Аз изглежда съм голяма темерутка Embarassed Освен че като се сетя за него нищо не ми трепва, ми на всичкото отгоре си го спомням само като ми звънне или като закъснее с издръжката Confused Щерката старшно прилича на него - и като характер и като визия, ама на, пак асоцияция с него не правя Wink
Невероятно много го обичах и когато ни заряза ходех толкова дрогирана от успокоителни, че почти нямам спомени Confused Помня че ревях непрекъснато и толкоз. После трудностите и проблемите бяха толкова много, че в никакъв случай нямаше да се справя, ако не си бях изчистила мозъка от спомени и чувства. Може би това ми помогна Smile Сега не не нищо повече от някаква част от миналото - просто факт и нищо друго Crossing Arms
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Не знам дали съм от темерутите или просто се дисциплинирах и ревях едовременно близо гдина и нещо, ама сега навлизам полека в стадия на безразличието...Все още съм накрая на бясната омраза...но трябваше да я овладея, понеже и моята дъщеря прилича много на баща си и тя го отнасяше когато аз се сещах за него.....Та като го "изтръгнах" от сърцето си, тя вече не ми прилича толкова на баща си и съответно спомените взеха да избледняват.....Напротив, сега се сещам за по-хубави мои стари връзки и може би страдам повече за тях! Силно казано страдание, де...ама явно всичко минава с времето.....За всеки това време е различно.... newsm78
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 491
Пълно безразличие изпитвам. Нито хубавите спомени ме вълнуват , нито лошите ме изпълват с гняв. Просто се огледай за нова тръпка и ще ти е по-лесно да забравиш. А детето-все едно не е от него,въпреки че му е одрала кожата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.