За съжаление нямам много време след градина да играем. Вечеря, да измия после и идва сървайвър. Все си казвам,че трябва да намирам повече време занапред.
че ти го имаш. просто не гледай сървайвър.
- Публикувана: 14 дек. 2008, 23:40 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2008, 01:28 ч.
Колко часа на ден прекарвате в игра с детето
че ти го имаш. просто не гледай сървайвър.
Аз пък не върша никаква домакинска работа докато спи. Това са двата часа спокойствие, които в повечето случаи оставям само за мен. Да почета някоя книга, да поровя в Интернет, да покарам колело. Ако има нещо належащо гледам да го свърша за 1 час.
И моето дете не се заиграва само и винаги е залепено за мен, затова гледам да си открадвам свободно време. Въобще и не се старая да сме по 24 часа заедно, защото накрая главата ми пуши. Като се върне таткото и автоматично след вечерята поема играта с нея
А отделяне на време за игра не означава докато готвиш, гладиш и т.н. да говориш с детето или да му подаваш нещо. Да играете заедно значи да правите едно и също нещо двамата и вниманието ви да е съсредоточено само към детето.
И моето дете не се заиграва само и винаги е залепено за мен, затова гледам да си открадвам свободно време. Въобще и не се старая да сме по 24 часа заедно, защото накрая главата ми пуши. Като се върне таткото и автоматично след вечерята поема играта с нея
А отделяне на време за игра не означава докато готвиш, гладиш и т.н. да говориш с детето или да му подаваш нещо. Да играете заедно значи да правите едно и също нещо двамата и вниманието ви да е съсредоточено само към детето.
През седмицата (понеделник-петъх) не ми остава много време за игри - може би около час - час и половина се занимаваме с различни неща. В събота през деня е при баба си и пак толкова играем - остава една неделя през която гледам да наваксаме.
Виждайки отговорите на майки с по-големи деца, поне се успокоявам, че след две три години ще стане по-самостоятелен и ще си играе сам в стаята, което сега е абсолютно невъзможност 
. Иска ми се поне да може да ходи вече, предпочитам да ме преследва, отколкото да иска да го прави, но да не може и да трябва да го водя навсякъде. А иначе мъжа ми изобщо не си играе с него, много рядко правят нещо заедно и това ми тежи още повече, защото дори в почивните дни няма кой да ме отмени.
. Иска ми се поне да може да ходи вече, предпочитам да ме преследва, отколкото да иска да го прави, но да не може и да трябва да го водя навсякъде. А иначе мъжа ми изобщо не си играе с него, много рядко правят нещо заедно и това ми тежи още повече, защото дори в почивните дни няма кой да ме отмени. 
Моят изобщо не се заиграва сам или това се случва много рядко.Като разглежда книжка винаги иска да му обяснявам,ако играе с фигурки,иска аз да я сложа на мястото и,а той ме гледа как го правя,когато редим кубчета например пак така-дава ги на мен.Като измислим някоя нова игра може да играем с часове без да му омръзне,но да сме двамата или да има някого за компания.Хем си мисля дали така ще се научи да бъде самостоятелен,хем се успокоявам,че така като гледа всичко попива и се учи.Факт е,че доста часове играем,домакинската работа я върша,когато мъжът ми е с него.
Наред с домакинските задължения - готвене, пране, миене, гладене и т.н реално колко време успявате да си поиграете с детето?
Малко е времето, което реално отделям за игра с дъщеря ми, но затова пък се опитвам да поддържам постоянен контакт с нея и по време на домакинската си работа.
Едва ли би се оплакала от липса на внимание. 
Докато готвя винаги й говоря и обяснявам кое какво е, а тя от своя страна повтаря и ходи да показава зеленчуците или предметите в книжката си. За простирането ми помага, като ми подава всяка дреха от легена, който умишлено съм оставила в стаята (получава се само с детските перални
) или пък щипките ми носи от кошничката. Във всичко ме имитира, дори в мазането с крем след миене на съдовете! 
Основно вечер играем, преди приспиване, тогава се събира над час само за нея.