Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Искам бебе
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора

София

Мнения: 304
Момичета, попаднах на една научна статия, касаеща движението на сперматозоидите в женската репродуктивна система. Позволих си да я преведа и модифицирам на малко по-разбираем език. На мен лично ми помогна да си отговоря на много въпроси, надявам се да е полезна и за вас. Ако мод-овете преценят нека я сложат в библиотеката, защото мястото й е там  Rolling Eyes

Sperm transport in the female reproductive tract
S.S.Suarez and A.A.Pacey
Human Reproduction Update, Vol.12, No.1 pp. 23–37, 2006
Advance Access publication November 4, 2005


Увод
Преминаването на сперматозоидите през репродуктивната система на жената е регулирано, за да се увеличи шансът за оплождане, а също така и за да е сигурно, че именно сперматозоидите с нормална морфология и добра подвижност ще са тези, които ще успеят да го извършат. Обикновено яйцеклетката бива оплодена до няколко часа след овулацията, макар и да е наблюдавано при хората, че оплождане може да стане и ако полов контакт е имало до 5 дни преди момента на овулация.
Сперматозоидите са крайно диференцирани клетки, което значи, че нямат способностите за произвеждане на белтъци и др., каквито имат всички останали видове клетки. Т.е. те трябва да могат да оцелеят в репродуктивната система на жената без да имат възможност да се самовъзстановяват, както другите клетки. Освен това сперматозоидите са подложени на физически стрес по време на еякулацията, а също така и от контракциите на женската система, трябва да могат и да издържат на оксидативни увреждания. Т.като сперматозоидите по природа са чужди за организма (произхождат от друг организъм) те могат да попаднат под атаките на женската имунна система, сметнати за болестотворни агенти. Така сперматозоидите трябва да използват техните ограничени ресурси, за да преодолеят толкова много препятствия и да запазят оплодителната си способност. Много от тях отпадат в тази „битка” и наистина само един опложда яйцеклетката.

Къде попада спермата след еякулация?
След полов контакт спермата е „оставена” в дъното на вагината, съвсем близо до маточната шийка. До няколко минути сперматозоидите напускат това място и пропълзяват в маточната шийка (цервикса). До няколко минути след половия контакт спермата коагулира и образува нещо като рехав гел. Предполага се, че този гел служи за задържане на сперматозоидите в цервикалния канал, като също така и ги предпазва от неблагоприятните условия на вагината. Не е добре проучено каква е съдбата на сперматозоидите, които не навлизат в цервикалния канал. Изследвания, проведени сред добровоци разкриват, че изтичане на спермата от вагината се случва в 94% от случаите, като средно това става до около 30 минути след полов акт (времето варира между 5 и 120 минути). При това приблизително 30% от спертозоидите се губят, в 12% от случаите се изхвърлят всички еякулирани сперматозоиди. Всичко това предполага, че по-малко от 1% от сперматозоидите остават в женската репродуктивна система.

Вагинална защита.
Вагината е отворена към външната среа и по тази причина и за инфекциите, особено по време на полов акт. По тази причина тя е добре екипирана с антимикробиална защитна система, която включва ниско рН и имунологичен отговор. Тази система, насочена да увреди и унищожи евентуалните инфекциозни организми може да повлияе и на сперматозоидите. Но както в женския организъм, така и в мъжкия съществуват механизми, които предпазват сперматозоидите, за да се осигури възможността за оплождане. Вагиналното рН на жената е нормално около 5 или по-ниско, което е смъртоносно за много сексуално пренасяни болестотворни патогени. Тази киселинност се дължи на продукцията на млечна киселина от анаеробни лактобацили, които се хранят с гликоген, отделян от вагиналните епителни клетки и нормално обитават влагалището. Докато рН на семенната плазма варира от 6.7 до 7.4 и има способността да неутрализира вагиналната киселина.  В допълнение към това семенната течност съдържа съставки, които покриват сперматозоидите и също така други, които подтискат имунния отговор. За преодоляване на клетъчния имунитет мъжете изхвърлят голямо количество сперма.

Движение на сперматозоидите в цервикса.
Цервикалният канал се разширява под въздействие на естроген. Навлизането на сперматозоидите в него става бързо и там те се срещат с цервикалната слуз. Под въздействие на естроген цервиксът секретира високо хидратирана слуз, често с над 96% вода. Тази допълнителна хидратация е важна за проникването на сперматозоидите (пенетрационните им способности). Полов контакт в деня на максимална хидратация на цервикалната слуз е много по-вероятно да доведе до бременност, от колкото полов контакт, таймиран по отношение на овулацията, изчислена по метода на базалната температура.
Цервикалната слуз преставлява голяма бариера за ненормалните сперматозоиди, които не могат да плуват правилно,  за разлика от морфологично нормалните, силно подвижни сперматозоиди и по този начин се осъществява селекция. Най-голямата бариера за проникването на сперматозоидите в цервикалната слуз е нейната повърхност, защото там нейната микроархитектура е най-плътна. Компонентите на семенната плазма може да подпомогнат преминаването на сперматозоидите през тази повърхност.
Също като вагината цервиксът има имунна защита. Навлизането на сперматозоиди във вагината стимулира миграцията на голямо количество левкоцити , по-специално на неутрофили и макрофаги както в цервикса, така и във вагината. Неутрофилите мигрират леко през цервикалната слуз в средата на менструалния цикъл на жената. Доказано е, че неутрофилите се свързват и поглъщат сперматозоидите само ако серумът съдържа както серологични комплементи, така и комплемент-свързващи анти-спермални антитела. Това може да се случи ин виво ако жената някак се е имунизирала срещу спермалните антигени. Всичко това показва, че нахлуването на левкоцити в цервикалната слуз служи като защита срещу микроби, които могат да попаднат със сперматозоидите и не представляват обикновено бариера за нормално подвижни сперматозоиди, поне не и скоро след полов контакт.
Имуноглобулините IgG и IgA са открити в човешкия цервикален секрет. Секреторни IgA се продуцират локално от плазмените клетки на субепителната съединителна тъкан. Количеството им се повишава през фоликулярната фаза но след това спада, някъде около периода на овулацията. Имуноглобулините осигуряват по-голяма защита от микроби по времето, когато цервикалната слуз е силно хидратирана. Обаче, когато присъстват антитела, които разпознават антигени по повърхността на еякулираните сперматозоиди, може да настипи стерилитет. Белтъци от системата на комплемента (една от частите на имунната защита) също могат да присъстват в цервикалната слуз, заедно с регулатори на тяхната активност. Така, цервикалната слуз има потенциал за антитяло-управлявано разрушаване на сперматозоидите, в същото време е възможно и левкоцитите да уляват сперматозоидите. Някои анти-спермални антитела не се активират от системата на комплемента, обаче все пак могат да повлияят на движенията на сперматозоидите през цервикалната слуз физически, чрез пространствено пречене.
В лигавицата на маточната шийка са наблюдавани множество бразди, които оформят предпочитани пътища за движение на сперматозоидите. Сперматозоидите могат да бъдат насочвани през цервикса и от микроархитектурата на цервикалната слуз. Муцините, главните гликопротеини, съставящи слузта са дълги, гъвкави, линейни молекули. Вискозитетът на слузта се дължи на големия размер на муцините, докато еластичността й се дължи на преплитането на молекулите им. Смята се, че тези дълги молекули се подравняват с течението на секрета по браздите на лигавицата и така направляват сперматозоидите. И наистина, човешките сперматозоиди плуват по права линия в цервикалната слуз, но не и в семенната плазма или някаква изкуствена среда.

« Последна редакция: вт, 16 дек 2008, 10:25 от Щица »
Цитирай

София

Мнения: 304
Задържат ли се сперматозоидите в маточната шийка?
Малко се знае за това дали сперматозоидите директно преминават през цервикса или се задържат там. Силно подвижните сперматозоиди се откриват в шийката до 5 дни след инсеминация и присъствието на сперматозоиди в цервикалната слуз в средата на месечния цикъл формират основата на т.нар. посткоитален тест (PCT). Не е известно, дали сперматозои, събирани в цервикса толкова дълго след полов контакт в последствие ще достигнат Фалопиевите тръби и успешно ще извършат оплождане, нито пък се знае дали тези сперматозоиди не се връщат в шийката от матката.

Какво се случва със сперматозоидите в матката?
Със своите само няколко сантиметра в дължина, човешката матка е сравнително малка и би могла да бъде премината за по-малко от 10 минути от сперматозоиди, плуващи със скорост от 5мм/мин., каквато е скоростта на плуване на сперматозоиди във водна среда. Действителната скорост на преминаване на сперматозоидите през матката е трудно да се установи експериментално.
Транспортът на сперматозоидите през матката вероятно се подпомага от контракции на миометриума. Ултразвуково изследване на човешката матка разкрива наличието на вълнообразни контракции на гладката мускулатура, чийто интензитет се уваличава по време на късната фоликулярна фаза. Контракциите на матката осъществяващи се в жените по време на предовулационния период са ограничени до мускулния слой (миометриум) директно под ендометриума. По това се различават от контракциите, наблюдавани по време на менструалното кървене, които включват всички слоеве на миометриума. При хората контрактивната активност на маточната мускулатура може да всмуче сперматозоидите и воднистата овулационна цервикална слуз от цервикса в матката. Някои опити, доказващи това разкриват също и че с предимство движението на цервикалната слуз се осъществява от страната, от която има доминантен фоликул. Предполага се, че това се дължи на хормонални сигнали, подавани от фоликула към матката и Фалопиевата тръба.
Бързият транспорт на сперматозоидите през матката, благодарение на тези контракции могат да подобрят тяхното оцеляване, придвижвайки ги покрай имунологичните защити на женския организъм. Както във вагината и цервикса, половият контакт предизвиква навлизане на голямо количество левкоцити в маточната кухина. Когато сперматозоидите навлязат в матката те превъзхождат по брой левкоцитите, с течение на времето равновесието се измества и скоро левкоцитите превъзхождат по брой сперматозоидите. Също така и с намаляването на защитата на сперматозоидите, осигурявана от от компонентите на семенната течност те започват да стават все по-податливи на атака от страна на левкоцитите. От даден момент нататък дори и неувредени сперматозоиди могат да станат жертва на левкоцитите. Вероятно, за да настъпи оплождане сперматозоидите трябва да преминат през маточната кухина преди да пристигнат голямо количество левкоцити.

Транспорт през маточните рогове.
Свързването на матката с тръбите (маточни рогове) преставлява анатомична, физиологична и/или лигавична бариера за преминаването на сперматозоидите. Входът на маточните рогове е сравнително прост, при хората. В него се намира тънък мускулен слой, образуван от маточната стена, но не е ясно до колко този мускул регулира наистина входът към маточния рог. Тясната кухина на маточния рог може да бъде изпълнен с плътна слуз, която може да повлияе на напредването на сперматозоидите. Но редица опити доказват, че сперматозоиди с нормална морфология и подвижност не би трябвало да имат проблем с преминаването през това място. Допълнителни фактори от повърхността на сперматозоидите са необходими за да се подпомогне това преминаване.
Бърз транспорт на сперматозоидите
Сперматозоиди са открити в крайните части на ампулата на тръбата само минути след полов контакт или инсеминация при хора. Някои специалисти смятат, че подпомагнати от маточните контракции сперматозоидите бръзо се всмукват и стигат до мястото на оплождане, но те са твърде увредени от това бързо и рязко движение и не са способни да извършат оплождането. По-късно пристигналите подвижни сперматозоиди, бавничко преминали през маточните рогове са годни да осъществят оплождане.

Какво се случва в маточните тръби?
След като сперматозоидите преминат стеснението на свързването на матката с тръбите и навлязат в разширението на маточната тръба те могат да попаднат и да бъдат задържани в нещо като резервоар. Фалопиевата тръба представлява своеобразен рай за сперматозоидите. За разлика от вагината, шийката или матката, тръбите не реагират на навлизането на сперматозоидите с изхвърляне на голямо количество левкоцити. Освен това събирането в такива резервоарчета осигурява оцеляването на сперматозоидите до настъпването на овулация. В същото време задържането на сперматозоидите на такова място може би служи като механизъм за възпрепятстване на оплождане от повече от един сперматозоид, т. като само няколко сперматозоиди успяват да напуснат това резервоарче и да стигнат до яйцеклетката в ампулата (уширението в края на маточната тръба, от към яйчника). Редица доказателства разкриват, че такива резервоарчета се образуват, когато сперматозоидите се свържат с епитела на тръбата. При хората е наблюдавано, че сперматозоидите свързват главичките си с издадените части на ендосапингиалния епител. Макар и това да не задържа съвсем сперматозоидите, то забавя тяхното движение към ампулата. Освен това движението им се забавя и от слузта в кухината на тръбата. Накрая архитектурата на лигавицата на фалопиевата тръба може също да забавя сперматозоидното движение. Гънките на лигавицата се увеличават, като дълбочина и сложност, колкото са по-близо до яйчника и така представляват все по-нарастващи препятствия за напредването на сперматозоидите към ампулата. Взаимодействието между сперматозоидите и епитела е подтиснато при жени, на които преди това им е поставена диагноза ендометриоза. Това предполага, че по-слабото взаимодействие между сперматозоидите и ендосалпингеалния епител може да е свързано с понижена фертилност, нещо, което често се наблюдава при жени с ендометриоза.
Сперматозоидите претърпяват две промени в подготовката си за оплождане – капацитация и хиперактивация. Капацитацията  ((лат. Capacitatio, англ. Capacitation) - съвкупност от биохимични процеси в крайната фаза на матурация на сперматозоидите, които ги подготвят за пентерцация в яйцеклетката, in vivo се извършва в репродуктивната система на жената), включва промени в плазмената мемпрана, като разпространението на белтъци и холестерол, което подготвя сперматозоида за акрозомна реакция и оплождане на яйцеклетката. По тази причина загуба или промяна на белтъците по повърхността на мембраната може да намали афинитета към ендосапингеалния епител. Хиперактивацията, от друга страна, е промяна в движенията на опашката на сперматозоида и обикновено включва увеличаване на извивките и тяхната амплитуда. Това може да осигури силата, необходима за да се преодолее привличането между сперматозоида и епитела. Макар и да се смята, че хиперактивацията е част от процеса на капацитация има известни доказателства, че хиперактивацията се контролира от механизми, различни от тези, отговорни за акрозомната реакция. Хормонални сигнали, които индуцират овулация или сигнали от овулиращия фоликул могат да стимулират епитела да секретира фактори, които отключват капацитацията и хиперактивацията на сперматозоидите и това да доведе до тяхното освобождаване в ампулата по времето, когато се осъществява овулацията.
Във водна среда ин витро хиперкатвираните сперматозоиди плуват интензивно, но в кръг или хаотично. Ин виво, физическото обкръжение, с което се срещат сперматозоидите е доста различно и много доказателства показват, че хиперактивацията е необходима за сперматозоидите, за да достигнат до яйцеклетката и да проникнат през обвивките й. Както вече беше споменато хиперактивацията вероятно подпомага сперматозоидите в това да се откачат от ендосалпингеалния епител. В допълнение към това хиперативацията усилва способността на сперматозоидите да плуват през визкозни субстанции като слузта в кухината на тръбата и в извънклетъчната среда на края на маточната тръба. Хиперактивацията също придава на сперматозоида голяма гъвкавост, така че да може да се завърта из джобчетата и браздите на лигавицата, които както беше казано по-горе стават все по-дълбоки с доближаване края на тръбата.

Насочване на сперматозоидите към яйцеклетката
Има доказателства, че съществуват два допълващи се насочващи механизма, действащи във фалопиевите тръби. Единият механизъм действа на мястото където капацитираните сперматозоиди се освобождават от контакта с ендосалпингса – те са насочвани чрез термотаксис към мястото на оплождане (съществува температурна разлика между маточната тръба и нейния край откъм яйчника), а вторият е хемотаксис, който насочва сперматозоидите, когато са в близост до яйцеклетката. Под въздействие на сигнали от яйцеклетката сперматозоидите могат да включват и изключват симетричните трептения на опашките си, предизвикани от хиперактивцията. Хиперактивацията е обратима реация, така че сперматозоидите могат да завиват или да плуват право напред.
Какво става със сперматозоидите, които не са извършили оплождане?
След оплождането всеки останал в репродуктивната система на жената сперматозоид може да бъде „изяден” от епителните клетки на маточните тръби или може да бъде елиминиран в коремната кухина, където има фагоцити, които ги изяждат.

Асистирани методи за репродукция.
Методите за асистирана репродукция се основават на техники, с които или се подпомага достигането на сперматозоидите до мястото на оплождане (инсеминация) или се създават ембриони в лабораторни условия, които могат след това да бъдат върнати в маточната кухина (IVF). Въпреки, че техниките се прилагат от години, те не гарантират успех. Чрез техниките за инсеминация се прескачат преградите на вагината и маточната шийка. Обработен материал се поставя в маточната кухина или фалопиевите тръби. Този метод често се прилага с допълнителна стимулация на овулацията. Въпреки това не е ясно дали пречистването на спермата или стимулацията на овулацията не повлиява по някакъв начин поведението на сперматозоидите след инжектирането им в репродуктивната система на жената. Също така, знаейки се, че оплождане може да стане в условия ин витро се приема, че влиянието на епителните тъкани на женската репродуктивна система не е толокова голямо върху физиологията на гаметите и ембрионите, въпреки това а извършването на IVF са необходими голямо количество сперматозоиди, които да се инкубират заедно с яйцеклетката, за да настъпи оплождане, докато в оргаизма са необходими само няколко. И отново, ако се знае повече по въпроса за основната биология на процесите в женската репродуктивна система биха могли да се подобрят техниките на IVF. Не на последно място диагностиката на случаите на стерилитет биха могли да бъдат подобрени значително като се знае повече за това какво се случва със сперматозоидите в женската репродукивна система, както какви са механизмите, които регулират движението на сперматозоидите.
« Последна редакция: пн, 15 дек 2008, 14:09 от Щица »
Цитирай


Мнения: 107
Страхотна статия!  Very Happy
Благодаря за превода.
Цитирай

на най-обичания мъж в сърцето . . .

Мнения: 2 270
Щи Hug Love
Благодаря за старанието и полезната информация!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 118
Щица, браво и благодаря за превода.
Цитирай

София

Мнения: 1 868
Много много благодаря  bouquet  bouquet  bouquet
Сигурна съм, че ще бъде полезно на много хора Hug
Цитирай


Мнения: 597
Щи благодаря ти за полезната информация  Hug Hug Hug Прочетох всичко с голям интерес  Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 3 680
наистина много интересна статия, дано да е в полза на бебеправещите
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 61
Щица   bouquet, и аз ти благодаря за изчерпателната информация, ще ми е от полза, а и не само на мен, сигурна съм Very Happy
 Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 334
Статията си плаче за заковаване.
Евала, Щица!  newsm20
Цитирай

София

Мнения: 304
Побут, нека седи на предна страница, моля, заковете я или я преместете в библиотеката.
Цитирай

Варна

Мнения: 229
Добра работа Щи Peace
Статийката дава много отговори на бебеправещите и до известна степен успокоява,защото става ясно че има доста бариери преди да се стигне до  качествено оплождане.
Добра е спор няма Hug
Цитирай


Мнения: 7 171
Статията си плаче за заковаване.
Евала, Щица!  newsm20
Peace Благодарности и от мен!
Цитирай

между два континента

Мнения: 568
На мен лично статията ми беше много интересна! Смятам, че ще е полезна за всички в ИБ и наистина няма да е зле да бъде закована.
Цитирай

Пловдив/Пазарджик

Мнения: 141
Щица наистина ми беше полезна и интересна статията! Много труд си положила, но си е заслужавало! Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора