Търся вашия съвет , бъдещи майчета... Аз съм на 33 год. с 1-ва бременност и несемейна. Животът ми не беше лек-дете на разведени родители и с отговорността да се грижа за майка и по-малък брат. Затова и реших да запазя моето бебче. /приятелят ми е в чужбина от 2 месеца и още незнае за тази новина /, но въпреки всичко съм решена че искам това дете. Проблема е и там, че освен че се притеснявам за бащата на детето си който е в проблемна страна/война/, но и на работа шефа ми ме тормози от няколко месеца, заради това че си имам приятел /макар че не е изказал гласно тази причина, но отношението му към мен се промени от момента в който разбра че живея с приятеля си и че имам такъв./ Със сегашния ми началник се познаваме и сме работили заедно вече 8 година, никога не съм му давала поводи за по интимно приятелство, познавам съпругата и роднините му. Но явно той е изпитвал нещо към мен и затова така превъртя......Не ми възлага задачи, а същевременно ми крещи пред колегите че съм мързелива и неработя. Възлага ми забрани от естеството че не се пуши в офиса - като в същото време той беше запалил, а и колежките ми го правят системно и до днес, но за мен се отнасят заплахите... Била съм каруцарка и всякакви подобни обиди - отново пред другите. Възлага ми двусмислени заповеди, а след като ги изпълня /естествено само с едно решение/, той ми крещи и обижда че съм глупава и тям подобни. Мога да ви разказвам безкрай .....обвинения, без дори да ме изслуша ...привиква колегите ми по един, за да им забранява да стоят до мен и да се пазят - т.е. грубо казано , но ме изолира от целия колектив, настрои всички срещу мен, а на тях се прави на мил и справедлив , какъвто беше и с мен до момента в който разбра за приятеля ми.
Сега не съм му казал за моята бременност /във 2-ри месец съм/, защото се страхувам, че ще откачи тотално и ще ме побърка още повече....вчера и без това получих устно предупреждение за дисциплинарно уволнение от негова страна и то защото ми беше лошо и повръщах и прехвърлих клиентка към колежките, които в момента нямаха работа, но те се оплакали и ето резултата. Дори не си промени мнението за този случай след като разбра че съм повръщала и била много зле.
Помогнете ми какво да правя.....сигурна съм че дори и да се обърна към синдикатите те едва ли ще направят нещо, пари за адвокат нямам...., а в същото време се страхувам да не загубя БЕБО с тези нерви и тревоги......Съвсем сама съм .....дори и моя човек е толкова далеч ......
Непознавм и лекар, който да ми влезе в положението и да ми помогне поне с болнични да се успокоя и да не треперя за живота на детенцето си......
Не мога да спя, не мога да ям, не мога да взимам лекарство за тези нерви....по цял ден съм изолирана и увиквана, а вечер в квартирата сама ще откача.......страшна депресия ме обхваща........
Моля ви помогнете със съвет.......
НЕ ИСКАМ ДА ЗАГУБЯ ДЕТЕТО СИ ЗАРАДИ ТОЗИ ТОРМОЗ........