за лъжата

  • 2 377
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 126
 Здравейте! Обръщам се към вас за съвет, защото явно аз не мога да се оправя или не знам как да подходя.  Sad Проблема е следния: Дъщеря ми е на 4 год. и от известно време започна много да лъже. Лъже за елементарни неща, обяснявам й, говоря й....но главицата й не може да проумее и тя продължава с лъжите. Най неприятно ми стана, когато беше при баща си и баба си на гости ( понеже съм разведена) и излъгала, че съм я била.  Cry Никога не съм посягала, карала съм й се, но никога не съм я била, никога. Баща й е наясно, че от известно време е започнала да лъже и че аз не бих я ударила, но ми стана много неприятно, че детето ми е излъгало за това. Когато я попитах, кога съм я била и защо е казала такова нещо, тя само вдигна раменца и каза " ее нищо мамо". Отново започнах да обяснявам, че лъжата не е хубаво нещо.... но резултати до момента никакви.
Искам да ви попитам дали сте имали такива проблеми с вашите деца и как сте постъпвали, как успяхте да се справите с лъжата? Благодаря ви   bouquet

# 1
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Спокойно, май всички деца лъжат, кое повече, кое по-малко, но си е нормално. В едно филмче обясняваха, че лъжата при децата е признак за интелигентност.  Mr. Green Това не означава разбира се, че не трябва да обръщаме внимание и да обясняваме, трябва, но поне е някакво успокоение. И моето дете лъже, особено сутрин преди градина - боли го корем, глава и тн. Май е някакъв начин да привлекат внимание, да отърват нещо което не желаят да правят или просто да видят как ще реагираме. Аз лично не се притеснявам, ще мине време и ще разберат, че не това е начина (или ще се научат така да лъжат, че да им вярваме, което си е направо изкуство)

# 2
  • Мнения: 9 814
За мен проблемът се крие в това, че ви с баща й сте разведени.
Чрез лъжата детето се опитва да привлече вниманието на баща си. Репликата "мама ме бие" би трябвало да го накара още повече да се грижи и интересува от нея.
Малко или много детето се чувства по някакъв начин изоставено от баща си и в опита да се привлече вниманието му това е родила детската главица. Така че, насочи разговора на там.

# 3
  • Мнения: 984
Франческа е написала това, което мисля и  аз.

# 4
  • Мнения: 2 331
Отскоро четем вкъщи "Франклин се хвали".В нея става дума за лъжата и така се опитвам още по- нагледно да обясня, че не е правилно да се лъже.
Присъединявам се и към това, че трябва да намериш причината за това поведение-дали е етап, или проблем на детето.Аз бих говорила с педиатър, на когото имам доверие и с детски психолог.
Успех! Peace

# 5
  • Мнения: 320
За мен проблемът се крие в това, че ви с баща й сте разведени.
Чрез лъжата детето се опитва да привлече вниманието на баща си. Репликата "мама ме бие" би трябвало да го накара още повече да се грижи и интересува от нея.
Малко или много детето се чувства по някакъв начин изоставено от баща си и в опита да се привлече вниманието му това е родила детската главица. Така че, насочи разговора на там.
Не, проблемът според мен не е в развода. С втората част от поста, че търси внимание съм съгласна. Просто всички деца в тази възраст лъжат, доукрасяват или си измислят разни неща. Моята също е на 4 - лъже, а аз не съм разведена. Мисля, че в тази възраст децата започват да добиват някаква по-обща картина за света около тях. Всичко им е интересно и забавно, въпреки че често е и неясно и неразбираемо за тях. От тук идва и момента, в който понякога не могат да разграничат истината от лъжата, или имат нужда да измислят различни неща за да впечатлят околните и да им се обърне внимание. Това е един вид манипулация от тяхна страна и те неосъзнавайки използват. Тогава трябва да се намеси родител, който да разяснява непрекъснато и онагледява кое е истина, и кое не. Моята дъщеря непрекъснато подмята, че в ДГ - това дете я нагрубило, онова я бутнало, но когато кажа, че ще отида да разговарям с децата и да питам защо се държат така с нея, тя веднага си признава: "Не мамо, той/тя не го направи, аз си измислям". След поредната лъжа, че й е лошо и я боли коремче взех, че разказах за това как на тези, които лъжат им растат носа и ушите и сега, като реши да изфантазира веднага ме пита след това:"Мамо големи ли са ми ушите и нослето?"

# 6
  • Мнения: 9 814
dona_korleone аз говоря като дете на разведени родители.
Когато баща ми ме вземаше си измислях какви ли не истории и сигурно съм и лъгала, само и само, за да му стана по-интересна и да ми обръща повече внимание.
Имаше моменти /била съм точно на 4-5 години/, когато си мислех, че баща ми си е отишъл, защото за съм скучна.

# 7
  • Мнения: 126
 Благодаря ви много за отговорите   bouquet
 Франческа Салиери с баща й сме разведени вече повече от 2 год., знам че й липсва внимание от негова страна, но за съжаление по този въпрос нищо не мога да направя. Въпреки, че ходи всяка събота и неделя на гости в тях, той й обръща внимание не повече от 2-3 часа, а през останалото време грижите около нея се поемат от майка му. Силно се надявам липсата на внимание от негова страна да не е причина да е започнала да лъже, а да е някакъв период от развитието й. Не съм се отказала да търся начини да й обясня, че не е красиво да се лъже и знам че ще ме разбере.

# 8
  • София
  • Мнения: 6 999
... само, за да му стана по-интересна и да ми обръща повече внимание.

Това го искат и децата на не разведените родители.  Naughty

На 3-5 годишна възраст такива истории съм измисляла и разказвала на родителите ми, че без малко да ги докарам до развод. Защо съм го правила - идея нямам. Но лъжех красиво, истински и правдоподобно поне до към 16-тата си година или някъде там.

Дъщеря ми е на 4 и също разказва истории - аз не им викам лъжи. Понякога се връзвам, понякога не. Майка ми се забавлява, защото според нея това било признак за интелигетност.  ooooh!

Също сме разделени с баща й. Беше му казала, че баба й я бие. Пред него я питах: "А тати бие ли те?" - Тя: "Даааа". Казах на баща й да се успокои - явно всички я бием.  Joy
Децата на разведените са като всички други деца и да се приписва нещо само на факта на развод е неправилно и единственото до което води е да се оправдават децата за нещо си или да се  съжаляват, а родителите да се чувстват виновни.

# 9
  • Мнения: 4 187
Може би е период! Преди месец- два, Рая ни спретна такава лъжа, че ходихме до спешното  Shocked. Не страда от липса на внимание, напротив. От тогава, говорим, говорим! Имаше още едно, две залитания. На въпрос защо го прави, отговаря - Пошегувах се!

# 10
  • София
  • Мнения: 395
Моя племенник подобно лъжеше.
Снаха ми живее със свекърва си .Хубави/лоши взаимоотношения в една къща са.Той правеше направо интриги.
-А мама каза.....................
-А баба каза.....................
Все измислици и глупости.Според мен децата намират много лесно слабите места и удрят точно там.Хубавото е ,че е период и отминава.
Но книжките на Франклин са страхотни.Ние имаме цялата поредица и децата много ги харесват.А са и много поучителни

# 11
  • Мнения: 320
dona_korleone аз говоря като дете на разведени родители.
Когато баща ми ме вземаше си измислях какви ли не истории и сигурно съм и лъгала, само и само, за да му стана по-интересна и да ми обръща повече внимание.
Имаше моменти /била съм точно на 4-5 години/, когато си мислех, че баща ми си е отишъл, защото за съм скучна.

Франческа, сигурно си права, мойте родители не са се развеждали и аз не съм била поставена в такава ситуация. С поста си не исках да кажа, че този факт не е от значение, а да успокоя Беки, че всички дечица послъгват и фантазират в тази възраст. Ясно е, че в семейство, в което двамата родители не живеят заедно, липсата на този извън дома за детето е голяма.

# 12
  • Мнения: 8 999
Моята най-добра приятелка от детските години също беше дете на разведени родители. Лъжеше, та се късаше. По-скоро не лъжеше, а фантазираше. Тя наистина страдаше от факта, че няма двама родители вкъщи.
Аз пък съм едно дете, нямам братя и сестри. Непрекъснато лъжех непознати хора, че имам сестра-близначка.
Чрез измислени истории и ситуации децата компенсират липсата на нещо или просто се опитват да привличат вниманието на околните.
Тези лъжи са сигнал, че нещо не е наред. Също така има значение дали децата лъжат вкъщи или навън. Но за психолог мисля, че е рано да се говори. Обикновено малките осъзнават какво вършат и като попораснат разбират защо не бива да се лъже.

# 13
  • София
  • Мнения: 6 999
...когато си мислех, че баща ми си е отишъл, защото за съм скучна.

Това е просто  Sick Sick Sick

Във всеки случай е добре да се говори с детето за чувствата му.  Peace

# 14
  • Мнения: 4 841
Съгласна съм с мнението на baibibi. И аз обяснявах на непознатите, че имам брат - голяяяяяям и силен батко, който ще набие всички, които ме закачат. Единствено дете съм. И други неща съм си фантазирала, с които съм поставяла нашите в какви ли не кофти ситуации.

Със сина ми съм приела един подход от две точки, който подход поне досега действа безотказно.
Първо - нулева толерантност към лъжите. Никой у дома не лъже, нито пък думата "лъжа" се употребява за щяло и нещяло (Напр. излъгаха ме в магазина, политиците лъжат и т.н. и т.н.) Знае се, че лъжата е нещо лошо, и край. Всяка истина е по-добра от лъжа, дори и в обикновени битови ситуации, като например "Това няма да го ям, защото не ми е вкусно!" (а не - "Не съм гладен в момента") или "Тази дреха ти стои ужасно и не ми харесва" (Вместо "Аууу, каква хубава дреха!).
Второ - даваме воля на фантазията - измисляне на приказки, небивалици, ролеви игри, смешни ситуации и т.н. Това е времето, в което под формата на игра може да се говори всичко, да се обръща на смях, да се употребяват и иначе "непозволени" думички и т.н. Така се създава и усещане за контекст - че има моменти, в които можеш да поизмисляш, да пофантазираш, да се полигавиш - но в определеното време.
Поне за моето дете в рамките на нашето семейство това е добро и работещо решение - досега не се е случвало синът ми да излъже.

Общи условия

Активация на акаунт