А защо е така?

# 15 20 дек. 2008, 13:37 ч.

Мнения: 289

лилянчето , я се стегни Hug

какви са тези излишни драми.

Ситуацията при мен..
Заради мъжа ми някак трудно мога да се почувствам зле newsm78

Ставало ми е кофти в случаите, когато разбирам, че детето ме е търсило за приспиване.. затова излизанията ми вече се планират за след като то заспи. За случаите, когато се налага да ме няма - напр.командировки и др.подобни, просто се боря с чувството за вина Rolling Eyes

добре, че са рядкост.
Мъжа ми обаче.. далееч не предизвиква у мен такова умиление, жал и желание да го закрилям Mr. Green

така де, създава впечатление за достатъчно голям и умеещ да се грижи за себе си човек, че да го мисля и него Wink

# 16 20 дек. 2008, 14:47 ч.

Мнения: 759

Нямам дете. Моя си ме пуска навсякъде, по всяко време. Прибирам се, когато си искам. Много, ама много рядко се чувствам виновна, че аз примерно съм еди-къде си, а той не, но бързо ми минава След време с дете, нещата сигурно ще се променят от моя и от негова гледна точка...Инджой йорселф, както се казва Wink

# 17 20 дек. 2008, 15:03 ч.

Мнения: 2 374

Цитат на: Рожбо в сб, 20 дек 2008, 12:58

Забавлявай се,защото няма да получиш медал за стоене в дОма до гъза на мъжа си Peace

И не,не се чувствам зле като излизам по женски,обичам себе си...единствано ми е гадно че не казвам лека нощ на детенцето си и не си го гушвам!

Абсолютно е така!Много си права.
П.С подписа ти искрено ме разсмя.

# 18 20 дек. 2008, 16:42 ч.

Мнения: 473

Не, не се чувствам зле. За какво да се чувствам зле? Всеки човек има личен живот и не трябва да се обезличава само защото е семеен. Интересът към половинката е по-голям и живота е по-разнообразен когато и двамата имат собствено пространство. Моето не си го давам за нищо на света.

# 19 20 дек. 2008, 16:49 ч.

Мнения: 133

с мъжа ми се забавляваме заедно... Peace

# 20 20 дек. 2008, 20:18 ч.

Мнения: 194

Никога не съм излизала сама Rolling Eyes

, но ако го направя ...и за миг няма да почувствам вина Twisted Evil

# 21 20 дек. 2008, 20:56 ч.

Един път ми се е случвало да изляза.Но не вина почувствах, а безпокойство, което не ме напусна през цялото време.Винаги, щом излизам навън без детето, независимо дали е по работа или за забавление и я гледа татко или мъжа ми съм неспокойна и немога да се отпусна.Имисля, че е нормално състояние, което с времето ще отмине...може би...надявам се.

# 22 20 дек. 2008, 21:03 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Аби в сб, 20 дек 2008, 16:49

с мъжа ми се забавляваме заедно... Peace

Как успявате с три деца? Rolling Eyes

Завиждам на ентусиастите, които се съгласяват да ги гледат през това време. На мен за едно никой не ми предлага отмяна, а ако бяха три не ми се мисли. Confused

# 23 20 дек. 2008, 21:43 ч.

Мнения: 408

Радвай се че имаш такива излизания,мъжът ти не излиза ли?Аз бих си мечтала в блиските години такова събитие.Защото да оставя на мъжът ми да гледа детето....мисия не възможна.Може да го преспи,ако се събуди да го успокой,но даа нахране и облече Crazy

,било го страх.Аи аз няма да съм спокойна,дали при баща или баба,без бебо не мърдам.От както съм родила не сме излизали никъде,освен на 3 рождени дни,а ако отидем на гости е с детето и така.Мъжът ми и той не излиза.Така понакога направо Crazy

# 24 20 дек. 2008, 23:01 ч.

София
Мнения: 18 679

Единствено гузно ми беше, когато с мъжа ми заминахме да караме Нова година в Гърция, в семеен хотел, но решихме да си попразнуваме "ергенски" Laughing

и да оставим детето на бабите/ тогава беше едно, а аз бях бременна с второто/. Е, оказа се, че на празничната вечеря имаше сума ти деца, идва дядо Коледа с подаръци, а аз си изгризах ноктите от яд и вина, че не сме взели нашето ooooh!

Иначе като излизам самосиндикално въобще не ми пука, винаги се забавлявам на макс Peace

Причина:

Причина: