Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора


Мнения: 293
Боря се със себе си и се чудя дали някога ще мога да я променя,дали някога ще почувствам обичта и,дали някога ще почувствам съпричастност от нея и топлина....Топлина,която никога не ми даде.Топлината,която всяко дете бърза към вкъщи за да получи от мама...Става дума за майка ми.Тази,която никога не намери път към мен.Тази,която никога не ми даде топлината на отношенията майка-дете.Тази,която не ме познава дори.Тази,която почти никога не ме чака на вратата,не знае дали съм гладна,болна или тъжна.Не,не ме е изоставила.Тук е.Всъщност живее в чужбина-за нея е важен лукса,списания за пътувания и лъжиците,които не са за нейната уста.Вълнуват я далеч по прагматични неща от майчината любов,от болката,която ми причинява.В мен се бори мъката от всичко това и съжалението към нея,че е такава и въпреки всичко не бива да я съдя.Става ми жал....жал за мен-че никога няма да получа,това,от което имам нужда да ми даде и жал за нейните ценности и безмисления и живот.Жал за нашите отношения.Срам ме е от нея....Срам от това,че няма обноски,срам от това,че не цени нито мен,нито хората в живота ми,нито жестовете на тези хора.Срам от това,че би могла да живее в мизерия но няма да хване метлата.Срам от това,че се връшам вкъщи пребита от работа и тя не е сготвила цял ден нищо-а на въпроса какво прави-нищо.Не мога да разбера ценностите и,понякога се съмнявам дали изобщо ме обича......и ме хваща страх.Да,дава пари вярно.Но и това с много мъки и уговорки-все едно ги дава на чужд човек а не на собственото си дете......
Болно ми е . Тя вече е на 50. Знам,че няма шанс да я променя.Много пъти съм плакала,много пъти сме говорили.Обяснявала съм на просто език от колко малко имам  нужда...казва,че ще се промени,че аз съм най-важния човек в живота и.До следващия ден,в който всичко е същото. Живее в чужбина,тъгуваме една по друга докато не дойде на автогарата- още на автогарата ме разплаква с безразличието си,отвеяното отношение и студенината си....а толкова съм я чакала.....


Цитирай

Варна/Лондон

Мнения: 633
боли знам от опит ,за сега не съм готова да споделя но и аз ще очаквам отговорит по темата
Цитирай

на Зеления път към Стария Светльо

Мнения: 1 773
С изключение на живота в чужбина ,моята майка прилича много на твоята.Казвам го,за да те уверя,че те разбирам.
Написала си нещо в профила си:"Ако живота ти поднесе лимон,направи си лимонада".
Моята майка с това си отношение ми даде много-независимост и сила,инат.Като останеш сам,в началото си принуден да се справяш с всичко,да се бориш,за да оцелееш.На тези,на които това последното ще им се стори пресилено клише ще кажа,че понякога,в някои ситуации,тези думи приемат буквален смисъл.След това начало тази принуда се превръща в собствено желание и дори страст...Да застанеш сам.Наистина сам и да надвиеш  себе си и околния свят не само без чужда помощ,каквато може да бъде подкрепата на някой близък,а дори подтискан от него.
Можеш ли да направиш нещо?Едва ли.Можеш само да приемеш фактите и да продължиш напред.Чувството никога няма да изчезне,но мъката и болката от напразните надежди-да.
Защо една майка би се държала безразлично към собственото си дете?Не знам.Може би защото и майките са хора.Обикновени хора.....
Цитирай


Мнения: 293
Да,Китана така е - даде ми много -стабилна основа,здрави нерви за да се боря с живота,непоколебимост,инат както каза- но това,което ми взе едва ли може да се сравни с даденото.да винаги ще се оправя сама в живота и тя го знае.Но и никога няма да получа елементарната топлина,която и е толкова трудно , недосетимо да ми даде........А когато не получаваш това от собствената си майка мисля,че много от останалите неща се обесмислят....
Цитирай


Мнения: 293
Аз от доста време се справям сама.За първи път ме остави на 11 години на баща ми и замина в чужбина....От тогава до сега се градих като човек,живях,борих се и им помагах и на нея и на татко (финансово).Добре,че имам неветоятен баща,който се грижи за мен и ме направи Човек....
Цитирай

на Зеления път към Стария Светльо

Мнения: 1 773
Да,Китана така е - даде ми много -стабилна основа,здрави нерви за да се боря с живота,непоколебимост,инат както каза- но това,което ми взе едва ли може да се сравни с даденото.да винаги ще се оправя сама в живота и тя го знае.Но и никога няма да получа елементарната топлина,която и е толкова трудно , недосетимо да ми даде........А когато не получаваш това от собствената си майка мисля,че много от останалите неща се обесмислят....
Кое се обезмисля?
Цитирай


Мнения: 293
Каквото и да постигаш в живота сама,колкото и да успяваш сама и каквото и да съградиш винаги ще ти горчи от факта,че никога не си получила топлина и любов от собствената си майка....Нищо не може да го заличи и да е по-силно от това....
Цитирай

в китно планинско градче

Мнения: 41
     Съжалявам мила! За жалост има и такива майки. Имам приятелка, която ми е споделяла, че няма спомен в детството си да е получавала целувка от майка си. Вярвам че ти ще дадеш всичко на твоите деца- всичко онова, което ти е липсвало.   На мен също винаги ми е липсвала майчина обич, но моята почина,когато бях на 5 г. Сега се стремя да бъда най-добрата мама за дъщеричките си,за да компенсирам това, което аз не получих.
Цитирай


Мнения: 293
Да ,мечтая за стабилно семейство а на децата си бих дала целия си смислен живот....Болката е огромна и надали някога ще мога да я превъзмогна-дори тогава когато имам собствено семейство.... no
Цитирай

в китно планинско градче

Мнения: 41
  Може би ще ти е трудно, но се опитай да и простиш и да не задържаш горчилката в себе си. Приеми ,че тя просто си е такъв характер, може би и на нея и е трудно и се бори със себе си. Всъщност, най-трудно е човек да се пребори със собствените си недостатъци.
 Пожелавам ти наистина Бог да те благослови със семейството за което копнееш ,да превъзмогнеш болката ида си истински щастлива!
Цитирай

на Зеления път към Стария Светльо

Мнения: 1 773
Каквото и да постигаш в живота сама,колкото и да успяваш сама и каквото и да съградиш винаги ще ти горчи от факта,че никога не си получила топлина и любов от собствената си майка....Нищо не може да го заличи и да е по-силно от това....
Права си-винаги ще е така.Но..вече зависи в каква степен.Когато го има семейството,когато го има детето,тази горчивина ще намалее значително.Майката,за която говориш,сигурно никога няма да се промени.По-малкото зло е да не си вгорчаваш живота за нещо,което никога няма да можеш да промениш.
Да ,мечтая за стабилно семейство а на децата си бих дала целия си смислен живот....Болката е огромна и надали някога ще мога да я превъзмогна-дори тогава когато имам собствено семейство.... no

Когато човек е бил лишен от обич и нежност,е склонен в бъдеще да се задоволява с малко и да си затваря очите за много.Не го прави.Предполагам се досещаш за какво говоря.Когато си готова да получиш това,което наистина искаш,ще усетиш,когато го получиш.Ще усетиш по липсата или по малкия брой компромиси,които ще направиш със себе си.


Цитирай


Мнения: 293
Смея да твърдя,че съм силна личност (може би до голяма степен нашите отношения допринесоха). Не се оставям за дълго на меланхолията и тъгата и бързо излизам от подобни състояния.Но съм човек,който гледа много философски на живота и погледна ли така проблема зейва раната ми,която нищо и никой не може да запълни дори и времето,което в повечето случаи помага. Мъчно ми е, знам,че един ден нея няма да я има и ще се скъсам от тъга,ще се съсипя заради това,че сега докато е до мен не сме били близки,не сме се разбирали,нямало е топлина и разбиране.Аз съм оставила нещата и гледам да се примирявам доколкото е възможно но по скоро разглеждам ценностите,отношенията и най-важните неща,които осмислят живота ни-поглеждайки нещата в живота ми през тази призма ми се стъжнява.

А що се отнася до това,че човек,който не е получавал любов има по-малки изисквания и се примирява с по-малко,мисля,че не е така.Имам нужда от толкова обич и топлина,че ...........все ми се струва малко..... kiss
Цитирай


Мнения: 293
А ми се струва малко поради простата причина,че колкото и топлина да ми дават приятелят ми,баща ми ,родителите на приятелят ми - не могат да се сравнят с топлината,която липсва от мама.......... Crying or Very sad
Цитирай

Варна/Лондон

Мнения: 633
Само 2 год . съм живяла заедно с мама .Бях и в тежест и имаше нужда да бъде с човека които я обича ,а аз се научих да се справям сама ...Абе такова като нащо семеиство сигурно и в латино сериалите няма
Цитирай


Мнения: 340
Щом имаш прекрасен баща, съсредоточи усилията и емоциите си върху това да му показваш колко го цениш и обичаш.  Не си хаби нервите да се мъчиш да получиш такава обич и внимание и от майка си.  На сила хубост не става.  Но не виждам, честно казано голяма трагедия в това, че майка ти е лоша майка.  Радвай се, че си случила поне на един родител.  Много хора не са случили на нито един... 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора