Великобритания- тема 20-та - Коледна и Нвогодишна!

                 Честита Нова година!Бъдете здрави и щастливи!

Честита Нова 2009 година! Пожелавам ви здраве, късмет и много обич!   

За много години, момичета!!!

Аз баш новогодишно завъртях за първи път в живота си пудинг, поръчка за новогодишното парти и за моя изненада, не стана никак лош 
Споделям рецептата с вас, Вanana pudding . Спазвах точно рецептата, само сложих стафиди и орехи наполовина.

Виждам, че някои мами са се сдобили с повече човечета
да са ви живи и здрави, както и вие и семействата ви

 :гледам ,че скоро и вашето семеиство маи ще се увеличава...

ЗА МНОГО ГОДИНИ И ОТ МЕН !
  Здраве късмет и много щастливи мигове 

Хайде и аз да кажа честита Нова Година! Пожелавам на всички много здраве, усмивки, обич и късмет!

Ние също се порадвахме на сняг в София и Боровец. За жалост време за ски не остана, но повозихме малката на шейна! Много се забвлява детето. Когато за първи път видя снега и го докосна, се уплаши и се разплака, но после й хареса и падна голяма игра.

Искам само да споделя разочарованието си от софийските улици, а и хора. Досега не ми беше правило толкова силно впечатление, защото не бях обикаляла толкова с количка по улиците на нашата мила София. Бордюрите са високи почти половин метър и никъде не се снижават за инвалидни или детски колички! На градски транспорт е абсурд да успееш да се качиш с количка ако си сам. Подлезите имат само едни много разделечени и доста стръмни релси, по които е почти невъзможно да опазаш количката да не се катурне. Метрото е единственият що годе удобен превоз (освен кола разбира се, ако се навиеш да караш в тези адски задръствания). Така де, но като слезнах на най-централната станция в София (на халите), с мен слезнаха сигурно 100 човека и познайте дали имаше асансйор или рампа - нищо подобно. Трябаваше да си катеря сама количката по стълбите, които хич не бяха малко и хората ме бутаха, но никой не предложи да ми помогне! Много се бях разстроила... И си мисля - за детски колички е неудобно, но те винаги са придружени от голям човек и дори да се поизкривиш, пак все някак ще се справиш. Ами горките инвалиди - напълно невъзможно им е предполагам да излизат самички горките хора и затова си седят по апартамнетите. Много тъжно и до голяма степен първобитно ми стори...

Но да не започваме годината с мрънкане! Да сме живи и здрави и много да ни радват малките ни сладурки и сладурковци!

Честита Нова Година и от нас, момичета! Здрава и късметлийска да е за всички!

Нашият хаусхолд празнува, та пушек се вдига. Свекитата се изпоразболяха за Коледа, та дойдоха между празниците. Празничната маса почти не съм я вдигала, амен-амен 10 дена вече ядене и пиене, а утре и вдругиден-още 3 чифта гости. Дано на гости, пълни маси и здраве да ни върви цялата година!

На връх Нова година, 31 декември следобеда, ходих в Кройдън за синята карта. Депресиращо беше, да си кажа честно. По пътя с влакчето минахме през едни квартали, дето само ме накараха да благодаря за късмета, че сме в тихия и зелен Райслип. А в самия офис ми стана много тъжно: едни бедни хорица, емигранти, тръгнали да дирят щастието си, не разбират какво им обясняват, опитват се със зъби и нокти да се борят за заветните документи, помъкнали болните си деца (всички деца кашляха, на едно му даваха нещо за температура, а друго повръщаше през цялото време в чантата на майка си) в кучешкия студ, защото са чакали поне 6 седмици за това интервю и не смеят да го изпуснат, че от пусти документи толкова много зависи, унизително принудени да се дупят мъже пред гишетата, заради несмислените инсталирани седалки, забулени и неразбиращи женици се суетят около тях... Сви ми се сърцето, натъжих се, замислих се накъде върви света, прибрах се капнала по-скоро от емоционалната умора...Както и да е, имам вече синя карта и от вчера съм вече официално на пазара на труда. Да видим сега какъв ще ми е късметът. Приемам всякакви съвети за интервюта за работа и за източници за търсене на работа.

Днес пък се записах за интервю за НИН. В едно село наблизо трябва да ходя. Да видим там какви ще ми ги сервират. Освен това, вече като една местна тигрица едва ли не, се наех да сменя джипи-то, защото не ми харесва. Проучихме другите клиники наблизо и ще се прехвърляме. Получихме писмо, че патронажната сестра (health visitor) ще дойде в четвъртък. Какво ще иска да гледа/говори? Чай ще й правя, нали? 

ЦветаК, с огромно удоволствие ще се срещна с теб. Ще ти пиша на лични!

Фиш, не се натъжавай от недостатъците на София. Така е, за съжаление. Къде хубаво, къде лошо, но наше, българско.

Славита, ами за наемите: стаите май вървят по 400-500 лири на месец. Погледни в www.gumtree.co.uk. Сметките и храната имам чувството, че са колкото в България. За детето защо да е лошо? Ще учи тук, ще си намери приятели, баба му ще е до него. Важното е да намериш добре платена работа, за да се оправяте тримата спокойно с паричките.

А на нас Дядо Коледа не ни отговори. А бе да не би да трябваше да сложа обратен плик с марка? Али му нарисува рисунка, че на тази възраст какво да му напише детето, ама той не ни прати ни критика, ни похвала. Догодина ще пробваме пак.

Това е от нас. Още веднъж честита 2009-та и наздраве!

Е-е-е, Мари, ти уби всичко в мен с описанието на любимия ми имиграционен офис в Кройдън! Като видяла и патила от американските еквиваленти и в сравнение с българските бюрократщини...твърдя, че е организирано безупречно 

Тръгнала си си с документи в джоба, безплатно и без адвокат, след няколко часа седнала в една зала...(даваха на децата материали за рисуване и занимавки; имаше кафе; надписи за всичко; обяснения подробни в интернет и на място). Няма как да е по-лесно - и как да дадат документи без да видят всички от семейството; просто няма как да е иначе. Осигуряват преводачи; имаше озвучаване в тоалетната даже за номерата, да не би да си пропусне някой реда. Докато си извадя нов паспорт в БГ (където проблеми с езика нямам) ми отне безумно количество нерви. Аз лично си тръгнах от Кройдън с песен и усмивка

Маpи, при такива ситуации разбираш, че сме били все пак късметлии, да се родим в Европата
Ние едно време за визите ходихме в Solihull, там е по-спокойно, пък и първите няколко години живяхме там. Познаваме градчето и приятели имаме наоколо.
За хелт визиторката ти, нямам идея защо ще ви идва на гости, при мен само в началото идваха, после все аз си водя детето, като получа писмо за някой преглед. Иначе да, бъди готова да спретнеш чайче с мляко
Fish, аз първото дете при такива условия гледах и съм обиграна  Раницата на рамо, бебето в едната ръка, с другата имам отработено движение да затворя и отворя количката  Иначе си като затворник в квартала. Преди поне с колата си облекчавах положението, знаех къде и кога е най-добре да се паркира в центъра. Но сега с този трафик, трамваят ми стана любимо превозно средство.

Защо пък да те депресира.Нали ти дава право на работа!
Ето аз съм вече почти 6 год тука, то не беха визи, то спирания, то удължени периоди, ни право на детски, ни на помощи, но всеки си го избира-живот и здраве тази година ще вземем пасторти.....А пък в Кройдън е една от най-големите Ikea магазини, тъй че по-весело! Нова година е!

Мари, честита ти синя карта! Успех с работата 

Health visitor-ката предполагам само ще поразпита това-онова за детето и ще си замине. Ние като сменихме поликлиниката преди година също имахме такова посещение.

Мишолина, добре дошла в Лондон Как изкарахте в БГ?

Моето момче пък е с варицела. Първата пъпка изби точно на 31ви, но така и не разбрах от какво е. Снощи още едничка се беше появила и чак днес сутринта се опъпчи навсякъде. Много го сърби милото, но ще мине.

Прави сте, момичета, не съм видяла по-лошо явно, затова така ми се стори. Аз наистина досега не съм се разправяла с документи по този начин и ми беше за първи път да се наредя на опашка за разрешително. Депресиращо ми се видя заради угрижените лица на хората и езикът на тялото им. Наистина много ме натъжи. Искаше ми се в последния ден от годината, пък и във всеки друг ден от годината, да гледам усмихнати и спокойни хора, ведри, оптимисти, с отворени опции, със самочувствие. Пожелавам си го за 2009-та.

Мишолина, о, за американската система и аз съм чувала митове. Аз на синята карта загубих почва, а пък ако ще ми снимат зениците и взимат отпечатъци, сигурно ще се разрева на глас. Чувствителен човек съм, приемам ги нещата лично.

Мери, абсолютно права си. И да се родиш в България е пак късмет. Такива тъжни очички имаше детето с температурата, горката му майка. Не смеят да отложат срещата, болно са го завели.

Номадик, веднъж прекарана варицела, после може ли да повтори? Сигурно мажеш с разни кремчета, дано бързо да мине.

Мари, ние сме от 8 месеца в Единбург, но сменихме два здравни центъра, защото толкова пъти си менихме квартирите. И двата пъти ни посети патронажна сестра. Мисля, че това са длъжни да го правят, когато в семейството има деца. За малката, която навърви 4 години преди седмица ме разпитва подробно за ваксините, дали са боледували от варицела, заушка и т.н. Естествено аз си мислех, че ще ми искат паспорт с ваксините и здравен картон, което нали се сещате, че означава издаване от България, превод, легализация и т.н., но слава богу такова положение няма. И на двата пъти им предложихме чай и бисквити, но те категорично отказаха. Някой от вас ползвал ли е услугите на тукашната здравна каса. Трябва да отида на контролен преглед при специалист, но ми казаха, че първо трябва да мина през джи-пито и след това той или тя щели да ме пратят.

elastina, точно такава е процедурата. Отиваш при личния лекар за направление, но той/тя може да прецени, че не си за направление. Сама на специалист можеш да отидеш само на частно. И в България е подобна системата, няма начин да се объркаш 

Nomadic, по-добре сега да си изболедува варицелата. Дано няма висока температура!
Иначе казват, че варицелата не повтаряла, но съм чувала и обратни твърдения  Факт е, че аз не я прихванах от децата, като малка съм я карала, а мъж ми се зарази от сина, не я е боледувал като малък  Ели като я пипна, нищо вече му нямаше