Мъжът ми има добре платена работа освен това и социално издигната, даваща му възможност за много контакти. Моята е пълна скръб, но няма къде другаде да отида. Няколко пъти го помолих като приятел да ми помогне да си намеря нещо по-добро. Резултатът е че съм била проста и не можел да ми помогне, а и съм имала много претенции. Междувременно почти всеки месец помага на някого да започне работа. Днес например е помогнал на гаджето на някакъв далечен приятел. На въпроса ми защо не ми помогнеш и на мен отговорът е ми не мога, не си ми на нивото. Не знам за какво ниво става въпрос, тъй като имам висше образование и говоря 3 чужди езика. Сега ще попитате защо сама не си помогна. Ми работя каквото мога и печеля сравнително добре, но понякога има нужда и от малко помощ.
Майка ми пък днес ми заяви, че добре че имала сестра и щяла да кара с нея Коледа. На въпроса ми не сме ли ние все пак нейното семейство ми каза ми не ти си имаш мъж.
На приятелката ми й се оплаках, че ми е тежко в работата пък тя ми каза "ми що не напуснеш и ще гледаш къщата, ще переш чистиш, готвиш и т.н а мъжът ти ще те гледа". А можело и още едно дете да си родя, но не знае, че от 2 години опитваме и не става.
Та така, чакам да ме оплюете колко съм проста и зле.
Весели празници!