Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 дек. 2008, 16:59 ч.

Какво става с мен :(

  • 4 794
  • 39
  •   1
Отговори
  • Раднево
  • Мнения: 780
Просто искам да споделя с някой  Tired
Преди месец почина майка ми / едно дете съм / . Всичко стана много набързо - на 30.10. я заведох на лекар , откриха и тумор на тялото на панкреаса , тръгнахме с мъжа ми по доктори , билкари... и на 29.11. почина - почти в ръцете ми . Сега баща ми е при мен , не е добре - постоянно мрънка , има някаква страхова невроза .../ това е друга дълга тема / . До преди няколко дни си мислех , че съм силна и съм добре , но отскоро започнаха едни болки в корема , покрай него , стомаха , ниско долу , гърба , кръста , къде ли не . Може би покрай всичко което изминах през последните месеци  ми се разби нервната система  Cry . Вкарвам се в някакви филми / че съм болна от нещо си ..../ От 2-3 дни ми е едно такова некомфортно - вие ми се свят , треперят ми всички мускулчета по тялото , отпаднала съм  newsm78 , а сутринта като хапнах 2 сандвича имам чувството , че ми заседнаха . Взех си да пия мента-глог-валериан , но не виждам някакъв ефект . Утре мисля да отида на гастроентеролог , да се прегледам и да се успокоя , че нищо ми няма . Стоя си и си мисля , че трябва да излезна от тази дупка , да се грижа за мъжа си , децата си , баща си , но ... не ми се отдава нещо  Cry На някой случвало ли се е нещо такова ? Знам , че ако не си помогна сама никой няма да ми помогне , но все пак исках да споделя с вас и да чуя вашите мнения .

# 1
  • на кого му пука...
  • Мнения: 415
Не се притеснявай толкова.Това е от напрежение,от преумора...Опитай се да си починеш психически..
Аз го преживях  лятото,когато баща ми почина.Нормално е.Трудно е,но ще мине.. Hug

# 2
  • Мнения: 563
Съпругът ми беше така, когато почина майка му. Един лекар му беше казал: "А по-хубаво ли е децата да починат, а родителите да са живи?!" Обикновено изписват лек антидепресант за 14 дни. Мисли за детето си и постепенно ще се оправиш.

# 3
  • София
  • Мнения: 5 217
нормална е тази реакция. и страхът от болести след смърт на близък човек също е нормална. ще отмине, не се задълбочавай.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 058
През март почина майка ми внезапно. Познато ми е чувството, за което говориш. И досега ме тресе отвреме-навреме...  Вероятно нищо ти няма, физически, за успокоение иди на доктор, но другото е от главата. Най-добре е да идеш на психолог и да си излееш мъката. Аз не го направих, но мисля, че не е излишно. И аз се държах, всички ми казваха колко съм силна и т.н., но това е голям стрес и неминуемо избива някъде. Не го таи в себе си, поговори с близък приятел, с мъжа си, плачи, давай воля на чувствата си. Стискаш ли го - по-лошо става. И освен това, колкото и изтъркано да звучи - времето лекува... Кураж ти желая!

# 5
  • Раднево
  • Мнения: 780
Благодаря Ви момичета за подкрепата   bouquet . Като Ви чета и се радвам , че някой ме разбира / От близки и приятели нямам кой знае каква подкрепа / психическа /  . Стоя и си мисля , че нямам сили дори и да се разрева , та да ми олекне . Като ходя на гробищата сама - там си поплаквам , но като има някой с мен и не мога грам сълза да отроня / чак си мисля , че съм някаква  безчувствена  / , а ми е толкова мъчно и болно ....  Cry

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 554
аз се чувствах абсолютно по същия начин като почина татко(бях на 20),катастрофа Tired
ще мине време,ще се успокоиш,но никога няма да забравиш.Който казва времето лекува,при мен не лекува,малка загубих баща си и все повече ми липсва..обичам те тате Flowers Rose

# 7
  • София
  • Мнения: 2 751
Тази година и аз преживях много!
Само мога да ти кажа, че от невроза можеш да си докараш хиляда болести, болежки и оплаквания  Peace
При мен станаха факт  Confused
Опитай да повлияеш на нервната си система, всичко идва от там.  Peace

# 8
  • Мнения: 2 161
Трябва да си поплачеш.Върни се назад във времето,ще изскочи някой спомен,някоя случка.Може да са незначителни и не от най-ярките.Казвам ти,трябва да си поплачеш.А може би трябва да посетиш и терапевт.Не съм наясно,много съм незапозната,но може би психолог,който да ти предпише нещо.потърси помощ,ако чувстваш,че няма да се справиш сама.

# 9
  • Раднево
  • Мнения: 780
Имам познати психолози / до преди 2 месеца работих като културтерапевт в психиатрична болница / . Просто много ми се насъбра . Като влезна в хола където беше погребението да паля свещичка , като съм сама си сядам , говоря си с майка ми , поплаквам си , но тихичко / да не ме чуе никой / , а ми иде да рева с глас , но не смея за да не притеснявам и децата . В момента пиша и имам една буца в гърлото и очите ми са пълни . Благодаря Ви момичета че ви има   bouquet - като ви чета като че ли ми става по - леко  и се успокоявам

# 10
  • Мнения: 2 161
Няма да се сдържаш-трябва да плачеш,да виеш,ако така го чувстваш.Не трупай в себе си,а изхвърляй,изхвърляй,докато остане просто тъгата.

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Съжалявам за загубата ти!
Няма по-мило и скъпо от майчицата, дори не мога да си представя какво ти е на душата.
Дай си време, та ти още не си приела мисълта, че нея вече я няма - така бързо е станало всичко и толкова скоро.
Всичко, което изпитваш и чувстваш е нормално. Не само психиката, но и чисто физически си подложена на огромен стрес. Нуждаеш се от почивка, нещо успокоително и от време.
И да - поплачи си, на воля !

# 12
  • Варна
  • Мнения: 3 943
Ако ти се плаче, плачи, не подтискай емоциите си.
Един трик за нареваване, пускаш прахосмукачката и ревеш колкото ти глас държи  Hug
после ще си като чисто нова, за известно време...

# 13
  • София
  • Мнения: 955
Преживяла си голям стрес и затова са тези симптоми.При мен се прояви подобно нещо след трето погребение за две години.Знам, че ти е много трудно.Аз пих успокоителни, които ми ги предписа невролог.Истината е , че трябва сама да си помогнеш.На мен ми костваше много време и усилия.Страхът е основният проблем.Психоаналитик наистина би помогнал.

# 14
  • Дива Индия
  • Мнения: 527
Съжалявам за това, което преживяваш. ГоворИ за него колкото можеш повече на верни и готови да те слушат хора. Умно момиче си, знаеш, че ще отмине, но е трудно, трудно е.
Казват, че когато минат 40 дни духът се прибирал на небето, а близките намират успокоение .
До тогава духът не можел да проумее какво се случва и да се примири. Това напрежение усещали и близките - че техният роднина е близо, но всъщност го няма.
Това се случва и с теб. Може да поговориш с някой отец.
Желая ти здраве и да намериш спокойствие.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт