Здравейте на всички.
Иска ми се да споделя нещо с вас. Наскоро заминах за чужбината, а половинката остана засега в България. Уреждам му документите и се надявам да дойде до няколко месеца. Дотук всичко чудесно, но започвам вече да не разбирам отношението му. Всеки път, когато се чуем, е недоволен и пълен с нови и стари обвинения. Позволих си да си купя нещо скъпо, което искам от много дълго време, а в България нямах възможност да си го позволя. Той беше възмутен как може да ги дам тези пари за себе си, а не за "нас". Поставям "нас" в кавички, тъй като е по-скоро за "него". Разбира се, обяснението бе, че трябва да пестя, защото може да ни се наложи нещо спешно и да няма откъде да вземем пари. За това е абсолютно прав, но аз ще събера така и така, време има. Ще му купя билета, ще му платя и осигуровките, когато дойде. Преди година ми беше вдигнал скандал защо съм си купила списание за 3 лева в момент, в който нямаме достатъчно пари. Тогава си замълчах, защото бях без работа и изцяло на негова издръжка. Но сега аз си изкарвам парите и си мислех, че имам право да се почувствам човек.
Парите, които изкарвам тук, са ми достатъчни и за нормален живот и за глезотии.
За двама човека, обаче, трудно ще стигнат, и това се знае от много отдавна. Преди той изявяваше желание да си търси работа, когато пристигне, но при предпоследния ни разговор ми заяви, че идвал тук да се разходи и почине. Лошо няма, заслужил си е почивката, но ако не ме подпомага финансово, ще си гладуваме и това е.
Не разбирам вече какво става - твърди, че му липсвам, а една мила дума не съм чула напоследък. Бил засегнат, че съм предпочела да си купя нещо за себе си, без да отчита факта, че това е единствената ми радост покрай празниците тази година.
Най-лошото е, че тук първия месец ми забавиха плащането и се налови да го моля за помощ. Факт е, обаче, че това, с което ме подпомогна, е едва половината от парите, които ше дам за самолетния му билет. При последния ни разговор му казах, че ще си му ги върна и повече не искам да го виждам и чувам.
Опитах се да представя историята без особени емоции. Криво ми е, че се караме за пари, ама в някои отношения си е прав - понякога харча, без да мисля. Ама той пък е на другата крайност и се стиска за всичко, т.е. всеки си е виновен за нещо.
Това, което ме наранява, е отношението. Аз съм сама тук, трудно ми е, криво ми е, тежко и имам нужда от малко морална подкрепа. А получавам точно обратното, разстройвам се, рева и затъвам все повече. Дори го попитах дали още има намерение да е с мен и да не би случайно да има някакви странични венски фактори, на които се дълви това гадно отношение. Нямало, глупости съм говорела. Може и глупости да са, интуицията ми си мълчи по въпроса. Но се чудя...дали цял живот ще е така? Досега все тъй е било - и с тази половинка, и с предишните - винаги, когато имам нужда от подкрепа, положението ми се утежнява допълнително. Някакво не ми се вярва всичките да са били такива...различни хора през различни периоди от живота ми. Може в мен да е причината тогава.
Кажете, хора, как да се оправя с туй чудо?
Иска ми се да споделя нещо с вас. Наскоро заминах за чужбината, а половинката остана засега в България. Уреждам му документите и се надявам да дойде до няколко месеца. Дотук всичко чудесно, но започвам вече да не разбирам отношението му. Всеки път, когато се чуем, е недоволен и пълен с нови и стари обвинения. Позволих си да си купя нещо скъпо, което искам от много дълго време, а в България нямах възможност да си го позволя. Той беше възмутен как може да ги дам тези пари за себе си, а не за "нас". Поставям "нас" в кавички, тъй като е по-скоро за "него". Разбира се, обяснението бе, че трябва да пестя, защото може да ни се наложи нещо спешно и да няма откъде да вземем пари. За това е абсолютно прав, но аз ще събера така и така, време има. Ще му купя билета, ще му платя и осигуровките, когато дойде. Преди година ми беше вдигнал скандал защо съм си купила списание за 3 лева в момент, в който нямаме достатъчно пари. Тогава си замълчах, защото бях без работа и изцяло на негова издръжка. Но сега аз си изкарвам парите и си мислех, че имам право да се почувствам човек.
Парите, които изкарвам тук, са ми достатъчни и за нормален живот и за глезотии.
За двама човека, обаче, трудно ще стигнат, и това се знае от много отдавна. Преди той изявяваше желание да си търси работа, когато пристигне, но при предпоследния ни разговор ми заяви, че идвал тук да се разходи и почине. Лошо няма, заслужил си е почивката, но ако не ме подпомага финансово, ще си гладуваме и това е.
Не разбирам вече какво става - твърди, че му липсвам, а една мила дума не съм чула напоследък. Бил засегнат, че съм предпочела да си купя нещо за себе си, без да отчита факта, че това е единствената ми радост покрай празниците тази година.
Най-лошото е, че тук първия месец ми забавиха плащането и се налови да го моля за помощ. Факт е, обаче, че това, с което ме подпомогна, е едва половината от парите, които ше дам за самолетния му билет. При последния ни разговор му казах, че ще си му ги върна и повече не искам да го виждам и чувам.
Опитах се да представя историята без особени емоции. Криво ми е, че се караме за пари, ама в някои отношения си е прав - понякога харча, без да мисля. Ама той пък е на другата крайност и се стиска за всичко, т.е. всеки си е виновен за нещо.
Това, което ме наранява, е отношението. Аз съм сама тук, трудно ми е, криво ми е, тежко и имам нужда от малко морална подкрепа. А получавам точно обратното, разстройвам се, рева и затъвам все повече. Дори го попитах дали още има намерение да е с мен и да не би случайно да има някакви странични венски фактори, на които се дълви това гадно отношение. Нямало, глупости съм говорела. Може и глупости да са, интуицията ми си мълчи по въпроса. Но се чудя...дали цял живот ще е така? Досега все тъй е било - и с тази половинка, и с предишните - винаги, когато имам нужда от подкрепа, положението ми се утежнява допълнително. Някакво не ми се вярва всичките да са били такива...различни хора през различни периоди от живота ми. Може в мен да е причината тогава.
Кажете, хора, как да се оправя с туй чудо?
Весела Нова Година! 
