Още една многострадална...

  • 3 555
  • 25
  •   1
Отговори
  Ами  да се наредя и аз на опашката на  нещастниците. Една от вас съм по принцип.
То трудно било да се пише за такива неща.Сега ги разбирам  многобройните автори/ки , с недоизказаните мисли.И моите ще са така.Човек таи  разни неща в себе си,  надява се, моли се.Но идва един момент, когато му идва  да  крещи, да къса, да блъска...
   Омъжих се преди 6-7 години.Всичко беше О.К. Приятеля ми ме обикаля  3г, докато склоня да му обърна внимание и още 2, докато се оженим.Така, че си мислех , че съм го опознала.Много хора бяха против брака ни, сега ги разбирам.Самата аз имах някакво  предчувствие, че няма да съм щастлива.Макар, че така бяхме свикнали един с друг, бяхме най-добри приятели , а и бяхме влюбени.Доводите на  приятелите ми бяха, че аз съм много по-хубава от него и по-стойностна  като личност.Въобще не ме виждаха с него.Аз бях дейна, усмихната, с много идеи, винаги нещо  творях,  изградена в работата си.Той- прекален дърдорко за мъж/само аз го понасям и досега/, с несигурни доходи/и досега/, за хубост няма да говоря/ама тя любовта е сляпа/.Пък и той има/ше чувство за хумор и беше сърцето на компанията.
   Оженихме се и първите 2г бяхме семейство за пример.Той ме  ценеше, хвалеше, винаги беше до мен.Приятелите ми го приеха.Той е много общителен, държи на думата си, вълнуват го  чуждите проблеми.Но нещо се разминахме.Детето се роди и оттогава живота ми е  гаден , а аз ставам все по -отчаяна, че някога ще  бъда щастлива.Тоя човек стана  страшен песимист.Все някой му е крив за нещо- държавата,  съседа, колегата, аз/най-вече/.Решихме да ремонтираме  къщата на техните, в която живеем сами/на думи е наша/.Продадохме всичките си недвижими имоти, даже брат му, който е в чужбина се отказа от дяловете си в наша полза.Аз продадох наследствена къща в града, за да вложа в тази в квартала.В резултат  моя започна   да крои едни планове, а нищо не правеше .Дори не ходи на работа  близо 3,5г.Колко  го молих  да работи, за да не харчим готовите пари.Не. Ей така си заминаха 26000лв.Е, с една част си купихме поне новата дограма. компютъра , колата и  една  нескъпа холова гарнитура.Къщата е в същото окаяно състояние.Гости не  каня и не пускам никого вътре, защото ме е срам.Тя е нова , но  с голи стени, напулана мазилка, опушен таван...Наложи се да изтегля на мое име/защото  работя в  уважавана фирма/ заем за 8г-7000лв, с който да  направим нов покрив.Защото  протече по никое време.И да си купим котел за парното.Той цялата 2008г неможа една свястна работа да си намери.Вечно  се стискаме, а все няма.Нищо не мога да си купя- дрехи, обувки, на зъболекар да отида- абсурд.
   Изобщо не ми помага.Иска да разбирам от всичко.Като се почне от цепенето на дърва, парното,  та се стигне до поддръжката на колата.А него  напоследък го няма със седмици, аз съм сама с дете.Помощ отникъде, нямаме баби.Постоянни скандали.Сдобрим се, но после пак.
   Отделно, че  не ме забелязва като жена.Почти от самото начало е така.Секс правим само по моя инициатива...и то ако е секс това.Докато почне и  свършва.Колко съм го молила да вземе мерки- не.Пък и се случва на месеца 1 път.А колко мъже му се чудят как си е намерил такава жена, а не я уважава.Мразя да гледам как ме съжаляват, толкова ми е обидно.Той се държи  толкова просташки, унижавал ме е на улицата.Все разправя как  рядко готвя, а аз не го правя, за да се усети.Не, че не сме говорили по темата . Постоянно ми намира кусури, била съм отпусната , дебела.Че аз нося 44 номер дрехи, при ръст 166 , това , ако е дебелина незная Shockedа той  е 100кг  при 166см и не  му го  правя на въпрос изобщо.Та все нещо му пречи, все е  твърде замислен, загрижен за да се отдаде на удоволствия.Даже само за гушкане дума да няма.Все му преча, все  го бода с лакти и птъсти, все му е горещо...Не спим заедно, а всеки на кревата си/раздрънкани кушетки/.Откога прокарвам идеята за легло.Не, нямали сме обособена стая, а легло в хола щяло да заема много място.Хола е огромен.То отделно, че парите ги нямаме, де.
  Разбирам, че е изнервен, чувствителна натура е.Но сам си е виновен за несполуките.Той е педант , иска всичко да става тип-топ.Ама затова трябват пари и як гръб.А той трудно се захваща за работа.Като се захване работи, но дотогава...Страшен философ е.
   Последните 4-5г няма празник, който да не ми е отровил.Мърмори като  дърта свекърва и просто ще откача.
  В резултат аз съм станала същество, което не цени себе си, имам спад в работата , отчаяна, апатична.Нямам живец, хъс, идеи.Даже се разболях от нервите  от гуша, необратима степен, не се лекува.Скарахме се и вчера, не празнувахме днес.Тоя човек, как може да не иска да е щастлив?Как живее така?С тоя песимизъм.А на мен толкова малко ми трябва и все му прощавам и си казвам- ще се наредят нещата.Аз в чудеса вярвам и съм виждала.Но в тва чудо- промяната на  моя мъж  вече престанах да вярвам CryАз мисля, че ще умра , ако  продължа да живея така.
    А не съм за развода, друг тип човек съм, обичам един път.Какво да го правя?Как да му повлияя?Живота ми се изнизва  между пръстите, толкова е тъжно Cry

Последна редакция: чт, 01 яну 2009, 02:14 от ALIZEIA

# 1
  • Мнения: 4
честита нова година ,
и късмет Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 15 913
Господина да си намери работа и да си издържа семейството. Едва ли мечтата ти е да имаш още 1, но голямо бебе. Ако не иска да внася пари - гледай си само децата. Не си му длъжна, много е удобно само да лежи и мърмори.
А за харченето на твои пари и продажба на имоти - грешката си е твоя. Започни да си гледаш живота и здравето с парите, които изкарваш. Дрехи - може и с по-стари, но да не останеш без зъби заради някакъв мързелив дървен философ.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 735
По принцип съм много против във форума веднага да съветват развод.Обаче този брак за съжаление ми се вижда само с такъв изход или поне времена раздяла.Лошо,че относно имотите си направила грешка.Но пари се изкарват...Много по-лошо е когато заради такова недоразумение/да не пиша кофти неща/ си разваляш здравето.Всеки човек има нужда от щастие.Пък и детето едва ли трябва да живее с такъв пример,а и трябва да си здрава за да го гледаш.Пожелавам ти успех и дано намериш правилното решение. Peace

# 4
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Не можеш да промениш него, докато не промениш себе си! Peace
Работи върху това, научи се да бъдеш независима, да не зависиш от неговите настроения, да не ти влияе неговия песимизъм, апатия, безразличие. Върни се към предишното си аз! Не му позволявай да те променя и да те прави като себе си! Не се натискай да бъдеш близка с него.  Огорчението, с което е пропит поста ти не говори за любов към него, а за едно огромно разочарование. Едва ли ще го промениш, но не пропилявай собствения си живот! Peace
Сила и повече усмивки през новата година ти желая! Heart Eyes

# 5
  • гр.София
  • Мнения: 380
Подкрепям последните две мнения. Да живееш в подобно "семейство" не е добре нито за теб, нито за детето. Пожелавам ти кураж и сили, за да вземеш правилно решение. Успех през новата година!

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 869
Честита Нова Година...
Ако не промениш отношението и държанието си към него, рискуваш да те `срине` тотално. Така както пишеш, той те унижава и не иска кой знае какъв контакт с теб, това още повече ще повлияе на егото ти и не само няма да имаш хъс и желание за нищо ами ще занемариш и себе си.(май вече е започнало да се случва). И защо? Отговори си на този въпрос и си прецени приоритетите...
Успех ти желая. ...Животът е такъв - какъвто сами си го направим!

# 7
  • Мнения: 364
Честита нова година
Според мен трябва да започнеш да живееш за себе си и детето,не се оставяй да те унижава повече.Намери си приятели и почни да излизаш,дори само за едно кафе(до по късно),за да може да се почустваш човек.Не се занемарявай а просто продължи да живееш.
Успех ти пожелавам, много кураж, и много нови приятели.
Усмихвай се по често. Hug

# 8
  • Мнения: 1 064
Мила, както си описала нещата, последните два реда с въпросите са излишни. Отговорът е в изложението ти - НЕДВУСМИСЛЕН.

И да ти кажа, поведението на мъжа ти прилича на неудовлетвореност и комплекс за малоценност. А от това спасение няма: колкото ти си по-добре, той ще е по-зле, колкото по се съвземаш, по-лошо ще става. И съвсем да те смачка, пак няма да стане, защото той така или иначе не може да се справя сам с трудностите в живота.

Някои човешки черти не подлежат на промяна. Те са част от характера и светогледа на личността. Те са част от същността им.
Затова казват, че любовта е сляпа...


ЧНГ И ПО-МАЛКО ПОВОДИ ДА СЕ ПИШЕ ТУК.

# 9
  • Страната на приказките
  • Мнения: 367
Това ми прилича на моя брат. Само, че неговата история приключи като натири жена си и детето при родителите й. Сега си живее сам, без ангажименти. Заплаши го с нещо-че ще го напуснеш или де да знам. Важното е да се стресне и да излезе от летаргията, в която се е  потопил.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 217
поведението на мъжа ти прилича на неудовлетвореност и комплекс за малоценност. А от това спасение няма: колкото ти си по-добре, той ще е по-зле, колкото по се съвземаш, по-лошо ще става. И съвсем да те смачка, пак няма да стане, защото той така или иначе не може да се справя сам с трудностите в живота.

Някои човешки черти не подлежат на промяна. Те са част от характера и светогледа на личността. Те са част от същността им.
Затова казват, че любовта е сляпа...


ЧНГ И ПО-МАЛКО ПОВОДИ ДА СЕ ПИШЕ ТУК.

точно така е     - знам го със сигурност! когато един мъж съзнава, че жена му е с класи над него - озлобява и нещата стават страховитички....
ако можеш го разкарай, ще ти смаже съществото до дъно след още време....
Иначе, ЧНГ - здраве и парички!

# 11
  • Мнения: 2 673
разкарай го, няма да повярваш как ще ти олекне

# 12
  • Лондон
  • Мнения: 403
Много компромиси си правила и много грешки си допусната.Особено до продадения имот ,взетия заем на твое име и след това всичко похарчено.Как смяташ от тук нататък да го финансираш?

Ако и на него си му казала ,че обичаш един път и развода за теб не е решение ,трябва да знаеш ,че сама си се обрекла на този живот.

Тъкмо обратното ,той трябва да знае ,че за теб има много мъже/той го знае и от тук идва отношението му към теб,да ти вменява вина и комплекси/,че ти във всеки един момент може да си тръгнеш.

Той няма да се промени защото така му е хубаво.Според теб какво трябва да стане ти да се промениш?/т.е.развода да е вариант и той да го знае/

# 13
  • Мнения: 22 349
Честита Нова Година и от мен. )

Това което разказваш е.....определено звучи зле.
Моят съвет е първо да седнете и да разговаряте със съпруга си. Ако може да уточните нещо, да изясните отношенията си, задълженията на всеки един от вас - ок.
Ако не можете и нещата продължават в същият дух - по-добре да се разделите. Не може цял живот да си живееш с някаква любов (защото за мен това не може да е любов), нещастна, огорчавана, обиждана и да не те уважават.

# 14
  • Мнения: 2 757
Предполагам или си преувеличила, или просто си наблегнала само на негативите. Не може да си се оженила съзнателно за такъв човек. Дори и да си била влюбена, едно голо влюбване не е достатъчно за един мислещ човек да се ожени. Допускам, че все още имаш причини да си с него, дори да е само защото си свикнала с него. В такъв случай трябва да намериш начин да го направиш по мъжествен, а качествата му, с които не можеш да се справиш просто да ги приемеш.
Иначе само от поста ти ако всичко приемам директно и емоционално на твое място бих го напуснала временно и през това време всеки да си прецени как се чувства без другия и дали може или не може без него  Peace

Общи условия

Активация на акаунт