Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Варна
  • Мнения: 1 243
За много години на всички пишещи тук!
Нека през тази година да осъществите всичко, което не сте успели през старата. Желая ви много любов и сбъднати мечти!

Със семейството ми изкарахме страхотна, незабравима, топла и уютна Коледа! В моите родители бяхме на Бъдни вечер, а на  Коледа вкъщи ни дойдоха на гости кумците ни. Иво за първа година усеща смисъла на празника и се радваше на всеки подарък. Усмивката не слизаше от лицето му и само повтаряше колко много е слушал и как Дядо Коледа много го обича, защото е най-доброто момче на мама и тати. И аз, и баща му за първи път от много време почувствахме, че сме истинско семейство (от известно време имаме проблеми и студ и отдалечаване са завладели отношенията ни). Във всяко семейство има трудни моменти-нашите имат дългаааа предистория и не искам да ви занимавам с това. Исках само да споделя, че дано да ми олекне малко. Мислих да пиша анонимно, но...защо да се крия - това си е животът- Един ден се смееш, на следващия - плачеш...
Посрещмахме Новата Година с приятели в едно заведение- всичко беше страхотно до снощи.....Започнахме Новата година със смях, а вечрта със  семеен скандал, решение за раздяла  Cry, много сълзи и обиди. Все още обмисляме кой да се изнесе от "общия" ни дом, как да уредим отношенията с детето. Много ми е трудно, но мисля, че няма да успеем да се сдобрим и това е краят. Преди време си говорихме, че ако някога се разделим каквото и да се случи детето остава в къщата, независимо с кого, но сега това е почти невъзможно. Детото е изключително привързано към мен и плаче, дори и когато го оставям дори с баща му, а най-верочтно аз ще се изнеса, тъй като къщата уж е обща, но на практика е на името на свекърва ми...
Боли ме, че дори и след многото положени усиля не успяхме да спасим семейството си, че свекърва ми е човекът, който е в центъра на раздора, че детето ми ще расте само с едниния си родител, че се раделяме като врагове , а не като приятели.....
А имахме планове за нова къща-обща, с която да поставим ново начало....Е, май сложихме края....
Благодаря на всички, които прочетоха това и ми помогнаха да споделя и да се почувствам по-добре!

# 1
  • Мнения: 398
 Много е тъжно това, но в живота се случват такива моменти.

 Кураж !!! Другото само ще се подреди.

# 2
Не се изнасяй!
На свекървата или не, това е семейното ви жилище и ти оставаш с детето. Съдът решава по-късно какво и как с жилището. Само не го напускай сега!!!

Всъщност, щом мъжът ти не си е тръгнал сам от къщата все още, значи ще се сдобрите.
После пак ще се карате. Знаеш как е.
Струва ми се, че точно сега не е моментът на вашия край.

# 3
  • София
  • Мнения: 5 207
не бързайте с импулсивните решения, взети в състояние на афект.
новогодишните празници са традиционно натоварени със стрес и предразполагат към скандали и драми.
щом сте започнали със смях и веселие деня, няма логика да го завършите със събиране на куфарите.

успокойте топката, охладете страстите, помислете няколко дни и абстрахирайте намесата на външни лица в изясняването на отношенията ви.

# 4
  • София
  • Мнения: 7 171
Никакво изнасяне от общия дом. И в друга подобна тема го бях писала. Може да се сдобрите, може да се намразите. Имаш дете и  трябва да се грижиш за него. Ако се стигне до развод съда ще реши. Има случаи - домът на свекъри, но съда решава до пълнолетие на детето да се ползва от майката. Дори и да имаш друго твое жилище - използвай закона, той е на твоя страна. Защо да правиш удоволствие на свеки?
Живей си, гледай си детето, прави си всичко като всеки ден и постепенно нещата ще се подобрят.

# 5
  • Мнения: 112
не бързайте с импулсивните решения, взети в състояние на афект.
новогодишните празници са традиционно натоварени със стрес и предразполагат към скандали и драми.
щом сте започнали със смях и веселие деня, няма логика да го завършите със събиране на куфарите.

успокойте топката, охладете страстите, помислете няколко дни и абстрахирайте намесата на външни лица в изясняването на отношенията ви.

Абсолютно подкрепям тази линия на  действие.Понякога ти се струва , че света е  свършил, че идва края.Но какво ще спечелите и какво ще изгубите от  такова решение взето  в състояние на афект?Детето е  най-важно.И то не къде, а как ще живее.Сигурно ще е много нещастно само с един родител.Пък и не си мисли , че останалите семейства не се карат.Малко са тия  в които има мир, ама и те  се разделят  без причина.Ей така,  от скука...това е още по-тъпо.

# 6
Никакво изнасяне от общия дом. И в друга подобна тема го бях писала. Може да се сдобрите, може да се намразите. Имаш дете и  трябва да се грижиш за него. Ако се стигне до развод съда ще реши. Има случаи - домът на свекъри, но съда решава до пълнолетие на детето да се ползва от майката. Дори и да имаш друго твое жилище - използвай закона, той е на твоя страна. Защо да правиш удоволствие на свеки?
Живей си, гледай си детето, прави си всичко като всеки ден и постепенно нещата ще се подобрят.

къщата уж е обща, но на практика е на името на свекърва ми... baby_neutral

Жената го е написала, а ти я заблуждавай.Не знам на чия страна е закона, но от споменатото става ясно че недвижимото имущество е на името на дядото.
Aisha, ти юрист ли си или просто списваш, че даваш такива съвети?

# 7
  • Варна
  • Мнения: 1 243
Момичета благодаря ви за подкрепата   bouquet
Пропуснах да спомена, че нямаме брак. Заедно сме от 10 години, а живеем в тази къща от 8. Дететото ни е на 2г и 9 месеца.Къщата си я купихме преди 8 години, но е ня името на свекървата , тъй като ни искаха доказване на доходи...и бла бла бла...Така си и остана. Никога не съм предполага, че тя ще има претенции върху нея. Не съм и подозирала, че с мъжа ми (приятеля ми, вече не знам как да го наричам, но все си мисля, че щом имаме общ дом, общо дете и толкова години спомени и преживявания, той ми е повече от boy-friend, нали така?).
Всеки момент чакам родителите си да дойдат за да поговоря с тях. Дано само да събера смелост и да успея да им споделя. Не искам да ги тревожа, но трябва да говоря с тях.

# 8
  • Мнения: 144
Понякога човек е толкова обиден,че действа импулсивно и в повечето случаи погрешно. За 15 години брак съм се изнасяла няколко пъти,стигали сме и до развод/останах с намерение да подам молба/, в крайна сметка днес мъжът ми е до мен и продължава да държи ръката ми/буквално/. Съветът ми е да не избързваш и да не се отказваш доброволно от нищо. Имаш малко дете-бори се до последно за семейството си. Успокой се,седни сама и помисли как да запазиш всичко това, а не как да разделиш. Пожелавам ти кураж и успех. /Много ми е жал за децата в такива случаи-ние не ставаме по-щастливи с една раздяла,но те определено стават нещастни за дълго./

# 9
  • Мнения: 293
Цвете, опиши малко повече-как така се стигна точно до подобен скандал на връх нова година ? Не виждаш никаква светлинка в тунела нещата да се подобрят ? Как на Коледа сте успели да се почувствате сплутени и сте прекарали празника като истинско семейство ? И на мен ми се е случвало,предполагам и на много други момичета .Не мисля , че когато скандалите заемат връх е най-удобния момент за трезви решения.Решението го вземете когато се успокоите и погледнете нещата малко отсрани.Хората понякога в яда си и емоциите си казват неща,които после няма как да върнат назад.

Съветвам те да седнете и да поговорите чисто човешки с твоя мъж....Дано да намерите ключето към бараката и това просто да е кризисен за вас период със скорошен край !!!

# 10
  • София
  • Мнения: 238
В никакъв случай не се изнасяй без детето! Какво сте говорели преди са минали работи  Naughty Не го оставяй за да нямаш след това проблеми с получаването на правата. Не забравяй, че веднъж излязла от тази къща може да не те пуснат да стъпиш отново. Непременно отиди при адвокат преди да предприемеш решителни стъпки! НЕПРЕМЕННО!
 Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 2 404
Момичета благодаря ви за подкрепата   bouquet
Пропуснах да спомена, че нямаме брак. Заедно сме от 10 години, а живеем в тази къща от 8. Дететото ни е на 2г и 9 месеца.Къщата си я купихме преди 8 години, но е ня името на свекървата , тъй като ни искаха доказване на доходи...и бла бла бла...Така си и остана. Никога не съм предполага, че тя ще има претенции върху нея. Не съм и подозирала, че с мъжа ми (приятеля ми, вече не знам как да го наричам, но все си мисля, че щом имаме общ дом, общо дете и толкова години спомени и преживявания, той ми е повече от boy-friend, нали така?).
Всеки момент чакам родителите си да дойдат за да поговоря с тях. Дано само да събера смелост и да успея да им споделя. Не искам да ги тревожа, но трябва да говоря с тях.

Охо, класически номер.  Не ми се мисли какво  можеш да очакваш, ако се стигне до раздяла. Дано не стигнете, стискам палци.

# 12
  • на село с козичките
  • Мнения: 24
Цитат
....че свекърва ми е човекът, който е в центъра на раздора

 Значи вие се обичате, но се разделяте заради трети човек или това е само повода за раздялата?


# 13
  • Мнения: 4 916
Пиши на лични на Пела  Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 7 171
Като дойдат родителите, поговорете, съберете се и с приятеля/или само те с него/ и се помъчете да оправите нещата. То от толкова почивни дни заедно  почти всеки си казва нещо накриво и се скарват. Уж имат хората очакване за празник, но лъсват премълчавани неща.
По-горе питаха дали съм юрист, че давам такива съвети. Не съм, но винаги съм си имала личен адвокат и личен брокер и знам правата и задълженията си по закон.
И да, имам позната останала да живее в апартамента на бабата /придобит много преди сина и да признае детето/. Живя си там до 18 му год., сега обжалва излизането защото момчето още учи 13 клас. Ако нещата опрат до раздяла - пари за добър адвокат. В никакъв случай не ползвайте общ адвокат - познат на техните.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт