Системата за ранно развитие на Глен Доман?

с Робен започнахме упражнения по плуване още от ваната като новородено, като стана на 4м. започнахме да го водим на минерален басейн - леко се задържа главичката под брадичката и се правят осморки, а с другата ръка се поддържа под коремчето. когато бебето започне да се чувства спокойно във водата се маха ръката под коремчето и се поддържа само главичката. Същото е и по гръб. Мога да кажа, че Робен винаги е харесвал тези "упражнения" и се е чувствал спокойно във водата. Като стана на 9м. и отидохме на море се справяше съвсем сам с плувките в морето.
В момента ходи един ден през седмицата на плуване - в басейна при Спортната палата. Ходи с уводолствие, а не поради болни мои амбиции  
Методите на Глен Доман за физическо развитие са разпространени, но незнаех че са негови и някои от педиатрите ги познават, наприем нашия ги знаеше. Ние също изпробвахме някои от нещата и на Робен му харесаха.
За буквите това, което наблюдавам, че харесва и му е интересно на сина ни, е оцветяването на определени букви и по този начин ги разпознава и запомня - той много обича да рисува и оцветява. До това стигнахме случайно, не си мислете, че са "болни" амбиции -   сега ще се презастраховам непрекъснато   да не решите, че съм лудо амбициозна майка.  По-скоро много чета, изследвам, правя експерименти - с игри например  , но може и някой кабел да сложа на главата  
Искам да Ви попитам за нещо, което ми е направило впечатление - началото на броенето - как започнаха да броят децата ви? Робен и още 2 деца започнаха първо с нечетните, напримел 1,3,5,7,9, после вмъкна едно по едно четните. Същото се е получило и при другите деца. Как беше при вас? Проверявам за закономерност или случайност.

ти какво наричаш "броене"? да може да изрецитира последователно названията на цифрите? или да може да преброи колко ябълки има на масата? 

Сега като го казваш, май наистина дъщеря ми изреждаше само нечетните числа първо. Но това беше много преди да се научи да брои, още учеше имената на числата и ги казваше в разбъркан ред.

за същия период говоря, първия период на изреждане на числата 
е ако има и повече майки или таткови, които се го забелязали, остава да разбера и защо така се получава... :

това не е броене. това е рецитиране. няма значение дали ще рецитира поредицата от 1 до 10 или ще рецитира "Работна мецана".
въпрос на памет.

броенето е нещо друго...

С броенето, както и с всяко друго нещо, освен че се изисква някаква степен на зрялост, на възможности да се правят връзки, иска и малко занимания. Аз активно не съм се занимавала с Иво в това отношение, той доскоро можеше да преброи само до две, сам си казваше две кучета, две камъчета, две коли,това отдавна. Иначе изреждаше "едно, четири, седем". Но си хареса три еднакви коли, които бяхме взели уж за подарък на приятелчетата му за Коледа, тогава осъзна значението на любимото три, с което не искаше да се раздели . Да брои до десет го научи преди няколко дни баба ми, неговата прабаба - с една игра за мишчицата и сиренцето, дето го търси по пръстчетата, като успоредно казваше едно, две, три, четири , пет и т.н. Сега е голяма забава да брои

"...упражнения по плуване още от ваната като новородено" е съвсем нормално и разбираемо; според мен (по наблюдения от класовете тук) към 9-10 месечна възраст бебетата вече правят разлика между ваната и басейна, започват да разбират значението на прости неща като ритането с крачета във водата, подлежат на работа в група, а и самите инструктори работят на различно ниво с тях. Лично мое мнение и наблюдение е че дотогава ваната е достатъчна като упражнения за тях. Разбира се, всеки преценява за себе си и за детето си. tt-bq, детето ти е колкото моето сега и въобще не говоря за болни родителски амбиции на тази възраст!

Не, не разбира смисъла на корен квадратен от двадесет и пет, но го знае на изуст. Безпогрешно.
И да...... брои, като влага смисъл в броя на предметите, тук вече не е просто наизустено. И казва "Пак". ПАк да се изпитваме и Пак да повтаряме.

Все едно описа най- забавната 1класна съученичка (от съседен клас).
Детето беше плод на българо-афро-латино-всевъзможна дружба на изостаналите народи. И тъй, имаше за родители черен и латино (май?... абе, не бяха бели и двамата.), в допълнение към родния език единия имаше и френски, а другия - английски. Бяха проговорили и на 4те езика едновременно на нещастното бебе, а тук- там беше прихванало и по някоя българска дума... и познайте: в 1ви клас никой, ама никой не беше в състояние да разбере нищичко от това, което въпросното объркано момиченце приказваше. То просто говореше на 5 езика... едновременно. И умесено. Забавно, нали?
Да уточня, израснала съм в прекрасния - някога - Студентски Град... всевъзможните окраски на кожата за мен не бяха ексцентрична гледка.

Честно казано за мен тези системи за бебешко обучение са напълно безсмислени. Не казвам, че детето трябва само да тича и да се катери. Могат да му се предлагат и различни "интелектуални" занимания според интересите му. Свободната, неструктурирана игра дава много повече възможности за развитие на интелекта и въображението и творческите способности, отколкото четенето на флаш карти. Много често за родителите е по-лесно да показват флаш карти и да гледат  с детето образователни ДВД-та, като това им дава усещането, че "се занимават" с детето, но не могат и не искат да играят с него.

И на мен ми изгледжа, че популярността на флаш карите се дължи именно на това, че става лесно и дава усещане за занимание. Като прибавиш и обещанията за създаване на "елитни" деца, развиващи максимално своя потенциал, няма как това да не звучи примамливо за всеки нормален родител. Въпросът за мен обаче е не само в това дали действително подобни "зазубрящи" способи наистина развиват интелектуалния потенциал на детето, а дали пък по някакъв начин няма да го подтиснат. Ако е първото - супер - пробваш, пък ако не създадещ гений - здраве да е. Ако е второто обаче - заслужава си по-голяма мисъл и критичност. За по-критичен поглед към флаш картите, и подобни подходи:
 
Einstein Never Used Flashcards: How Our Children Really Learn--a … and Memorize Less

What's Going on in There? : How the Brain and Mind Develop  … ive Years of Life

Добре,  начинът, по който се научават буквите в училище не е ли пак зубрачески? Една буква, да я изпишеш стотици пъти и да я запомниш. Част от нещата, които трябва да добием като знание все пак трябва да се запомнят, има елемент на повторяемост и липса на индивидуалност . Не можем да изобретим букви, всъщност не, че не можем, но ....  

Браво! Винаги приветствам различното мнение и позиция, особено когато е подкрепено с доказателства.

Хвърли ли един поглед обаче на читателските мнения за 2-те книги в Амазон? Визирам не преобладаващите 5-звездни хвалебствени такива, а умерените "средни" 3 звездни, които по презумпция би трябвало да са неутрални и да описват сравнително безпристрастно предимствата и недостатъците на съответната книга.

Лек ден!

Всъщност мнението ми въобще не е строго "против" или нещо подобно, а критично. Има много други неща извън запаметяването (което определено е нужно), които са от значение за умственото и интелектуално развитие на едно дете. Отделно има и аспекти от развитието на детето, различни от интелекта, които не трябва да бъдат подценяване, да не кажа, че са и по-важни. Критичният ми поглед към подобни системи и методи е, че наблягат единствено на запаметяването, превръщайки го  в най-голямата нужда на едно дете и най-важният елемент за развитие на неговия потенциал, което, от една страна - не е вярно, от друга - прекаленото вманиачаване и амбициозност на родителите в тази насока могат да крият рискове от пренебрегването на други, дори по-съществени нужди на детето.  Иначе, да, чела съм читателските мнения, но съм чела и книгите.   И хвалебствията за системите на Глен Доман и флаш картите съм чела. И Глен Доман съм чела, че даже и слушала.  

Има сякаш нещо противоестествено в това да споделям мнението ти... но е факт - в случая напълно го подкрепям.